Втори бракове

Е, не мога да не взема отношение!  Щом действията са по - красноречиви и ти си наясно с чувствата на т.нар. втори мъж, какво хленчиш, любовта се усеща. А ти или недовиждаш, или просто и този път я няма, или искаш да я префасонираш тази любов, защото тя не те задоволява.
И онова, което посочваш за разлики между вас, на мене ми прозвуча обвинително. Той изглежда е песимист, ти си го избрала, остава само да го приемеш.

не съм те насмела, бе.
и аз ги имам същите проблеми, имам предвид това, че и на мене ми нужна малко повече романтика. ама като няма - няма.
остава да се преборя с несигурността и лошото настроение.

Аз май отначало не схванах каква точно е темата...
 Не съм се женила в "Съвета"(нали така се казва онуй място,дето ни питаха "съгласни ли сте да вземете...дъра бъра...") след развода си.Демек,законна съпруга съм била само веднъж.Впуснах се във второ съжителство може би малко необмислено,макар да беше голяма любов,големи страсти...Както и да е,описала съм в една тема тук крахът на тази връзка-как останах отново на улицата навръх Коледа...За малко да намразя мъжете безвъзвратно.Добре,че хазайката ми,баба Вера(Господ здраве да и дава,нищо,че цялата махала я смятаха за "кварталната луда") ме върна към живота.Насърчи ме да дам шанс на сегашният си приятел.Заедно сме вече 4 години,от три живея при него.Предлага ми брак,ама като ме е страх...Той няма деца от предишният си брак,към моите се отнася по начин,по който не съм си и мечтала,че може да съществува-по-добър приятел стана с тях,отколкото съм аз...

Каси, с деця у трудно и с родния им мъж - безумие е да се мисли, че с чужд ще е мед и масло
имала съм дълга връзка, брака ми сега е колкото нея...трудно се гради нещо ново когато има останала пепел от нещо старо ...но виняги с усърдие мож да се постигне желаното
пожелавам ти го рано или късно най-вече когато си готова
роднините ако са умни ще помагат, ако не са - тях никога не можеш им угоди - ако си сама - що си кукаш сама, ако си с някой - що пък тоя точно....когато някой иска да е недоволен го постига учудващо добре

...за розите и бла-бла...ще пропусна
аз разбирам темата иначе-като как се сработи връзката, като как се стигна еФентуално до такава предвид факта-"ремарке" и ангажираност.
опит личен нямам, ма ще разкажа за едни-дето познавам:
мацката-млада, прясно разведена с дребно ремарке-тип бебе.той-решил, че изпуска влакове-35-6-7 годишен, повечко разлика в годините, впускаше се в една, втора , пета връзка с цел-брак.искаше човека, гледайки негови приятели.та-взеха се, сравнително бързо, родиха си още едно бърже.до тук са добре-да кажем някъде 7-8 години май станаха.Но си имаше период на сработване с детето.там уцелиха 6-цата, че бабите поеха грижата.че и за бебето после-нон-стоп бяха по баби децата и ТЕ двамата имаха възможност да си изживеят и секса и ходенето по места и всичкото му...Това тук беше официално сватосване обаче, те знаеха, че ги запознават с цел да се сгаджосат и угодиха на приятели и взе, че се получи май.
втори случай:
тя-развод и той развод-тече.и двамата с ремаркета.година и кусур време.още се сработват с чуждите деца, втъпреки, че са добри хора според мен...

Идеята на темата беше, поне според мен, вторите бракови и/или съжителства тук да си обсъждат проблемите И радостите, т.е. най-вече радостите, щото взе често да се случва да се похвалват мацки тук, та тук да си се хвалят една на друга, пък който е на кеф и му се чете , да си влиза да си ги чете,това е. А не мине се не мине да се пускат теми Ама вече съм щастлива. Ама що си щастлива. Та то излезе накрая, че е щастлива, щото видиш ли има мъж. Еми то е от ясно по-ясно, че е така, като не е сам човек, е щастлив разбира се. Да кажат ако щеш - ето, той днеска прибра детето от училище примерно... дори и чисто прагматично .. знам ли, аз лично искам да има такава тема и да я чета.. мисля, че бих си поддържала вярата по този начин. Незнам дали ме разбрахте, спирам.

a, стига спира!
те и други спреха, ма форума си остана, невероятно но факт.
ае, аман!

Лоло, зачетох се в тази тема и видях терзанията ти около романтиката. Веднага идва и успокоението - романтиката се учи! Моят мъж цветя ми беше подарявал два пъти. После го свикнах - даже получих повече, отколкото исках - букет след всеки скандал, о това е друг въпрос.

Та - първо подсказвай кога какво ти се иска като жест, после той сам ще се сеща. Няма нищо лошо в това да си го научиш. Майка ми също е учила баща ми (тя ми е за еталон) - а сега си е направо отличник.

Каси,
това с щастието около мъжа..е пълна глупост..
Макар и аз да се смятам част от "тези"

Просто - когато съм с него-  съм щастлива..защото не съм сама, защото правим най-върховния секс, защото обичам и тн..Но всъшност любовта, в която и да е форма ме прави щастлива..))

Хайде и аз да се разпиша тук.
Втория ми "брак", това в кавички, че втори път, да се бракувам няма, върви вече 3 годи заедно и още 4 откакто ГО познавам. Някои знаят драмите какви бяха около моята бременност, но накрая хепи енд както се казва по филмите. Само дето не е чак толкова хепи. Господинът още си е женен по паспорт, но и на мен ми писна да му натяквам за този му семеен статус. Задоволително се справяме с това да си понасяме магариите, даже от 2-3 месеца не сме се и карали сериозно. Свикна вече с моето голямо диване, ама понеже той е взискателен, тя тинейджър и стават големи кавги, аз гледам само да не се обиждат много и се намесвам да ги разтървавам. Малката расте голям инат и той основно се грижи за нея, аз се правя на заета майка. Цяло лято ергени го раздаваме и доста се забавлявахме, даже откраднахме 10 дена само за нас на море, без разни ремаркета. Помага човекът, не е като да не помага. Тази част е специално за Каси да чете хубавите неща. Долните да не ги чете.
Не че не съм щастлива, но понякога тежи адски да се съобразявам с неговите изградени навици на семеен мъж, аз такива на семейна жена нямам, въпреки н-на брой връзки и един брак. Все още неговия син е забранена територия за мен. Не смея гък да кажа, че веднага се скача срещу мен. Писва ми да съм рефер между него и голямата ми дъщеря. Писна ми да му обяснявам, че подхода към сина му е погрешен. Писна ми да го убеждавам, че онази любофффф неземна която съсипахме, няма да се върне и ми писна да го ръчкам да се разведе. Половината ми покъщнина е на негово име, включително и колата която заедно купихме, но по закон не е моя а, на жена му. Писна ми да се доказвам пред неговите родители, че не съм го откраднала от жена му. От тях пък колко негативизъм имам насъбран, не е за разправяне. Е  след всичкото писна ми, все още не ми е писнало от него самия. Романтика има, ама някак се крие измежду 3-те деца, работата и това да се правиш на по-слаба, за да се чувства господина по силен.
Та в Епилог да Каси има втори "бракове" успешни, само че и те са като първите, дали ще се разпаднат не се знае, току виж съм се кюфнала пак при вас да ви рева колко съм нещастна, дано не стане де. Иначе си е сложно имам чувство, че съм някакъв стратег и винаги трябва да предвижвам с по 2-3 хода напред, а никой не се напъва да ми помага. Най-смешното и отчайващото е пак с децата, когато поговорката "моето и твоето бият нашето" се случи наистина, е тогава изпадам в шах - кой как да наказвам, по кого да викам и кого да възпитавам. Още не ми е ясно това, ама ей го е има няма още 3-4 години и ще взема да се науча.
Стига толкова, че цял роман изписах. Отивам да си нагледам домочадието.

Салаиче, радвам се да те прочета пак! Ееее, значи възхищавам ти се на бойния дух! Значи вие сте като в сериала "Стъпка по стъпка" май се казваше? Онези двама родители всеки с по 3!!!! деца от предни бракове и едно 7-мо общо!
Напълно те разбирам за втората част на поста...и затова аз самата разбирам, че това не е за мен работа. Много ми е уморително вече с такова сложни стратегии - сега гледам и само се възхищавам на тези, дет го умеят!
Стискам палци да постигаш по-често хармонията с по-малко усилия! Прегръдки на прницесите     

Аз съм на мнение, че има щастливи втори бракове. Зависи какво искаш от живота. В първият - давах: любов, внимание.... с две думи аз бях силната в семейството. И работа на сто места и учене и семейство. Накрая се оказа , че идеалната съпруга просто не се котира. Кому е нужно целият този труд и нерви и накрая да ми кажат - ти си идеалната съпруга, но аз МАИ / юни,юли / обичам друга.... След няколко години на не толкова важни връзки  ГО намерих. Любовта ми е по различна, държа на определени неща и с тях не правя компромис. Любовта ми е изискваща и получаваща.  Обичам половинката си, правя му наи различни изненади и непрекъснато доказвам обичта си. В замяна имам наи внимателният и грижовен муж на света. Чувствам се обичана във всеки един миг. За него - аз и дъщеря ни сме на първо място.

За мен нещата стоят така - човек просто трябва да осъзнае какво точно иска от живота и в частност от човека до себе си. Ако по някаква причина не го намира,  по добре да го потърси на друго място - и даи боже да намери своята половинка  .

извинявам се ако има грешки, но фонетичната не ми е силната страна 

Здравейте, да разкажа и аз своята история. Живея с мъж от три години, на мен за първи път, той женен и с дете. Разбираме се , обичаме се, голяма любов,голяма страст. Разбира се и аз ръчкам да се развежда официално,надявам се скоро да стане факт. Но ето ние сме пример, че хора с втори бракове успяват, добре сме.Разбира се има малки проблеми около неговото бившо семейство, но детето не е проблем, по скоро майката. Детенцето е много сладко, много си го обичаме и се грижим за него. Та това е накратко,надявам се всичко така да си върви и скоро и аз да се похваля в отчетни.
Късмет и кураж на всички, слънцето ще изгрее на всяка улица.Лек ден!