За 4 годишните и трудния им характер

Благодаря за всички отговори!
Anette1104, целта ми не е да слагам етикети на детето си, а да ви опиша накратко ситуацията, в която се намирам и  за разлика от дъщеря ми, която е много спокойна натура, то синът ми е чист холерик, независимо дали това ми харесва или не. Ако някой има опи във възпитанието на такъв характер ще съм благодарна да даде успешни примери от неговата практика. За това е тази тема.
Isa, съгласна съм, че не бебето е основният проблем, но то подсилва нещата. Благодаря за съветя ти и аз смятам, че колкото по-малко се връзвам на провокациите му, толкова по-редки стават те, но ми е трудно едновременно да кърмя бебе, да се боря със системното недоспиване (бебата е в период на зъбоникнене и не спи), да се опитвам въпреки многото грижи и умората да играя, пея и рисувам с Дими и в същото време да запазвам спокойствие, когато малкият хитрец реши да ми лази целенасочено по ноктите... Но си правя, че начинът е този, трябва само да се стегна и да спра да се поддавам на неговите провокации, пък като спре да има публика сигурно ще спре и с театрите 
Seni, Относно ревността - то той обожава бебето и непрекъснато го гушка, целува и забавлява. Негативизмът му е насочен към мен, предполагам се чувствапредаден, защото вече трябва да дели сърцето ми с още едно дете, защото вече не съм само негова...А дори не мога да говоря с него за тези му чувства, защото той не ги осъзнава, твърде малък е, за да си даде сметка какво точно чувства. Непрекъснато повтарям колко много го обичам и че той е единственото ми момченце и искам да го гушкам, а той все по-малко търси близост, все едно, че иска да ми покаже, че щом съм го предала и той не ме иска вече  Според мъжа ми ме гони параноя и че просто никое момче не се гушка в майка си и не общува с нея, но аз не мися така.

чЕтох , че е на 2 и 4 годинки има нормални криzи на иzрастване . Просто период. 

Нели, има едно нещо между гушкането,игрите и скандалите.
То се нарича сериозен разговор.
Провежда се когато детето е спокойно.
Обясняваш му какво те притеснява и се уговаряте на определени условия, които устройват и двете страни. За чуствата също може да се говори.
При мен и дъщеря ми това действа. Тя също е от по-щурите деца.
А когато започне да ти лази по нервите, му припомняш какво сте си обещали по време на разговора.
Вярвай ми, децата помнят тези разговори.

Всъщност мисля, че това ти е единствения проблем. Знам по себе си, че когато съм нервна реагирам много по-остро на всяка глупост и съм много по-нетолерантна.
Съвет можеш и сама да си дадеш, но задължително да включва почивка САМА! и когато ти е нервно и ядосано, казвай на сина си как се чувстваш. Достатъчно е голям да разбере, когато му кажеш сериозно, че ти е нервно и имаш нужда от почивка.

Да, явно при вас е по-сложно... Наистина е малък, за да си дава сметка какво чувста, понякога дори ние, възрастните, не си даваме сметка за емоциите си. Мисля, че той измества агресията си от бебето към теб, защото е усетил, че не е приемливо да изразява негативни чувства към него. И че не толкова е малък, колкото няма контекст, в който да си приказвате за ревността му. Може би ще откриеш някакъв контекст в някоя рисунка , някоя игра или книжка. От горската поредица има една "Рожден ден" мисля, че се казва, дето на Мечо му се ражда сестричка. Също "Франклин има сестричка" е на такава тема. Аналогията е добър похват /аз казвам нещо такова "Знаеш ли, майката на твоята приятелка Ния се кара  на нея, а на бебето им - не. Ния сигурно си мисли, че майка й обича бебето повече, но не е така, просто Ния е по-голяма, майка й иска да се  държи добре, а бебето е малко и не разбира"/. Той пък е и момче, а те по принцип са си по-потайни. В тази връзка, мъжът ти никак, ама никак, не е прав, че си параноясала

Nellie ,това и сторих-споделих опит и как не бих се държала и говорила,независимо пред кого, и обясних защо. Нито само ново бебе,нито само градина или каквото е причина за поведението на децата ни.Комбинация от една камара ф-ри е,наша работа е да предвидим,подготвим,пренагласим по всяко време и ако може да го правим с малко повече положителност.
*
Един пример-да се спре дете от градина за 1 ден за нас като големи е супер хубаво,ето на време само за нас (на мен ако ми дадат и 2 часа без работа мятам шапка до тавана). За детето обаче това е промяна в рутината к за тях е основополагаща и следов. натоварващо. Ако може всеки петък-ок,но само 1,от нищото,ей така да си обръщаме внимание,според мен,не помага. Дете усеща че ни е важно и си манипулира както си иска
*
Втори-откакто имаме 2 деца пренаредих много приоритети,изобщо не ме вълнува дали са яли ако са здрави (син ни не вечеря 3м от инат),избирам си битките особено внимателно и се карам за 1.агресия 2.поведения к им застрашават живота 3,неуважние съм себе си и околните.
*
Родили 2 деца сме се съгласили с "многото грижи и  умората". Намери си начин да почиваш,децата са си егоисти и си искат своето,ужасно напрежение се създава ако очакваме  4 год дете ще каже "айде мамо легни си,аз ще си поиграя тук на пода без да гъкна 4 часа". Подготовка и мислене предварително според мен много неща спестяват

По-покойни дни ти желая!

Много познато звучи, и моят син беше така, че и по-зле. Такъв стрес беше! Съвет не мога да дам, и аз бях на ръба на нервната криза доста време Но отмина, слава богу. Не по моя заслуга, просто той го преживя най-накрая. За колко време отмина не помня, но когато сестра му стана на годинка, нещата бяха вече що-годе нормализирани. Даже започна да иска да се гушка в мама, няма само сестра му да гушкат, я!
Стискай зъби, ще отмине! И ако можеш, не викай много!

4 годишните не са песен и да, сигурно е фаза, а и доза ревност или по-скоро адаптация към новата ситуация е възможна.

Исках и да кажа, че някои деца наистина са по-чуствителни от други, така че разбирам какво искаш да кажеш.  Ами само родител, който не е имал бебе с колики, може да не вярва в ревливи бебета!  Вече се знае, че децата се раждат с темперамент, а и има доказателства за това, че гени също допринасят за черти на характера.  Наблюдавам деца на едни и същи родители, които са безкрайно различни, а пък родителите се държат еднакво с тях.

Някои детски психолози говорят за "spirited деца и има дори книги по въпроса. Те са по-шумните, "по- "   по принцип във всичко. Тези деца са още много "будни" и умни.  Ако искаш, ще ти изпратя заглавие на книга на лични, но предупреждавам, че няма панацея и формула...   

Няколко неща биха помогнали: постоянство (да знаят точно какво да очакват, та дори когато става дума за ядене),  фокусиране на положителното в тях и насърчаване когато добро поведение се наблюдава,  ангажиране в дейности, в които са добри и които им носят удоволствие (спорт за момчета, например).   И много разбиране и търпение!

Ako e ревност, ще отшуми. Желая ти успех и радост с двамата палавника!

Дилянка, абсолютно си права за сериозния разговор, ще се постарая да ползвам тази практика. Аз се опитвам да говоря, когато той се провини, но в тези ситуации и двамата сме разстроени и нервни и не се получва, но ако го правим, когато положението е спокойно, сигурна съм ще има успех. Благодаря за съвета 

Isa, права си, че съм много нервна напоследък и това само налива масло в огъня, но не мога да си позволя да си почина някъде сама...въпреки, че ако продължа да си късам нервите все така , май ще трябва да кажа адиос на всички малки дразнители и взема глътка въздух. Понякога говоря с Дими за това как се чувствам и той наситина разбира. Ще говоря по-често за това. Благодаря ти!

Seni, това за аналогията е отлична идея. Мисля, че е достъпен начин да обсъждам с него някои "емоционални" теми. Ще го пробвам. А относано книжките - имаме ги и се възползваме от тях 

anette1104, права си, че децата не винаги виждат нещата, така както ги виждаме ние, трябва да се опитам да не забравям това. А относно "пренареждане на приоритетите" - евала щом си успяла, само ще колкото и добре да ми звучи съм си неспокойна душа и не мога да махна с лека ръка на факта, че не яде или ходи бос и т.н. така че тов при мен не може да проработи, поне не на този етап. Благодаря за споделеното мнение   

Благодаря ви майчета за споделения опит и изказано мнение  ИЗвадих си няколко ценни съвета, които със сигурност ще са ми от полза   

Pixie,
съветите ти са много на място. Явно говорим за един и същ темперамент дете. Благодаря ти!

Абсолютно същата е ситуацията и при нас,просто все едно си ми написала мислите
Съвет не мога да ти дам,защото и аз зациклих,то затова ме и в криза де
anette1104 ,както винаги-страхотни съвети,благодаря и аз.Тая вечер Ния ще бъде безкрайно изненадана на вечеря
Само не ми стана ясно това с етикетите-според мен Нели просто описва темперамента на сина си,как да го каже другояче?

Момичетата вече са те посъветвали за това да си поговорите с детето. Разговорът е важен и сериозен по своята същност и според мен  би бил по-ефективен, ако успеете да го проведете в някой момент, когато има кой да поеме бебето, да се отпуснете в някакво любимо съвместно занимание с младежа. Така че да стане естествено, непринудено и да е предразположен да сподели. А вярвай ми на 4 не е никак малък да говори за това как се чувства, естествено с негови думи.
До колкото възможностите го позволяват, оставяй от време на време бебчето на грижите на някой от семейството, пък вие с баткото излезте да се поразходите заедно, да се позабавлявате, каквото ви е по вкуса.