Нещо мило, нещо романтично

Мишел + ,темата изобщо не е повърхностна... 

Аз също съм "романтична глупачка", както биха казали някои...и правя и оценявам такива жестове.

В една друга тема се опитах да обясня как човек и след N на брой сэвместни години още може да е влюбен в половинката си... май само аз си повярвах...но от това губят само те,невярващите...

Преди 2 седмици бях настинала и следобед си лягам да поспя...В просъница чувам,че вратата на спалнята се отваря...и се появява половинката...беше около 2.30 часа...Аз го гледам с недоумение, защото се появява по никое време...а той звънял на мобилния,на домашния и като не съм се обадила,зарязал клиента и хукнал да види дали не ми е станало нещо...Е, успокои се и си отиде на работа...а аз след половин час чак проумях колко ли трябва да се е притеснил...
Чак ми се доплака от умиление...
Вече гледам поне мобилния да е до мен,за да не го шашкам така...   

[/quote]
Това искам да кажа, топлата дума и топлия жест винаги ликува/в добрия смисъл на думата/ душата. А ни всички сме изградени от плът и кръв , и всички носим чувства в себе си. Искрено се надявам  повече хора да се случва това и да почувстват тази прекрасна тръпка която ти си изживяла.Светя за теб   

Ето аз днес купих на мъжа ми юзчета  Не че е романтично, но човекът ги търси вече  сума ти време по антикварните магазини и не може да си намери юзче, в което да си пие ракията вечер. Обадих му се по тел и му казах, че имам изненада за него.. Не издържах и му казах каква, а от другата страна се чу "А-у, супер, жестоко"  Много е щастлив сега. Друг е въпроса, че 10мин. по-късно му с еобадих и се скарахме 

tobeornottobe  , цветя и за теб!   

краси.мира , и аз вярвам, че след N брой години хората могат пак да са влюбени един в друг

Горгона Медуза, това, че се караме е съвсем нормално, както и това, че се обичаме. Но тръпката, че си го зарадвала е прекрасна.

С тази тема исках да кажа и аз, че не е трудно да зарадваме любимия човек с малък жест. Въпроса е, дали се сещаме да го направим?! Всеки от нас знае как, най-добре...

краси.мира уикенда, ще му направя торта "за честит НЕрожден ден!" , ще бъде и за двамата удоволствие , както и щастие за децата

   Искам да ви дам малко позитивна енергия и усмивка в есенния ден  Hug

Наистина много мило Мишел +
Благодаря! 

А тези жесттове един към друг са прекрасни.Внасят толкова топлина във взаимоотношенията ни
Аз съм правила такива,и все оше правя,но по-рядко.Но мъжа ми не е така настроен.Става му приятно,когато аз направя нещо толкова мило за него,но той не чувства че това е неговия начин,за изразяване на чувствата си към мен.
Но това не е проблем.Всеки намира неговия начин

Ето ме и мен в тази хубава позитивна тема. Браво, Мишел +  
Аз съм от най-големите романтички, друг е въпроса, че половинката не е от тях, но това съм го казвала и в други теми, както и милите и романтични неща, който съм правила за него вече съм споделяла с вас. Той го прави веднъж годишно, но винаги онемявам. Ще разкажа. Още не живеехме заедно. Аз бях на квартира - малка стая с баня, тоалетна и коридорче с вграден гардероб. Той имаше ключ от там. Квартирата плачеше за ремонт отдавна, но аз все отлагах този момент(бях в търсене на собствено жилище).На един мой рожден ден бях на работа(излизам в 6ч.  се прибирам в 9ч.) Връщам се, пъхам ключа - има друг ключ отвътре. Отваря ми милото с работни дрехи, запъхтян, влизам и какво да видя - чисто нова стая - тапети със светещ фриз-мечтаните от мен тогава, пердета, завеси, курниз, осветително тяло, боядисани тавани, прозорци, врати, вградения гарероб - абе всичко беше ново. Не мога да ви опиша чувството.... Още като се сетя се усмихвам и ми се свива корема. После живяхме известно време там и като дойде момента да се местим в собствено жилище - хем се радвахме, хем ни беше мъчно за нашата стаичка. Е, похвалих го моят не толкова романтичен мъж. Ама аз си го обичам такъв и не спирам да му правя нови и нови мили и романтични нещица.  
Явно го "заразявам" и него по някакъв начин, защото например снощи се прибирам от работа, а той вече заминал нощна смяна . Влизам в спалнята - леглото оправено за лягане и пижамката ми приготвена на възглавницата - стана ми много мило.

mar4ela5 , радвам се, че сподели. Много мила и прекрасна история
Ето виждате ли, и аз смятам, че е заразно! Мъжете по принцип, като че ли не са толкова романтични по природа или поне не искат да си го признаят, но понякога успяват да ни изненадат.    Има много неща, които за някого отстрани, ще се сторят банални, но на мен ми правят впечатление, защото зная, че мъжа ми го е направил с мисъл за мен

Аз пък се натъжих
Дадох си сметка как ми минава ежедневието напоследък:
Ставам, пия кафе, изпращам момчетата - единият кара другия на плуване и тръгва по задачи, аз продължавам да се занимавам с мене си - душ, на работа.
Прибирам се у дома след тях - момчетата са си вече вкъщи. ТОЙ е поприключил с приготвянето на вечерята, нещо което за съжаление вече приемам за даденост, а не за плод на неговите усилия (намирам го за ужасно от моя страна) и гузна заради това, че нямам почти никакво включване в семейния живот (защото рядко аз съм тази, която приготвя закуската на малчо, рядко аз съм тази, която го кара на плуване, рядко аз съм тази която помага в учението) мятам детето от вратата да ми показва домашни. Грешките му често ме изнервят, поразвиквам се, скапвам им настроението и на двамата. Чувала съм мъж ми да успокоява детето - "не й се сърди, мама сега е бременна и затова е малко поизнервена" ... това ме разплаква .... и тъй 

Сега си тръгвам от работа и трескаво мисля да се върна у дома с жест .... лека вечер момичета   

Много мила тема 

Аз също мисля, че е много е важно да уважаваме дребничките красиви жестове и думи. Няма значение какъв ще бъде поводът или идеята, дори ежедневните задачки, направени с топлота и грижа, могат да бъдат едно нежно доказателство ... винаги когато нещо е направено с обич и усмивка, то носи радост!

Истината е, че не всеки ден правя нещо специално... Но днес, случайно разглеждайки една джунджурийница, видях да се продават в една кошничка малки колкото палец шишенца, изрисувани с боички.  Всяко си има тапичка и под нея - сгънато късметче. Купих две и сега съм решила да ги пазя за другата седмица, когато имаме хубав случай, да му дам да си избере - едно за него и другото - за мен.
Нямам търпение да видя какви късметчета са ни  се паднали   

Страхотна тема - и искам да вярвам, че след години брак могат да ни се случват романтични и мили неща в семейството. Обичам да му оставям закуски с кафенце уикендите и да го оставя да се наспи, докато ние излизаме с децата, за да не вдигаме много патардия из къщи. Обичам да ми е свалил някое хубаво филмче от нета и да ми сложил чаша вино вечерта, когато децата си легнат да спят. Обичам да му взема интересна книжка, когато е болен. Обичам да ми зареди колата и да ми налее вода в чистачките  Обичам да пътуваме някъде само двамата и да слушаме силно музика в колата, обичам тишината, когато децата си легнат. Обичам да танцуваме двамата; понякога и един поглед, един малък жест ми е достатъчен, за да ми стане романтично и мило и да ми слънчев деня (и нощта дори).

Момичета, страшно се радвам, че ви има, че споделяте топли мигове.
Сигурна съм, че ще заразим и други с романтизма си!
В този така забързан, прагматичен ден, вярвам,  все още е останало местенце за мъничко романтика и много любов

    Да си похваля и аз "Мило"-то,от двама ни той определено е по-романтичният...Почти на всеки две седмици ми носи захарни фигурки за торти-от малки сладурски патенца и зайчета през рози та веднъж и цял голям  букет от марципанени лилуми...Така от три години и още не са ми омръзнали тези подаръчета! От всяка командировка в Швейцария имам по един-два мармота, по няколко порцеланови крави и задължително бонбони в сърцевидна кутийка...Пък аз съм едно дърво...
  Някой в по-горните постове спомена за притеснението,та се сетих една забавна случка.Бяха ме поканили на някакво събитие, няколко  дни предварително заявявам:"Мило,тогава и тогава след работа няма да се прибирам,ще бъда еди-къде си". Отивам аз на събитието,обаче ни помолиха да си изключим мобилните."Мило"-то се прибрал от работа-няма ме! Звъни на мобилния-изключен! Чудо несрещано дотогава.А трябвало да излезе по работа към 22ч и как да се свърже с мен(нямах включена гласова поща,за смс въобще не "включил") как,как-ами като ми напише бележка и ми я остави на масата.Прибирам се аз към 23ч-бре,у нас тъмно...Влизам в хола и виждам на масата лист с формат А4 и на него с дебел червен маркер истеричното:" КЪДЕ СИ??? ОБАДИ СЕ!!!"  Много ми домилява като се сетя  как се беше притеснил...

И аз се надявам да има повече романтични и влюбени ...
Обикновено пием кафето си сутрин заедно,но понякога ,когато си легна късно /като сега    / сутринта ,като се събудя ,вместо кафе намирам бележка :"Извинявай,но така сладко спеше..."  ,защото ми се е случвало да се разсърдя,че не ме е събудил...Как да не обичаш мъж,който мисли за теб...

Мишел + , и аз спретвам такива сладки тортени изненади...а и той така си пада по сладкото...

Ние си празнуваме всякакви празници-и реални ,и не толкова...та на 7.11 стават 20 години от годежа ни...и съм замислила една такава голяяяма тортена изненада...сега събирам идеи!

краси.мира, дано да са ни пристигнали безпроблемно тортените джунджурийки, та за теб да е още по-голямо удоволствието!

На краси.мира от доста време тайно и се радвам.  Благородна завист на късмета да се намерят с нейния човек.

Иначе в нашето семейство аз съм по изненадите. На моя мъж не му иде отвътре. Дори, когато иска да направи нещо, по добре, че не взема инициативата в свои ръце, че става по скоро траги - комично, отколкото радостно. Направо си пита кво искам.