Банално е, ама ме е страх...

  • 1 593
  • 19
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 215
Разликата между двете ми деца е 13 години. Имам много лоши спомени от първото раждане. Родих много трудно след двадесет и четири часови мъки. Затова и толкова години не се решавах за второ дете.Когато забременях за втори път бях убедена, че ще раждам със секцио. Разубедиха ме и не съжалявам. Родих нормално за два часа, без упойка. Дъщеря ми тежеше 4,200гк.
Нормално е да ти е страх, но не мисли много за раждането. Мисли си повече за бебчето, което после ще гушкаш.
Пожелавам ти леко раждане !

# 16
  • Мнения: 397
Миличка,

Прекрасно те разбирам. И аз се притеснявах преди да родя. На мен много ми помогна самовнушението - когато започвах да се притеснявам, си повтарях C Божията помощ раждам без проблем здраво и красиво бебче Това много ми помогна да не се притеснявам и стана точно така - родих здраво и красиво бебче без особени проблеми Grinning Така, че вярвай в Бог!!! Той ще ти помогне и в лекарите естествено! Grinning Съвременната медицина е на много високо ниво, така че по-смело и приятна среща с бебчо! Grinning Да ни изпратиш снимки после! Grinning

# 17
  • Мнения: 456
ООООООООО, и мен ме беше страх, как няма да те е страх - нормално е. Ей затова аз поисках упойка и .... уверявам те - раждането беше удоволствие!!!  newsm03Успех и леко раждане!!! newsm10

# 18
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Много искам да си гушна бебочето вече, но като си помисля през какво трябва да мина и...
Никога не ме е било толкова страх от болка - аз съм смел и държелив човек. Незнам какво ми става този път... Искам всичко да е наред с бебето и с мен. Искам да съм в кондиция да приема новия си живот с радост, а не смазана от страх, болка и притеснения.
Точно така се чувствах и аз. Хората ме успокояваха, но шубето си е шубе. След като всичко мина, се питах за какво толкова треперех?! Това шашкане е било излишно!
Още малко и всичко това вече ще е зад гърба ти. Леко раждане и гледай по-оптимистично newsm10

# 19
  • Мнения: 8 769
Алекса, и аз се чувствах така, и то още от момента, когато разбрах,че съм бременна за втори път. Макар разликата между децата ми да е само някакви си две години и 2 месеца, ме гонеше шубето. Отдавах го на по-голямото количество информаия, която вече имах. От какво ли не ме беше страх...и все се стараех да мисля положително.
Най-голямата и приятна изненада бе, че се възстанових много по-бързо и лесно (макар и ресекцио), болките не бяха чак толкова големи-може би защото страхът ги преувеличава? Не знам. Но това, което мога да ти кажа е само-гледай ведро напред и се опитай да разкараш страховете си, защото каквото е писано ще стане, по-добре не предизвиквай лошите неща! Усмихвай се! Леко раждане! Grinning

Общи условия

Активация на акаунт