Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 23 096
Предполагам, че е нормално. Ти не се ли страхуваш? Моят мъж обаче е от тези, които за нищо на света не биха си признали, че се страхуват от нещо и да го покажат. Малко мрънка, че не му обръщат много внимание  Mr. Green Но пък иска още деца, което е отговор и на въпроса ти  Peace

# 16
  • Мнения: 544
моят мъж не се страхуваше, даже беше нетърпелив да се роди повече от мен Grinning
И при нас беше така Heart Eyes
И при нас.  Peace

# 17
  • София
  • Мнения: 1 139
Аз се страхувах повече от предстоящото,той твърдеше че ще се справим.
Така и стана.
Сега сме щастливи мама и татко. Heart Eyes

# 18
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Сигурно защото не са уверени в себе си  newsm78  Това е мнението ми за "някои" татковци. Всеки иска да е №1 особенно мъжете  Wink Повечето обаче се справят успешно, без да изпитват страх и колебания.

# 19
  • Разград
  • Мнения: 2 102
Ами мъжете искат винаги да бъдат на първо място в сърцето на любимата. Към тях да бъде насочено нейното внимание. А това се променя. Предполагам на това се дължи всичко. Обаче с времето /по-бързо или по-бавно/ всичко си идва на мястото.

# 20
Вероятно изживяват някакво леко усещане, че загубват позиции, но после би следвало всичко да се стабилизира до естествения ход на нещата и да се чувстват спокойни и осъзнаващи факта, че нещата са много различни като чувство и не могат да се слагат под общ знаменател Simple Smile

# 21
  • Мнения: 1 674
Не съм имала подобни проблеми вкъщи.Нашият татко не се е страхувал/и двата пъти Mr. Green/

# 22
  • Мнения: 540
Може би и моят тайничко се страхува, може би и аз също...
 Все пак това е човешко същество и ти трябва да носиш пълна отговорност за него- не знаеш дали ще се справиш, дали ще станеш добър родител....
абсолютно вярно
подкрепям те

# 23
  • Мнения: 2 960
Нашият татко никога не е показал да се "страхува "от децата си като новородени.Винаги е показвал силата,волята ,нежността от която сме се нуждаели в моментите на поява на новия живот в нашето семейство.Естествено е вътрешно всеки да има притеснения от тази нова ,непозната ,отговорна задача -каквато е новия живот....Важното е да покаже на любимата си ,че ТЯ може да разчита на НЕГО,че той не се е панирал ,че е насреща за да помага в трудното ,,да е силното мъжко рамо и прегръдка ,които да ни приютяват и приласкават.
Иначе само съм чувала за мъже ,които искали да заемат първо-второ или n-то място в сърцето на любимата.Според мен мястото ,отредено за любимия мъж  и това за децата е напълно различно и нямат нищо общо.

# 24
  • Бургас
  • Мнения: 10 348
Мъжа ми не се страхуваше.На моменти даже ме ядосваше с прекаленото си спокойствие, сякаш или не осъзнаваше какво ни очаква или не му пукаше.Естествено, че много добре си осъзнаваше и си му пукаше на човека, ама и мен здраво ме беше тряснал хормона и се чудех за какво да се тревожа. Laughing
Когато бебето се роди и най-вече когато майката излезе от следродилната депресия всичко си идва на мястото.

# 25
  • Мнения: 873
абе те майките се страхуват също,ама си го крият,понеже ако им проличи,роднините ще ги гледат с укор Peace

# 26
  • Мнения: 236
И аз се притеснявах да не се променят отношенията ни. Трябва да признаем, че има жени, които съвсем забравят за мъжете си, когато се роди детето.
Поговорихме и се разбрахме да запазим вниманието един към друг, въпреки бебето. Нещата се получиха.

# 27
  • Мнения: 1 817
Моят мъж беше притеснен някакси, но се стараеше да не го показва. Винаги ме успокояваше и ми вдъхваше кураж, ако имах нужда. много ми помага и разбира.
И двете ни момчета са планувани и желани. Чакани с нетърпение Heart Eyes Heart Eyes
Като наближаваше моментът мъжът ми беше доста шашнат, но бързо се стегна. То и аз бях много притеснена , особено втория път, та за него ред не остана Laughing

# 28
  • Мнения: 1 477
И нашият тати не се страхуваше.Чак бях приятно изненадана.Като знам каква паника беше  ooooh!Някак  бързо свикна с малкия и всичко си дойде на мястото.Сега като се сетя аз бях много по-уплашена  Blush

# 29
  • София
  • Мнения: 112
ами да споделя и аз. Sadвлизам в трети месец и днес цяла сутрин ревах..може и параноя да ме гони,но ми се струва,че бъдещия татко се отдалечава от мен.има фикс идеята да пътува(ако няма с кои и сам)сега,защото после не се знае...аз чак виновна се чуствам,че толкова исках дете Sadи мен ме е страх от хиляди неща,но основно искам да си бременея спокоина и обичана.не е много,нали?

Общи условия

Активация на акаунт