Стигат ли ви парите дотолкова, че да не ги чувствате като проблем

Аз пък не виждам какво лошо има да "мрънкаш" както казвате, че не стигат парите? Аз като казвам, че не ми стигат, имам предвид, че не се задоволявам и искам още по-висок стандарт. От друга страна, човек колкото повече пари има, толкова повече му скачат разходите. Сега, съгласете се, че ако трябва да преживяваш месеца с 600-700 лв. няма как да готвиш със зехтин, да ядеш само качествено прясно месо, че и сметките да плащаш. Ще се задоволиш с по-евтини продукти, по-евтини дрехи, но пак ще стигнат парите. Въпроса е, това, че ти е пълен хладилника, основание ли е да си доволен от финансовото си състояние? 

Напълно съм съгласна с теб относно  това , че когато на човек му  растат доходите , му растат и разходите... само до преди 2-3 години се задоволявахме с 400-500 лв. не месец( става въпрос за по- малкък град, и не плащаме наеми).  Сега доходите ни са 3- 4 пъти по големи, но не мога да кажа че  се чувствам по - богата ...
 Как става това, не знам.  Давам си сметка , че когато не се чуствам материлно затруднена  давам повече пари за ненужни неща ... и може би това е основния проблем.
 А иначе...  Не обичам познати да ми мрънкат как не им стигат парите ,  и в същото време да ги виждам че от никаква глезотийка не се лишават. Ако човекът е  наистина материално затруднен е друго.
 Имаме едни познати. Мъжа взима добра заплата, жена му дълго време си стоеше в къщи и не работеше ( нямат деца) и уж си търсеше работа. Но все не харесваше работа подходяща за нея . В същото време  при всяко наша виждане се оплакваше как нямат пари.Веднъж пазарувахме заедно ... Ми то сьомги ли не  бяха ,  скариди  ли не бяха и незнам си какви глезотии ... Ами как ще ти стигат парите ????

Именно в това е въпросът, дали си доволен от това, което имаш. Щом си жив значи се справяш и това, което имаш ти стига за да си жив. Но тук става дума за това, дали ти стига за да се чувстваш доволен и наистина да ти е достатъчно не само биологически да оцелееш, ами и в ума и в нивото ти на щастие. И както ти казваш, че не си доволна и искаш по висок стандарт, то всеки го иска, но неговата липса за едни е причина да са нещастни, а  на други не се отразява зле, а се радват и на малкото това което имат. Аз примерно дори преди като нямах една пара, пак си ми стигаха парите за това, което наистина ми е нужно за да функционирам нормално физически, психически и емоционално. Сега като се замисля живеех като пълен мизерник, но тогава си бях много доволна и щастлива от това което имах и начина ми на живот. Сега, когато мога да си позволя по охолен живот пак си ми е добре, имам си за всичко, пари не ми се налага да събирам за нищо просто защото не успявам да си ги похарча и те сами си се събират. Ако кажа сума може да се стори смешна за някои, но на мен ми е предостатъчна. Имам си мечта разбира се, за която не ми стигат парите, искам да си построя голяма къща за нас и за всичките ни деца и даже техните семейства. Но знам, че е прекалено много поне на този етап и изобщо не правя трагедия от това и не ме кара да се чувствам по малко щастлива и още по малкото да рева, че не ми стигат парите за квото и да било.
Освен това някои са ми много смешни като почнат да се хвалят колко много пари харчат да имат живот с по добро качество. Ама като ги чуя как и къде се хранят примерно ми става явно колко здравословно се хранят. По скоро бих казала, че харчат много пари за да се хранят НЕздравословно и да си съсипват здравето

Това все едно аз съм го писала до-слов-но! 
И аз имам подобна на твоята мечта, но наличието и ме кара да се боря за постигането и, а не да смятам, ще щом нямам на момента всичко, което ми се иска, значи животът е много скапана работа.

Ники, ето покупките - съвсем общо:
хляб - Добруджа и пълнозърнест
свински врат - варено-пушен - 500 г.
краве масло - 2 пакета от по 250 г.
1 л. зехтин
кашкавал - 1/2 кг.
краве сирене - 1/2 кг.
сирене Фета - 400 г.
пуешко филе - 400 г.
шунка - 500 г.
мляно месо за кайма - 1/2 кг.
мляно кафе - 300 г.
1 пак. фиде
1 пак. прах за пране
1 тарелка пилешки бутчета
1 кг. домати
1 кг. картофи
1 връзка праз
1 карфиол
чушки и моркови - по 1/2 кг.
2,5 кг. плодове - за ядене и за фреш - банани, портокали, круши, ябълки, грозде
Отделно, днес мъжът ми отиде да вземе прясно и кисело мляко, заешко и пуешко от комшийката, за която споменах - не знам колко ще му струва. И при положение, че не се скъсваме от ядене, не вярвам тези храни да се задържат много дълго - 4-ма човека сме, все пак и особено плодове и зеленчуци дъвчем постоянно...
Т.е. храната наистина излиза много скъп разход. Но и не винаги скъпото означава качествено по отношение на храната:

Клото, права си, че с нарастването на доходите, растат и разходите. И не става въпрос да си доволен, когато ти е пълен хладилника...
Въпросът е, че, когато не си доволен от финансовото си състояние, не е достатъчно да мрънкаш колко си зле, а да се опиташ да си повишиш доходите.
Иначе, винаги може и още. Защото, ако стигат за сметките и за хладилника, няма лошо да остават и за екскурзии, самоусъвършенстване и др. Аз лично чак за яхта и самолет не искам, ама 'що да не...

Ами колкото повече  изкарваме, толкова повече разходи имаме. Сравнявам с преди 3-4 години
Купихме си къща, съответно теглихме кредит за нея, т.к. спестени пари нямаме. Наскоро купихме още едни помещения, за тях съответно кредит, този път двойно по-голям от предния. Значи едни 2500лв на месец са само кредитите ни  . На храната доста държа, не купувам разни боклуци. Цигарите ги спряхме и двамата , вино не купуваме от магазина, произвеждаме си го . Плодове и зеленчуци-от село, от градината на нашите, не всичките, разбира се. Имаме доста разходи, но не се оплаквам, има хора, които са наистина притеснени материално.
Е, не ходим много по почивки и курорти, ама и работата на мъжа ми е такава, че не работи ли-губи доста пари, тъй че обикновено той все бачка . Имаме обаче самостоятелни коли, съответно за тях и разходи. Не си купуваме дънки от 200лв, нито телефони от 500-600.
Абе труден си стана живота, няма какво да го отричаме.

Ники, всъщност виждам, че темата е насочена главно към храната. Не мисля,  че това е най-важното, защото и да няма пари човек - винаги трябва да яде нещо, за да живее.
Въпросът е дали парите стигат и за други неща - някой вече пейстна пирамидата на Маслоу.
Аз лично за храната се замислям само дотолкова, доколкото да е що-годе здравословна.
Предпочитам да мисля за каво друго ни отиват парите, а не за ядене...
Там е работата, че често тези, които мрънкат само за пари и за това дали им стигат или не за ядене - мнооого рядко се замислят, че с пари човек може да си осигури и други неща, освен материалните...

azaf, всъщност храната според мен е най важното и пуснах темата именно защото въпросните хора ги е страх да не останат гладни, харчели си всичките пари за храна и т.под.
А ти ако за 70лв си купила всички неща дето си изброила значи все още в БГ може да се купят повече неща за тези пари отколкото в Европа. То в Дания си е скъпичко де, в Германия примерно е доста по евтина храната.
А за купуването от фермери частници не сте ли се замисляли че има шанс да си предлагат продукцията на частно защото примерно не е на ниво и не може да мине контрола за да стигне до магазина. Нашата рода имат навик да купуват месо от някакъв фермер и казват, че ядат екологична франа понеже не е от магазина. Ама аз хич не съм сигурна, че е толкова екологична. Предпочитам да си го взема от магазина със знака на екологичните храни ако ми е толкова да купувам екологично, отколкото от сульо и пульо, който може да си твърди квото си иска за продукцията и да не е вярно

 Аз не съм за тази тема явно, за мен харченето за храна не е никак съществено и някак си не я преживявам тази подробност.

Ники, зависи от какви частници купуваш - аз казах, че купувам от хора, които си гледат животните за своя употреба /т.е. в малки количества и не продават на фирми, а си го ядат само те - никой не се трови съзнателно сам, а и не се предоверявам - винаги нося проба от продукцията в ХЕИ - става за 24 ч., случвало се е дори да си купим няколо кокошки и зайци и да платим на тези хора да ни ги гледат - надали биха се занимавали да купуват скъпа химия за нашите животни, а на техните да дават прясна и безплатна тревица или сенце / или от големи производители, които имат съответните лицензи и са ми достатъчно близки, за да знам какво ми продават /т.е. имат точно правото да си лепят знак за екологични храни/. За другите не знам.

И понеже казваш, че храната е най-важното за теб, за други неща /освен храна и сметки/ не даваш ли пари? Не говоря за маркови дрехи или парфюми за по 200 евро. Говоря за разни неща като ексурзии, почивки със семейството, хубави книги, театър/кино/опера/изложба, образъвателни курсове и т.н.

А кое за теб е по важно от храната, което преживяваш и за което наистина си заслужава да се похарчат пари. На мен също не ми пука какво ям, важното е да не съм гладна. Ама гладна ли съм, тогава забравям за всичко останало и ще дам и последната си пара ако трябва за да се наям  
Само човек седял гладен знае цената на храната. Не съм от тях, ама ако питаш сървайвърите ще получиш най реално мнение за значението на храната. Стържат ли ти червата братче не мислиш за нищо друго

Не ми стигат парите. Но, за храна даваме около 500лв, трима човека. Това включва детската градина, където дъщеря ми се храни, обядът на мъжа ми навън и вечерята в къщи. Аз не закусвам, а пия фреш, обядвам, най-често, печена риба /с бира /. Вечерята включва задължително месо: пържоли или пиле, със салата и някаква гарнитура. Пия домашно вино, което купувам за 3лв /!!!/ литъра, мъжът ми пийва ракийка за 6лв/л. Купуваме филета и суджуци, обичаме шам-фъстък...но не всеки ден.
Например, вчера купих охладено пиле. Разфасовах го и мариновах. Ще го изпека на барбекюто, и това ще ни е вечерята за 2 дена.
Оня ден взех 3 котлети за 4лв. Направих салата от домати и краставици, карфиол на пара и картофи. Сумарно, вечерята ни излезе 6лв.
Аз не разбирам, как някои харчат над 600 на месец за храна, 3-членно семейство, без да си позволяват глезотии ....

По принцип не ми е приятно някой да ми прави сметката, а и аз не обичам да си вра носа в чуждите сметки. Всеки човек си има различни приоритети, за жалост в България, наистина парите хвръкват основно за храна, а после за всичко останало.
А иначе смятам, че това да ти се иска да имаш повечко пари си е човеша работа- алчни и ненаситни твари сме хората. Да опяваш и да се оплакваш обаче и само с това да си останеш е колкото неприятно, толкова и безсмислено.

Аз мисля, че наистина темата е доста хранително- насочена, което е погрешно.
Стандартът на човек не се измерва с това колко килограма храна може да изяде седмично.
На мен парите ми 'стигат", когато се събудя сутрин и си кажа " е сега отивам в книжарницата (например) да видя има ли нещо интересно" и това не означава , че ще отрежа съответната сума от храната ( или нещо друго) за следващата седмица. За някои неща ( книги, кино, дребни покупки) имам тази свобода, това 'стигане', за други ( уикенд в спа- например) нямам.
Е, иска ми се да си позволявам много повече, но ще го направя, когато имам и по-високи доходи.

Специално за храна и заведения аз правя много строга сметка,  учудва ме сумата, която казва Ники, но й вярвам, всякакви чудеса са възможни.

Парите са ми голям проблем,когато дойде време да посрещам мъжа си и седна да си пиша отчета за изминалите месеци.Ами направо се чувствам като счетоводител на мафията,извъртам,напасвам,намествам,всичко да ми е легално.