За памперсите/ за пишещите в този подфорум е

Кудку...мисля си, че това са поредните клишета, сътворени от хора, които са виждали дом за деца от 0 до 3 години само по новините..
Момиченцето на приятелката ми, осиновено на 1г и 3м хабер нямаше от гърне

Светослав беше на 10 месеца, когато го взехме.
Всички ме убеждаваха, колко е полезно веднага да започна с гърнето.Сутринта като станело детето и веднага да съм го сложела, докато се адаптирал към новата обстановка и това да сме отикали.
Изобщо не ги слушах. След събуждане , обикновено вместо на гърнето, се мачкахме и целувахме докато подгизнем.
В резултат си носехме памперса до 3 години, когато от градината , където го бях записала ни дадоха инструкции, започващи така " Недопустимо е 3 годишно дете да не може да ползва сервизните помещения ........"
 Та по този повод хванах дребосъка и му казах "Хюстън, имаме проблем". Беше научил въпросното изречение наизуст и го рецитераше с пълен памперс. Преди градината отидохме на море и по съвсем естествен начин овладяхме ситуцията. Като останахме още няколко месеца за през ноща.

В дома,в който аз ходя,всички деца(2-3г.)са с памперси.На Марти памперса го махнах на 2г.и 4м.,но вечер все още му слагам

Аз съм човек, който лично съм присъствал на обяда на децата между 1 и 2 години в 2 дома и между 2 и 3 години в 1 дом. И на трите места децата се слагаха на гърне под строй след обяда преди сън.  Повечето деца в групата 2 - 3 годишни бяха без памперс през деня, на по-малките им сваляха памперса, изпишкваха ги и пак го слагаха, ако е сух. За Ваньо ми даваха ражим как са го слагали на гърне - под час някъде около 7 - 8 пъти на ден.
Ваньо беше точно на 2 когато го взехме, с памперс беше няколко месеца (докато се адаптирвахме не исках да го занимавам и с това) и после много бързо свикна с гърнето, просто не усетих как. Явно имаше тренинг някакъв. Прала съм само два пъти наакани гащи и десетина пъти напишкани през деня. Даже с него много малко гърне сме ползвали - почти направо към детската дъска в тоалетната преминахме.
С Албена ми е по-сложно. Опитвам се с гърнето, но инцидентно по-скоро. Абе имам куп други задачи на главата и това да следя под часовник и да я издържам ми идва в повече. Пробвах, резултатът беше плачевен. Сутрин те с брат си се будят по едно и също време и аз давам приоритет да подготвям баткото за детската, а после се занимавам с нея, когато вече сме изпуснали момента на събуждането.
Ами засега дъщеря ми не може да вдене и да направи връзката, че трябва да си казва, въпреки че дружно аплодираме всяко пиш и аки в гърнето. Поддаде ли, веднага ще се пробваме без памперс през деня.
Ама това мене не ме притеснява преди да се наложи да се рззправям с лели и госпожи в детската.

Признавам си публично, че имам слабост към детето на Кудку, защото по това което пише много ми напомня Ваньо на неговата възраст. Та искам да й кажа - докато той не реши че трябва да си казва, вари го, печи го - няма да стане.

Дъщеря ми на 1г. и 10 мес.вече е без памперс. Когато я взехме в къщи /на 1,3 г./от дома ни дадоха режима на детето и според този режим са я слагали на гърне няколко пъти на ден. Но когато аз опитах да спазвам тези предписания претърпях пълен провал, не само относно гърнето,  а и с вида на храна която пишеше че е яла и мн.др. Но от ината ми и с  постоянство от моя страна за две седмици свикна с гърнето и само два пъти пера напикани гащи. Казва си.

О, аз изобщо няма да го мъча, той просто не вдява за какво говорим и хич няма да се тормозим взаимно. Пък и той няколко пъти се е изаквал без памперс и много се плаши, направо се ужасява, така че трябва много да ме ядоса, за да му махна памперса и да го оставя без гащи цял ден, голям страх ще бере ви казвам, направо ще му разкажа играта.

Значи все пак има места, където учат децата на гърне, защото вече бях решила, че няма такова. А познатата ми съвсем професионално се е занимавала в сферата, но преди време, та имах основания да й вярвам.

Ох, знам, че ми е много тъпа темата, то пък и чак тема пуснах по въпроса, ама не се дразнете много 

На мен ми е болна тема.
Когато се срещнахме с детето, беше на 2г.7мес.На информационната среща ни прочетоха извадка от социалния му доклад, че"Не регулира и не съобщава физиологични нужди".Тогава се притесних, защото и аз от "обща култура"знаех, че на тази възраст би трябвало да си казва и да ползва гърне.После в друг документ по делото пишеше, че е приучен на гърне.
И до сега/навършени 3г./ е с памперс.Казва си след свършен факт.Слагам го на гърне, но не винаги успява да свърши нещо, има и такива моменти, но редки.Общо взето сутрин се изпишква в гърне, независимо дали се е събудил с мокър или сух памперс.За нищо на света няма да му се карам, нито да наблягам на този факт.,че не умее да си служи с гърнеПричината е моя психологическа травма по същия повод в детството ми.От едно "изпускане" в детската градина и съответния панаир имам и досега проблеми по въпроса.

Но си признавам, че съм много притеснена.През лятото, в градинките/където не знаят, че е осиновено дете/съвсем непознати и то предимно баби, а не майки се изненадваха ,че е с памперс.Не било редно.По-голямото ми притеснение е как ще го запиша на детска градина, като не е готов с гърнето.

За да съм "в час", чета Лоранс Перну, но и там не намирам особена надежда.

Пробвах я и в началото на лятото, но изобщо не разбираше за какво става дума, дори не искаше да вижда гърнето в полезрението си камо ли да го използва по предназначение. Как е ставало в дома и дали е ставало не мога да знам. Оставях я напикана и изобщо не и правеше впечатление, мъжът ми я съжали и каза, че достатъчно е стояла мокра и не е нужно да и го причинявам отново. Тогава спрях с опитите, но есента пак се амбицирах и  я слагах на гърнето през 15 мин., после през 30 мин. и така с бурно аплодиране на всяко изхождане.

Ами на нас в детската ни казаха, че до края на годината искат всички да се научат да ходят в тоалетната, ама при нас няма да стане, ще почакат. Даже от два дни ми го връщат наакан, та ще изчакам малко да видя дали ще се окажа права и ако продължат така, ще сменя детската градина. Там поне детски градини и места в тях има бол.

Пък тези, дето се месят за чуждите деца много ги обичам.

Ох, май си оспамих собствената тема.

Нашия, на 2 години и 10 месеца беше приучен на гърне в дома като кученце - като го сложиш, може да е през 15 минути, задължително пишка, може и една капка да е. Първо започнахме да не го слагаме, а да го питаме, още по-зле - стоеше по цял ден на гърнето - питаш ли го, той задължително казва че има - приемаше го като награда ли, като какво ли не знам. А като се наложи да тръгва на детска, понеже съм ужасна майка, го оставих без памперс и една седмица му се карах като не си каже - ама много му се карах. Ми научи се за седмица, не ми се напишква нощем, според мен няма травми от караницата, че не си е казал - сега си върши работата "като големите", като вече дори и приставка за тоалетната не ползваме. Но всяко дете е различно. Кудку, ще чакаш, ще чакаш, ма като кажат в детската, че не може с памперси, ще започнеш да действаш. А пък после ще те изненадат не само, че не може с памперс, ами и че малкия трябва да си държи пишката като пишка - иначе не можело - ха да те видим тогава, как ще му обясниш това.

Ама той си я държи и много добре знае как се пишка като мъж, даже вечер в банята се изпишква в канала. Абе да взема и аз да пробвам твоя начин за един уикенд, да видя какво ще стане. Ама то пък ние ще се обрязваме след 2-3 седмици и май ще трябва да поизчакам 2-3 месеца. Това с карането при нас може би ще помогне, ама ми омръзна да му се карам на това дете.

Преди да вземем Марина попитах дали я учат на гърне, казаха да. В деня, който я взехме ми смотолевиха с половин уста, че всъщност тя никак не обичала на гърне и нямала много успехи на този фронт.
Купихме памперси, слагах я на гърне преди да легне, след хранене, в началото никакъв успех, докато един ден сама си каза, че има пиш и наистина се изпишка, казваше и на акото пиш. проблемът при нас дойде при излизането на разходка. Не казваше, че има пиш и се нпишкваше редовно и излизахме с памперс, което според мен я объркваше. Пак си мина време и сама се изпишка. сега забелязвам, че помни къде точно е пишкала навън и като минем от там задължително си препикаваме територията
Все още е с нощен памперс, там като гледам проблеми ще има доста, но това е положението.
Лично моето мнение е, че наистина когато детето е готово всичко ще си дойде на мястото.
според мен това може да ти помогне с памперса, защото може да го дразни допира до чувствителното местенце.
За градината- редовно имам пакет за пране, но нищо не са ми казали, даже Марина е единственото дете, на което занесох гърне от вкъщи и не пишка на голямото малко гърне там

Ирина (тогава на 4 години и 1 месец) беше приучена на гърне през деня, казваше си. Може за повечето това да е ясно, но като помня, че говореше малко по-добре от Валя (която още не говори всъщност), направо го отчетох като плюс.
Но самата тя ми каза след време, че нощно време слагат памперси на всички, дори на големите. Знам ли, може и това да има принос за нощните екстри.

Валя категорично не беше приучена (на 1 година и 5 месеца). Даже май не беше и виждала, че доста я беше страх. Пък и аз месец и нещо ежедневно ходене там, не видях гърне, но тя все още беше в бебешкия корпус.

Сега само го мотаем из стаята, така, да свиква.

Оня ден, тъкмо ми замириса доста свежо и викам, хайде да те сменям, а тя седна на гърнето със звук "ъ-ъ-ъ".
Умрях от смях. Викам: маме, ама то 'преди' се прави на гърнето, не 'след'...
А днес седна на един мой чифт обувки отгоре и пак започна "ъ-ъ-ъ"!
Дали след време ще я дебна да не прави като котките, отмъщавайки ми с акита в обувките?! 

На 1 година и 5 месеца беше в къщи. Питахме в дома за гърнето и ни казаха "ще си го учите в къщи". Казват, че момченцата привикват с "казването" по-късно от момиченцата. На гърне не е седял - на мека приставка на тоалетната и пишкаше на столче за миене на ръце).
Дневният памперс отпадна през лятото точно след втория му рожден ден. За една седмица както казва Фоксче с много пране на гащи и летни къси панталонки. Слава богу ходеше по сандалки та не пълнеше обувките с ... каквото има.
Обаче  , като тръгна есента на градина ... и като почна да ни наказва (по-точно лелите) за това че го оставяме там, се наакваше всеки след обяд в леглото. С памперс наистина, но пак ужасно. Добре че ни изтърпяха госпожите и лелите (не беше в ясла, а във вариантна група - на 2/3 годишни деца).
Следобедния памперс отпадна следващата пролет а нощния отново през лятото когато навърши 3 години (май тогава е най-лесно - по-малко дрехи, по-бързо съхне прането, детето няма опастност да пневмоняса ако попреседи мокро за 15 мин.).

А всъщност си е до дете и зависи от възрастта на осиновяване.
Имам приятелка в Америка на която не и се занимава и 5 годишното и дете още спи с памперс  .

Кудку, ама той Исак тогава беше почти на три години, не на 2 години и 4 месеца, та не знам  . Писала съм и на други места - в нашата градинка има биологични деца, които не са свалили памперса над 3-годишна възраст, така че не се юркай чак толкова много - проблемът в случая е само детската, но там мисля, че докато е на ясла, трябва да му слагат памперс и това си е.

Ивана е на 3г и 7м, вкъщи е от почти 1 месец. Също не вдява за гърнето 
Опитвах в началото, сега я оставих да гледа другите деца в градината и скоро се надявам да започнем с ученето на гърне. Иначе в градината вече я слагат на гърне след сън и пишка.  На мнение съм, че детето трябва само да си покаже, че е готово..

Като ни изписаха, ни връчиха един лист с "Дневен режим" - ставане, гърне, закуска, гърне, игра, гърне, обяд, гърне, сън, гърне, следобедна закуска, гърне, игра, гърне, сън. В общи линии знаеше за какво иде реч, като я сложа на гърнето. и колкото пъти я сложа, пишка, може и две капки да са. А определено акането го вършим в гърнето, само ако имаме някакъв проблем, пълним памперса. Но не си казва. Лятото, докато беше топло, с роклички и гащички, имахме напредък и бяхме без памперс. Понякога си казваше, но в повечето случаи аз трябва да я подсещам. Да, ама сега, като е хладно, нещо нещата зациклиха. В момента съм намерила компромисно решение - памперс-гащи. Хем се свалят лесно и се изпишкваме, хем ако се изпусне не са ни мокри и обувките дори. Та, по темата - в някои домове ги учат на гърне.
А до това, кога ще се научат - при всяко дете е индивидуално. Каката имаше много изприщено дупе и много рано установи, че не и е комфортно с памперс и мокро дупе. (точно по тази причина си мисля, Кудку, че на Бобо като му правите тези манипулации, ще е подходящ момент да пробваш). В същото време, синът на приятелката ми до 4 годишен отказваше да порасне и беше с памперс.

Добре, че е Маня, да ме поидсети. На Марина също и слагах памперс гащи, за да може сама да ги сваля и облича. По-практични са за периода гърне от обикновените

аз изчетох сума ти литература на немски по въпроса. алекс е на две и два месеца. не е била в дом, но и досега не съм я слагала на гърне. пробвах веднъж, тя получи от свой обожател подарък едно синьо гърне и реши, че е страхотна шапка.
децата, когато не са готови не бива да се насилват, да не говорим, че го приемат като загуба на нещо от себе си и може да се стресират. когато, тогава. така съм решила. не и пука да си ходи с мокър и пълен памперс, явно се усеща комфортно, нищо, че намирисва
гоним се даже понякога за смяна, не си го дава. та така.............
аз съм се нааквала впрочем до 3 годишна, хехехех.

На гърне сме от 2г и 8м. сама пожела. Преди това съм пробвала но без успех. И аз стигнах до извода че детето само си показва кога е готово.
Преди месец започна да ходи на детска градина и още от първия ден се прибрахме с 5 комплекта напикани дрехи. Започна и нощем да се напиква. Цяла седмица по 5-6 комплекта докато разберем че проблема не е в детето а в леличката на групата и едната госпожа. Леличката отнася цялата работа и си го изкарва на децата с шамарчета а госпожата пълно безхаберие. Добре че детето ми говори и всичко си казва. Приместих я в друга група и от първия ден с които дрехи я закарам с тях я прибирам. Напишването спря.
Така че мами не насилвайте детето за гърне и като го пращате на детска градина непременно разпитайте какви са госпожите и леличките на групата.

Сестричката ми на два месеца спря да се напикава през нощта и тогава дори помислихме, че има някакъв проблем. Тогава педиатърката ни обясни, че нощтното напикаване няма нищо общо с дневното. През деня тя се напикаваше до 10 месеца.
Като отидох на първото свиждане на Алекс, попитах дали е с памперс и сестрата ми обясни, че в дома ги държат с памперс до 3 годишни. На три повечето сами започвали да си казват. Така било по-удобно за персонала.
Ние си имаме гърне и той знае за какво служи, но не го ползва. Казва, след като си е свършил работата. Пробвах да го слагам известно време, но резултата винаги беше сухо гърне и наакани гащи. Стоеше на гърнето, докато му омръзне и в момента в който вдигнехме гащите си свършваше работата. След като две седмици прах мръсни дрехи, реших че му е рано и сега въобще не го тормозя. Седи си детето с памперса и продължава да си казва след като се напиша или наака.
Мен повече ме притеснява нощтното напикаване. В дебелите книги пише, че децата на около годинка спират да се напикават през нощта, а аз всяка сутрин махам препълнен памперс. Понякога дори пижамката е мокра.

любопитното е, че алекс до годинка и половина нощно време не пишкаше. чак някъде в 6.00, след сутрешното мляко. и това от самото начало. никога не сменях пампа нощем. една позната, мислеща се за велика майка ми наду главата, че това не е нормално и да съм тичала на лекар.......е, не отидохме на лекар, пък не забелязвам детето да му има нещо от тази моя безотговорност.

сега обаче пишка и през ноща и понякога пижамата е мокра. въобще не я дразни ако е мокра или даже миризлива. просто за мен поне е ясно, че докато на нея памперсът не и пречи, ще я караме така..........
като стане на 3 и ако положението е още същото, мисля, че ще започна да се притеснявам.

гледам да не се вманячавам, че инак кофти. веднъж така започнах да давам АБ, та до днес съжалявам. под натиска на околните. явно правила за децата няма. гърнето е нещо, което понякога даже не е необходимо. аз съм решила да купя детска седалка за тоалетната, предполагам, че с нея ще имаме повече успех.
алекс проявява голямо любопитство какви ги вършим върху това бяло нещо и надзърта винаги с огромен интерес.

Да се изкажа и аз по темата. Вероятно има домове с по-малко средства и там учат децата на гърне. Но май повечето са с възможности и така си ходят с памперс. Друг е въпросът колоко често на ден го сменят.
Та, при нас беше така: някъде откъм 2 год.възраст започнах да намеквам за гърне. Никакви емоции. Към 2,5 год опитахме какво ли не - да ходим без, щото е лято, да дебна детето кога горе долу пишка и да поканвам. Най- накрая да походи мокър или даже малко наакан. Ефектът беше кръгла нула от всичко това. Лятото мина и аз вдигнах ръце. Най-странното беше, че нощем си спеше без памперс и не се подмокряше. Станахме на 3 год. и пак намеквах за гърнето и пак същия ефект. На 3,5 год го свалихме от раз за нощем и денем.
Така, че няма рецепта. Всъщност има - търпение му е майката...

Ако правилно съм разбрала въпроса - принципно питане е какви са ни наблюденията. И в тоя дух отговарям.
Милен познаваше гърнето. Ама май не го познаваше с добро, защото каго то ложих /по-точно се опитах да го сложа/ за пръв път на гърне, около два месеца след като беше у дома, той се разпищя и си глътна езика.
Та като че ли за предпочитане е да не са ги слагали, от моя гледна точка. Това не ми попречи на 2 години и 1 ден да махна памперса завинаги. Митето беше малък, но пък с него до първо гадже /сериозно/ ще го караме с памперс, май 
Не съм приела на доверие всичко, казано ми от дома, за това и захранване и на двамата направих от А и Б, нищо че пишеше обща храна. Просто винаги с едно наум и това е положението. Пък останалите деца ащо ще от родилното да си тръгват без памперси - това си е тяхна грижа 

Ние сме много "назад с материала".
Гърнето го ползва само ако аз му кажа и ако има съотватното настроение.На 3 сме още с памперс и май нищо не помага.
Снощи го слагам на гърнето.Седя, седя, аз уж го наблюдавам, защото има навик да се "отлонява самоволно", но в един момент го изпуснах.Стана от гърнето и се изпика на паркета/добре все пак, че не беше на килима/ и ми сочи гордо какво е направил.

Аз направо побеснях и му се развиках/ПРизнавам се за виновна ,че поведението ми е абсолютно антипедагогическо, моля за разбиране!/ Започнах да му се карам:"Водих те на люлки, водих те на клубче да си играеш с децата, дадох ти шоколад, какво повече искаш!"А той ме гледа с един такъв невииинен поглед и ми отговаря:"Колата!"