Споделяне с цел олекване и една малка въздишка...

Имам си го точно същото животно вкъщи, за мое най-голямо съжаление. Да не е зодия близнак

При нас мога да кажа сега след 3 години брак и 5-годишна връзка, че от негова страна любов никога не е имало, какво съм си въобразявала не знам и аз. Явно наистина любовта е сляпа. Хората казват, че трябва да видиш какво е семейството му, е аз пренебрегнах факта, че се отнася зле към майка си и сега ми се върна тъпкано, че и по-зле

И аз за момента съм в чуденка, така че чета темата с интерес и си мисля.

За протокола имаме 2 малки деца, ям шамари от време на време, колкото и да ме е срам, че го търпя, но за момента децата са ми извинението да остана при него, както и факта, че 3 години вече първо бях в майчинство, сега се водя в неговата фирма работник, а де факто се осигурявам само там. Т.е. съм и без работа и доста поизостанала вече след 3 години занимавка почти само със децата. Да не говоря, че единствения ми друг избор за място за живеене е при нашите, където няма да оцелея и 2 седмици или ако трябва да оцелея, то значи да търпя пак, е, не шамари от време на време, но намеци и вменяване на вина всеки ден заради самото си присъствие там. И заради това, че ще трябва да ми помагат с гледането на децата, ако пък изобщо той ми ги даде

Така че, тъжна, разбирам те перфектно, за съжаление съвет не мога да ти дам, понеже самата аз не знам как да постъпя.

Аз моя го карах на семеен терапевт да отидем, той иска само при един човек, който по стечение на обстоятелствата познавам и не искам да се червя пред него що за катил имам за съпруг, а при друг не иска. Казва аз да намеря, но знам че дори и да намеря няма да го посещава и пак за смях ще ме направи. Карах го той да търси, бил много зает и не му се занимавало. Идеята ми беше, че като го намери той поне ще приеме това на сериозно.

Понеже по-горе се споменава за самочувствието, самочувствие като жена никога не ми е липсвало, даже мога да кажа, че винаги са ми танцували по свирката, но нали има една поговорка, че всичко се връща Е, тъпканичко ми се върна. И самочувствието ми смачкаха. Въпроса е, че търпението ми се е изчерпало съвсем.

Всяка инициатива да поговоря с него завършва с не ме занимавай с твоите глупости, имам работа в момента /рови в нета/, уморен съм , излез от стаята и ако много настоявам отваря една уста, та после съжалявам изобщо че съм го заговорила, ако пък много настоявам може и шамар да има. лошото при него е че като започне да говори не млъква и идва върху мене и започва да ръкомаха и жестикулира превъзбудено и да крещи, та не знаеш дали няма да те фрасне по някое време.

Разбира се, има и хубави моменти, но те са малцинство напоследък. И вярвам, че ситуацията няма да се подобри оттук нататък, щом дотук сме стигнали. Заплашвала съм го с развод един път като бях излязла извън нерви, стресна се за 1 седмица и после пак всичко почна отново.

Съжалявам, че не съм особено полезна със съвет, но вярвам, че мнението на сродна душа ще ти покаже поне, че не си сама