Да се пожалвам и аз...

Първо, ще си позволя да ви честитя радостта утре!!
Да ти е жива и здрава, да те радва, а учителките да и ядат дупето!!!

Що се отнася до проблема:
1-во може да не и е конфортно в градината и това да я кара да се затваря.
2-ро мисля, че можеш да не се съгласиш на професионална намеса - не могат да ви накарат на сила да я види психолог.
3-то дори да я види - лошо няма. Не се тревожи. Тя ще започне да говори и на двата езика едновременно. Тя сега "събира", а после ще "излее" отведнъж...

Нямаш причина да се предаваш и да очакваш да е като "другите деца", защото тя ще е повече от тях, дори и само заради това, че живее в двуезична среда!!!

Най-топли  за двечки Ви!!!

Май прекалено прибьрзано са решили че му има нещо на детето тези в градината. Ами че то има да усвоява два езика едновременно. А за това че не гледа никой в очите- нормално си е даже.
Валя от няколко месеца като види непознати хора и особено които не и допадат не ги гледа в очите и се вкопчва в тати. Обикновено това са такива неприятни хора които никой не харесва.
А иначе като хареса някой е страшно дружелюбна, дава целувки, гушка се и т.н.. Смислени неща още не говори, само на бебешки език и то в кьщи обикновено(навьн се срамува да говори), но до 3 годинки си е нормално..
Мисля си дали в тази градина и харесва на Оливия, може би атмосферата там не и допада и персонала сьщо(а може би наистина да не е толкова добьр персонала, както привидно понякога изглежда). А може и децата да не и допадат, знае ли човек. Но едва ли детето има психологически проблеми.

Торнероз, не се притеснявай!
Моят син е на 2г. и 7м. и още не може да съставя изречения от повече от две думи(аз като дете на 2г. съм говорела перфектно, например). Въпреки, че не правя никакви сравнения и не считам детето си за изостанало, аз като теб също се притеснявам, че му е забъркано малкото мозъче с два езика и по-късно ще проговори добре български в сравнение с връстничетата си в Б-я. Но от друга страна съм сигурна, че ще говори  също толкова добре и английски и това ще му е от голяма полза в живота(а това деца, които живеят в едноезична среда няма как да го постигнат на такъв ранен етап от детсвото). Ето малко за нашата история с градината:На крехката възраст от 1г. и 5м. го пуснахме в американска детска градина(преди това е чувал само бълг. реч, защото и аз и мъжа ми сме българи) и беше подложен по 8-9 часа на ден само на английска езикова среда, в резултат на което някой думи ги каза за пръв път на английски, а не на български и ние със съпруга ми бяхме  . На 2г. го спрях от градината, защото  направи много ушни инфекции и направо се бяхме побъркали от това непрестанно боледуване(а на 1г. беше направил и пневмония на всичкото отгоре).Педиатърката ме пита(тогава по време на боледуванията) как е с говора и реши, че не знае много думи за възрастта си, а понеже и проблемът бяха ушите ни ушашка, че може да има проблем със слуха(нещо, което дълбоко ме съмняваше, защото детето разбираше и изпълняваше всякакви "заповеди" от рода на "Донеси..., Дай..., Вземи..." и пр.), защото междувременно се установи, че и тъпанчето на едното ушенце е спукано. Впоследствие на контролен преглед и на тест за слуха стана ясно, че синът ни има перфектен слух(Да е глух дявола!).
И откакто мина това притеснение за здравето му съм спокойна и знам, че здраво ли е детето, е въпрос на време да усвои речта.
И аз като теб се чувствам малко виновна, че твърде малък го пуснах на дет. градинка, в която" никой не говори като мама", но нямах голям избор... От друга страна се радвам, че по този начин стана "предразположен" към английския и макар че от половин година чува англ. реч само за кратко, когато сме на разходки, не се смущава, а се опитва да комуникира всячески и на английски. М/у другото много ми е интересно, че някой думи, които научи от градината на англ.ез. все още не иска да ги каже на български и прави много чаровни бълг.-англ. и обратно комбинации.
Дано с моя разказ, както и с разказите на другите майки малко ти поолекне на душата! Но щом детето ти е здраво във всяко отношение, вярвай, че проблем просто НЯМА! Въпрос на време е да се отпуснат малките ни слънчица и да заговорят като нас(ако не по-добре и от нас, разбира се )-големите хора.
Целуни си Оли и горе главата!  

Здравей не мисля ,че посещтението при детски психолог, логопед и някакъв социален консулант ,ще навреди на Оли по някакъв начин
А си мисля,че и ти така ще си по спокойна иначе само ще се самоизяждаш от съмнения постоянно
Но мое лично мнение ,е че твоята дъщеричка (това го подозирам от снимката) е една прекрасна малка дама, която е малко стеснителна
Нацелувай я милион,билион ,зелион пъти и не се притеснявай за нищо

Здравей,

Само да ти кажа, че във Форума "Деца с увреждания" има консултации он-лайн с логопед. А и там има доста мами, на които подобно поведение им е познато.

Аз си мисля, че не е лошо да направите прегледите просто за всеки случай- може би детето наистина е много срамежливо, но може и това да са първоначални симптоми за друг проблем ( дано не е така). Не се притеснявай, макар и да знам, че е трудно и не си мисли, че ти си сбъркала с нещо.  

 

Мили момичета,

Много много ви благодаря за отговорите и утехите.

Ще се опитам да отговоря на всички в един постинг.
Днес сутринта правих бебешко парти послучай рожденният и ден, който е утре, но тогава няма да имам време тъй като цялата рода ще идва. За това днес поканих нейната групичка от яслата заедно с учителките. НаблЮдавах я внимателно как се държеше с децата и какво правеше. Още като ги видя да идват от вън тя започна да се лиготи, да се смее да бъде нетърпелива и заедно с това се гушкаше в мен сякаш се срамуваше. Всички влязоха в стаята и и започнаха да си играят с играчките, а тя само се смееше- виждах колко щастлива беше че цялата група е у нас. Тя и другата Оливия от групата са най големите в тяхната групичка, всички останали са мъничета на около годинка-годинка и половина. Така че двете Оливии са шефките на бандата И тук е редно да кажа, че нито едно дете не я малтретира, те са все едни такива бебешоци. Пък и са 5 учителки на десет деца така че имат контрол над всичко. Това, което забелязах че прави беше, че постоянно ходи при бебетата да ги целува и прегръща. Учителките ми казаха, че и в яслата прави така и те се чудели как да я спрат, тъй като на бебетата не им било приятно Оливия постоянно да ги прегръща... Иначе си играеше със децата. Подхванаха пердето в детската и падна такава игра и глъчка- такъв смях такова чудо...криеха се двете Оливии зад пердето и после се показваха, много весело беше наистина. И видях как мойта постепенно се отпусна и накрая стана голям купон. По едно време , когато беше на върха на щастието забелязах, че започна да целува всичките наред- даже и Оливия дето е малко по голяма от нея. Много ми стана неудобно, защото детето и изкрещя "Престани!", а мойта си мисли, че майтап става...
Аз нямам нищо против да я види психолог и соц. работник, но просто тия две названия, особенно второто ми звучат някак страшно- и ме карат да се чувствам като лоша майка...
Аз слуха- да правиха и тест, когато беше на 8 месеца и беше Ок. Но аз не се и съмнявам че не слуша. Много добре си чува даже, но само това, което и оттърва...
За аутизма незнам. Не искам и да си помисля защото тръпки ме побиват. Но определено не страни от другите деца. Просто не приказва. Смее се, бяга след тях, закача ги, но и гък не казва. Абе много странно....
Снощи пред блока до късно си игра с комшийчето- момченце на 6 години, което хия не ще да си играе с братчето си което е на 3 години, но с Оливия си игра с часове...А тя нито говори нито нищо, само бяха след него и умира от смях...Незнам вече какво да мисля, само ме стряскат от всякъде.
А госпожите в градината ми казаха, че имали и други 2 езични деца, които казвали отделни думички и на 2 та езика...

Торнерози4ка,от твоя постинг разбрах,4е Оли е едно весело,жизнерадостно и палаво,напълно нормално и здраво двегодиШно детенце,на което просто му трябва малко време.
Имай търпение,Ще видиШ,4е тя Ще те възнагради за дългото 4акане.
Цункай я и я гуШни от мен  и се успокой 

ами ето ти сама си каза проблема ..без да осъзнае6 - децта в групата са по - малки !!! това е проблема ..ако беше сред по големи   щеше да говори ..но понеже са по малки те още не умеят да общуват ..отделни думи4ки  само ..не може ли да я премести6 в група с по големидеца - тя няма от кого дасе у4и ..ако знае6 какви са..моята от един "батко" постоянно поватря  деиствия и думи ..като си тръгне " батето" и знае една магария пове4е 

Хм...честно казано не бях мислила върху това. Благодаря ти че ме светна.
Верно че е така, те учат от по големите. Ще предложа на госпожите да видим какво ще кажат.
Обаче има и нещо друго. Днес като ми бях на гости действително се убедих, че теци бебета са дооооста напред с материала. Едното на година и половина така дърдори с цели изречения! А другата Оливия чак песни пееше! Просто онемях. Даже и мъничетата на по годинка отговаряха с да и с не като ги питаш нещо, а не като мойта- само клати главата...

Аз още мисля, че не е зле да си направите консултация със специалист, но друго исках да ти кажа.

Мойто хлапе е на 2г. и 7м и също живеем в двуезична- даже в триезична среда. Много отдавна си бърбори на бебешкия си език, прави и изречения, играе си с другите деца- изобщо много активно и социално дете. Приятелката й, също българче е с 3 месеца по- малко. До преди 1 месец само ъкаше и мъкаше и използваше свои си думички, които никой друг не разбираше. И е много срамежливо дете.
Нещата напоследък се промениха- все още не говори много, но вече прави изречения и то изговаря думите абсолютно правилно, знае песнички, имената на всичките им родинин и съседи и какво ли още не.

Някой път промените в детето ти стават за седмици, за дни , а преди това ти се е струвало че нещо не е наред. Тя все пак е само на 2 години. Доколкото знам преди 3 годишна възраст никой не може да ти каже със сигурност дали има поведенчиски проблеми- тя възраста им е такава, а и всички деца са различни.

Според мен всичко идва от двуезичната среда,а и детенце е само на 2 г. За инфо само моята племенница(живее си в БГ) е на 3 г в момента. Аз не се бях замисляла преди ,но тук от УК и носех кукли и книжки на английски. Отрано си бърбори,но на бебешкия език. До като стана на 2.5 г само бърборене и след това изведнъж почна да казва думички и сега маи като идем ж БГ няма да мога да взема думата от нея. Та мисълта ми е,че моята племенница беше обаркана от тези книжки и кукли. Смятам,че тук е налице нещо подобно.
Колкото до аутизма, детето за което споменах го диагностицираха като беше на 3.5 г. Оказа,се че в София  има специална програма за такива деца и родителите се захванаха много сериозно. В краина сметка детето си тръгна и ходи на нормално училище,само че с една година по -късно.

За това специално вината си е лично моя
аз не предполагах, че може да бъде проблем, но очевидно е така. Постоянно я целувам и гушкам и все и викам да даде цун на мама... А като дойде някоя приятелка с бебе все викам на Оливия да види колко е сладко бебето и да го цунка по главичката... Да, за това съм си виновна сама. Много неудобно ми стана , когато и учителките ми казаха...
Иначе и аз си бях бая срамежливичка като дете. Не само в детската градина, ами и по късно в училище. Ако трябваше да направя нещо публично умирах от срам... Веднъж баща ми ме изпрати до супера долу пред нас, да съм била около 6 годишна, и ми каза да купя какао. Аз се върнах и му казах, че нямат... А всъщност аз дори и не влязох в магазина от срам
Кой знае, може и на мене да прилича детето. Но пък майка каза, че на година и половина вече съм си говорила. Даже на 2 годинки ме научила и стихотворение на френски да казвам. Божеее, а Оливия дори и мама не може да каже
Ще видим сега. Казаха, че психолога и другите щели да дойдат през август. Ще ми е много интересно как ще подходят.

Ама смях ли се като прочетох това!! Моята голямата беше на годинка и 4 месеца като се роди мъничето. От това ли от какво, но като се почна едно лудо целуване на де що види бебе. Бях станала да я следя и да тичам след нея като идем до търговския център - не е останала непроверена количка да види как е бебето вътре и дали спи, а ако можеше да го докопа веднагически почваха прегръдки и целувки!! Сега се поуталожи, но ако някой й привлече вниманието хуква да ги гони да ги прегръща. Аз мисля, че това е за предпочитане пред едно нейно приятелче-момиченце, което се хвърля да бие другите деца и изобщо е много агресивно! Така че не виждам проблем в поведението  на Оливия.
За говора и аз съм имала толкова много притеснения, като съм виждала колко по-напреднали в езиково отношение деца има. На 2 годинки Кейт казваше само около 15 думи, докато нейните връстници казваха от 50 нагоре. сега връстниците й правят изречения, а нашта тепърва започва да връзва по 2 думички заедно. Ами вече не се притеснявам толкова много (сега се притеснявам за това, че не изговаря думичките чисто, та един ден може и до логопед да стигнем - татито ни е имал проблеми с някои звукове като малък).
Та всяко дете си е индивидуално и това, че ще започне да говори по-късно, не означава че е по-глупаво от останалите!!! Така че не мисля че имате някакви проблеми. Детето е дружелюбно, контактно, любвеобилно.. Много резон има в това, което Анка казва - че просто няма стимул да говори като е заобиколено все от по-малки от нея.
И не се самообвинявай изобщо за това, че говориш на детето на български и си го объркала! Няма такова нещо при двуезичните деца! Учат си и двата езика паралелно без проблем. Аз обаче обвинявам себе си, че недостатъчно говоря на моите деца на български, в резултат на което като си ходихме последно в България и двете гледаха като  
За твое успокоение иди на тази консултация - поне няма да продължаваш да се измъчваш с въпроси и съмнения.

А Оливия е повече от прекрасна! Да пратя Кейт да се напрегръщат и нацелуват!  
Много   за теб! Всичко ще си дойде на мястото.

Хи хи  Много са сладки като започнат да се гушат така нали И ние като видим бебе в туърговския център гледай какво става! И тя проверява какво прави бебето и най вече дали има биберон. Даже е способна и собствената си биба да даде само бебето да не плаче На мене лично ми е много сладка като целува бебешоците по главичките им, но явно това не трябва да бъде така. Пък и те не са научени така в Дания и за това тук това не е нормално. И за това бебетата се и сърдят де. Като кажа бебета, става дума за тез дето са около една годинка. Иначе ние си имаме едно приятелче българче- момиченце на годинка и половина. И то много обича да прегръща и когато се съберат с Оливия често си разменят прегръдки. Толкова са сладички! Само че онова както гушка така и дращи по лицето което е неприятно. Но съм забелязала, че Оливия няма нищо против ако я прегръщат, стига да не я дерат и ципят.
Айде прати Кейтчо на сам да видиш какъв купон ще падне