Детски психолози,психотерапевти и психиатри

  • 371 254
  • 684
  •   1
Отговори
# 675
  • Мнения: 178
Здравейте! Обръщам се към Вас с питане: може ли щастливо социално дете да се превърне в затворен тинейджър?
От близо година и половина забелязвам промяна в дъщеря си, която винаги е била жизнерадостно дете. Миналата година потърсихме за помощ психиатър, който след преглед установи отключена социална тревожност. Близо 8 месеца дъщеря ми ( сега вече на 16г.) приемаше “Стимулотон”, който спряхме в средата на март. Според психиатърката нещата се движат добре. Това, което забелязвам все още е едно притеснение у нея, все още избягване на социални ангажименти ( отказва да се записва на курсове, кръжоци и всякакъв вид занимания).  Предпочита след училище да се прибере у дома и да играе на телефонни игри.
Сега е във възраст, в която изобщо не чува какво и говорим и не прие нито едно наше предложение.
Много мои познати ( включая и психолог) твърдят да я наблюдаваме, но и не отричат , че е период, през който много подрастващи преминават.
Какво да правим и как да бъдем полезни на своята дъщеря?

# 676
  • Поморие
  • Мнения: 607
Моля да ми препоръчате добър детски психолог в Бургаска област. Попадаме само на поредните изповедници на свръхпозитивното модерно родителство, от които не получавам абсолютно никакви ясни и конткретни насоки и стратегии как да се справя с истериите и характера на сина ми, който е на 2г. и половина.  Има ли такъв, който реално да е помогнал на майки със същия проблем?

# 677
  • Мнения: 6
Здравейте, имам син на 4 годинки и половина, все още не говори, само отделни думички, някои доста неясно, иначе си бърбори на бебшки.. Отделно от това мисля, че е хиперактивен, постоянно е в движение на пружина, трудно се концентрира в едно нещо за повече от минута.. В детската градина посещава логопед и психолог, съшо му е назначен ресурсен, отделно и на частно ходи на логопед.. Препоръчаха ми да се консултирам допълнителнонс психолог/психиатър, не съм сигурен и аз какво му трябва.. Дали може да ме насочите към добър специалист в гр. Плевен? Ако се налага пък ще мисля вариант да пътуваме и до София, но ми се ще да е от Плевен.. Благодаря!

# 678
  • Мнения: 15 899
Здравейте.
Това което пишете си е повод за безпокойство. За дете на 4 години половина, описваното от вас намеква за отклонение в развитието, което може да бъде обвързано и с Разстройство от аутистичния спектър, вероятно и с интелектуален дефицит спрямо възрастта. Дефицитът на внимание с ХипераАктивност, често съпътстват тези състояния. Езиково-говорните проблеми - също.  Забавата на речта е видима последна, когато едно дете има развитийни проблеми, като под повърхността преди това, са се случвали  много обезпокоителни неща , които не са били напълно очевидни за родителите като неспециалисти. Искам да кажа, че ако детето не е глухо, никога не можем да говорим само и единствено за проблеми в езиково -говорното развитие. Има ли забавяне в езиково говорната сфера, има и много други неща. Вероятно детето има и други проблеми (примерно поведенчески, с автономията) които вие не сте описали , но вероятно присъстват. Така че, като цяло, можем да говорим в случая за развитийно отклонение или забавяне в развитието.
Имате нужда именно от психиатър/ колектив (психиатър, клиничен психолог, логопед)   и  една комплексна задълбочена диагностика. Диагнозата ще покаже, какво виждат тези специалисти като състояние на детето, на какво го оприличават за момента, в кои сфери изостава спрямо връстници. Което само по себе си вече е много важна информация. Обикновено, когато говорим за подобна комплексна диагностика в България ( и спрямо вашето райониране) , най-добре да се прави в Клиниката по Детско-Юношеска психиатрия св. Никола. Можете да намерите и психиатър в Плевен, но когато говорим за комплексно и дотолкова очевидно отклонение в развитието като описваното от вас - много по-смислено е да имате диагностика направена от квалифициран  колектив/екип. Мисля, че точно това са ви оправили като "намек" от градината, че проблемите на детето не са само и единствено обучителни и са много по-дълбоки от това което вие родителите виждате или желаете да видите. 

И накрая,  ви каня в бг-мама групата за Трудно проговаряне. Имате какво да почерпите като информация там и да обмените опит с родители.

Последна редакция: ср, 14 май 2025, 22:24 от _re_ge

# 679
  • Мнения: 6
@_re_ge, много благодаря за насоката. А да ме насочите там какво да търся или конкретно да се обадя по телефона в клиниката за насоки? Поврденчески проблеми си има, но си мислех, че са от глезене..

# 680
  • Мнения: 2
Здравейте имам спешна нужда от помощ имам прекрасно момче на 10 години което е с диагноза аутизъм. Напоследък има много кризи като например плач по цял ден писъци крясъци повтаря едни и същи думи понякога се опитва и да се самонарани. Ако може да ни препоръчате добра болница и психиатър. Благодаря предварително.

# 681
  • Мнения: 2
Здравейте!
Моля да ми препоръчате детски психолог от Плевен, препоръки за детски психолог или по-точно за цялостна семейна консултация за отношенията родители-деца-възпитание.

# 682
  • Мнения: 24
Здравейте, имам следния проблем и търся подходящ психолог, който може да ми помогне и да работи онлайн. Приемам и съвети. Мъжът ми е има проблем с общуването с хора, няма приятели, разговаря основно с майка си, не обича да излиза, засяга се лесно, дразни се от много неща, не умее нищо, единственото му хоби е да гледа филми и да пие бира. Скоро родих и проблемите ме засипват един след друг. Когато сме в нас се грижи за детето, помага много, но насила излиза на разходка и се дразни когато искам сестра ми и една моя приятелка да излизат с нас и въобще хора, но въпреки това идва и той и върви с нас мълчи и притеснява всички, аз се натоварвам до такава степен, че нито чувам, нито виждам. Отказва аз да излизам с тях или с когото и да било с детето без него. Чувствам се като че ли ми затягат примка около врата и ми спират въздуха. За да не се среща често сестра ми с детето държи на страна и майка си, бабата вижда внучето веднъж на 7 до 10 дни, а сестра ми понякога и по-рядко, но случи ли се да види детето 3 пъти в седмицата и то на разходка вече е проблем. Имам една много близка приятелка и сестра ми с които искам да се виждам, но според него трябва да огранича излизанията с тях. Според него вече съм семейна с дете и ние тримата трябва да сме си достатъчни щом търся друга компания значи той не е важен за мен. Чувствам тормоз. Чудя се дали не е по-добре да се опитам да не му обръщам внимание когато излиза и мълчи сърдит, но въпреки това излиза или трябва да потърся помощ за себе си и за него. Да доуточня, че е на антидепресанти от години защото за най-незначителни според мен неща той така се притеснява или ядосва, че не може да диша, но не е възможно да е с години в паник атаки. Той казва, че диагнозата му е тревожно разтройство, но според мен проблема е по-серьозен. Чудя се дали просто не е един лош и сърдит на света човек, който отрича всички форми на забавление и настроение?... Имам нужда от специалист защото така не се живее, а е и доста инатлив. Благодаря предварително!

# 683
  • Мнения: 249
Здравейте!
Отдавна се каня да пиша - някак все се надявах, че нещата от само себе си ще се оправят. Имам нужда от препоръка за психолог за дете на 6 г. (от Варна сме). Проблемите са постоянно желание за налагане и контрол вкъщи, не зачита някои правила (например когато е студено да се облече подходящо, само още една серия на детското, само още 5 минути на площадката), а когато не стане на нейната, изпада в истерия и/или започва да удря и да обижда. Общо взето се стараем да не се налага - има правила и затова по няколко пъти седмично (а понякога и дневно) изпада в диви истерии, когато не стане на нейната. Иначе знае много добре кое е правилно и кое - не, като подчертавам, че в градината няма проблеми с поведението. Дали всичко е защото се старае да е послушна там, не знам. Едно е ясно - нещата вкъщи излизат извън контрол.

# 684
  • София
  • Мнения: 309
Здравейте!

Синът ми е на 14 години. От София сме. Доста трудно контактува с връстниците си. В ново училище е, в осми клас.
Притеснителен е. Седи си на чина и не говори с никого. Няма никакви приятели. Когато беше по-малък беше по-общителен и контактен. В периода от 5-ти до 7-ми клас също му беше трудно, но май не чак толкова, калкото е сега.

Моля препоръчайте ми психолог, който се занимава с тийнеѝджъри, които имат подобни проблеми. Може и на лични.
Предварително благодаря за отговорите.

Общи условия

Активация на акаунт