От самото начало спи на тъмно, никога не сме я оставяли на нощна лампа.
- Публикувана: 25 окт. 2008, 14:54 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2008, 10:44 ч.
На нощна лампа или на тъмно?
От самото начало си спим на тъмно,вярно е че и аз съм имала среднощни скачания да проверявам диша ли и т.н.,но постепенно умората от безсънието взе връх и сега се будя като се размърда за нощното си хранене!След първия месец даже вече не светвах като я храня ,защото се разсънваше и ме правеше "дива и щастлива" поне 2 часа и половина се опитвах пак да я приспя.И Сега продължавам да се справям на тъмно 
Ние спим на нощна лампа, така сме свикнали и двете. На мен така ми е по-удобно като ставам да я храня, да й давам вода или да я успокоявам, ако се е събудила изведнъж. Например наскоро беше хремава и сополите й пречеха да спи добре и се будеше често. По-удобно ни е да се справяме на светло. 
Не само на тъмно, но и в отделна стая спяха моите деца от първия им ден вкъщи. По този начин и ние с баща им успявахме да се наспим, а и те се будеха много рядко, да не кажа почти никак.
В началото, като се роди синът ми, пробвахме да спи в нашата спалня, за да не буди сестра си като го храня през нощта. Но той непрекъснато си издаваше някакви звуци и подпъшкваше и така ме държеше непрекъснато в едно полубудно състояние, защото все ми се струваше, че ей сега ще се разплаче. Затова, след десетдневно будуване, с мъжа ми измислихме хитър план - вечер пренасяхме бебето барабар с леглото му /той спеше в сгъваемите кошарки, които са много леки/ в хола, а ние спряхме да подскачаме при всеки негов звук. И бебето си спеше спокойно - може и да си е пъшкало, но ние не го чувахме, а и той не плачеше, освен когато му идваше времето за ядене.
В началото, като се роди синът ми, пробвахме да спи в нашата спалня, за да не буди сестра си като го храня през нощта. Но той непрекъснато си издаваше някакви звуци и подпъшкваше и така ме държеше непрекъснато в едно полубудно състояние, защото все ми се струваше, че ей сега ще се разплаче. Затова, след десетдневно будуване, с мъжа ми измислихме хитър план - вечер пренасяхме бебето барабар с леглото му /той спеше в сгъваемите кошарки, които са много леки/ в хола, а ние спряхме да подскачаме при всеки негов звук. И бебето си спеше спокойно - може и да си е пъшкало, но ние не го чувахме, а и той не плачеше, освен когато му идваше времето за ядене.
Гасях ест. светвах притъмнено като ставах да кърмя или ако просто исках да го погледна за секунда...скоро и това спрях да правя, оправях се прекрасно и без лампа...
бебето ти е свикнало да му е тъмно. Не го обърквай - по-добре да свиква, че нощем е тъмно и се спи....хем по-късно няма да има глупави страхове от тъмнината....
бебето ти е свикнало да му е тъмно. Не го обърквай - по-добре да свиква, че нощем е тъмно и се спи....хем по-късно няма да има глупави страхове от тъмнината....
На тъмно, естествено имах нощна лампа до леглото, която използвах при нужда.
И аз така
И ние спим на нощна лампа.По-спокойно ми е, ако мога да я виждам, когато се събудя.
Страх ме е да гася нощната лампа на 23 дневния бебо,но така и аз не мога да получа качествено жалкия си 3-4 часов сън.Той е в нашата спалня,но мъжът ми спи в другата,също заради лампата.Вие как постъпихте,оставяхте ли на тъмно?
