Апартамент или къща?

Живея в къща близо до града, вярно че ни е глътнала сума колкото за няколко апартамента, но удоволствието да излезнеш на двора и да се отпуснеш сред заленина и карсиво подредени туи, а някъде от старни да шумоли изкуственото езерце, не може да се сравни с никоя просторна тераса...
Някой говореше за шум... какъв шум- не чуваш кога съседа се прибира, кога пуска водата в тоалетната....
Нямам търпение всеки ден да се измъкна от офиса и да избягам на спокойствие в къщи..
Вярно е и това че някой път като започна да чистя и свят ми се вие, но пак го казвам целта оправдава средствата....
Трябва да предвидите и разхода за бензин например, който при мен си е една сериозна сума всеки месец, но го предпочитам пред това да изплащам апартамент
И не знам защо повечето като чуят за къща на село и си представят кокошки и прасета,които ти ходят по краката - не че няма и такива де, но в това наше лудо ежедневие ни трябва просто едно китно местенце, което да ни кара да изключим за проблемите поне за малко....

Къща, определено. Но не каква да е. Голяма, удобна, граничеща с луксозното   - да. И щом селото е добре уредено и комуникативно - защо не. Помислете за всички аспекти - отопляване през зимата, сигурност на дома, поддръжка - всичко.
Това е мечтата на моя мъж. Ама той иска точно селска къща - далеч от града, с дворче отпред... А е само на 32!  

 Ние със съпруга ми от доста време бяхме поставени пред същата дилема. Но в крайна сметка избрахме къща! Търсихме си парцел  в близките села и миналата година си купихме имот в с.Звездица. Там е перфектно - мястото е в центъра на селото, има градски автобус на всеки час до Катедралата, има детска градина, има хранителни магазини (е,не са денонощни), само аптека няма, но пътя до града наистина е кратък. Искахме наистина да е в село, защото свекърва ми живее в града в кв.Изгрев-перфектно е там от гледна точка на това че почти си в града, но инфраструктурата е много по-зле , отколкото в селата. 
 Свикнала съм да живея само в апартамент, честно казано, чувствам се по-сигурна тук- постоянно има хора и все пак не си сам. Но е шумно, неприятно е с котките в мазетата и по стълбите, мизерията - всеки си чисти апартамента, а общите части са мизерни, ползват се за склад и боклуци. Затова избрахме живота в къща,
 Измислихме си я много малка- само на един етаж (е, предвидени са стълби за три етажа, но засега няма да строим, или ако се увеличи семейството, или малкия, живот и здраве, когато реши). В подпокривното простанство също може да се живее, но на първо време няма да го стягаме, долу дневен тракт с кухня и 2 спални са ни предостатъчни. Съпругът ми я построи много бързо-от август и сега вече мазилки правим, надяваме се другия месец да си влезем. Но най-големия проблем се оказа бюрокращината - ходенето по инстанции, в кметства и т.н. Като цена излезе  по-евтино, включвайки парите за имота, дори и да не смятаме като квадратура подпокривното пространство, а само 88 кв.м. долу.
Все още не сме влезли , но аз вярвам, че в къщата ще ни е по-добре, ще бъдем по-спокойни, ще е по-уютно (има нещо друго- ние сме на квартира и никога с мъжо не сме имали самостоятелен дом, та това ще ни е първото жилище и сме изпълнени само с надежди и очакване единствено на добро

Ако трябва да избирам между апартамент и къща с еднакви размери - бих избрала апартамента.

Аз съм за къща и имам такава точно на 10 мин път от центъра на града със всякакви комуникации,магазини ,аптека ивсичко останало, ако мога да убедя мъжа ми да идем там ще сам наистина щастлива, там е по-спокойно и за детето, а бе къщата си е къща

azaf, охх, мислех си че аз съм единствената откачалка на която не и харесва идилията - селска къща, дворче и т.н.

твърдо съм ЗА къща

Аз също гласувах за къща.Но поне да поясня:
Не от този тип селска къща с врякащи кози и мирис на обор- не че нямаме такав на село.
Но за живеене от тези къщи в затворените селища,с всички удобства и да не чувам как съседа си тътри чехлите над мен или този отдолу си цепи дървата на терасата (а живея на идеален център)Аз съм за този вид къща 100%.
А и в западните страни вид материално благополучие е да имаш къща,не апартамент.
Нямам предвид известни квартали.

През уикенда си ходихме на къщата - всичко беше покрито с листа!
Изметох ги, и след 1-2 ч. пак имаше листа по стълбите и терасата...ужас!През лятото нападали круши,изгнили - смрад....докато ги изчистя....
Ами като завали....кал навсякъде....пак ужас!Ами зимата да ринеш сняг всяка сутрин за да си стигнеш вратата на двора....пак ужас!!!!
Хубаво е да имаш къща,но за уикенда - да разтовариш,за празници и за купони,за отпуската!
Как да няма шум на село? - има ,ама от друго естество - петли,крави,кози.Съседите си пуснат силно радиото още в 5 ч. сутринта....Къщите са почти винаги на улицата - който мине се чува;пияни вечер от кръчмата....каруци....кучета...
Твърдо съм за апартамент.

Аз също гласувах за къща. А след време като ви омръзне пак може да се върнете в големия град

Ами с риск да обидя някого то е лесно да се прибереш да тръшнеш вратата зад себе си и да не те интересува нищо,затова повечето входове и между блокови пространства приличат на бунища,защото гражданите ги интересува само чистотата у дома.
За отоплението същата работа на село трябва да се занимаваш с въглища ,дърва и т.н.,а вие се прибирате и сядате спокойно пред ТВ-то,а ТЕЦ-а топли цял ден,ама не пропускате да ревете после от високите сметки.Все едно ние се топлим без пари.

Къща.
Исках преди апартамент да купувам, ама сега повече искам къща, но да е в града.

Къща определено, ако има място за морава и градинка с цветенца, супер. Казвам го от личен опит, защото живея в къща, друго си е когато пред лятото можеш да излезеш на дворчето...

Абсолютно съм ЗА. Аз от няколко години съм в къща - на съседния баир - Лозен. До ц-ра съм 10 - 15 мин. Имаме всичко необходимо за удобен и приятен живот. Пазаруваме / имаме поне 10-15 супер заредени маг / няколко пъти седмично в големите хупермаркети в София - но това само защото са ми слабост  . 

Момичета, с някои от пишещите в темата сме го водили тоя спор преди доста време. Живота в къща с всички удобства е несрваним с апартамента по нито един показател. Миналото лято ми се наложи да поживея три месеца в апартамент. Сега се моля на Бог да не им се налага повече. Пожелавам на всички защитнички на тезата за апартаментите да имат късмета да поживеят в удобна къща и след това ще говорим пак.