Да се прибера ли с детето?

Момичета,

чудя се защо не съм ви писала по рано. На знам какво повече мога да ви кажа от БЛАГОДАРЯ.
Ето например, тук от 16 години създавам познанства и приятелства, но ако заговоря по тази тема отговорът е, че ако мъжът ми е така с мен то е защото аз не съм го научила, и че не може така да отдалечиш дете от баща му, а пиенето, трябва да разбера че това е културна черта. Културна, ама когато много мирише, ни традиции ни култура ни любов ме блазнят. Та, ето, един път пиша и вие ми давате все отговори които свалят от мен някои чувства за вина.
Що се отнася до реадаптация у нас, с малкия си ходим редовно, и обикновено не му се тръгва от там, а тук току се присети да иска да ходим в България. Там  имаме и апартамент, и малка вила, ама наша, и природа, и кола мога да имам, и време за повече интелектуални занимания. Тук просто си слугувам, шетам и т.н. Ако остана сама тук с детето, финансово няма да затъна, но ще има пак социални помощи и нужда от тях, а това ме ужасява. В България ще си позволяваме по малко играчки и пазарувания, но поне няма да сме социално подпомогнати, а семейно и от нас.
За развода, чакам да мине Коледа и ще взема среща, на която ще заведа и съпруга с мен. Вече му говорих и знам къде ще отидем за да започнем. Той не иска и се прави на щраус дето си забива главата в земята, но няма да се размине. И дори да не ме пусне, ще се разделим. Но най вероятно ще ме пусне защото иска да запази добри отношения със семейството ми, те го приемат и винаги ще е така, стига да не ме спъва. А тук има баша който не вижда, и майка която само пари иска. Затова не ме е страх да прибягна към развод.
Момичета, наистина много много ви благодаря за съветите, само в България с приятели мога да говоря така и да очаквам разбиране.

Да, Eule,
бях писала доста отдавна по този въпрос. И оттогава единствената промяна е, че вече се грижа повече за мен самата, с йога, гимнастика, четене, без да се страхувам за бъдещето. Вече съм наясно със мен самата, на съпруга му говоря открито за намеренията ми да се върна в България. Той е съгласен и без развод да действаме. Страх ме е от майка му. Тя се рови във всичко и е доста изпълнена със злоба към всички. Ако реши, без да пита сина си е способна да каже че съм си тръгнала с детето без предупреждение. А тя работи, само 10 часа седмично, но в социална служба, и познава сума социални работнички, които и помагат, купуват и телевизор, пералня, и дори отишла да ги пита дали аз имам право да поставям на родителите с които работя условия които поставям, и се обадила на мъжа ми да му каже че съм в незаконна неизрядност. Затова поне спрямо този страх от нея искам да се осведомя. А за варианта за пред властите да си останем като семейство го мислихме със съпруга ми, но него го е страх да не би да ни изкарат извън закона и да го преследват за това. Но добре ми пишеш за това, така пак ще мислим и ще се осведомяваме и за този вариант.
Иначе в Българияединственото за което сега ме е страх, е качеството на обучение и обноски в училищата.
Уф, не е лесно, истината е че вече излизам от депресивните състояния и се държа, но затова и сега е моментът да решавам и действам.
Истината е и, че предпочитам съвети от вас, момичета, отколкото от социални работници.