Синът ми е на 9, подреждането на стаята си е негово задължение. За ученето - все още ходи на занималня, в къщи само се упражнява - диктовки и решава задачи от сборници. Времето за игра е толкова колкото сам си го направи - подредена ли му е стаята и свършил ли е с допълнителните задачи е свободен да се занимава с каквото сам си реши. За сега ходи сам само да пазарува и евентуално ако се наложи стои сам в къщи за час, два.
- Публикувана: 31 окт. 2008, 09:19 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2008, 23:03 ч.
За сверяване на часовника- 9-10 годишните
Дъщеря ми е на 10. Вкъщи има задължения, да. Тя разхожда кучето напоследък /то е голямо, шотландска овчарка е/, храни го... Сервира и отсервира масата /това го правят с брат си заедно, но май той е по-задължен/; чисти си стаята с прахосмукачка, бърше си праха в детската /тук пак е споделено с брат й, но в интерес на истината не се справят добре с това точно/. Оправянето на леглата и подреждането на стаята си е в реда на нещата, него не го броя.
Времето за учене си определя сама, в зависимост от натовареността за деня. Не й следя колко време отделя. Напоследък вече и не й преглеждам домашните. Само ако има въпроси, само тогава се намесвам в учебния процес.
За игра няма време. Поцял ден е ангажирана общо взето и не я пускам да играе сама. По цял ден е на училище, вечер е на плуване, ходи и на уроци по английски. През уикендите ходят с баща си из планините, карат бъгита, това й е играта.
Пращам я сама до магазина, когато се наложи. Справя се спокойно. Все още не я пускам сама да пресича големи и натоварени улици. Не ходи сама на училище и скоро няма и да проходи мисля. От около година вече съм спокойна, когато е сама вкъщи, но я оставям за час-два максимум и то изключително рядко.
Смятам, че за последната година се е променила чувствително в посока самостоятелност, отговорност и степен, до която може да се разчита на нея. Момчетата са на 9 и на 8 и са на светлинни години от нея в гореспоменатите отношения.
Времето за учене си определя сама, в зависимост от натовареността за деня. Не й следя колко време отделя. Напоследък вече и не й преглеждам домашните. Само ако има въпроси, само тогава се намесвам в учебния процес.
За игра няма време. Поцял ден е ангажирана общо взето и не я пускам да играе сама. По цял ден е на училище, вечер е на плуване, ходи и на уроци по английски. През уикендите ходят с баща си из планините, карат бъгита, това й е играта.
Пращам я сама до магазина, когато се наложи. Справя се спокойно. Все още не я пускам сама да пресича големи и натоварени улици. Не ходи сама на училище и скоро няма и да проходи мисля. От около година вече съм спокойна, когато е сама вкъщи, но я оставям за час-два максимум и то изключително рядко.
Смятам, че за последната година се е променила чувствително в посока самостоятелност, отговорност и степен, до която може да се разчита на нея. Момчетата са на 9 и на 8 и са на светлинни години от нея в гореспоменатите отношения.
Моите са на 8 и 10 години+един истърсак на 3...Задължения имат много...Да подържат къщата в ред-прахта и прахосмукачката,да ОБЯДВАТ,да си учат уроците,да запалят парното зимата,да хранят рибите,кучето и котката,и понякога зайците,да ходят редовно на извънкласните дейности,и да гледат малкият когато се налага-но те го правят и без да се налага,просто играят заедно...За допълнително включване като помощ,и работа се пазарят...И то много добре се пазарят 
...
По горе четох мнения че не е добре голямото да гледа малкото,но моето мнение е точно обратното,и цялото ми възпитание се гради на тезата че семейството е един добър отбор,в който всеки дава каквото може от себе си...Така избегнах ревността между децата си,и още в самото начало отчуждението между мен и съпругът ми,когато се роди големият,и ми се струва че децата ми са станали много отговорни,и организирани когато Я НЯМА МАМА
,когато съм у дома просто започват да се хайманосват,ама... 
...По горе четох мнения че не е добре голямото да гледа малкото,но моето мнение е точно обратното,и цялото ми възпитание се гради на тезата че семейството е един добър отбор,в който всеки дава каквото може от себе си...Така избегнах ревността между децата си,и още в самото начало отчуждението между мен и съпругът ми,когато се роди големият,и ми се струва че децата ми са станали много отговорни,и организирани когато Я НЯМА МАМА
,когато съм у дома просто започват да се хайманосват,ама... 
Близост при децата е налице, според мен, именно когато те общуват неформално помежду си и нямат за задължение грижа за другия. Обратният вариант е по- лесен, но за мен по- неблагоприятен за тези отношения. Базирам се на наблюдения и опит в тази насока.
Имам близки и познати, клиенти /особено при делби/, при които е налице отчуждение между братя и сестри и при разговори /с по- големите, ясно защо с тях / най- често съм чувала обяснения от типа на "Постоянно ми го/я лепваха да го/я гледам, пък аз исках да играя с моите приятели /имах друга работа, други интереси и т.н./.", което неминуемо е довело до натрупано напрежение през годините, което рано или късно се е проявило и е изплувало от подсъзнанието в съзнанието. Имала съм и приятелки, които "мъкнеха" след себе си "братчето" или "сестричето" и това винаги им е пречело- никой не иска да играе с по- малки деца и така за по- големите надзорници наистина се появяваше проблем- как да се оттърват. Говоря умишлено съвсем натурално, според както си беше наистина, погледнато от страни, а не от погледа на майката, която така си е решила проблема с "гледането на малкото" на гърба на голямото.
Затова за мен гледането на децата е ангажимент на родителите, а между самите деца отношенията следва да са неформални, незадължаващи и свободни. Това не пречи да има "отбор", напротив, връзките са по- здрави, тъй като са по- естествени. Предпочитам да играят и да си общуват, когато те заедно го искат, а не когато на мен ми се ще, за да си свърша нещо. Ако мен някой ме ангажира с нечия компания определено няма да ми е приятно. Ще си мълча, особено ако съм дете, дори за кратко, докато съм малка, ще се опитвам да го приема за нормално, но рано или късно ще порасна и ще си поговоря откровено поне със себе си, достигайки до този извод.
Останалите задължения, свързани с грижа за себе си и за "къщата"- да.
Имам близки и познати, клиенти /особено при делби
/, при които е налице отчуждение между братя и сестри и при разговори /с по- големите, ясно защо с тях / най- често съм чувала обяснения от типа на "Постоянно ми го/я лепваха да го/я гледам, пък аз исках да играя с моите приятели /имах друга работа, други интереси и т.н./.", което неминуемо е довело до натрупано напрежение през годините, което рано или късно се е проявило и е изплувало от подсъзнанието в съзнанието. Имала съм и приятелки, които "мъкнеха" след себе си "братчето" или "сестричето" и това винаги им е пречело- никой не иска да играе с по- малки деца и така за по- големите надзорници наистина се появяваше проблем- как да се оттърват. Говоря умишлено съвсем натурално, според както си беше наистина, погледнато от страни, а не от погледа на майката, която така си е решила проблема с "гледането на малкото" на гърба на голямото.Затова за мен гледането на децата е ангажимент на родителите, а между самите деца отношенията следва да са неформални, незадължаващи и свободни. Това не пречи да има "отбор", напротив, връзките са по- здрави, тъй като са по- естествени. Предпочитам да играят и да си общуват, когато те заедно го искат, а не когато на мен ми се ще, за да си свърша нещо. Ако мен някой ме ангажира с нечия компания определено няма да ми е приятно. Ще си мълча, особено ако съм дете, дори за кратко, докато съм малка, ще се опитвам да го приема за нормално, но рано или късно ще порасна и ще си поговоря откровено поне със себе си, достигайки до този извод.
Останалите задължения, свързани с грижа за себе си и за "къщата"- да.
Първо-имам една дъщеря-10годишна.Сама си учи.Аз само изпитвам по разказвателните и правя диктовка.Около 2 часа й отнема ученето.Сама отива на английски език и прибира.Сама си ходи и на спортните танци.Оправя и подрежда сама винаги стаята си.Пуска и прахосмукачка.Пазарува по изготвен списък(е не голям).Сама и става сутрин.До у-ще и обратно - пак е сама или със съученици. 
Абе засега е мн. оправна, ама ще видим занапред..
Абе засега е мн. оправна, ама ще видим занапред.. 
Мама Е,
Децата ни са на една възраст, както личи от линийките. Синът ми също е на училище до 3 часа и е доста изморен след това.
В зависимост от предметите учи 20-45 мин. Свири на муз. инструмент и се упражнява 30 мин. на ден. След това е свободен да си играе- Playstation, Nintendo, обича да си чете, да гледа ДВД.
У нас ТВ не се гледа, само ДВД, това е много популярна практика сред познатите и приятелите ни.
Към малкия няма никакви задължения, но обича да си играе и занимава с него така или иначе.
Подрежда си играчките, отнася си чинията до мивката, прави си сандвич или препечена филийка, къпе се сам. Това е общо взето всичко.
Докато се приберем от у-ще е 3.30, докато се преоблече, хапне и си напише домашните минава 4.30. Почивка, после цигулка и е време за вечеря. Как мога да искам от него ежедневно да пазарува, да чисти....Той да не е Пепеляшко...
Когато бях малка безотговорните ми роднини ме оставяха да гледам братовчедка ми, която беше бебе, а аз на 6 години! Женорята после се шматкали с часове по магазините, а на мен до днес ми разказват колко зряла съм била за възрастта си
. Дори пелените съм сменяла. Тъжно, колко тъжно...
Родителя трябва да приема задълженията си и да ги спазва, а не да се превърне в живеещ на гърба на детето си търтей.
Всеки сам преценява кое е нормално и кое не. Да направиш от детето си housekeeper (домашна прислужница) според мен не е.
Децата ни са на една възраст, както личи от линийките. Синът ми също е на училище до 3 часа и е доста изморен след това.
В зависимост от предметите учи 20-45 мин. Свири на муз. инструмент и се упражнява 30 мин. на ден. След това е свободен да си играе- Playstation, Nintendo, обича да си чете, да гледа ДВД.
У нас ТВ не се гледа, само ДВД, това е много популярна практика сред познатите и приятелите ни.
Към малкия няма никакви задължения, но обича да си играе и занимава с него така или иначе.
Подрежда си играчките, отнася си чинията до мивката, прави си сандвич или препечена филийка, къпе се сам. Това е общо взето всичко.
Докато се приберем от у-ще е 3.30, докато се преоблече, хапне и си напише домашните минава 4.30. Почивка, после цигулка и е време за вечеря. Как мога да искам от него ежедневно да пазарува, да чисти....Той да не е Пепеляшко...
Когато бях малка безотговорните ми роднини ме оставяха да гледам братовчедка ми, която беше бебе, а аз на 6 години! Женорята после се шматкали с часове по магазините, а на мен до днес ми разказват колко зряла съм била за възрастта си
. Дори пелените съм сменяла. Тъжно, колко тъжно...Родителя трябва да приема задълженията си и да ги спазва, а не да се превърне в живеещ на гърба на детето си търтей.
Всеки сам преценява кое е нормално и кое не. Да направиш от детето си housekeeper (домашна прислужница) според мен не е.
Такова впрягане в домакинството някои родители го наричат приучаване към самостоятелност и отговорност, а аз му викам експлоатация на детски труд. Никой не е останал ненаучен да чисти с прахосмукачката или да мие тоалетна. Така че няма да им се размине. Не е съвсем да не вършат нищо вкъщи, но не и да се превръщат в обслужващ персонал. Ако на родителите не им се чисти просто да си наемат чистачка.