Moжеш да тръгваш ( няма нужда от билетче, крака нали имаш), а като стигнеш ще си във вид пригоден да се присъединиш към океана от хора без покрив над главата, храна и чиста вода. Няколко дни под звуците на Калашници в ръцете на деца-войници ще ти избият цинизма от главата предполагам. Или не. За мен няма значение. И за теб ще има ориз.
Къде видя цинизъм?
Няма такова нещо-аз съм оптимист,но не съм сляпа,а реалист.
Ако съм подразнила някой-огромно извинете.
Пуснах темата от яд,защото искам да си живея в България,само дето не съм го измислила как да стане-да съм тук и да не се ядосвам какво се случва с всеки от нас,та затова.Самоиронията ми помага да не загубя оптимизма си и трезвия поглед над нещата.
Относно калашниците-та тук без война умират повече хора.
Тамън и български ще поназнайват малко. Айде да не казвам и какво друго освен образование си доставят от нашите географски ширини.
). Нито е толкова страшно, нито е невъзможно, а и ще имаш отговори за дъщеря си.. и нови въпроси за себе си. 
,за всички.Обикновено не съм такова мрънкало. 