Подсъзнанието може всичко 3

Вела, миличка ... Причините за някои неща, които ни се случват, често си остават така - неизяснени, просто не ни е дадено да ги разберем... Може би това е бил кармичният избор на майка ти, може би това е било най-добрият възможен вариант за всички вас. Няма до го разбереш тук и сега... Някога - може би.
Просто трябва да го приемеш, да оставиш нещата такива, каквито са и да спреш да се измъчваш с въпроси. Знам, че на думи е лесно...
Това е било голямо изпитание и за теб и то в такъв момент. Бъди благодарна, че си намерила сила да го преодолееш и че всичко е наред и с теб, и с детето.
А иначе винаги е жестоко да се загуби родител, дори и в по-напреднала възраст... Родител винаги липсва.

 

Вела...  мила, четох те с насълзени очи. Винаги ще си задаваме въпроси...защо...кое ...как така...?! Наистина няма как да знаем отговорите на всичко, което се случва...не знам дали това е за добро или за лошо. 

„Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.“ Алберт Айнщайн

И не само той би искал да знае това...

Както е казала mijjjka...просто трябва да приемем нещата, защото наистина нищо друго не можем да направим или променим... и да знаем, че Бог се грижи за тези, които е прибрал при себе си. Знам че за нас, които оставаме на земята,  това е трудно и тежко! 
При будистите например, умрелите се изпращат с радост, защото те смятат,  че са се отървали от земния живот  и че душата се е освободила от   "затвора" / така  наричат  тялото / и е при Бог.

Трудно ни е да приемем този начин на мислене...Аз  често съм си задавала въпроса: До какво  ли  духовно съзнание трябва да стигне човек, за да мисли по този начин...Възможно ли е ?

Продължението...
В много други източници съм срещала информацията, че някога, когато хората са били по-близо до Природата са имали множество способности, които не са свързани с физическото тяло и петте ни сетива, различните автори в различните учения ги наричат по различен начин. Аз ще го наричам енергийно тяло. Първият ми учител ми даде веднъж, в много критичен за мен момент, малък пасаж в една от неговите книги /като също ми обясни, че подобни книги не бива да се дават, всеки трябва да си има свой екземпляр, но тогава той направи компромис, защото ситуацията го налагаше/, която беше на руски, някои неща разбрах, други не, но в общи линии беше обяснено как обменяме енергия с Космоса, пътищата, по които тече през тялото ни, как да я почувстваме и да се опитаме да я "движим". Повечето деца до около 6 годишна възраст го умеят без никакво усилие. После това умение изчезва. Аз имам дъщеря на пет години, вероятно и вие сте забелязвали как децата си играят с въображаеми предмети и сякаш понякога виждат неща, които ние не виждаме. Можете да направите едно интересно наблюдение. Застанете близо до детето си, на около 1м., когато то се занимава с нещо, примерно рисува или се храни, само че така, че да не ви вижда, примерно отсрани или откъм гръбчето му. Отпуснете се, поставете си ръцете плътно до тялото, така, че да усещате допира им до бедрта си и си представете как дигате енергийната си ръка и го погалвате по главичката или по лицето и наблюдавайте внимателно реакцията му. Възможно е и нищо да не се случи, но обикновено дъщеря ми сякаш трепва, поглеждаме и ми се усмихва или ме гледа очаквателно. Ако не се получи от първия път, не се отказвайте. Веднъж с моя учител бяхме в офиса, той стоеше на единия край на помещението и говореше по телефона, а аз на другия край и чаках да свърши разговора си. Не знам защо ми хрумна да пипна телефона му с енергийната си ръка. Той приключи разговора, погледна към мен и ми каза, че бързам и че когато почувства, че съм готова ще ми покаже как се прави. Две три седмици по-късно бяхме в София цялата група по работа. Каза ми, че иска да ми покаже нещо и отидохме двамата в църквата "Света Неделя", тя е много енергийно място. Застанахме под купола и ме каза да направя това, което вече ви разказах, да си отпусна ръцете покрай тялото, така че да усещам допира им, после ми каза да вдигна енергийната си ръка настрани и да си представя как хващам неговата енергийна ръка, не мога да кажа, че усещането беше все едно се държим за ръце, но почувствах много приятно затопляне от тази страна на тялото си, тогава той прощепна нещо като "нагоре" и аз почувствах как се издигам нагоре, т.е. енергийното ми тяло, следващото нещо, което си спомням е как кръста, който е най-отгоре на иконостаса е на нивото на очите ми, и в следващия момент почувствах как се спускам. Всичко продължи няколко секунди, но беше невероятно изживяване. След това съм се опитвала много пъти, понякога става, понякога не, но винаги трябва да се прави на заредено с положителна енергия място, в храм, сред природата. Опитайте, преди сме го можели всички, само трябва да си спомним. 

После той си замина, за тези осем години в живота ми се случиха страхотни и тъжни събития. Омъжих се, роди се дъщеря ми, почина майка ми, претърпях много тежка операция, в следствие на която не мога да имам повече деца. Преживях го много тежко, изпаднах в депресия, чувствах, че отговора е в мен, но нищо не предприемах, след това пък ме налегна една апатия, абсолютно нетипична за мен, тя се редуваше с периоди, в които буквално ме измъчваха натрапчиви мисли, как на някой от близките ми или на мен ми се случва нещо лошо, опитвах се да се боря с тях, но нещата се влошаваха, и колкото повече се борех, толкова по-често ме връхлитаха, защото не си давах сметка, че постъпвам неправилно. И всичко това до тази пролет, когато навърших 40 години, някак си се стреснах и се събудих. Апатията ми отиде в историята! Заех се да изучавам фън шуй, изтупах си някои книги от праха /Вадим Зеланд/, купих си нови книги, включително "Подсъзнането може всичко", гледах "Тайната", филмите за водата, за чакрите, има един игрален "Самсара" и четях, четях и наваксвах пропуснатото време.
Тъй като се включих в темата доста късно, исках да ви разкажа всичко това наведнъж. Извинявам се, че стана малко дълго, но така по-лесно ще разберете защо наричам последното си попадение "откритие". Момичета, след толкова лутане, аз открих най-подходящата техника за себе си и животът ми стана чудесен!

Няма рано или късно, включила си се точно навреме и за теб, и за нас 
Благодаря за разказа, mimina  

Момичета, отдавна си мисля да ви попитам кога и как се обърнахте към духовното и започнахте да се интересувате от подобна тематика? 
При мен стана повече от случайно преди 8 години. Работехме в една стая 3 колежки - аз - пълен скептик по това време и други две момичета, които вече бяха понавлезли в тематиката. И с какъвто се събереш - такъв ставаш    Почнах да чета книги - първата няма да я забравя - на Долорес Кенън  "Съдбата на душите" ме потресе тогава  Последваха книгите на М.Нютън и така...
Животът ни раздели с тези момичета, но винаги ще съм благодарна за разговорите ни и за това, което си дадохме взаимно 
Ще ми е интересно ако и вие споделите  Надявам се, че не е много встрани от темата.

В ученическите ми години едната от приятелките ми имаше библия на старобългарски език. Беше ни интересно да четем от нея и да обсъждаме. Също често, когато се чудехме как да постъпим в дадена ситуация задавахме въпроси към библията и търсехме отговор. В повечето случаи техниката, която сами си измислихме даваше резултат.  Мисля, че това са били първите ми срещи с литература на подобна тема. По - късно като студентка си купих библия още от първото издание за новото време, веднага щом видях, че се продават свободно. Добре, че вече са на книжовен български език, защото старобългарския понякога много трудно се разбира. Аз и сега все още използвам библията, когато искам да получа отговор на някой въпрос.

Мили момичета, и най-вече мила Вела,

Смъртта не е наказание, а смъртта на майка ти е била благословена!
Няма по-лека Смърт от тази - да си отидеш в съня си. Да си отидеш от нашия Свят и да се завърнеш у Дома!

Вярвам, че всеки човек избира времето и начина за това, и поради тази причина ние, живите, трябва да уважаваме неговия избор, колкото и (егоистично) да боли.

Наскоро се запознах с жена, чийто мъж е починал на 36 години - як, здрав балканджия; месец преди това започнал да й говори и подготвя, че ще го загуби, а тя и дъщеря им не му вярвали. Казвал им, че е изпълнил мисията си на Земята. А после им "показал", че Душата е вечна.



Труден въпрос, толкова отдавна се интересувам, че вече имам усещането, че интересът ми е по рождение. Наистина в годините преди 10-ти, затворени в клетка на Изток от Рая, почти нямаше с кого да обменяме мисли, идеи, нямаше и така полезните книги. Та някак си това е било винаги вътре в мен.

Прегръщам всички пишещи в най-, най- темата 

При мен нещата започнаха да се случват преди около 17-18 години. Тогава започна да излиза вестник "АС" , който така и не набра публика за да продължи да излиза. Там се утвърждаваше това, че ние сме хората , които можем да си помогнем. Може би едновременно с това се появиха книгите на Дейл Карнеги. Изобщо в онези времена изведнъж започнаха да се превежда и разпространява такава литература. Незная може и преди това да е имало  пък аз да съм била твърде малка и да не ми е била интересна. Някъде през 1994 година прочетох и започнах да правя занимания по книгите на Хосе Силва. Но Мързелът често ми идва на гости, та не съм стигнала кой знае къде.  Факт е , че в живота ми са се случвали доста неща на които нямам логично обяснение. Има няма вече 15 години търся отговори.

привет на всички.  Отдавна не съм писала тук, не съм и прочела цялата предишна тема, но ще се заема със задачата. Оставих предишната тема в момента на обсъждане на картата на желанията и визуализацията, нататък признавам си не съм чела, затова може и да не се изказвам на място сега...  Да ви кажа, аз напоследък съм изоставила занятията си по визуализиране, картата и т.н., но пък случайно или не - нещата ми се подредиха добре.  Виждам реализирани желания.  Мисля, пак да се заема с поставянето на нови такива.    И да наваксам изпуснатото тук. 

mimina...благодаря ти за разказа!   Това което си преживяла е невероятно. Това преживяване ОИТ ли е  било ?  

Амитола...  

mijjjka.. наистина ще е интересно  всяка от нас да разкаже...

До преди  "случката", четох само леки  и романтични романчета и криминалки. Обърнах се към духовното и почнах да чета такава литература  след едно тежко преживяване...катастрофа. В началото негодувах...защо аз, защо на мен?!  
Прозрението дойде около месец по-късно...когато разбрах, че всичко  което става и ми се случва... съм си го заслужила. Това много ме стресна, защото осъзнах, че през цялото време съм вървяла "По ръба" .

Случи се така, че този месец бях съвсем сама, и имах много време за мислене, какво да направя от тук нататък. Беше месец на пълно усамотение и вглъбяване.
След това взеха да се появяват хора и книги,  които ми носеха информация и отговори на въпросите, които непрестанно си задавах...и всичко изглеждаше толкова"случайно"

Много съм благодарна на Съдбата и на Бог , че ми се случи тази катастрофа, че преживях такъв кошмар...за да се осъзная и да променя курса. Това беше много силно изпитание за мен. От тогава чета само такава литература, защото вътрешно го искам и чувствам, че точно това ми  е необходимо да чета ...то е като храна за душата ми.

ЧервеноВинце , Господ ти е дал Знак за промяна с тази катастрофа и е чудесно, че ти си го разбрала    Много хора за съжаление пропускат подобни знаци ...
Между другото, аз също не мога да чета друга литература освен такава... Нещо се повредих  Хич не могат да ме грабнат романи, трябва да е нещо наистина изключително за да задържи интереса ми.

Ето още едно не-съвпадение  Преди няколко поста ЧервеноВинце спомена за будисткото отношение към живота и смъртта и вижте на каква обява попаднах в един друг сайт:
http://oom.hit.bg/Nyungne.htm
http://svoboden.net/palyul/Nyungne%20BG.pdf

Ноември се очертава като доста наситен с подобни събития месец 

Хъм...пак се появява мотивът за техниката на пълното мълчание, вижте в Ползи от практиката Нюнгне  

Да, мила  mijjjka...    и аз  като тебе  нещо се повредих  Обаче много се радвам за тази" повреда"    Защото преди "повредата" живота ми беше:  скука, еднообразие, депресия, стрес  и кво ли още не. Но сега  след "повредата" живота ми е точно такъв, какъвто винаги съм искала да бъде 

Знаеш ли...всъщност наскоро  прочетох една книга, за втори път, която исках да прочета пак  и тя беше  "Селестинското пророчетсво"...страхотно романче е. 

Чудесно е, че в София се провеждат такива семинари и срещи.  Как искам да можех  и аз да присъствтам...

 

Моята при4ина да се обърна към духовното е твърде ли4на,не е за споделяне във форум,но мисля,4е никой не се е променил от "хубости",тоест всеки малко или много е стигнал до предела или дъното,за да разбере, 4е няма пове4е накъде .
Аз съм доста нова ( в  смисъл  на духовна промяна),макар винаги да съм вярвала в Бог .
А не е трудно ве4е да се досетите кой има голяма заслуга за промяната ми ,след като веднъж разбрах ,4е така пове4е не може.