ОСИНОВЯВАНЕТО

Материалът е предоставен от GALATEIA


Какво е осиновявавето?
Осиновяването е добре обмислено, мотивирано и юридически  регламентирано действие на семейни или несемейни лица, които вземат решение да отглеждат дете, родено от други родители.
В основата на това човешко поведение стоят майчиният инстинкт и желанието на хората да станат родители.
Осиновеното дете има същите права както роденото от биологичните родители дете.
Във всички държави по света осиновяването е равносилно на раждането.

Кой прибягва към осиновяване?
Към осиновяване най-често прибягват семейства, които са преживели съвместно различно дълъг бездетен брак. Понякога единият от съпрузите има деца от първия си брак, но при втория му партньор това желание е останало неосъществено.
Има случаи, когато към осиновяване се насочват семейства, на които злополука или нелечима болест е отнела живота на единственото им дете.
Не са редки случаите, когато несемейни жени осиновяват деца.
У нас най-малък е броят на заможни семейства със свои деца, които желаят да осиновят дете, на което да осигурят дом, семейна среда и любов.

Кое е общото между осиновеното дете, осиновителите и биологичните родители?
Общото между осиновеното дете, осиновителите и биологичните родители е болката. При детето болката е от загубата на биологичните родители, които са го изоставили. При осиновителите болката е от невъзможността да имат биологично дете и да продължат рода си.А при биологичните родители болката е от невъзможността да отгледат детето си поради финансови или морални причини.

Какъв е най-честият мотив на българските осиновители за осиновяване на дете?
Най-честият мотив на българските осиновители за осиновяване на дете е силното им желание да станат родители.
След като са преживялли и преодоляли невъзможността да станат биологични родители, осиновителите след различно дълго обмисляне и обсъждане решават да изберат осиновяването като възможност да се сдобият с дете, което да отгледат, възпитат и дарят с родителска обич, така както, ако беше тяхно биологично дете.
Осиновителите осъзнават, че за детето те трябва да бъдат нещо повече от биологичните му родители, защото трябва да приемат и психологичните проблеми, които може да им създаде осиновеното дете при приспособяването в новото семейство и при разкриването на осиновителската тайна.

Кои са причините биологичните родители да изоставят децата си за осиновяване?
Най-често биологичните родители изоставят децата си за осиновяване по финансови причини. Това са бедни родители, които нямат средства за отглеждане на всичките деца от семейството.
Понякога причина за изоставяне на детето е житейска драма – изнасилване, извънбрачна връзка, когато родителите заклеймяват самотната майка и отказват да я приемат с извънбрачно дете.
По-рядко причина за изоставяне на детето е медицински проблем. При раждане на дете с вродена аномалия, независимо дали подлежи или не на оперативна корекция, биологичните родители най-често изоставят детето си.

Защо българските осиновители отказват да осиновят деца от ромски произход?
Българските осиновитеи отказват да осиновят деца от ромски произход, защото у нас е широко разпространен предразсъдъкът, че у ромските деца има генетически заложена склонност към извършване на престъпления, най-вече на кражби.
Показателен е случаят с американката, която идва в България, за да вземе осиновеното от нея дете от ромски произход. Преди да си замине, тя се разхожда в столичен парк заедно с детето и преводачката. Седят двете жени на пейката, а детето играе около тях. Неочаквано към тях се приближава полицай и казва да внимават, защото наблизо има ромче, което може да ги ограби. След като преводачката превежда какво е казал полицаят, майката се обръща към него с думите – Та това е моето дете, господине!

Какви са изискванията на българските осиновители към детето за осиновяване?
Към детето за осиновяване, българските осиновители имат изисквания за възрастта му, да е колкото се може по-малко бебе, за външния му вид, да е бяло и да прилича на тях, за семейния и етническия му произход, да е от млади, здрави и интелигентни родители и да не е от ромски произход.

Коя е подходящата възраст за осиновяване на дете?
Най-подходящата възраст за осиновяване на дете е възрастта около 5-6 тия месец след раждането, защото тогава се постига пълно емоционално приемане от детето и от осиновителите. От тази възраст детето създава лесни емоционални връзки с грижещия се за него възрастен и запечатва в съзнанието си образа на майката-осиновител като любим човек.
При осиновяването на дете след 3 година има трудности в осъществяването на взаимната емоционална връзка. Тук водеща е ролята на осиновителя, който трябва да отключи доверието и любовта на детето.

Кои са най-честите въпроси, които осиновеното дете задава на осиновителите си?
Най-честите въпроси, които осиновеното дете задава на осиновителите си след 9-10 година са – Как изглеждат биологичните ми родители – Как мога да науча как се казват и къде живеят – Ще мога ли някога да се срещна с тях и други
При отговор на въпросите на детето за биологичните му родители, трябва винаги да се говори с уважение, а не да се настройва детето срещу тях. За биологичните родители трябва да се каже, че са били добри хора, но са нямали възможност да се грижат за детето и затова са го оставили в Дома със съгласие за осиновяване. Конкретните данни за биологичните родители са засекретени в съда и съгласно българското законодателство е забранено да се огласяват.

Защо българските осиновители крият истината от осиновеното дете?
Българските осиновители крият истината от осиновеното дете, защото у нас обществото е нетолерантно както към осиновителите, така и към осиновеното дете. Обществото възприема невъзможността за биологично дете на осиновителите като белег на непълноценност и недъг, а изоставянето на дете от биологичните му родители – като белег на ненормалност.
В Западна Европа и САЩ на осиновяването се гледа като акт на благотворителност, който издига обществения престиж на осиновителите. Там осиновителска тайна не се пази, а детето от малко знае, че е осиновено и се чувства равнопоставено с другите деца.

Кой има право да разкрие на детето осиновителската тайна?
Над 95 процента от осиновените деца в България до края на живота си научават, че са осиновени. Най-често това става в неподходяща възраст и по неподходящ начин.
Особено неблагоприятно е разкриването на осиновителската тайна чрез отмъстителни и злобни бележки от чужди хора, съседски деца, съученици и други.
Осиновителите трябва да знаят, че разкриването на осиновителската тайна на детето е право само на тях и никой друг, освен тях, няма право да му я разкрива.

Коя е най-подходящата възраст за казване на детето, че е осиновено?
Най-подходящата възраст за казване на детето, че е осиновено е 5-6 година, защото в тази възраст детето не само разбира и осмисля, но и запаметява казаното.
Да се говори на детето за осиновяването на 2-3 годишна възраст е рано, защото тогава то няма да разбере за какво става дума.
Между 2-5 година е добре детето да се подготвя за обясняване на родителството, като му се разказват приказки за отгледани животни и птици. Разказва му се как кученце е отгледало котенца, как птица е отгледала пиле от снесено в гнездото и чуждо яйце. Така се нарушава представата на детето, че родителите са винаги и единствено само биологичните. Детето приема за родители тези, които са го отгледали и възпитали, а не тези, които са го създали.

Как родителите да кажат на детето истината, че е осиновено?
Казването на детето истината, че е осиновено, трябва да стане в подходящ момент и по подходящ начин. Разказва се на детето истината за осиновяването му под форма на красива приказка. Разказва се как биологичните родители са нямали средства за отглеждането му и затова са го дали в Дома за осиновяване. Осиновителите пък са нямали деца и затова са го избрали от там. То е било най-красивото дете, което е приличало на тях и те много са го обикнали. Разказва се как са пътували, как са ги посрещнали и как са отпразнували това прекрасно съббитие. Добре е да се покажат снимките, направени в деня на пристигането в дома на родителите му. А показването на специалното мече или зайче, което е било любимата му играчва в Дома, ще създаде връзката Дом-семейство и ще подсеща детето да посети мястото, откъдето е било избрано.

Коя е неподходящата възраст за разкриване на осиновителската тайна на детето?
Неподходящата възраст за разкриване на детето на осиновителската тайна е възрастта на пубертета. Казването на детето, че е осиновено след 10-12 година е закъсняло и може да предизвика психически стрес у детото. Тогава детето се чувства излъгано и обидено на родителите си, отчуждава се от тях, бяга от къщи, отказва да спазва приети в семейството правила, може да посегне на живота си.
Възможно е детето да не изпадне в криза и да се справи спокойно с разкритата осиновителска тайна, без да нарушава отношението към осиновителите си. Детето осъзнава, че не то, а осиновителите му имат проблем, дължащ се на невъзможността им да имат биологични деца, а биологичните му родителли имат финансов проблем и затова са го дали за осиновяване.

В кои случаи осиновителската тайна не трябва да се казва?
Осиновителската тайна не трябва да се казва, когато родителите са в процес на развод, защото разкриването и травмира двойно детето – от една страна с раздялата на родителите, а от друга – с невъзможността да се иднетифицира при новата обстановка. Детето се пита – Кой съм аз всъщност Този, който раздели родителите ми, или този, който няма произход и бъдеще.
Осиновителската тайна не трябва да се разкрива в предсмъртен час от осиновителите, които цял живот са я пазели. Казването на осиновителската тайна е двоен удар за осиновеното дете – от една страна загубата на родителя, а от друга истината за произхода му. Повечето от осиновените деца в тази ситуация изпадат в депресия.

При разкриване на осиновителската тайна, може ли да се използва невярното твърдение, че биологичните родители на детето са починали?
Не е добър вариант използването на невярното твърдение, че биологичните майка и баща на детето са починали и затова то е оставено за осиновяване. Така между осиновителите и детето застава една лъжа, а и детето може да се почувства виновно, че е останало живо. Освен това, когато порасне, осиновеното дете може да реши да потърси гроба на починалите си биологични родители.

Каква е професионалната съдба на осиновените деца в България?
Осиновените деца, като всички деца, най-често избират професионалния път на родителите си.

Лошият шанс на едно осиновено дете
Роднините на осиновителите, техните майки, бащи, братя, сестри непосредствено сед осивяването не са особено ентусиазирани, че имат внуче или племениче, което не е от тяхната плът и кръв. Но постепенно те се привързват към невинното дете и го приемат с обич като свое рождено внуче или племениче.
Докато осиновителите са живи и здрави, отношението на роднините към осиновеното дете е добро, но когато те умрат, в повечето случаи отношението към детето е лошо, най-често заради наслествени претенции.
За недопускане на трагични случаи в чужбина осиновителите предварително по съдебен ред уточняват кой да поеме родителските права над осиновеното им дете в случай на преждевременна тяхна смърт. Най-често това техни роднини или приятели, притежаващи необходимите родителски качества.