Здравейте,аз искам да остана различна!

Програмата стартира на 25.09.2008г.

И как ще я отчете Кмета? А отчета на съфинансирането как ще стане? А парите ог програмата за 2006г. и 2007г. отчетоха ли се адекватно?
Повече на ЛС или в понеделник, Ваня .

Да ,Мишона имам да разказвам за тази програма и соц. служби във нашия район ,но се надявам ,че и при другите не е било по различно ,а програмата за ЛА е национална и всички клонове на соц. грижи трябваше да дават инфо на нуждаещите се!

Да, де, да, тая песен я знаеме, сега на нов глас ще я слушаме.
Кой, какво, как и защо трябвало да информира, ама как, къде и защо не станало, то затова и така е измислено, та да не стане. Колкото по-сложно и неясно за хората, толкова по няма да се възползват от него, толкова по-малко работа ще имат. Толкова по-малко средства ще се ползват, съответно ще се връщат неоползотворени в бюджета. А иначе програмите на документи ще се водят "реализирани" и ще се отчитат с тях, че са свършили работа.

Ванче, знаеш много добре, че в повечето случаи ние информираме дирекциите по общини за промените.
Некомпетентни служители бол, но вината пак се крие там горе.
Как е възможно социален министър да каже, че не знае колко са хората с увреждания в България, липса на информация, пълно затъмнение.
Мишона , няма отчетност, защото няма кой да я изготви.
Днес една мама ми каза, че не знае как безработен родител на дете с увреждане ще си плаща здравните, а те се поемат ако си знаеш правата и подадеш молба.
Има хора, които нямат време и възможност да четат закони, програми и т.н., така не се възползват от полагащото им се, от тук пък следва, че паричките не се усвояват.
Пълна боза,  чак се чудя какво написах.

Моля за помощ компетентните! Опитах се да изредя бълг. закони и международните конвенции, по които БГ е страна, и които тя нарушава по отношение на децата с увреждания. Изобщо децата, не само отглежданите в семейна среда или в институция, защото двете неща са свързани и в голяма степен, едното е следствие от другото.


Конституцията на Р. България, Законът за интеграция на хората с увреждания, Законът за закрила на детето, Всеобщата декларация за правата на човека, Законът за защита от дискриминацията, Конвенцията за правото на детето, Европейската социална харта, Конвенция за недопускане на дискриминация, 

Законът за социално подпомагане и Наредбата за доставка на социални услуги от НПО. В сайта на МТСП има линкове към всички наредби и закони - поне с това е полезен.

Здравейте, нужно ли е да изреждаме абсолютно всичките изискващи спазване на правата ни документи? Даже само Конституциятя на РБ и Закона за закрила на детето да цитираме-пак в нашия случай са само пълна с текст хартия, защото не се прилагат на практика. ЗЗД сам по себе си не ни върши работа щом агенцията, прилагаща този закон и тя е куха структура, която се намесва едва в "Пирогов".
Мисля, че май трябва да вкараме поне по един два цитата от цитираните нормативи, напр.:"Чл 9 от ППССП, който ограничава един куп неща-мойта жива рана, ако си студент нямаш право на енергийни помощи и т.н.

ПРИМЕРНО:
Член 3
1. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.

2. Държавите - страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

3. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват институциите, службите и услугите, отнасящи се до закрилата или грижите за децата, да отговарят на стандартите, установени от компетентните власти, особено в областта на безопасността и здравеопазването и по отношение на числеността и пригодността на техния персонал и компетентния надзор над него.


 

Красотинка, текстовете са стотици, и то конкретните, а не общите, невъзможно е да ги изредим всички.

Ето един международен мониторингов доклад от 2005г. Права на хората с умствени увреждания, Достъп до образование и заетост

www.eumap.org/topics/inteldis/reports/national/bulgaria/id_bul2.pdf     (изчакайте, бавно се отваря и после кликнете Ок на съобщението, за да започне да прехвърля)

задължително го отворете и прегледайте, изключително впечатляващо четиво, по-изчерпателна, всеобхватна и точна информация по въпроса не мога да си представя

Сега, 2008г., да погледнем настоящите факти:

На 11 октомври 2008 г. беше дадена гласност на делото Mental Disability Advocacy Center срещу България, разглеждано от Европейския комитет по социални права. Безпрецедентното решение на Комитетът установи, че България извършва сегрегация спрямо децата с умствени увреждания в областта на образованието, тъй като:

”- Българското правителство не е осигурило обучение на до 3000 деца с умствени увреждания, живеещи в домове за деца с умствени увреждания в цяла България.

- Общообразователните училища не са достъпни за тези деца. Подготовката на учителите, учебните планове и помагала не могат да посрещнат техните специфичните образователни потребности.

- Развитието на приобщаващото образование е много бавно и ограничено само до законодателни изменения, последвани от малко или никакво прилагане на практика. Липсата на ресурси не може да се използва като оправдание за това.”

От 2005 г., България разполага с цялата необходима информация, от 2002 с необходимото законодателство, задължена е и е страна по голям брой закони и международни документи, повечето, от които задължителни, не само препоръчителни и..................НИЩО. В края на 2008 бива осъдена от Еврпейският комитет за сегрегация спрямо децата с увреждания.

Браво, това ми избяга от вниманието! Явно съм се вторачила в ужасната конкретика от реалния ни живот и пренебрегвам нейното потвърждение в такива доклади. Браво!
В предния ми постинг дадох просто пример /явно излишен/, напълно е излишно да вкарваме цели цитати, евентуално само ...ох, бяга ми точтата дума, но имам предвид чл еди кой си, алинея и бля-бля. Но си мисля, че ще се натовари документа прекалено много.

Аз се чудя защо трябва да посочваме членове, алинеи и тем подобни, ясно ми е, че трябват солидни аргументи, но длъжни ли сме освен родители на децата си да бъдем и юристи и лекари и....
Мисълта ми е, че меко казано се обърках от всички документи , които изчетох.
Толкова ли е трудно да разберат с думи прости, че у нас всичко е на хартия и ние искаме просто правата на децата си, защото те ги имат.
Ако имат наглостта да не спазват и уважават Конституцията, какъв е смисъла да посочваме всички останали закони, конвенции, харти и т.н.

И не само доклади от такъв ранг, ако знаеш и колко програми, и то съвсем изчерпателни и точни са разработени за реалната интеграция, (не помощи, интеграция)на първо място на децата с увреждания, слабо е да се каже, че човек изпада в потрес след като се запознае с тях и след това погледне настоящата реалност.

Конституцията Бони, е обща рамка и насока. Не е необходимо да си запознат, то и е невъзможно с всички закони, НО утре Масларова или някой друг като почне да ти обяснява колко много е направено и колко много работа се върши, няма да ти е в излишък тази информация.
От 2002 г. всички деца с интелектуални затруднения имат право да се обучават в масовите училища, независимо от диагнозата им. Тук се говори за адаптирани учебници и учебни програми, за ресурсните учители (на специално разработена до най-малкият детайл програма попаднах, по отношение на тези учители?!), ресурсни центрове...............От 2002 всеки родител на дете с увреждане има право да го запише в масово у-ще, но както през 2005, така и до сега, края на 2008г. това не е осигурено, нито като архитектурна среда, нито като учители, нито като общество, ако щете. В у-щето на Pogar няма рампа, какво остава за всичко останало, Ajelyia носи дъщеря си на ръце за рехабилитация, всяка от вас може да пише по въпроса до безкрай. По закон децата ви имат право и на обучение в домашна среда?!? Децата в институции най-многото, което получават, в най-добрия случай е образование в помощно училище!!! А дори и тези училища се закриват, както сме свидетели. За каква изобщо интеграция, как не ги е срам изобщо да излизат и да използват тази дума? Те дори и унизителните социални помощи не са в състояние да осигурят като хората, подлагат родителите на безкрайни бюрократични гаври и унижения, за да им дадат подаяние. Гавра, чиста проба гавра. Същото се отнася и за тая програма ЛА, ще ме извинявате, ама моето некомпетентно мнение е такова.

Попаднах на тези документи търсейки Декларацията от Саламанка, по която БГ също е страна, тя също се споменава в доклада. Ваня ми писа за нея.

Според мен е правилно да се включват и международните закони, защото следващата стъпка винаги може да бъде Страсбург...