Детето ми и другите деца

А защо да не става?Нали госпожата затова е там,да въвежда ред,да се грижи за децата,да следи за отношенията помежду им...това не е джунгла,а детска градина все пак.сама ще се оправя един ден в офиса
Аз винаги казвам на Ния да се обърне към учителката ако има проблем с някое дете,не мога да разчитам,че на тая възраст "моля те,остави ме на мира" би свършило  работа,а не искам да възпитавам в духа на "око за око,зъб за зъб".
Ако мен ме удари някой,ще потърся адвокат,не брадва

Зависимостта на детето от родителя в ранна възраст е нещо естествено за разлика от по-късната зависимост, която е патология. Ако момченцето ти е на възрастта на моето момиченце и все още те търси за всяка неправда в живота си, това вече не е съвсем добре, но той е мъничък и аз наистина мисля, че има законна потребност да бъде зависим. С израстването постепенно ще развие у себе си една "вътрешна майка", която ще му помага и това ще намали зависимостта му към теб. Ако нещо си попрекалила с протекцията, ще го усетиш и ще дадеш малко на заден ход. Хубаво е, че имаш едно наум, но засега нямаш основания да се притесняваш от свръхпротекция.
За бебето и малкото дете зависимостта е потребност, свързана със самото му оцеляване. Психиката му е зависима от майката така, както костите му са зависими от калция. На никого, обаче, не хрумва да лиши детето си от мляко, за да не бъде замисимо от него цял живот. Успех!

Аз имам опит и от двете гледни точки - и от страната на удрящия и от страната на ударения , просто защото имам две деца на различна възраст и с различен темперамент. Дъщеря ми е на 6 год. и ми се оплаква, че се страхува от едно момченце в предучилищната, едро и вероятно страховито в нейните очи. Познавам майката и ми е много симпатична, та освен да се оплаква на госпожите, я посъветвах следващия път, когато то й посегне, да му каже, че е добро и свястно дете и не бива да постига така целите си, че ако и каже какво иска, ще е по-лесно да го получи. Засега няма оплаквания от него.
Дребният - на 2год. и половина е слабичък и не особено висок, ама благодарение на кака си и нежеланието й да сподели играчките си се научи да я удря и го пренесе и в парка, върху другите деца. Добре, че няма много силица, та никого не е наранил.
Винаги съм го отстранявала от детето, на което е посягал, обяснявала съм, че детенцето се разстройва, плаши и го боли. Много беше трудно, по едно време въобще не ходех в парка, защото се притеснявах от другите майки. Слава богу, научи се да го контролира - понякога виждам как "го сърбят ръцете" , но се сдържа.
А по повод питането - негова приятелка беше много кротичко момиченце, но в епичните битки в парка се кали и след два-три месеца е вече малка Покахонтас. Тя се отбранява, хапейки - което е много неприятно, защото наистина е силно болезнено за децата, винаги първо обаче предупреждава "Няма биеш, че ... боли и плаче" Но и при нея този период отмина.
Иначе - не съм се притеснявала да правя строги забележки на деца, които се държат зле - с моите или чуждите деца, майка им като не се сеща, аз да си трая ли?!

Защото ме е страх да не свикне за всяко нещо да отива при госпожата с репликата от нашето детство "Моля другарко, ама той ме удря", тип клюкарската, знам ли 

Да... Това се прави само ако другото дете излезе по- силно. Не се шегувам.

По темата... ами, аз бях аутсайдер в ДГ. Не беше весело. Така и не намерих мястото си там... Така че - май по- добре (за самото дете) би било да е по- скоро малко по- агресивно, от колкото малко по- свито.

И на мен така ми сес струва, че май е по-добре, но мен така са ме възпитавали - да съм по-отстъпчива, толерантна и сега като че ли не мога да приложа върху детето си нещо различно. А в днешно време не съм сигурна, че това е начина. В крайна сметка изводът е златната среда и всеки я търси по свой начин.