Как бихте постъпили на мое място?

Здравей  пуснах почти същата тема, но аз няма да чакам с години, и аз имам право да съм щаслива и обичана и да си гледам детето на спокойствие, като си имат проблеми в семейството да си ги решават помежду си не да те бъркат теб ...кой командва у вас си е ваша работа...
много ме дразнят такива лицемерки   Успех и не се давай   

migito,

и аз личен опит да споделя. Дълги години прощавах, опитвах се да бъда над разни дребни и не толкова дребни обиди, пренебрегване и лошо държане. Не живеем заедно и смятах, че мога да се държа любезно и сърдечно когато се видим.
Просто не можете да си представите колко много неща съм простила, как съм стискала зъби и съм премълчавала хапливите отговори, за да не се караме - свекърва ми е все пак тази жена, пък и не понасям конфликтите.
Винаги съм засвидетелствала уважение и добро отношение, въпреки всичко.
Винаги съм се старала да й угодя за разни неща, макар и да не съм била съгласна.

И накрая резултатът стана направо трагичен - мъжът ми се обърна срещу мен и ми заяви, че майка му нямало да му припише някакви имоти, заради мен. И почна да изрежда някакви измислени обвинения и укори.
Свекър ми, когото наистина много съм уважавала и почитала, застана срещу мен и ми каза че съм щяла да бъда наказана за лошото си държание? и думи?, макар и да не можа да ми каже какви точно са били те.

А свекърва ми настрои мъжа ми да не харесва и да не обича второто ни дете. Не ме питайте точно как успя, но това е факт.
И знаете ли, че не пропускаше случай да учи мъжа ми че "мъжът в къщи е гостенин". Дълго време подминавах тези думи с насмешка, докато тези дни си дадох сметка, че той е започнал да се държи у дома точно по този начин - като гостенин, идва, яде, спи и е готов всеки момент да си тръгне.

Искам просто да предпазя всички останали от моите грешки, за да не страдат поне от тях.

Tristan77,аз на твое място бих оставила нещата така...или говори с мъжа си и му кажи какво мислиш,сподели с него твоето мнение.Нека мъжа ти се разбере с нея и да и каже как стоят нещата.Стискам ти палци и късмет.

Благодаря ви момичета, че обърнахте внимание на моя проблем. Мъжът ми  много пъти й е обяснявал, че не може да се държи с мен така, както се държи с него и сестра му. Не защото съм нещо много специална, а просто защото все пак съм чужда. Майка ми не се държи еднакво с мен и снаха ми. На мен ми казва директно нещата, които не й харесват, понякога даже остро и много критично. Свеки не може да преглътне факта, че сина й защитава мен и смята, че съм права аз. Много пъти е разговарял с нея, но тя не се променя, просто се сърди и не му говори. Невъзможно е да й обясниш, че не е права. Много пъти й казвахме, че не е най-подходящото време да идват при бебето в 20,30 ч, когато аз трябва да го къпя и приспивам, но никой не ни чува. Много пъти мъжа ми й каза да престане да повтаря, че бебетата прохождат на 5 месеца и да спре да държи нашето бебче изправено на крака, но не. Хиляди пъти аз лично съм й казвала да спре да надвесва бебето над терасата да гледа котките долу, но никой не ме чува. Да не говорим, че според нея бебетата се успокоявали много от шоколада. Разбирате ли, имам чувството че всяко нещо, което не одобрявам тя го харесва и не престава да го прави и повтаря. Много добре знае точно кое не харесвам и само това прави. Да не говорим, че знае, че не обичам ориз и като отидем у тях само ориз се сервира, защото е много полезен. Ще продължа да търся начин за разбирателство с нея, колкото и да ми е трудно това и дано някой ден успея.

Tristan77 виждам, че си от Пловдив, а ако и мъжът ти е от региона  ... южняшките свекърви са направо огън
..имам си и аз една такава огнена жена, по-южна от твоята. Мила напълно те разбирам какво те тревожи, но уви няма момент в който да се оправиш с разговори, просто това няма да помогне.
Отпусни се живей си спокойно и послушай съвета на Люда, лично аз си мисля че нейната теория е най-вярна в случая.
Люда моделът на поведение, който описваш според мен не е чисто лицемерие, а начин за оцеляване на умна снаха и способ за защита на семейството. Единственото, което неодобрявам са лъжи и клевети, а лекичкото подмазване от време на време и артистичните изпълнения по телефона - те просто са средството за постигане на спокойствие.
А това за обръщението, дето държат на майко и татко - за мен е също много трудно за осъществяване. Разбирам традициите, но те отдавна не са това което са били навремето. При положение, че си играете по нервите да им казваш майко и татко е най-голямото лицемерие, които искат да видят от теб.
Абе защо са толкова трудни тези отношения...

dushka , недей така... и моята свекърва е пловдивчанка,ама няма нищо общо с обсъжданата.
Ние за 20 години не сме се скарали нито веднъж... Не че аз одобрявам всичко,или тя харесва всичко,което правя,просто живеем отделно и никой на никого не се меси...Та си е до човека,не до местоживеенето ...
Но пък си имам свекър-кибрит...в началото ме стряскаше,сега не му обръщам внимание,той си говори /разбирай мърмори/,ние се усмихваме ,кимаме,че сме съгласни и си правим нещата както си знаем.
Така че според мен това е "тайната" на мирното съвместно съществуване-съгласяваш се с всичко,а си действаш както си знаеш.И като се сърдят ,се правиш на учудена...ни лук яла,ни лук мирисала...
За съжаление няма друг начин,наивно е да очакваш възрастни хора да се променят...
Аз ще ставам 2 пъти свекърва    ...надявам се да не се видя изтипосана тук... 

Има доста пловдивски свекърви, които са златни. Аз много пъти съм споменавала една такава кандидат-свекърва, с която дълго време бяхме в прекрасни взаимоотношения. И всъщност, когато понякога страдам вътрешно за всички конфликти породени между мен и моята настояща винаги се сещам за нея и си мисля, че щом съм се разбирала толкова добре с нея, може би проблема не е в мен. Тя ме обичаше като свое дете, прегръщаше ме и ме целуваше и аз усещах отвътре, че е искрена. Тя ми е казвала в очите, че аз за нея съм снахата-мечта, споделяше само с мен, защото другите я игнорираха и се отнасяха с нея като с предмет. Бяхме постигнали страхотна хармония и с удоволствие ходехме на кафе, по магазини. Но разликата между нея и сегашната е, че тя беше искрена към мен, не ми се мазнеше фалшиво, а ми казваше нещата, които не харесва директно без увъртания. Аз харесвам точно такива хора - да имат смелостта да си кажат нещата, без да се страхуват кой как ще ги приеме. Но все по-малко такива хора има напоследък. Всичко може да бъде много просто и лесно, но ние хората сами си усложняваме живота излишно. Просто трябва всеки да се занимава със своя личен живот и да не досажда на другите. Толкова е просто!

Ох, съжалявам, че ти го казвам, но такак ще е! Че май и по-зле ще става с годинките!
Просто трябва да намериш начин да не ти пука!
А в тях ще ходиш само ако ти искаш. За настройването: няма да спрат никога да го правят. И да си мълчиш и да и казваш в очите какво мислиш: все ще има начин и причина да настройват мъж ти.
Той е по-скоро за бой, че се поддава, ама какво да кажа аз като и моя е същия...
Мамини синчета сме си взели явно и това е...
И аз се чудя: не мислят ли, че така и на син си лошо правят. Ама тов амое чудене нищо не променя, та: настройват го, не мислят, че това е лошо, та даже и се гордеят, и свекър ми се хвали, че бил велик манипулатор...
Емиии... каквото е - това е.

краси.мира, разбира се че всичко си зависи от човека, надявах се изреченвието да се приеме, като леко шеговито смигване по темата и се надявам се че не съм засегнала някой, защото не съм имала това за цел.   

dushka ,не съм се засегнала   има усмивка... 

Сспоред мен имаш едно невероятно предимство и то е, че не живеете заедно. Мога да ти кажа как бих постъпила аз на твое място, пък ти ще прецениш доколко пасва за теб това като съвет:
Бих седнала да си поговоря с мъжа ми. Да съм сигурна, че и двамата сме на мнение, че сме отделно семейство, че не приемаме неканени гости след 20ч., че на детето няма да се дава шоколад поне до 3тата му година, примерно...Споразумявам се със съпруга ми, че ще посещавам родителите му на големите празници, когато сме поканени - Коледа, Великден, рождени и имени дни. Обещавам да им купя подарък, да се държа нормално, почтително и с уважение. И до толкова!
Оттам насетне - ако детето има рожден ден, празненството ще е на заведение. Ако се обадят, че идват вечерта - просто отклоняваме поканата. Според мен най-важното е да не забравяш за добрия тон, защото най-сигурния начин да се скараш с човек, е като му критикуваш родителите и приятелите. Той може да отчита всичките им недостатъци, но не го карай да прави избора - аз или тя. Обаждай й и се и сама предлагай детето за уикендите, ще видиш, че няма да напира толкова да го гледа, но няма да може и нищо да каже, че я лишаваш от контакти. Тактиката "напред с рогата" никога не е добър съветник.

Много се нервя като чета за такива отношения в семейството.Тези възрастните така и не разбраха да не се бъркат в живота на децата си!Моята свекърва живее надалеч и се виждаме веднъж в годината,но това не значи че отношенията ни са прекрасни.Дава си мнението понякога,а кой ли я слуша.Но не се меси в отношенията ни за което съм и благодарна.За нея е важно ние да се разбираме и да сме добре.Виждам,че понякога наранявам съпруга си с отношението си към нея,но какво да направя като ме дразни- не си го крия.
Момичета,опознавайте добре половинките си,за да не страдате после!

kris_bo, сама пишеш че за нея еважно да се разбирате...защо недоволстваш?Или няма право въобще да си отваря устата,като се видите?Останах с впечатление,че не натрапва мнение,просто го изразява. 

Милинка, точно това смятам да направя аз. Колкото до разговорите с мъжа ми - ние постоянно коментираме проблемите си спокойно и той възприема изцяло моите възгледи за нещата. Но просто, за да спрат да му задават всеки път един и същи въпрос: "Вие до кога смятате да я карате така?" иска по някакъв начин да се споразумеем с тях. Но за да мога да ги гледам в очите първо ще им кажа всичко, което мисля за думите, които наприказваха зад гърба ми и ще ги помоля най-учтиво да бъдат малко по-искрени и честни. Защото точно лицемерието, двуличието и фалша развалиха отношенията ни.