От близо година и половина забелязвам промяна в дъщеря си, която винаги е била жизнерадостно дете. Миналата година потърсихме за помощ психиатър, който след преглед установи отключена социална тревожност. Близо 8 месеца дъщеря ми ( сега вече на 16г.) приемаше “Стимулотон”, който спряхме в средата на март. Според психиатърката нещата се движат добре. Това, което забелязвам все още е едно притеснение у нея, все още избягване на социални ангажименти ( отказва да се записва на курсове, кръжоци и всякакъв вид занимания). Предпочита след училище да се прибере у дома и да играе на телефонни игри.
Сега е във възраст, в която изобщо не чува какво и говорим и не прие нито едно наше предложение.
Много мои познати ( включая и психолог) твърдят да я наблюдаваме, но и не отричат , че е период, през който много подрастващи преминават.
Какво да правим и как да бъдем полезни на своята дъщеря?