Третокласници се готвят със старание,за математическо състезание!

Успехите не са нещо постоянно и по всички линии, за когото и да било.
Моят син се занимава с математика от детската градина още /имаше си книжки за неговата възраст/, засега аз го занимавам, понеже не сме намерили подходящ курс и затова ходи по състезания и решава специални задачи /които не са като училищните/ у нас вечер с мен. Та успехът е последица и от насоченост и от полагане на труд, като всеки друг успех. Добре, че той вече го е разбрал.
Насоките, по които няма данни, не му е интересно и не му се занимавам просто не ги обсъждам /рисуване, пеене, примерно/. Какво да пиша за тях- че не му е интересно? Ами не му е и какво от това? Не обича и да пише. Сега, с преразказите, интересът обаче се зароди- вероятно до сега е било скучно. С интересът идват и успехите.
Да се похваля с успеха му в училище- какво да се хваля, засега е лесно и шестиците се нижат сами, това, което учат в училище си го знае от преди, не е положил особен труд, че да е нещо похвално. Успех ще е след години, когато навлезат в материала на специалните предмети и ако тогава ги заниже, бих се похвалила наистина. Сега какво да се хваля- ІІІ клас, че те по география и история, по нежива и жива природа "учат" неща, които са се споменавали още в градината и в предходните две години и които само от четене на детски енциклопедии и от гредане на исторически и научно популярни филми се поназнайват. За математиката в училище просто няма какво да говоря.
Мен лично най- много ме радва това, че детето има възможност да играе истински- с деца, навън, на организирани и измислени от тях самите игри- от това остават най- хубавите спомени и се научават най- много житейски истини. Ако ще и сто тома литература да изчете и по 5 дни в седмицата да ходи по школи това, което ще научи там, няма да го научи на друго място. Радвам се на плуването и колоезденето и на неговата радост от тези му занимания. Горда съм истински от факта, че става самостоятелен- това е успех, не училищните шестици. Последните и да са от горе до долу в бележника няма да имат никаква стойност, ако той не е щастлив от живота си и ако не може да разчита на себе си.

Вълничке, и моето не е от "олимпийските" Аз броя за постижение  всяко е едно преборване с мързела, всяко едно усилие, всеки няколко страници прочетена книга, всяка една шестица, всяко нещо започнато и довършено (било то и рисунка) 
Въпреки, че хич не е глупава, е много особена, трудно прави каквото и да било, което не й е интересно. Но постепенно преборваме ината и мързела, бавно, трудно, но го борим.
На мен е по-лесно, отколкото на теб, защото я разбирам - самата аз съм била абсолютно същата. Бедните ми родители  с техни безумни академични амбиции спрямо мен, разбити на пух и прах от мен  още в началото на училищната ми кариера Много добре ги разбирам сега

На моите им се налага да се конкурират с моето учене. Ако искат нещо да им обясня или да им помогна трябва да дойдат сами, на крак. Казала съм им, че няма да си зарежа моето училище и домашни, за да им вися на главите, защото и аз имам право на образование. Това май някак ни сближава, защото се печем на един и същ огън на "ученическата скамейка", а от друга страна виждат, че и аз се скъсвам от учене, за да си напиша домашните.
И моите си имат някои неща, в които не са толкова добри, колкото  в други. Например, щерката хич я няма в бягането по физическо и хвърлянето на медицинска топка, но за сметка на това е достатъчно пластична, че да танцува. Казала съм й, че няма нужда да се притеснява за едно физическо, че не на всеки е даден талант за спортист, защото физическите ни данни са различни.
Брат й е много чувствителен на тема рисуване.  Той вижда, че рисунките на сестра му са много хубави, а неговите се губят като качества и дори беше заявил на учителката в първи клас, че няма да рисува и да не кара изобщо. Е, прорисува като видя, че и другите деца не са големи майстори, но пак му остава неудоволствието от тази дейност.
На мен ми е предостатъчно, че двамата са много различни като заложби и умения и вечно има някакви дразги на тема "защо и аз не мога като него/нея" и гледам да туширам тези разлики и да наблягам на положителните резултати.

В темата за математическите състезания споделих защо ходи там моят син.
Целта не е да става математик или да получава награди. Моята /прокарана под кожата му и внушена като негова- тихо затова/ цел е детето да свикне, че животът често ще го кара да се съревновава, че това е нещо нормално и че не първото място е винаги важното, че трябва да се запази спокойствие и че радостта и насладата от самото състезание са по- важни, напредъкът- не сравнен с този на останалите деца, а сравнен с твоето състояние от преди, от миналото състезание.
Също така състезанията го научиха да се съсреодоточава. Ето, с последното от неразбран регламент е седми, това ни накара да поговорим и той да проумее наистина /а не просто теоретично/, колко са важни правилата и че не само уменията в дадена област са съществени за напредък и успех.

Вълничке, винаги съм твърдяла, че многодетството помага в такива моменти - ето аз не се кося много много за успехите на децата - както неведнъж съм казвала: имам три деца, все някое ще вземе Нобелова награда. 

Вълничке, децата са различни и по различно време срещат различни образователни потребности. Аз съм била от проблемните деца, на които родителите им се е свивало сърцето, но никой не се е сетил какво ми е било и от какво съм имала нужда. Включих в гимназията, ама тогава много отличници изключиха и в днешно време най-силните ни ученици (двама) имат сериозна среща с алкохола, единия успя да излезе и се оправи).

С голямото дете съм от гордите майки, които има цяла торба дипломи, ламинирала съм ги подредила съм ги (най-много са до 4 клас - сега е седми). Малкото път му се радвам, на всяка дума, която казва или пише. Преди два дни дори ми съобщиха, че ще може да покрие българския образователен стандарт и ще може твърдо да му се пишат реални оценки. Всичко при него е плътно до него, учителка, образованието му ми излиза все едно да го дам в частно училище. Благодарна съм на държавата, че покрива психолог, ресурсен учител. Иначе е печен, както съм писала веселяк, знае много добре английски (повече от българския), важното децата с по-слаби оценки да не казваме, че ги мързи да учат, просто всяко дете възприема различно. Момчетата са много трудни до 8 клас, ама после сме щяли да се гордеем и тамън като се загордеем и някоя гадна снаха ще ни ги отнеме  .  Да ти кажа правото, някой ме покани от вас (сещам се кой) тук да пиша, а не ми се пишеше, защото ми се свиваше сърцето (забравих да кажа, че е 10 годишен, отложен 1 година). Поуспокоих се вече, стана ми доста по-лесно при вас и всичко това ти го пиша за да видиш, че има и по-зле от твоето.

   Голямия много се възгордя в 6-ти клас и падна от много високо, до тогава караше от обща култура. Ама и аз го оставих да падне малко, че се беше много възгордял, че е велик. Това пък ви го пиша, че докато ги предадем на снахите да ги поемат  трябва все да сме си до тях. И в много държави правят много добре, че жената си гледа децата (а преди съм се възмущавала от това), ако няма кой да помага. Не трябва да ги оставяме сами поне до пълнолетие. Не говоря за моментите, в които си вършим работа и не сме до тях.

dorothy,благодаря ти за включването, както и на останалите момичета. Аз не съм си заровила главата под земята, нито съм се отчаяла . Само че е естествено желанието ми да е друго, да е по-добре и т.н. Разбирате ме   
Всъщност имам база за сравнение с децата с обучителни трудности, защото работя с такива Но когато се отнася до собственото ми дете  е различно. От самото начало всъщност твърдя, че той има дискретна форма на обучителни трудности. Но тъй като работим и в къщи и учителите му са добри, преодолява ги. (лошото е само успехът му не е достатъчно оценен в училище, не го хвалят толкова, колкото заслужава). Затова и никой от близките ми и от колегите ми не ми вярва, че е така. С учителите изобщо не съм споделяла. dorothy, браво на вас за постиженията 
А за многодетството, Блещулке - не се бях замисляла. Малкият ми човек за мен още не е на стартова линия и изобщо не го оценявам по този начин. Дори ми се струва доста сложна ситуацията, ако единият е блестящ, а другият - труден. Как се справяте?!

много се радвам на диалога, който се получи по тази тема

При нас ситуацията е такава - третокласникът се справя с лекота и има само шестици и грамоти, а баткото от самото начало се нуждаеше от прикрепен родител, за да си научи и главно разбере уроците. Аз не работя и съм се отдала изцяло на него. Е, с много труд от моя страна той е отличник...Ама честно казано изобщо не е реално това. Все едно аз съм му изкарала оценките.
За третокласника брат му казва, че е зубър и ние го обичаме повече. Това изобщо не е вярно. Абсолютно винаги сме се стремяли големия да е винги задоволен, защото е чувствителен и се стяга, ако нещо не му е отлично. Записахме го на уроци по китара, по пеене. Искахме да има самочувствие, че успява в някакава насока - многа е музикален. Стана лауреят на много певчески конкурси. И какво? Продължава да е без самочувствие и да чака помощ от нас. Направо вече съм се отказала да го стимулирам, нека смята, че е неудачника в семейството, ние направихме всичко по силити си. Добър ученик е, има извънкласни занимания, стараем се да е в крак с всичко ново, дори в дрехите...Ама май си опира до детето...

Палето ама той голям сладур, навсякъде взе много добре височините, никъде не изпя фалшиво песента, страхотен глас, а знаеш ли, че скоро четох статия от проф Досков,че не бива да се карат да пеят в пубертета. - може малко с мярка.
Такива деца, които имат обучителни проблеми, имат таланти и при това огромни сега ще ви пусна линк със именитите дислектици (склерозата ме гони може и да съм пускала) http://www.dslx.ru/article46.htm

 

Аз пък,ги намирам за нормални неща,това,че всеки има право да си мисли,че някъде бърка.
Темата,е много полезна,но крие и много истини.
Мисля,така щото имам две деца,и те са толкова различни кото личности.
Ако се върна назад във времето,с мен нямаше кой да се занимава.
Бях запален спортист,и това ме направи победител;
Но в живота не е така,имам моменти на възход и падение.

Поради тази причина,гледам да лавирам,между двете и то максимално,без да забранявам и да наказвам.
Аз съм доста спокоен човек,и това ме прави равносилен.
Склона съм да и докажа на Йони,къде не била права и от там да я накарам да се замисли.
В никакъв случай,няма да я упрекна или да и дам за пример друго дете.
Тя да си прави изводите сама,не е малка,всичко и ясно.

И накрая все по често си мисля,че бих възпитала повече деца.......,ама да не са мойте!

Пале, браво на певеца.
Дороти, на теб мнооого специални поздравления - ужасно се радвам, че има развитие, представям си колко труд сте положили, затова голямо браво за резултатите!
Вълничке, поклон за професията ти.

За мен няма нормални и специални деца - за мен всяка една личност е специална и различна от другите. Средното образование накуцва в този аспект доста - малко са учителите, които са в състояние (било заради неинформираност, било заради липса на време и идиотската система, било заради недостатъчна емпатия) да имат различен подход към различни деца. Много деца дори без диагностирани образователни трудности имат нужда от специално отношение и като не им бъде дадено - не успяват да проявят способностите си. А всяко едно дете ги има и нашата на родителите задача  е да ги огкрием и да помогнем на децата си да ги развият.

Пале, не се отказвай да го окуражаваш и да се опитваш да развиеш увереността му, ще дойде момента с резултатите, задължително.

Едно към едно ние със сестра ми.

На моето "специално" дете му открили в училище онзи ден първи кариес и в понеделник е за пломба /млечен зъб/. Божке, това много рано, бе! Моята беше в ХІ клас чак. Аз се ядосвам, че ги почва от сега, а на него, както винаги, му пука на рогата и зад тях.

Ще му запука, като разбере какво е да си лекуваш кариеси Съвсем друго ще му е отношението
Но, по мои наблюдения, за днешните деца не е рано. Дъщеря ми няма още, но повечето й приятелчета от 5-6 годишни са по зъболекари
Хранят се с боклуци доста повече от нас - за това е цялата работа...