да,ние с баща и пушиме и ще ми е много трудно да и обясня,че не е редно тя да го прави,но ние нито се караме, нито имаме да решаваме някакви проблеми,за да си помисля,че я натоварваме психически.Винаги съм и обяснявала кое е редно и кое не,дори сътрин,пътувайки за у-ще непрекъснато говоря,защото класната ми се оплаква непрекъснато и за всичко,но това с цигарите ми дойде в повече,и за това започвам да си мисля,че няма да мога да се справя сама и спешно се налага да потърся професионална помощ.
- Публикувана: 7 ноем. 2008, 22:18 ч.
- Последно мнение: 8 ноем. 2025, 10:58 ч.
Детски психолози,психотерапевти и психиатри
Уведомявам,всички потребители,че поради голямата си професонална заетост,не бих могла вече да поддържам и консултирам в тази и в другите теми за координати на колеги.
. А уж не било позволено да се рекламира тук, а тя си се пробутва по терлъци.Милата клинична психоложка с необятни познания в областта на психологията, склонна и позволяваща си коментар, относно компетентността на свои колеги, а тя милата някак си невинно да се порекламира. Недопустимо е да претендираш за професионализъм и едновременно с това да квалифицираш наляво и надясно колегите си. Искренно се радвам, че не съм от гилдията на дамата, защото това е срам и то голям. Бъдете по-внимателни към хора, ръсещи съвети на килограм,и уж не искайки нищо повече в замяна от едно "благодаря ти Вероника". От такова благодаря на Хасан магарето умря!!!Познавам дамата задочно от училището на сина ми, но тъй като за разлика от нея умея да си затварям устата - ще си замълча!!!
да,ние с баща и пушиме и ще ми е много трудно да и обясня,че не е редно тя да го прави,но ние нито се караме, нито имаме да решаваме някакви проблеми,за да си помисля,че я натоварваме психически.Винаги съм и обяснявала кое е редно и кое не,дори сътрин,пътувайки за у-ще непрекъснато говоря,защото класната ми се оплаква непрекъснато и за всичко,но това с цигарите ми дойде в повече,и за това започвам да си мисля,че няма да мога да се справя сама и спешно се налага да потърся професионална помощ.
Мисля, че наистина е добре да се консултирате със специалист (аз не мога да ви насоча, съжалявам), който ще ви помогне да оправите отношенията си с дъщеря ти. Може първо само ти и съпруга ти да отидете, да говорите с психолога, който сте си избрали, да обясните какво ви притеснява, с какво не можете да се справите. Евентуално да ви посъветва как да подходите. Но е добре и психолога да се види и говори с детето. Може да разбере за проблеми, които вие не можете по някаква причина да доловите или да се притеснява да сподели с вас.
Също така, може да я притеснява това непрекъснато говорене и да прави на пук, само защото непрекъснато й "натякваш" кое как. Според мен е достатъчно и веднъж, стига да е избран добър момент. Не твърдя, че е точно натякване, но тя може да го приема така.
Не съм психолог, просто си споделям моите виждания по въпроса.
Колко ли не-психолози са чели "Бягащата с вълци" на Клариса Пинкола Естес?
Според мен - нито един!
Просто си споделям моите виждания по въпроса
armanik,
напълно е възможно пубертетът да започне много рано, особено сега, когато непрекъснато се храним с боклуци пълни с естрогени (в медицината това състояние се нарича пубертас прекокс и се лекува).
Обикновено има и други признаци, освен поведенческите - увеличено окосмяване, поява на цикъл.
Така или иначе при съмнение може да се консултирате с детски ендокринолог, а ако проблемите са предимно поведенчески, най- уместна е оценка и евентуална терапия от детски психолог.
напълно е възможно пубертетът да започне много рано, особено сега, когато непрекъснато се храним с боклуци пълни с естрогени (в медицината това състояние се нарича пубертас прекокс и се лекува).
Обикновено има и други признаци, освен поведенческите - увеличено окосмяване, поява на цикъл.
Така или иначе при съмнение може да се консултирате с детски ендокринолог, а ако проблемите са предимно поведенчески, най- уместна е оценка и евентуална терапия от детски психолог.
Manga-реклама не си правя-защото не приемам на частно,нито имам практика-занимавам се с други неща,които ми отнемат много време и затова не мога да пиша вече редовно тук.Рубриката беше ценна и не се даваха съвети,само мнения от мен и Шехина.Както виждам-вие си позволявате да правите реклама на несъществуващи психоналитици във Варна-понеже правоспособните такива са само в София и са много малко все още.
Manga-реклама не си правя-защото не приемам на частно,нито имам практика-занимавам се с други неща,които ми отнемат много време и затова не мога да пиша вече редовно тук.Рубриката беше ценна и не се даваха съвети,само мнения от мен и Шехина.Както виждам-вие си позволявате да правите реклама на несъществуващи психоналитици във Варна-понеже правоспособните такива са само в София и са много малко все още.
P.S. Арманик е задала въпрос, отговори й ако обичаш търси все пак експертно мнение, предполагам няма да се намери друго освен твоето Шахина, я ако обичаш предложи на човека да се обърне към следния специалист: Силвия Давидова - психолог (магистър СУ "Св. Климент Охридски"), детски психотерапевт, понастоящем приема в Психотерапевтично студио "Синтагма"
е-mail: silvia.davidova@psyntagma.com
Правила си го в други теми, защо да не го направиш и тук. Цъквайки на профила ти тук, като лична страница излезе горепосочения линк, от което разбираме всички, че се саморекламирате заедно с Вероника. Защо не си заложи на името направо: Силвия Давидова примерно, някак си по-професионално, нали така? Направо сте си за господари на ефира, как ли ви търпят още? Това ми било психоложки, професионалистки, компетенции и прочие....
Manga виждам,че си насъбрала много негативни емоции към психолозите и ние с Шехина сме прицел в момента.Притеснява ме анонимното следене -злобничко зад монитора,притеснява ме омразата към всичко и всички,която лъха от написаното от теб-темата беше хубава-ако искаш да я поемеш като човек,който разбира заповядай-ако ти стиска разбира се.Къде живея,какво работя и какво правя не е твоя работа -може би трябва да се замислиш защо вместо да оправиш собствения си живот се ровиш в моя и на Шехина.Често неудовлетвореността от собствения живот изригва с пълна сила във интернет пространството.Темата вече води само Шехина,когато и ако има време-съдейки по твоя професионален интерес/пишеш само във теми за психология/-можеш да излезеш на светло и да се опиташ да направиш нещо полезно за форума.Стига вече спам!!!! 
Момичета,не се карайте.Аз съм благодарна на всяка една от вас,която ми отговори,няма значение дали от личен опит или професионално мнение.Аз съм просто една притеснена майка и на всяка една от вас,съветът и е ценен за мен и предполагам за много други.И дори да практикувате на частно,не виждам нищо лошо в това,стига да помагате на притеснени родители като мене.Така че Благодаря Ви.
Здравейте!
Имам момиченце на 1 година и 7 месеца, което все още не посещава детско заведение или занималня. Термините ще оставя на специалистите, но с мои думи бих определила дъщеря си като много активно и любопитно дете (ако това е някакъв репер – проходи на 9 месеца, а в момента не ползва памперс, храни се сама и говори с изречения). Старая се да ủ „смогвам на темпото”, но заспиването се оказва голяма трудност за мен.
Още от много малка дъщеря ми запиваше трудно и се будеше лесно, но ритуалът на кърменето улесняваше нещата. Сега обаче, макар че продължавам да я кърмя за заспиване, нещата повече приличат на изтезание, от колкото на приспиване.
Когато се умори и ủ се доспи се превъзбужда още повече.Осигурявам спокойствие и тишина в къщата, обяснявам ủ, че сме уморени от токова игри и случки през деня, че ни парят очичките от умора и имаме нужда от почивка, че всички деца, познати и животни си лягат вече (което тя разбира и изразява съгласие), след което казваме „лека нощ” на една рота хора и предмети из къщи, лягаме да четем приказка, после я кърмя, после ако поиска и давам допълнително мляко от шише, после тя гневно протестира, че искам да лежим на възглавницата и да заспиваме вече, започва да размества завивките, да се катери по нас (с баща ủ), да си приказва …и ако имам късмет след известно време се предава и заспива. Ако нямам късмет (което напоследък се случва често), тя се ядосва още повече, крещи, плаче гневно, иска да слиза от леглото, да се разхожда из къщата, да четем още, да ходи до тоалетна и какво ли още не и така докато не се измъчим взаимно...Този сценарий се случва всеки ден по три пъти. При това, съм уверена, че на детето му се спи, но като че ли се страхува да заспи.
Опитвала съм като алтернатива да я возя в детската количка из улиците и когато е шумно и еднообразно заспива за 15 мин, но мисля, че това е временно решение, ако изобщо е решение.
Дали бихте могли да ни помогнете или поне да ме насочите към подходяща информация или специалист.
С нетърпение и надежда очаквам вашия отговор. Благодаря!
Имам момиченце на 1 година и 7 месеца, което все още не посещава детско заведение или занималня. Термините ще оставя на специалистите, но с мои думи бих определила дъщеря си като много активно и любопитно дете (ако това е някакъв репер – проходи на 9 месеца, а в момента не ползва памперс, храни се сама и говори с изречения). Старая се да ủ „смогвам на темпото”, но заспиването се оказва голяма трудност за мен.
Още от много малка дъщеря ми запиваше трудно и се будеше лесно, но ритуалът на кърменето улесняваше нещата. Сега обаче, макар че продължавам да я кърмя за заспиване, нещата повече приличат на изтезание, от колкото на приспиване.
Когато се умори и ủ се доспи се превъзбужда още повече.Осигурявам спокойствие и тишина в къщата, обяснявам ủ, че сме уморени от токова игри и случки през деня, че ни парят очичките от умора и имаме нужда от почивка, че всички деца, познати и животни си лягат вече (което тя разбира и изразява съгласие), след което казваме „лека нощ” на една рота хора и предмети из къщи, лягаме да четем приказка, после я кърмя, после ако поиска и давам допълнително мляко от шише, после тя гневно протестира, че искам да лежим на възглавницата и да заспиваме вече, започва да размества завивките, да се катери по нас (с баща ủ), да си приказва …и ако имам късмет след известно време се предава и заспива. Ако нямам късмет (което напоследък се случва често), тя се ядосва още повече, крещи, плаче гневно, иска да слиза от леглото, да се разхожда из къщата, да четем още, да ходи до тоалетна и какво ли още не и така докато не се измъчим взаимно...Този сценарий се случва всеки ден по три пъти. При това, съм уверена, че на детето му се спи, но като че ли се страхува да заспи.
Опитвала съм като алтернатива да я возя в детската количка из улиците и когато е шумно и еднообразно заспива за 15 мин, но мисля, че това е временно решение, ако изобщо е решение.
Дали бихте могли да ни помогнете или поне да ме насочите към подходяща информация или специалист.
С нетърпение и надежда очаквам вашия отговор. Благодаря!
Този сценарий се случва всеки ден по три пъти.
Колко пъти на ден спи? Казваш три пъти - един път вечер и два пъти през деня? Може би трябва да опиташ да я слагаш само на обяд да спи.
Момичета,не се карайте.Аз съм благодарна на всяка една от вас,която ми отговори,няма значение дали от личен опит или професионално мнение.Аз съм просто една притеснена майка и на всяка една от вас,съветът и е ценен за мен и предполагам за много други.И дори да практикувате на частно,не виждам нищо лошо в това,стига да помагате на притеснени родители като мене.Така че Благодаря Ви.
Това е и смисълът на тази тема всъщност.
По удебеленото ще кажа, че присъствието във форума не забранява частната практика, доколкото знам, стига, разбира се, да няма нерегламентирана реклама.
Иначе всъщност никой с никого не се кара - просто обичайните досадни тиради на някакви анонимни личности, изживяващи се за своего рода морална полиция...
Информирах модератор вече, надявам се да надникне в темата ни и да види каква злоба се сипе в нея 
... Тъжно, но това е положението - някои явно смятат, че единствено по този начин могат да наложат себе си и да се докажат като "професионалисти".Mari_A, мисля, че Анна е дала насока къде да се търси евентуалната причина за подобно поведение - възможно е детето да няма потребност от трикратен сън за денонощието. Възрастта му (вече не е бебе, ходи стабилно и уверено опознава средата) и темпераментът, който описвате, може би налагат други желания - да използва енергията си да опознава света
Съобразете се с детето и ако виждате, че то има нужда само от кратък еднократен сън през деня, не го насилвайте да спи, просто го следвайте в неговия ритъм 
P.S. Вероника, имаш моралната ми подкрепа в този труден за семейството ти момент