Emotsinka, нямам личен опит, но веднъж в компания до мен седеше жена, чието дете имаше подобен проблем. Не знам как стана, но се откъснахме от другите, стояхме до късно и говорихме много дълго. Аз, като напълно страничен човек (всеки не успява лесно да пребори собствените си проблеми, но някак по-реалистично вижда чуждите), веднага усетих няколко места, на които се къса нишката. Майката смяташе, че с наредби и строги заповеди ще реши проблема на детето. Също така мислеше, че детето не схваща, че има проблем и някак го мислеше за малко и неразбиращо, а то беше вече пораснало. Това не касае вашия случай. Просто се замислете - как да бъдете мека, но знаеща какво се случва с детето? Имате ли семейни проблеми вкъщи, които го тревожат? Как може да й покажете, че я харесвате и приемате такава, каквато е тя?
Още веднъж се извинявам, че не съм лекар и мненията ми са със сигурност повърхностни. Но понеже знам какво е да имаш проблеми с дете и всичко да е на твоята глава, се опитвам да задам някакви насоки само. Дано се справите!
Още веднъж се извинявам, че не съм лекар и мненията ми са със сигурност повърхностни. Но понеже знам какво е да имаш проблеми с дете и всичко да е на твоята глава, се опитвам да задам някакви насоки само. Дано се справите!
писаха! 
