Здравейте!
Криси е на 2г7м и ходи на ДГ от 16.09, но не е имало напр. 2 последовтелни седмици в които да е там, понеже се разболява. Общо за този период да е ходила 15-ина дена (даже не съм сигурна, че и толкова й се събират). И плаче всяка сутрин, дори снощи беше някакъв ПИК - бълнува през нощта, плака на сън. Днес я оставих вкъщи с баба й. Реших, че няма да й се отрази зле "да си почине" малко. Някой беше сравнил нещата с правенето на зъб. Дано да съм постъпила правилно, но така почувствах, че ще е добре за детето ми. Какво ще ме посъветвате. Какво да правя, в някакъв капан съм, не ми издържат нервите вече. За уточнение да кажа, че наскоро смениха едната им г-жа. Може тази промяна да е допринесла за допълнителния стрес. Преди последното боледуване беше посвикнала, поплакваше, но там била весела и спокойна и спяла. Но връщането й след това съвпадна с идването на новата г-жа... Дали именно това е ескалирало стерса.
Г-жата (старата) казва, че е много чувствителна и за това така се получава явно и че ще свикне, но КОГА - преди или след като се побърка майка й?
Криси е на 2г7м и ходи на ДГ от 16.09, но не е имало напр. 2 последовтелни седмици в които да е там, понеже се разболява. Общо за този период да е ходила 15-ина дена (даже не съм сигурна, че и толкова й се събират). И плаче всяка сутрин, дори снощи беше някакъв ПИК - бълнува през нощта, плака на сън. Днес я оставих вкъщи с баба й. Реших, че няма да й се отрази зле "да си почине" малко. Някой беше сравнил нещата с правенето на зъб. Дано да съм постъпила правилно, но така почувствах, че ще е добре за детето ми. Какво ще ме посъветвате. Какво да правя, в някакъв капан съм, не ми издържат нервите вече. За уточнение да кажа, че наскоро смениха едната им г-жа. Може тази промяна да е допринесла за допълнителния стрес. Преди последното боледуване беше посвикнала, поплакваше, но там била весела и спокойна и спяла. Но връщането й след това съвпадна с идването на новата г-жа... Дали именно това е ескалирало стерса.
Г-жата (старата) казва, че е много чувствителна и за това така се получава явно и че ще свикне, но КОГА - преди или след като се побърка майка й? 
Да измислите ритуал, например при нас беше къде е Мечо/там има картини с мечоци/ и така докато стигне до стаята или да броите стълби, цветя и т.н. При нас рева беше три-четири дена 
просто трябва да си спокойна, всички или почти всички реват в началото 
голям рев , много трудно я успокоили . На следващия ден помрънка малко ама така се заиграла, че дори не се сетила да ме търси . Втората седмица влизаше сама напред пред сестрата без да се обърне да ме погледне ! А като я взимаме повтаря " уте пак " и раздава целувки ! 
Сега ще видим как ще е след 1носедмичен престой вкъщи поради хрема !
Аз като се разплака изчезнах моментално да не слушам , че незнам какво щях да направя !
За нещо повече в момента не смея да си мечтая. Просто не знам дали тази продължителна адаптация е нормална. 
, ,така се наложи. В началото наистина плака много, но с една играчка, с много обич и внимание след взимането от яслата и с обяснения, че мама и тати ходят на работа и че тя също трябва да "ходи на работа", постепенно за 1-2мес. свикна и поне този проблем с плача отмина. С приключване на лятната ваканция обаче нещата се върнаха в изходно положение - отново седмици наред - "рев до скъсване". Приложих същата процедура и за около 2-3 седмици нещата се нормализираха. Сега ходи с удоволствие, дори понякога не ми каза "тао". 
Мили мами, въоръжете се с търпение и сили, почти при всички дечица е така в началото. Искрено ви желая успех!