То стана сложно кой на кого стана "подобна" тук след началото,поставено от Галинел. Според мен и ролята на "лудото Ленче" е форма на "оставяне на течението",което може и да е добър вариант,стига да издържиш. Нещата все се нареждат и не винаги е в наша власт да им влияем.Ама като все си мисля, че нещо съм пропуснала и не може да не мога да направя нещо...За себе си и децата си, т.е., след като някой иска свобода, спокойствие и щастие (другаде с друга).
- Публикувана: 28 окт. 2008, 14:21 ч.
- Последно мнение: 21 апр. 2009, 22:15 ч.
Как си го върнахте у дома, споделете опит
А една позната в подобна житейска ситуация ме посъветва:"Щом го обичаш,пусни го да бъде щастлив."Не мисля,че можеш да спре ш някого,който е решил да си тръгне.
Хубаво. Ама втори шанс се дава, когато не иска да си тръгне. При галинел си тръгна. Няма втори шанс засега. Ами какво да правим ние с тези, които не си тръгват и искат да приемем, че са били "болни". Искам болничен от психиатрията, защото ме пита:"Толкова ли не можеш да приемеш, че двама души може да се влюбят, да има флирт?" Аз приемам и го пращам да си изживеят любовта, а оно си рупа ли, рупа. Много е трудно във "втория шанс".
Кое е истина ,и кое-пак лъжа? Чудя им се на патките, където му се връзват 
Само пак не ми пускайте плочта за любовта и чувствата. Елате да чуете, какво разказва, как му е било с другите А те някъде плачат за това, че имали голяма любов, ама с женен мъж, много се обичат и се допълват, ама на, той бил отговорен и не може да си оставел семейството, а и те така се жертвали за него, че искали да е щастлив и му дават, каквото искал А у дома си какво не е намерил? Не се ли замислят върху неговата свобода-кога се прибира, никой не го търси, не проверява, та чак се забравиха и сами влезнаха в очите ми. Който мисли с онази работа е още в междинното звено между маймуната и човека. Има нещо уникално в това да си внушиш колко си нещастен. Само заради годините прекарани с един човек, заради всичко с което си свикнал и което си въобразяваш, че ти е омръзнало до болка.
И в един момент се появява тя - новата тръпка. Изведнъж ставаш много по-нещастен от колкото си бил, и си въобразяваш, че ти си човека който заслужава щастие като всички останали щастливи хора.
И започваш да консумираш новата си връзка въпреки всичко - съпруга, деца... В определен момент или се чувстваш задоволен или опустошен. И най-големия проблем е, че много хора не могат да си направят реална преценка, само защото си слагат етикета "нещастен" без дори да са направили минимални усилия за сплотяване, разнообразяване и освежаване на брака.... Но нали са нещастни, сили нямат за това.
Има нещо уникално в това да си внушиш колко си нещастен!
И в един момент се появява тя - новата тръпка. Изведнъж ставаш много по-нещастен от колкото си бил, и си въобразяваш, че ти си човека който заслужава щастие като всички останали щастливи хора.
И започваш да консумираш новата си връзка въпреки всичко - съпруга, деца... В определен момент или се чувстваш задоволен или опустошен. И най-големия проблем е, че много хора не могат да си направят реална преценка, само защото си слагат етикета "нещастен" без дори да са направили минимални усилия за сплотяване, разнообразяване и освежаване на брака.... Но нали са нещастни, сили нямат за това.
Има нещо уникално в това да си внушиш колко си нещастен!
Ако си тръгне,поне ще е някакво развитие,че да мисля да искам ли да си го връщам.Май ще искам.Но сега е "нито насам,нито натам".Кара си човекът двете линии в живота,а аз се скапах от страхове и варианти.Жена ли съм,освен снаха,майка и работещо момиче...Така,де,не бързам за никъде,но съм с 3 години по-стара,откакто ни сполетя тази страст.3a8
Аз съм си у дома. Опитвам се да не се поддавам на негативни чувства и мрачни мисли....Все по-зле го виждам човека - психически. Не мога да му помогна обаче.....А нали трябваше да е щастлив....И понеже явно в такава ситуация и най-дебелокожото същество няма как да бъде щастливо, той постоянно влиза в роля. И така я играе, че на моменти имам усещането, че страда от раздвоение на личността.
Ту е разбран и любезен, ту пък се държи като един много, ама много обиден и засегнат човек. Вече ми е все тая - почти 6 месеца минаха...Не го искам.
Ту е разбран и любезен, ту пък се държи като един много, ама много обиден и засегнат човек. Вече ми е все тая - почти 6 месеца минаха...Не го искам.
Не, неее, отдавна се изнесе, още в края на октомври. Ама нали работим заедно, не знам докога....Най-лесно беше аз да се махна, но напоследък доста мислих и реших, че тук няма да отстъпвам, той ако иска - да си търси друго място. Така де, защо за мен да са главоболията и неудобствата. В крайна сметка децата са си при мен, вниманието ми е насочено към тях, защо трябва да се раздвоявам с мисли за други неща, ако мога да ги избягна. Госпожата отсреща като не й се нрави да работим с любимия й на едно място - да го накара да се махне, защо аз....
Галинел,съжалявам. Моят има късмет да ходи по командировки с когото трябва и "живва",ама като си дойде и "влиза в роля".Аз страдам.Става все по-банално-тайни подаръчета,несподелени разходи,закъснения,отсъстващ поглед.Но никакво съжаление и угризение,поне видимо.Но не ми е все-още все едно.
Ама той с какви очи те среща всеки ден на работа?Както и моят всяка вечер,та иска да поканя и майка му да живее с нас!
Ама той с какви очи те среща всеки ден на работа?Както и моят всяка вечер,та иска да поканя и майка му да живее с нас!