Как бихте постъпили на мое място?

Абсолютно правилно си постъпила. Всяка жаба трябва да си знае гьола, респективно правата и задълженията. Свеки си има думата в нейното семейство, в твоето решавате ти и съпругът ти.

Рени както за всичко останало "обикновено" тези неща се решават от самото семейство. Именно затова има покани. Който е поканен идва, който не е - не. А и какъв семеен празник? Това си е рожден ден на детето.

А той примирява ли се в дадено отношение с държанието на майка ти и брат ти или се разбират без да имат проблеми по между си?

Бабите и дядовците да не би да са чужди хора?! Колкото детето- на 1 год. е още бебе.
Бих разбрала бабата ако това беше случаят, но очевдно не е, така че няма защо да го коментираме.

Не му се е налагало никога да търпи или да се примирява, защото майка ми няма претенции и очаквания от него. Не се сърди ако откажем да отидем у тях, съобразява се с решенията ни без да коментира, включително когато аз й правя забележки за детето. Брат ми идва у нас само с покана, както нормалните хора, много рядко, защото живее в София и няма много време. Мъжът ми сам казва, че няма какво лошо да каже за тях. И прекалено много хвали и мен и майка ми пред неговата, може би и това не е особено правилно. Аз му направих забележка да не ни хвали толкова, но той ми отговори: "Защо? Да не си мисли, че тя е "най"! Главният проблем е в това, че ние с брат ми и майка ми страшно много обичаме свободата. Тя ни възпита така - всеки сам да взима решения за живота си и да изразява мнението си свободно. Големият конфликт идва от различните възгледи за живота. В семейството на мъжа ми има диктатура. Бащата командва майката, майката командва децата. Децата нямат право да изразяват мнението си, ако е различно от родителското, защото това се тълкува като неуважение към родителите. Свекърва ми се опитва да се налага само със силови методи - сърди се, заключва се в спалнята им, не се храни, не говори и т.н. Те са свикнали да не разрешават конфликтите с разговори, а със сръдни. И ние с нея така и не можахме да седнем като големи хора да разговаряме. Тя ми отказва под предлог, че много се притеснява. Аз без разговори не виждам как могат двама души да се разберат.

Tristan77, разбирам ситуацията, в която се намираш. Защото е много сходна с моята, но не затова е темата.
Съпругът ти има право, че някакво решение трябва да се намери, макар и на него да му е трудно в момента да каже какво точно. Затова мисля, че на този етап по-добре е леко да се дистанцирате, докато нещата се поуспокоят. Едва след това ТОЙ да поговори с тях. Мисля, че когато става въпрос за отношения с нечии родители (в случая с неговите) е най-добре в разговора да не се намесва другият партньор. Не мисля, че някога отношенията ви могат да се върнат назад и да бъдат искрени, топли, обичащи. Може би не е и необходимо. По-важното е да са нормални, това е. Което означава да можете да съ себерете по няккави поводи без това да създава напрежение.
При нас се случи нещо подобно. Намесена обаче е другата снаха. Направи нещо, което е непростимо (по отношение на мен лично). Аз прекратих всякакви отношения с тях. Това включваше непоявяването ми на рождения ден на тяхното дете. Естествено след това родителите на съпруга ми разговарях с мен по не особено приятен за мен начин. Уж са на моя страна в създалата се ситуация, но аз се почувствах още по-обидена и огорчена след този разговор. И сега и аз отказвам да се виждам с тях. Просто не мога. Затова казах, че разбирам ситуацията ти. И аз знам, че едва ли така ще може да продължи. но засега имам нужда от отдалечаване.
Според мен всичко идва от това, че в България отношенията се разбират много превратно. Родителите на съпруга в повечето случаи се опитват да  контролират новосъздаденото семейство. Особено силно е желанието им за намеса и когато има дете, сякаш младите не могат сами да се справят с отглеждането му. Не търпят да им се възразява. Не търпят някой да има собствено мнение за това как иска да изглежда НЕГОВОТО семейство. Непрестанно се намесват (може и не пряко, но косвено). Понякога това могат да правят и родителите на момичето (но доста по-рядко, по мои наблюдения).
А нещата са прости. Младото семейство има право да направи собствени грешки. Има право да живее така, както само е решило (е, ако се очаква непрестанната помощ от страна на родителите, тогава е друго). А и някак, когато детето ти създаде семейство, би трябвало да се отдалечиш леко, да се опиташ да бъдеш балансиран. Да не затоврозяваш детето си с някакви изсмислени твои капризи, тръщкания, изисквания.
Tristan77, да, разговор помежду ви трябва да има. Но когато и ти си готова за това. За да си спокойна, оставила настрана огорчението от сегашната ситуация. И ако преди това съпругът ти е разговарял също така спокойно с тях. Да им обясни, че винаги са добре дошли в дома ви. Но уважението е нещо, което трябва да се проявява и от двете страни. Да, те са възрастни и като такива вие ще се съобразявате с тях. Но пък вие вече сте родители. Имате дете. И искате и те да се съобразяват с вашето семейство.

Ами аз не бих се напъвала твърде много да се сближавам с човек, който смята, че мъж ми трябва да ме държи изкъсо Аз не съм кон все пак
Преглътни - не можем да се разбираме с всички. Бих я отсвирила доста безцеремонно, честно казано.

Tristan, не съм била в чак в такова положение, но според мен трябва да сложите картите на масата. Щом мъжът ти те подкрепя, разберете се първо с него. Какво може да приемете от техните искания и какво не. Все пак има неща, които може да "глътнеш"- ако за теб са дребни ,а тя ще се чувства добре, направи го. В крайна сметка компромисите са необходими за нормални(относително) взаимоотношения.  Та решете предварително с мъжа си какво искате и как разбирате нещата, но да сте на една позиция по всички евентуални въпроси, отидете на гости, седнете на масата и кажете: "Сега ние искаме да си поговорим." И очи в очи изяснете всичко! Да не ти пука ако има сръдни, цупене, и т.н., няма къде да ходят, ще трябва да говорите. И говорете-всичко ,което те дразни, всичко което дразни нея, нещата които искате да се променят. Но това да стане пред мъжа ти и пред нейния, да няма после "аз това не съм го казала"! След този разговор или ще се скарате съвсем, или ще се нормализират отношенията. Вие нищо не губите-те и без това сега нещата са отврат, по-зле няма накъде. Поне ще знаете посоката. 

Мисля, че всичките тези приказки, че мъжът командва в един момент ще дадат ефект и мъжът ти наистина ще се опита да те командва. Затова, за да избегнете бъдещи спорове, най-напред се разберете с него по този въпрос.

Аз специално допуснах грешката да си мълча в подобни ситуации и да се осланям на мъжа си. Сега горчиво съжалявам, но вече е твърде късно.

За свекърва ти мога да ти дам един много полезен съвет, стига да имаш желание да го изпълниш - просто бъди лицемерна, но имам предвид наистина лицемерна. Следващият път отиди на гости и се разтопи от любезност, като че ли нищо не е станало.
Можеш спокойно да ги каниш на гости, защото и без това няма да дойдат.
Можеш спокойно да им се обаждаш всяка седмица да вземат детето, защото те всъщност не искат да го вземат, просто искат да се направят на обидени, че уж не им го даваш.
Но на мъжа си в никакъв случай не му разрешавай да се вижда сам с тях, защото кой знае какви ще му ги наговорят.

А за лицемерието, това съм го видяла у другата снаха на моята свекърва. Знаеш ли че на един празник пред 15 човека, роднини и приятели, свекърва ми се изцепи че не се знае от кого е второто дете на снаха си. Получи се страшно конфузна ситуация, после е имало скандал.
И въпреки това след една седмица, двечките обикаляха магазините и си говореха като първи приятелки.

всяко чудо zа 3 дни. остави я да кротне , не се срещайте докато ти премине ядосването ... и после всичко ще си е по старому  няма начин. 

Luda е права, за съжаление. Казвам за съжаление, защото аз, например, не мога да бъда лицемерна. Но съм го видяла в другата снаха. Тя не можеше да понася свекърва ми. Двете са караха непрекъснато. Обаче: тя роди. Пожела да се върне на работа, когато детето стана на 1 годинка. Свекърва ми пое детето. Пак продължиха да се карат. Безобразно. Свекърва ми непрекъснато се оплакваше пред мен. Обаче на рождения ден на свекър ми другата снаха се държи към свекърва ми все едно, че са първи приятелки. Аз онемях. Разбира се, че не си е променила отношението към свекърва ми за това време. Но просто я използва, при това много добре - да гледа детето, да готви, глади, пере, всичко. В замяна на това просто е лицемерна. Аз обаче не мога.
Не разбирам и друго. Свекърва ми наистина се съобразява с нея, въпреки че тя никога не й е помогнала за каквото и да било (винаги при проблем насреща сме били аз и съпругът ми). Е, вече аз съм се дистанцирала, но така беше повече от осем години.
А иначе съветът на Luda е правилен.

Ако жената не желае да разговаря с теб - не я насилвай. От опит ти казвам, че когато някой не иска (или не е научен да разговаря нормално с другите), диалог не се получава. Най-вероятно ще се обиди още по-жестоко, защото ще е поставена в несвойствена за нея ситуация и ще се чувства неудобно. И по пътя на най-малкото съпротивление, по навик, демек, ще се затвори в спалнята си да се цупи.
Изчакай няколко седмици да се пооталожат нещата, по възможност се прави, че нищо не е станало.

Уф, много си права! за всичко! Ама и аз не мога да лицемернича. Търпя, преглъщам, замазвам, но в един момент избухвам. И всички са много учудени, че имам мнение и чувства.

И аз бих направила така 

А аз си мисля, че лека за такива ситуации е просто да простиш. Защо им се връзваш? В крайна сметка никой с нищо не ти е длъжен, не са длъжни нито да те уважават, нито да те харесват... Но това, че не прощаваш трови теб и твоите нерви.
Казвам ти го от личен опит. Моите свекъри са много чешит хора, но дипломацията му е майката. Винаги можеш да накараш един човек да се чувства важен, дори с малък жест, с едно благодаря...и после ти ще си най-добрата снаха...но важното е да простиш всичко това което ти правят тези хора.
Моята свекърва обикаля лятото морето, а моите деца не са видели море освен по телевизията... Когато синът и работеше по 16 часа на ден и като се прибереше гледаше две деца и учеше, за да може да си намери добра работа в София, жената си почиваше в къщи...
Но аз съм се научила да бъда благодарна и за малките неща които прави за нас и да прощавам и това те съветвам и ти да направиш.