Публикувана: 9 ноем. 2008, 10:04 ч.
Последно мнение: 29 ноем. 2008, 18:40 ч.

Да се прибера ли с детето?

4 554
42
1

Гост

1
2
3
Всички

9 ноем. 2008, 10:04 ч.

Здравейте момичета,
знам, темата не е обичайна, но съм на кръстопът и ми е трудно без близки хора тук с които да говоря. Ето и трудността ми, от 16 години съм във Франция. Тук учих, после се омъжих, Имаме дете на 4 години. Съпругът, французин, не помага с нищо, аз изоставих кариера, всичко, за да гледам детето и да го не подхвърлям на детегледачки, И вече шансът ми за добра работа тук е нула. Нещо се е скъсало в мен отдавна, и със съпруга ми нямам нищо общо. За него съм мамичка, шътам из къщи, детето е в сигурни ръце с мен, има уют, а той може да спи колкото си иска, да става когато си иска и все е начумерен. Говорих му за раздяла, и завръщане с детето в България, без да искам да ги късам един от друг. Малкият е категоричен, добре му е и В Бг и във Фр, но иска да живее в България. Там са баба, дядо, братовчеди, много близки. Тук съм само аз, изморена, а баща му е на компютара или на запивки с приятели.
В България вече знам че има къде да започна работа, по специалността ми. И знам че там ще сме добре, но все се двуомя след разговори с познати тук. А и съпругът ми си призна че ще ме пусне но предпочита да останем заедно. Една такава ситуация дето.....Знам вече че искам и мога, само трябва да действам, но гледам деца в къщи и нямам много време за срещи. А аз не задействам ли процедури за развод, никой няма да се мръдне заради мен, Искам да изчакам края на учебната година. Ами после, багажи, местене чак до българия, как ще смогна не знам.
Имате ли познати или чували ли сте за хора с подобен опит? Дайте съвети и кураж. Чувствам се като в тунел, съвсем близо до изхода, виждам светлинката, ама като че ли някаква бариера ме спъва леко. А и все ме е страх дали съпругът ми ще си държи до края на обещанието че ще ме пусне. Той не държи на развод, но аз искам всичко да е написано за да нямам проблеми някой ден.
Ето такива въпроси са из главата ми, и мога да действам но ме е малко страх, а и когато трябва да ръчкаш за всяко нещо другия с бастун и дипломация, уффффф...
Имам нужда от съвети, от подкрепа, дори тя да е само няколо думи.

# 1 9 ноем. 2008, 10:52 ч.

България
Мнения: 1 090

Мила,бягай дале4! Sad

Върни се, докато детето е малко.С компромиси не се живее цял живот.
Мъжът ти може да ти създаде проблеми с детето,да не ви пусне. Просто не му казвай ,4е заминавате,развод може да се подаде и от България.Аман от 4ужбински мъже тарикати,които си мислят, 4е вси4ко им е позволено.
Не му казвай какви планове имаш,за да не се обади на полиция,соц.служби и про4ие.Което е напълно вероятно.Бъди крайно предпазлива.Не му вярвай,може да иска да ти вземе детето,ако се разведете във Франция.Има отмъстителни мъже,които не 4е им пука толкова, но само и само да ти навредят, могат изведнъж да предевят претенции за детето и тогава ,в 4уждата държава, е малък ад да се оправяш сама.
Това е моето мнение,ама да кажат и другите,може да има и друг по- "цивилизован" метод от бягство ,аз не вярвам много в това,де. Stop

Успех

# 2 9 ноем. 2008, 11:54 ч.

Мнения: 707

Аз няма да те съветвам да бягаш така от страната. Ако съпругът ти е разбран, не виждам проблем да се разделите като приятели. Все пак става въпрос за Франция, а не някоя арабска страна newsm78

.
Може първоначално да се прибереш без да се развеждаш. Може да се окаже, че още имате някакви чувства, или че в БГ не е точно така както си си го представяла. Винаги можеш да се разведеш.
Освен това един развод във Франция би те защитил повече. Рядко присъждат детето на бащата. Освен това може и мъжът ти да плаща издръжка (на тебе, за детето е при всички случаи) ако нямаш доходи, или не са достатъчни за нормален живот.

# 3 9 ноем. 2008, 13:14 ч.

Мнения: 2 926

Да, и аз съм на мнение да не започваш с лошото.
Щом мъжа ти е казал, че ще те пусне с детето какъв е проблема? newsm78

Прибери се в България, започни си работа и премисли нещата на трезва глава.
Тогава ще вземеш най-правилното решение.

# 4 9 ноем. 2008, 14:18 ч.

Мнения: 934

Много объркано и депресирано ми звучиш, Душа, по-добре не прави нищо прибързано в това състояние!
Изглежда си мислиш, че всичките ти проблеми изведнъж ще се решат като се прибереш, което е леко наивно според мен.
Ето тези три въпроса трябва да решиш един по един:
Първо, помисли дали наистина не искаш да живееш повече с този човек (мъжа ти, де). Дали наистина бракът е неспасяем, или просто се дразните взаимно и не си на кеф.
Второ, помисли как искаш да се развиваш професионално в бъдеще.
И трето, къде искаш да живееш и как ще се оправяш.

И накрая, връзката на детето с баща му е много по-важна от разните там лели, чичовци и братовчеди. Ако на бащата наистина не му пука за детето си взимай шапката и изчезвай без да се замисляш, но ако случая не е такъв, помисли си добре!

# 5 9 ноем. 2008, 18:30 ч.

Момичета,

наистина съм ви много благодарна за отговорите. Колко малко трябва понякога за да види човек по ясно собствените си мисли. Наистина, не преувеличавам.
Бракът ми е неспасяем, от 5 години пробвам да го спася, но мъжът е доста склонен към алкохол, вече по цяла нош играе на компютара, в петък е сприятели. Когато в събота и неделя познати се събират семейному, аз съм сама с детето. Нямам и 10 минути за почивка. Взех книжка, в България карах всеки ден за да свикна, тук съпругът само ми се кара и не иска да карам. С всичко ме дърпа назад.Чуди се какво толкова се изморявам, и защо имам нужда от моменти сама без детето. Ако го накарам да ми помогне поне с чистенето, искам много. Преди страдах, ядосвах се, говорех, все едно със стените, вече съм безразлична. Не каня и гости защото съм изморена, а и означава да го виждам пиян и да му мириша миризмите, отвращавам се. А детето с него дори не пробва да играе, знае че с мама се играе.
Връзка той не поддържа с малкия. Ако се прибера, ако имла воля, знае че винаги може да идва, и няма да спирам детето. А там малкия е по добре и ще има до него усмихната не винаги насила майка.
А възможно ли е наистина да се развеждам от България?

# 6 9 ноем. 2008, 19:07 ч.

България
Мнения: 1 090

Аз без да го казваш усетих,4е нещата не са розови,защото никой не бяга от хубавото. Ако си коректна и морална и искаш развод във Франция, няма гаранция ,4е 4овекът отсреща е/мисли като теб,бих казала,4е 4есто е то4но обратното. Възможно е развод от България,знам го със сигурност. Мъжът ти трябва да се яви на дело,ако не се яви си е за негова сметка.Разводът си го полу4аваш,така или ина4е.Но питай бг адвокат за по- сигурно,може да има някои особености,за които не знам...
Послушай сърцето си ,там е истината.Разумът не винаги е добър съветник.
А аз като 4уя за мъж ,който дърпа жената надолу и полу4авам дежаву,бррр,тези са непоправими Confused

.5 години опити са си бая време,няма смисъл.

# 7 9 ноем. 2008, 20:32 ч.

Мнения: 1 473

16 години извън БГ са много време, там живота се променя, но не е розов, особено за сама жена. Ако наистина положението с мъжа ти е нетърпимо и няма изгледи за промяна, а в БГ можеш да разчиташ на родители и семейство, то моят съвет е да се върнеш в БГ.
Няма да е лесно в началото, но поне няма да се чувстваш сама и безпомощна.

# 8 9 ноем. 2008, 20:35 ч.

Мнения: 1 335

При така предствения проблем, направи това което е най-добре за детето. Щом като и двамата се чувствате добре в Бг, тогава приберете се.
Аз съм на принципа че по-добре работещ в Бг, и сред роднини и приятели отколкото човек да разчита на социални помощти в чужбина. И за детето е по-добре средата която описваш в Бг в сравнение тази която имате във Франция.

# 9 9 ноем. 2008, 21:29 ч.

Мнения: 868

И аз мисля, че 16 години са много време и че ще преживееш културен шок ако нито си работила, нито си учила в България. Детето е само на 4 год. и не можеш да разчиташ на неговото мнение. Казваш, че можеш да си намериш работа по специалността в БГ, но тя ще ти осигурява ли нужния стандард на живот? Знам, че звучи ужасно, но баба и дядо няма да са с вас винаги, а пък братовчедите си имат свой живот.

Това не означава, че трябва да се примириш със ситуацията, която описваш. За 16 години имаш някаква мрежа от познанства, та дори и от бивши състуденти. Ако детенцето е само на 4 години, значи си правила нещо преди това, нали? В краен случай, можеш ли да вземеш класове и да си освежиш знанията и тогава да търсиш работа? Детето е на 4 години и вече му е време да е в детска градина така или иначе, а пък ти през това време ще си стъпиш на краката.

Аз бих проверила и говорила с адвокат преди на напусна държавата вместо да разчитам на добрите намерения на бащата на детето. Добрите намерения се променят. Няма ли да е по-добре да се разведеш там ако си решила и поне властите във Франция да контролират колко издръжка получава детето?

Успех!

# 10 9 ноем. 2008, 21:34 ч.

Мнения: 2 786

И аз съм "за" прибиране в България, ако е толкова тежко във Франция.
Важното е да си с хора, които се държат добре с теб, че сте в спокойна обстановка и добре.
Но си уреди документите изрядно - развод, всичко.
За да нямаш проблеми по-късно.
Може би някой френски адвокат ще ти даде съвет, ако решиш да се развеждаш във Франция?
Поне да ти каже какви са ти правата и какво да очакваш ...

# 11 9 ноем. 2008, 23:11 ч.

Vienna
Мнения: 261

Преди да се върнеш в България посъветвай се с някой (тоест един адвокат) какво ти се полага след един развод. Колкото и да е гадно не излизай доброволно от жилището и се бори за всеки цент издръжка от мъжа ти, който ти се полага. Това са парите на детето ти. Особено като знаеш френски и си ориентирана там. Като е минало всичко вече можеш да решаваш къде ти се живее. Знам че е гадно.
С алкохолиците трябва да си безкомпромисна. Погледни на нещата така: ти си загубила времето и не си изградила кариера нека сега той да си поеме отговорността. Не вярвям във Франция нещата да са много по различни от Австрия.
Стискам ти палци

# 12 9 ноем. 2008, 23:27 ч.

Мнения: 3 521

Съгласна съм, че трябва да се посъветваш с френски адвокат и да не се "продаваш" на безценица.
Съпругът ти би трябвало да ви осигури поне на първо време, след като в толкова "ларж" и ви пуска да се прибирате така лесно.
Ново начало в България след 16 години живот навън ще ти бъде страшно тежко. От друга страна у дома и стените помагат. Peace

Успех каквото и да решиш.

# 13 10 ноем. 2008, 00:08 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Подкрепям казаното, че трябва да се посъветваш с адвокат, преди да предприемеш каквото и да било. Не ми стана ясно дете на 4 години на базата на какво може да е категорично, че иска да живее в България, но ти си го познаваш по-добре Hug

. Но емоционалните решения не винаги са най-добрите.
16 години извън Бг са си сериозна цифра, както и да го погледнеш, там нищо няма да е същото. Ако и не си си ходила много често, спомените ти ще са съвсем различни от реалността.
Защо не пробваш да се върнеш за известно време, да видиш как ще потръгнат нещата в България, и тогава да приключиш окончателно с живота ти във Франция? (нямам предвид семейния живот, а като цяло) Ако не потръгне, поне имаш вариант. Ако ли пък всичко в Бг се нареди, ами.. довършваш каквото има за довършване във Фр. и продължаваш напред.
Мога да ти пожелая само много късмет! Hug

# 14 10 ноем. 2008, 02:37 ч.

Мнения: 613

Цитат на: мсдуша в нд, 09 ное 2008, 10:04

От написаното ми направи впечатление едно нещо, че има къде в България да започнеш работа по специалността си. Ако наистина това е сигурно и работата ще ви носи приличен доход, моят съвет е да се върнете.

Разбирам, че детенцето е на 4г. Мисля, че е малко, за да определи точно къде му харесва най-добре. От друга страна пък, този е момента, когато детето най-лесно ще се раздели с Франция и приеме България. Дъщеря ми е на 7, миналото лято видя България, не можа да приеме много неща там, плачеше през ден за Америка, броеше дните до завръщането ни...с две думи, прибави още един проблем, към без това и безкрайните ми проблеми като самотен родител тук.
Имам хубава работа, но основната причина, заради която в момента съм тук е тя. Поотрастнат ли децата става в пъти повече трудно да се вземе това решение.

Но, пак се повтарям, завръщане, само в случай, че достатъчно платена работа е осигурена в България. Роднини, приятели и каквито и други хора да се изпречат на пътя, ще бъдат основно емоционален отдушник, но в никакъв случай не могат да поемат цялата финансова тежест, на глава на семейство, която се стоварва само и единствено на нас (визирам самотните родители).

По отношение на багажа - изобщо не се тревожи. По отношение на развода - съвет с местен и български адвокат. Не знам как е във Франция и не мога да помогна много, но например при нас - за много неща е по-добре развода и всички прилежащи дела да се гледат тук, отколкото в България. Успех!!!

# 15 10 ноем. 2008, 14:05 ч.

Мнения: 934

Цитат на: МсДуша в нд, 09 ное 2008, 18:30

Бракът ми е неспасяем, от 5 години пробвам да го спася, но мъжът е доста склонен към алкохол...

При това положение аз лично бих се върнала в България - като временна раздяла, а разводът може да се уреди и после.

Виждала съм хора да си съсипват живота заради разводи, и съм решила, че ако на мен някой ден ми се наложи да се развеждам, ще предпочета спокойствието пред максималната финансова облага.

# 16 10 ноем. 2008, 16:46 ч.

Момичета,

чудя се защо не съм ви писала по рано. На знам какво повече мога да ви кажа от БЛАГОДАРЯ.
Ето например, тук от 16 години създавам познанства и приятелства, но ако заговоря по тази тема отговорът е, че ако мъжът ми е така с мен то е защото аз не съм го научила, и че не може така да отдалечиш дете от баща му, а пиенето, трябва да разбера че това е културна черта. Културна, ама когато много мирише, ни традиции ни култура ни любов ме блазнят. Та, ето, един път пиша и вие ми давате все отговори които свалят от мен някои чувства за вина.
Що се отнася до реадаптация у нас, с малкия си ходим редовно, и обикновено не му се тръгва от там, а тук току се присети да иска да ходим в България. Там имаме и апартамент, и малка вила, ама наша, и природа, и кола мога да имам, и време за повече интелектуални занимания. Тук просто си слугувам, шетам и т.н. Ако остана сама тук с детето, финансово няма да затъна, но ще има пак социални помощи и нужда от тях, а това ме ужасява. В България ще си позволяваме по малко играчки и пазарувания, но поне няма да сме социално подпомогнати, а семейно и от нас.
За развода, чакам да мине Коледа и ще взема среща, на която ще заведа и съпруга с мен. Вече му говорих и знам къде ще отидем за да започнем. Той не иска и се прави на щраус дето си забива главата в земята, но няма да се размине. И дори да не ме пусне, ще се разделим. Но най вероятно ще ме пусне защото иска да запази добри отношения със семейството ми, те го приемат и винаги ще е така, стига да не ме спъва. А тук има баша който не вижда, и майка която само пари иска. Затова не ме е страх да прибягна към развод.
Момичета, наистина много много ви благодаря за съветите, само в България с приятели мога да говоря така и да очаквам разбиране.

# 17 10 ноем. 2008, 17:20 ч.

Мнения: 112

Mc Ду6а,
Съ4увствам ви за ситуацията в която се намирате с детенцето.Моят съвет е ,да направи6 усилие за осигуряване на един добър климат в къщи най -ве4е заради нормалното израстване на детето .За съжаление не съм готова с цитат,но от множеството психологи4еска литература която съм из4ела мнението е ,4е до 6-тата година за детето е много важно да расте и с двамата родители.Една от при4ините ,която си спомням е,4е в такава среда полу4ава нормална сексуална ориентация.Мисля,4е си заслужава да направи6 още един опит, но този път по-разли4ен от останалите за да спаси6 брака си.Има голям смисъл.Има много добри книги в помощ на брака.Една от тях е“ Любовта трябва да бъде твърда„ на Джеймс Добсън.успех!

# 18 10 ноем. 2008, 19:24 ч.

Мнения: 5 710

Ако сама не си даваш шансове, няма кой да ти ги даде.

# 19 11 ноем. 2008, 12:53 ч.

Мнения: 169

Ти не беше ли писала преди около 2 години по същия повод? Iсторията ми звучи много познато. Явно агонията е продължила. Звучиш наистина доста уморено и депресирано.

Гледането на деца в къщи, пък било то и срещу заплащане, е най-сигурният начин една жена да затъпee и да си закрие кръгозора. Затова според мен най-напред вземи и си потърси работа в България. Върни се за известно време, вземи и детето, поработи, поживей, изчакай да видиш ще ти хареса ли, как ще се развият отношенията ви с мъжа ти. Тук може да очакваш доста изненади, в смисъл, че не е изключено временната раздяла и да съживи връзката ви, макар и това сега да ти звучи невероятно.
Не предприемай прибързани стъпки към развод, освен ако разбира се някой ерген милионер не напира да се жени за теб. Остави си вратичка за връщане, па ако щеш и по финансови причини. Виж каква е ситуацията в света - не знаеш утре коя страна ще е по-атрактивна за живeeне. Щом мъжът ти няма нищо против да си идвате често в България, ще му е лесно да приеме, че ти временно си пренасяш центъра на жизнените интереси там. Остави сцените с адвокати, режими на свиждания и пр. за по-нататък, ако въобще се стигне до там.
Познавам едно семейство от Париж, където жената с детето се върнаха в България, без да се развеждат, тя си живee в София, той там, ходи на гости, той идва, поддържат културни отношения, за пред властите са семейство. Така че, обмисли го, има и други начини освен развод. Желая ти усспех!

# 20 11 ноем. 2008, 13:07 ч.

Мнения: 5 183

Цитат на: Eule в вт, 11 ное 2008, 12:53

Върни се за известно време, вземи и детето, поработи, поживей, изчакай да видиш ще ти хареса ли, как ще се развият отношенията ви с мъжа ти... Не предприемай прибързани стъпки към развод, освен ако разбира се някой ерген милионер не напира да се жени за теб. Остави си вратичка за връщане, па ако щеш и по финансови причини. Виж каква е ситуацията в света - не знаеш утре коя страна ще е по-атрактивна за живeeне. Щом мъжът ти няма нищо против да си идвате често в България, ще му е лесно да приеме, че ти временно си пренасяш центъра на жизнените интереси там. Остави сцените с адвокати, режими на свиждания и пр. за по-нататък, ако въобще се стигне до там.

Абсолютно подкрепям!!!

# 21 11 ноем. 2008, 14:05 ч.

Мнения: 1 335

Цитат на: МсДуша в пн, 10 ное 2008, 16:46

Ако остана сама тук с детето, финансово няма да затъна, но ще има пак социални помощи и нужда от тях, а това ме ужасява. В България ще си позволяваме по малко играчки и пазарувания, но поне няма да сме социално подпомогнати, а семейно и от нас.

Много се радвам че въпреки ситуацията в която се намираш разсъждаваш по този начни. Да, по-добре в Бг без социални и с работа, отколкото в чужбина със социални и без работа.

От сърце ти пожелавам да си намериш добра работа в Бг и никога повече да нямаш проблеми от описаният от теб характер.
Детето ще се адаптира, ти ще се поуспокоиш. В Бг не всичко е розово, но човек се чувства по-добре сред роднини, от колкото сам. Успех. Hug

# 22 11 ноем. 2008, 16:48 ч.

Мнения: 1 783

Цитат на: Biskara в вт, 11 ное 2008, 14:05

В Бг не всичко е розово, но човек се чувства по-добре сред роднини, от колкото сам. Успех. Hug

Абсолютно е така. Успех и от мен. Дали са ти добри съвети досега. По-добре е дете с един, но щастлив родител, отколкото с двама, неразбиращи се.

# 23 11 ноем. 2008, 16:58 ч.

Да, Eule,
бях писала доста отдавна по този въпрос. И оттогава единствената промяна е, че вече се грижа повече за мен самата, с йога, гимнастика, четене, без да се страхувам за бъдещето. Вече съм наясно със мен самата, на съпруга му говоря открито за намеренията ми да се върна в България. Той е съгласен и без развод да действаме. Страх ме е от майка му. Тя се рови във всичко и е доста изпълнена със злоба към всички. Ако реши, без да пита сина си е способна да каже че съм си тръгнала с детето без предупреждение. А тя работи, само 10 часа седмично, но в социална служба, и познава сума социални работнички, които и помагат, купуват и телевизор, пералня, и дори отишла да ги пита дали аз имам право да поставям на родителите с които работя условия които поставям, и се обадила на мъжа ми да му каже че съм в незаконна неизрядност. Затова поне спрямо този страх от нея искам да се осведомя. А за варианта за пред властите да си останем като семейство го мислихме със съпруга ми, но него го е страх да не би да ни изкарат извън закона и да го преследват за това. Но добре ми пишеш за това, така пак ще мислим и ще се осведомяваме и за този вариант.
Иначе в Българияединственото за което сега ме е страх, е качеството на обучение и обноски в училищата.
Уф, не е лесно, истината е че вече излизам от депресивните състояния и се държа, но затова и сега е моментът да решавам и действам.
Истината е и, че предпочитам съвети от вас, момичета, отколкото от социални работници.

# 24 11 ноем. 2008, 17:49 ч.

Мнения: 934

Цитат на: Мц Душа в вт, 11 ное 2008, 16:58

А за варианта за пред властите да си останем като семейство го мислихме със съпруга ми, но него го е страх да не би да ни изкарат извън закона и да го преследват за това.

Това пък защо, да не би да нямате право да живеете разделени, ако сте женени?

Цитат на: Мц Душа в вт, 11 ное 2008, 16:58

Иначе в България единственото за което сега ме е страх, е качеството на обучение и обноски в училищата.

Частно френско училище, за което бащата плаща? Mr. Green

# 25 11 ноем. 2008, 18:07 ч.

Мнения: 868

Не, не слушай хората тука, а слушай професионалист!

В твоя случай няма никаква полза от живеене отделно и не развод. Има семейства, които живеят отделно по други причини с години наред, но те имат емоционална връзка.

Ако си тръгнеш без развод, губиш контрол над ситуацията (50 %) и разчиташ на съмнителната добра воля на фиктивен съпруг. В момента си в силна позиция поне заради детето--явно е, че ти се грижиш за него и това лесно се документира. А и ако не се разведеш, не можеш да претендираш за издръжка за дете. Екстра пари винаги помагат когато става дума за образование.

С дете само на 4 предполагам че си млада жена. Ако някога срещнеш някой друг, ще си омъжена жена ли? Не разбирам логиката. Уреди всички документи, пък след това ако искаш останете и приятели с бившия.

# 26 11 ноем. 2008, 18:09 ч.

Мнения: 613

Цитат на: Мц Душа в вт, 11 ное 2008, 16:58

...А за варианта за пред властите да си останем като семейство го мислихме...

И на мен нещо не ми стана ясно защо е необходимо за пред властите да останете семейство.

Все ми се струва, че ако няма някаква сериозна причина против развод, например религиозна, separation-a отнема възможността за ново начало, създаване на ново семейство и много други неща, които могат да се добавят.
Де факто, човекът продължава да е женен не само пред закона, но и пред останалите хора.

Последна редакция: ср, 12 ное 2008, 02:33 от distant

# 27 11 ноем. 2008, 18:13 ч.

Мнения: 613

Цитат на: Pixie в вт, 11 ное 2008, 18:07

А и ако не се разведеш, не можеш да претендираш за издръжка за дете.

Напълно съм съгласна с написаното. Само тази част не е вярна. Делата за издръжка на децата, нямат нищо общо с делото за развод. Дело за издръжка (ако се наложи) може да се заведе и само, ако страните са разделени.

# 28 11 ноем. 2008, 19:01 ч.

Мнения: 868

Не във всички щати. В някои щати не признават legal "separation" и издръжка не можеш да вземеш преди официално да се подадат документи за развод и да се задейства механизма. Адвокатът може да поиска при изключителни обстоятелства, но дали се дава или не е друга история.

Не знам законите във Франция и затова единственият ми съвет за жената е да се консултира и да не слуша нашите предположения за сценарии (ако имах пени за всеки път като казвам това Sad

Последна редакция: вт, 11 ное 2008, 19:13 от Pixie

# 29 11 ноем. 2008, 19:14 ч.

Мнения: 613

Не съм съгласна с това, но така или иначе мнението ми, нито спор имат някакво значение, просто защото съфорумката не живее тук.
А и аз нямах предвид Щатите, по-горе.

Доколкото разбирам, тя се е насочила към България, където може да се признае дело за издръжка и при разделени родители, даже не и "legal separation".

Относно за съвет с адвокат - напълно подкрепям и аз. Писах го и преди.

# 30 11 ноем. 2008, 22:08 ч.

4ета темата от няколко дни и все се каня да пиШа и все не успявам Confused

.

Едва ли ние можем да ти кажем какво то4но да правиШ. Thinking

Аз ли4но бих те посьветвала каквото и да предприемеШ вьв врьзка сьс сьпруга ти ВСИ4КО да е написано на хартия Peace

.Ако имате временна раздяла,той ПИСМЕНО да даде сьгласието си детето да е при теб.
На мен това заминаване за БГ с детето малко рисковано ми се вижда без да имаШ никакьв документ за попе4ителство newsm78

,ами ако утре каже 4е си му отвлякла детето?
Аз сьм разведена и зная,4е вси4ко най_добре се реШава по писмен пьт,така после няма недоразбрали и недоразбрани.

# 31 11 ноем. 2008, 22:09 ч.

Ispania
Мнения: 4 483

АЗ:oops:

# 32 12 ноем. 2008, 11:21 ч.

Момичета,
пак съм аз, Това за не развода ми се иска не за друго, а защото ме е страх като кажат съдебно решение. Тук във Франция толкова е прието че бащата трябва да вижда поне на 15 дена детето или да го гледа една седмица от две, и толкова разказват че дете без баща не расте добре, че все ме е страх да не би съдия да реши друго и бащата да се възползва от това. Знам, че е глупаво. Но дори да нямаме развод веднага, не искам да рискувам. Тук има възможност и за официална раздяла пак със установени условия, и документирана. И при такава раздяла, ако тя трае две години, автоматично може да се поиска и вземе развод. Легална е и раздялата по взаимно съгласие на родителите, с установени от тях условия. Но тогава знам че пак ще ми трябва документ доказващ съгласието на таткото да се прибера. И искам да се започне леко без развод, само заради този глупав страх от съдии, психолози или какви не още помощи които предлагат тук. А аз си знам че нямам нужда от съвети на социални и психолози. И затова съм решила да мъкна съпруга в дружество за, викат му тука, семейно посредничество, които изслушват, съветват, и помагат за подготване доссието за раздяла или развод, което да е готово за подписване от адвокат и после за минаване пред съдия. Не вземам още среща само заради практична невъзможност.
Свършвам едни курсове средата на декември, и тогава ще мога да си освободя дни за разни срещи. Без да казвам на съпруга смятам да отида и в дружество за помощ с уридически съвети за жената.
Вярно е, че нищи не се знае занапред, и е рисковано да си тръгна така без никакво писмено съгласие, да, това е по рисковано от неразвод пре властите. Както да го мъдря, трябва ДЕЙСТВИЕ, и вече нямам търпение да започне всичко.
И, аз пак да си кажа, формуки БГ Мами, благодарение на тези разговори тук с вас, набирам много повече кураж.
Хиляди, милиони, милиарди целувки на всички ви.
Пак с благодарност,
МсДушата

# 33 16 ноем. 2008, 00:48 ч.

Мнения: 746

Как точно ще постъпиш, нека бъде твоят личен избор, базиран на опита ти във Франция и това, което искаш. Но напълно съм съгласна, че всичко, с което се съгласява или не мъжът ти, трябва да е написано на хартия. Не можеш 100% да му вярваш, че ако заведеш детето в БГ, после няма да уведоми, че е отвлечено или нещо подобно. Действай разумно. Успех!

# 34 16 ноем. 2008, 09:37 ч.

Според мойто скромно мнение, бидейки в сьщата ситуация, бих се развела, осьдила мерзавеца за издрьжка, получила 100 % родителски права над детето, сменила името на детето с моето фамилно и тогава беж в БГ. Е това е истината за мене. Ако страдаш от скрупули и " ората казаха" ще пропилееш други вьзможности , а времето лети . Не се лутай, не се ослушвай и не си мисли че ще му дойде акьл в кухата кратуна. Ако един мьж не знае да оцени жената до себе си, забрави....мьже като него с лопата да ги риеш- какво от това че ти е направил дете. Или искаш детето ти да расте около двама непьлноценни родители??? Единият не се прибира и спи по цял ден , а другият сломен и мизерен...

# 35 16 ноем. 2008, 20:42 ч.

Мнения: 126

МсДуша-не съм съгласна с теб че след две години раздяла автоматично взимаш развод....Познавам хора,които живеят в конкюбинаж-деклариран в кметството при това и които имат вече 2 деца...и пак не могат да се разведат ..само защото едната страна Не желае.....Процедурата по развод във Франция е тромава и скъпа!

Много от чужденците-дори българки тук живеят Без брак -точно заради ползването на социалните придобивки.Но от написаното разбирам че ти си достойна млада жена bouquet

Но пък социалната система тук дори подпомага самотните родители...
Доколкото разбирам детето ти е с френски паспорат-щом бащата е французин...Детето не губи нищо

Ако се разделите и Ти и детенцето си отидете в Бг без развод ще разчиташ на Добронамерените му месечни помощи...и дори в един хубав ден може да разбереш че във общото ви жилище той си живее в деклариран конкюбинаж-никой теб няма да те пита или уведоми за това,дори и във Франция да си!Затова- си изясни както правно,така и финансово отношенията...Не стой и не се питай този месец дали ще прати пари или не-и дали да го питам ...или не.За сама жена финансовия въпрос е от жизнена важност.Затвори вратата след себе си,за да се отвори нова в живота ти....а то-каквото е писано.

# 36 20 ноем. 2008, 15:01 ч.

Dala,

много ми хареса последното изречение от поста ти. Съгласна съм за нуждата от правна изправност. Вече напредвам с това, че предупредих съпруга ми, че ще вземам среща в едно дружество което помага за съставяне досието за раздяла и развод.
Ако искам издръжка може и да не се съгласи да се прибера с детето. Гледам да съм дипломатична, за де не се озлоби. И не е лесно да си дипломатичен така, че после да не си кажеш че си глупав. Говоря за себе си, но много ме е страх да не би да си промени мнението и да не подпише да се прибера с детето. Та чакам за среща да видим какво ще ни съветват и какви ще са реакциите.
Искам, мога, действам, казват. Аз вече стигнах до третия етап, и си казвам че му се вижда краят. Дано да е така лесно както си го представям и желая.

# 37 20 ноем. 2008, 15:33 ч.

в Tara
Мнения: 3 287

акъл не мога да ти дам, ама имаш и моята виртуална подкрепа, душа
у дома е друго,
съгласна до финалната точка с Еulе.

# 38 20 ноем. 2008, 18:03 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

моето мнение Ще е малко наопаки от другите newsm78

аз не знам как след 16 години живот във Франция може да не си си създала никакви контакти и заЩо смятаШ, 4е не можеШ да се "реализираШ" там.
в тези години и в България неЩата са много променени, какво те кара да мислиШ, 4е там Ще успееШ? Thinking

да не говорим за това, което предлагаШ на детето си като възможности.

във всеки слу4ай, присъединявам се към съветите за съдебна изправност на семейното ти положение, баЩата е длъжен да плаЩа издръжка на детето си, където и да живее то.

и се надявам, 4е няма да се повлияеШ от подобни съвети :

Цитат на: tryst в нд, 16 ное 2008, 09:37

Според мойто скромно мнение, бидейки в сьщата ситуация, бих се развела, осьдила мерзавеца за издрьжка, получила 100 % родителски права над детето, сменила името на детето с моето фамилно и тогава беж в БГ. Е това е истината за мене. Ако страдаш от скрупули и " ората казаха" ще пропилееш други вьзможности , а времето лети . Не се лутай, не се ослушвай и не си мисли че ще му дойде акьл в кухата кратуна. Ако един мьж не знае да оцени жената до себе си, забрави....мьже като него с лопата да ги риеш- какво от това че ти е направил дете. Или искаш детето ти да расте около двама непьлноценни родители??? Единият не се прибира и спи по цял ден , а другият сломен и мизерен...

освен ако няма малтретиране на теб и детето ти от негова страна.

# 39 21 ноем. 2008, 22:30 ч.

Мнения: 746

стискам палци да вземеш най-правилното решение за теб и детето!

# 40 22 ноем. 2008, 02:42 ч.

Мнения: 3 034

и аз ще се присъединя най-вече с подкрепа з атеб, каквото и решение да вземеш! Hug

да се лута човек в подобни отношения е инвестиция, която не си оправдава дивидентите, за мен. крачката е трудна, но... прави се. и задължително си уреждай нещата черно на бяло. имам приятелка, която тук мина по твоя път. прибра се без да е разведена и... нещата отдалеч трудно се уреждат, макар на теория да е възможно. поне имай всичко написано и подписано, защото за съжаление, довчера нормалните могат от утре да се държат ненормално Peace

# 41 29 ноем. 2008, 11:57 ч.

In a surreal moment!
Мнения: 2 038

Аз дълбоко в себе си не приемам разводите , особено когато има деца .
Ние със съпруга ми все още нямаме и отношенията ни често са се обтягали заради това и заради много други неща , които не сме харесвали в другия .
Човек се променя през годините , не е лесно да го приемеш , особено ако промените те карат да се срамуваш .
Но все пак някога си обичала , отдавала си тялото си на същия този чавек , който днес ти мирише , дразни с повидението .... а дали и с него не е така ?!?
Ние януари ще посрещнем 20год от годежа , а през юни и от сватбата , честно да ви кажа въобще не го понасям , не мога да го дишам , но като изчистя тази умора , рутина и патина на чувствата и емоциите , виждам , че това си е моя мъж , с всичките кусури на човешко същество и дори му се чудя как ме търпи !

Ела си за по - дълго , подишай без него , после го повикай и виж тук как ще ти понесе съжителството и тогава вземи генерално решение , но никога не пренебрегвай нуждите на детето .
Успех !

Последна редакция: нд, 30 ное 2008, 05:58 от Кълбовидна Мълния

# 42 29 ноем. 2008, 18:40 ч.

Мнения: 353

Душа-като начало искам да ти предложа моята подкрепа Hug

-виртуална и морална

Ела виж и френската ни темичка-май момичетата са пропуснали твоята тема,а все пак са запознати с френските закони-могат да ти дадат ценни съвети...
Няма причина да те е страх от френските закони.
Нямам личният опит в разводите Laughing

,но близка моя приятелка преди година се раздели с бащата на детето си-на 4 месеца тогава...Преминаха през съд за попечителството над малкият-естествено дадоха го на нея-емигрантката работеща на половин работен ден и под наем...Не на него-фр с голяма заплата и собствен апартамент Laughing

Не е имало и за миг опасност решението на съдът да е друго.Таткото плаща много добра издръжка (450?)
Понеже в момента приятелката ми също в дилема дали да не се прибере в БГ се осведоми за правата и задълженията си-ще може да вземе детето съвсем с нормите на законът...

Препоръчани теми

Изгоряла къща. Помогнете на семейството.

Педиатър в района на Лагера, Хиподрума, ВМА?

Външния дълг на България през последните 5 години

Юнско слънце и море, носи ни чертички две !!! - Бебеправим тема 354

716
Искам бебе

Причина:

Причина: