А НЕ ВИ ЛИ БЕШЕ СТРАХ?

  • 15 160
  • 141
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 372
Ако те е страх и не си готова, просто не го прави защото отговорността е голяма. Много често обаче се оказва че страховете са били напразни и излишни и впоследствие се справяш дори по-добре отколкото си очаквала. А наче това с кой ще идва да ги гледа и как да се казват според мен е решение и на двама ви. За здравословните проблеми се консултирай с компетентен специалист. Немисля че си първия случай и че няма решение.
А иначе аз лично се чуствах готова, нямах страхове и кръстих детето си на свекърва ми само, защото и аз така исках. В противен случай просто нямаше да се случи. Дойде да ми помага майка ми защото, аз така предпочетох.

# 76
  • София
  • Мнения: 5 079
Не, не ме беше страх. Осъзнах, че щом го искам, значи ми е време, а и бях сигурна, че ще се справим, щом се обичаме с човека до мен.
Има го този момент - колкото повече го премисляш, толкова по - невъзможно ти е да се решиш на тая стъпка.
А друг е въпросът, когато го искаш да ли ще се получи лесно и бързо. За сина ми чакахме близо 2 години...  Rolling Eyes

# 77
  • Мнения: 1 629
Честно да си кажа мен ме беше страх. Мислех си, че бебчо ще ми обърка всичко, да уча, да имам висше, да имам хубава работа и кариера. Не исках да ставам дебела, да се подувам, да нося супер широки дрехи. Да имам стрии и всичко, което се сетите. Обаче баааамммм теста беше положителен. Причерня ми като го видях, но това е. Много се радвах после, че съм бременна, чувствах се превъзходно. А сега се чувствам още повече, защото бебчо си расте, аз уча, гледам семейството. Планирам да си имам и още Thinking Повечето жени раждат по-късно. Не, че е проблем, но предполагам става, заради това, че искат да натрупат опит, да имат стаж, да имат кариера. А едно бебче си е грижи и то не малки!

# 78
  • в Надежда-та
  • Мнения: 4 983
Явно още не си готова, щом подобни дребни проблемчета те възпират. На мен това си ми звучи направо като оправдание.
Никога не ме е било страх. Детето го искахме и двамата много!

# 79
  • Мнения: 961
Това някой да ти се налага по такъв начин изобщо не ми се струва като "дребно проблемче"!  Thinking И щом момичето е пуснало подобна тема, вероятно има нещо, което наистина я притеснява и иска да си го изясни!  Peace

# 80
  • Мнения: 1 949
Страх ме беше, но исках дете. Дето има една приказка - исках, ама не ми стискаше. Като видях двете чертички и първо се притесних, уплаших се, че това ще промени живота ни. Но бях сигурна, че ще е за добро. И на другия ден вече бях ужасно щастлива  Hug
А за името - мъжа ми и той беше намекнал нещо за неговите родители. Но преди още да знаем какво ще е бебето бяхме избрали мъжко и женско име (женското на моя баща, мъжкото - на неговия). И така, сега имаме дъщеричка, да ни е жива и здрава. А с чия буква започва името й, въобще не се й замислям.

# 81
  • Мнения: 512
Мен не ме беше страх да забременея, но когато това се случи започнах да се страхувам дали всичко с бебо ще е наред.
След като се родиха децата пък, както всяка майка и аз постоянно се тревожа за неща свързани с растежа, здравето и развитието им.
Така, че според мен страхът е нормално и преодолимо явление.
Peace

# 82
  • Пловдив
  • Мнения: 2 163
Да страх ме беше и още ме е , но го искам повече от всичко на света и това надделява  Simple Smile

# 83
  • Мнения: 2 336
когато си готов ти не пускаш теми другите да ти разрешават дилемата, а ти сама решаваш раз-раз и готово

# 84
  • Мнения: 2 013
когато си готов ти не пускаш теми другите да ти разрешават дилемата, а ти сама решаваш раз-раз и готово

Едва ли търси някой да и решава дилемата,в това че търси мнения няма нищо лошо.А и това че иска мнения на различни жени не значи че ще ги послуша.А и правенето на дете е по сериозно от раз-раз и готово,и трябва да се обмисли Naughty Naughty Hug

# 85
  • София
  • Мнения: 1 287
Не прочетох всички отговори и може да повтарям някого, но ще кажа с две думи.

Най-вероятно не си готова и затова не бързай и не насилвай нещата. Природата си знае работата.

Аз когато реших че искам дете завиждах на всяка срещната бременна жена и се надявах скоро да съм като нея. След това завиждах на всяка жена с две дечица и се питах моята Алекс самичка ли ще живее. Сега вече знам какво искам и какво имам и знам, че си е струвало усилията.

Трудно е, трябват много сили (всякакви), затова трябва да го искаш с цялото си сърце!!!

# 86
  • Мнения: 1 121
Аз лично и със синът ми и сега имам едни и същи страхове дали ще се роди здраво, дали всичко ще му е наред, дали раждането ще мине без усложнения. Мисля, че веднъж като забременееш ще започнеш и ти самата да се тревожиш за същите неща.

За аспирина - говори с лекар.

За името и идването на свекървата - говори с мъжът ти. Обясни му защо не искаш да забременееш, какво точно те спира и т.н. Може да е с особен характер, но щом си му жена е длъжен да се съобразява с мнението ти, особено по толкова деликатни въпроси.

Забравих да добавя за живота - да, променя се, но далеч не е толкова зле, колкото си мислиш. Просто вместо вечер да обикалям заведенията, излизам през деня с малчо по градинки и паркове с други мами и честно казано много по-добре ми е.

# 87
  • Мнения: 2 336
когато си готов ти не пускаш теми другите да ти разрешават дилемата, а ти сама решаваш раз-раз и готово

Едва ли търси някой да и решава дилемата,в това че търси мнения няма нищо лошо.А и това че иска мнения на различни жени не значи че ще ги послуша.А и правенето на дете е по сериозно от раз-раз и готово,и трябва да се обмисли Naughty Naughty Hug
когато човек е сигурен в себе си и в човекът до него наистина може да каже раз-раз и готово Peace Правенето на детето е лесна работа, а после е сериозната работа  Wink

# 88
  • Мнения: 2 013

Цитат
когато човек е сигурен в себе си и в човекът до него наистина може да каже раз-раз и готово Peace Правенето на детето е лесна работа, а после е сериозната работа  Wink

То че е лесна-лесна е,бебето става и за секунди,но трябва да помислиш преди да създадеш живот.А не раз-раз и после  doh

# 89
  • София, в момента в любимото ми село Железница
  • Мнения: 1 797
И моят мъж искаше дъщеря му да се казва като майка му. Да ама аз не обичам това име и немога да си представя, че ще я кръстя тъка. Цялата беменност ми беше криво  неповдигах въпроса. Като се роди и го пуснаха в интензивното му казах, че ще се казва Йоана - буквичката на майка му, ако не му харесва се разписвам и я оставям. Нямаше избор. Сега иска на моя баща е аз неискам както той казва да уважаваме баща ми та той почина преди 8години!

Аспирин може да се пие повреме на бременност. Peace

Общи условия

Активация на акаунт