Моето дете ми скъса сърцето...

Стахотно! Обожаваме да четем , чета й още откакто е била в корема ми, всеки ден задължително четем поне по 5 приказки, а идеята заедно да идем да купим нови книжки ми се струва чудесна и още днес ще я реализирам като я взема от градина.
Благодаря ти!

Моето дете също мина през въпросите за смърта. Аз желаех да й дам 'поличтически коректен' отговор, а и с оглед на това, че съм си жива и здрава не съм убедена какво става 'отвъд'. За това й казах, че никой не знае, но всеки вярва в нещо: Някои хора, че ще отидат в рая, други, че ще се преродят, а приятеля ми, който е натуралист, че ще стане на прах, пръст и в крайна сметка домат...  

Мила, стана ми мъчно и за двете ви. Сигурно и аз на твое място бих реагирала като теб. Иначе, болшинството от нас са наясно коя е идеалната реакция. Не искам да се повтарям с другите, те са те посъветвали как да й говориш за физическата си различност и за смъртта. Това са тежки теми за всички, естествено е да натъжават и децата ни, и нас. Прегръщам и двете ми, бъдете здрави!

Друг мой съвет е да не криеш чувствата си от детето и да не го държиш в абсолютно неведение относно проблемите ти.
Нека от малко zане, че и майка му е човек, че има нужда от раzбиране, помощ ... нека се приеме като другар, а не просто да иzисква и получава.
Моя син е малък , на 3 г. стана в събота, но в момента имаме доста лични и семейни проблеми и ни е доста тежко. Опитвах се да го предпаzя иzцяло, но прочетох, че децата от малки трябва да живеят в действителността и да се научат да се справят с човешки ситуации и със себе си в таквиа.
Та когато се прибера иzморена и не мога да търпя писъци и подскоци го каzвам . Денс мама е иzморена и не се чувства добре ... понякога не се съобраzява и ако е уморен голяма лиготия пада , докато се стигне до раzправия като вашата. После следва сдобряане , лягане в леглото и след такъв сблъсък винаги каzвам сега мама ще ти обясни нещо ... и zапоВчам да муобяснявам zащо не се прави каквото е направил и zащо е лошо ... ако е удрял ,ако говори лоши думи, ако не слуша въпреки молбите ,ако хвърля на zемята ... всяко нещо си има тема . После си каzваме лека нощ и аz му каzвам , че го обичам и той ми каzва , че обича мама и че мама е хубава .
По повод проблемите в къщи сме говорили и особено една вечер ми беше много тежко и си бяхме сами в къщи. Сложих го да си легне и му прочетох книжка ... после ми стана тъжно и му каzах Саше , ако нещо стане и мама не моеж да се справи сама ще помогнеш ли на мама ... не очаквах отговор , но той се надигна , гушна ме и ми каzа да ще помогна на мама .
Та не прекалявай с молбите zа помощ, прави си всичко нормално, но ако наистина имаш нужда от помощ или да споделиш каzвай на детето. То е добър приятел 

и му кажи това ,което написа на нас, но не като обвинение или zадължение ... а като споделяне с приятел. Мама има проблем и въпреки това си има детенце на което много се радва и което мноог обича ... на мама не и е лесно с тоzи проблем , но след като има малко другарче, което да я подкрепя и радва в живота на нея и стига    Обича ли детето мама zнае ли , че мама го обича? Има ли детето нужда от повечЕ обич? Мама има . ще прегърнеш ли мама , zащото и е мъчно ... благодаря 

Аууу, Иса и аз така като приятелят ти.. обаче си представям как Александра креши на братовчека си "Не е вярно, че дядо ти е звездичка, домат е!!!"  Ужас! А в нашата ситуация другото детенце така горко се разплака за дядо си, че направо ми се скъса сърцето. А моята крещеше "Не е вярно... хората не стават на звезди..." Абе гадно беше...

Предупреди я овреме за дядо Коледа, защото и там ако изпорти нещата няма повече да ви канят на гости у братовчедите. 

Въпреки многото теории, които поднесох, Дариа пак ми казва от време на време: "Не искам като умреш да си умряла." 

Мани, мани за дядо Коледа се предадох. Не исках да живее в заблуждение, ама като я гледам как му пише писмо и не мога просто... 

За ангажиране на госпожи и пр. няма основания. Детето е чувствително и любознателно и се вълнува от екзистенциални теми като тази за смъртта и умирането...

Аз обяснявам, че смъртта е просто друга форма на живот и след нея важните за нас хора и животни (изгубихме кучето си) отиват на небето и от там като звездички ни светкат за поздрав: "Ето ни! Отвисоко Ви виждаме и Ви обичаме!"... Можеш да дадеш всякакви позитивни и приказни обяснения, в които фигурира истината- всеки, който се е родил един ден умира, но в това няма нищо страшно, защото ще продължаваме да сме живи и да се обичаме, но под друга форма....

По темата за майчината красота или грозота- тук долавям твоята свръхчувствителност по темата(вероятно поради загубата на част от двигателната ти активност; възможно и поради поредица отхвърляния). Детето ти е казало "Обичам те" и това е основната, свързваща Ви истина!...
Децата са наблюдателни и се конкурират и това е естествено (Помня едно време се срамувах , че моите родители са се а
оженили стари- на по...25 г! Да,ама другите се фукаха с майки, омъжили се на по 18 г)...

Това, че дъщеря ти те е определила като грозна е нейния начин да изрази гнева и недоволството си от ситуацията: "Ти си грозна ; ти си лоша; няма да те обичам вече!" Са детските "псувни", детските начини да ни пратят по дяволите... та не им се вързвай!

Но детето ти задава възможност да заговорите по темата за различието и за толеранстността: Обясни и че хората са различни по цвят, по ръст, по тегло; по здравословно състояние и т.н , но всички имат потребност да бъдат приети и обичани...

Препоръчвам ти да вземеш на детето ти една чудесна игра:"Приобщи човече". Има я на ул "Екзарх Йосиф"№60 в Център за Независим живот-София. Могат да я изпратят и по заявка с наложен платеж. Тя е възпитателна и макар да е адресирана за по-големи от 6 г деца, аз я намирам полезна и за по-малки. В нея има книжка на общуването с примерчета и идеи как децата да реагират в ситуации на физически различия... За мен тази игра развива сензитивност;съпричастност и емпатия у децата и провокира възрастните да се замислят...

Въпроса за смъртта започна да вълнува и моята дъщеря около тази възраст.Обясних и, че всички един ден ще умрем, но само телата ни, и след известно време душата ни отново ще живее-също като цветята, които растат, цъфтят, прецъфтяват и увехват, а на другата година отново цъфтят. Така и хората, когато остареят и се изморят, умират. Но душата им остава и те съществуват вече под друга форма.
А за външната красота-казвам и, че има хора, които са толкова добри и с толкова прекрасни души, че те просто не се нуждаят от красива външност, добротата им ги озарява с много по-различна и ценна красота.

интересни книги zа чувствата и обноските . Имам ги и са много добри 
http://www.amazon.de/Gef%C3%BChle-sind-wie-Farben-Aliki/dp/34078 … 579738&sr=8-1

http://www.amazon.de/Sag-es-aber-freundlich-Aliki/dp/376071305X/ … 79738&sr=8-14

http://www.amazon.de/Feelings-Reading-Rainbow-Book/dp/068806518X … 79841&sr=8-20

Децата, особено в тази възраст много успешно започват да манипулират родителите си, като с изключителна точност уцелват болното място, чрез което могат да достигнат крайната си цел.

Съвсем на скоро и ние преминахме през този доста неприятен период и след бърза консултация с педиатъра ни и с помоща на няколко книги, поръчани за целтта, започнахме да се справяме с кризите доста успешно.

Най-важното в такъв момент е да не губиш самообладание и достатъчно ясно да дадеш да се разбере, че номерът с тръшкането просто няма да мине, колкото и силна да е бурята. Задължително е да не показваш слабост и да посягаш на бой. Това не помага!

След като премине бурята, можете двете да стоплите отношенията, без да се акцентира на станалото.

Колкото до болните въпроси, да, наистина е адски неприятно да го чуеш от собственото си дете, и да, наистина и мен би ме заболяло адски, но в никакъв случай не бива да го показваш този факт пред детето, защото то ще го използва при всеки удобен случай. По-скоро би трябвало леко да подминеш тази тема с неангажиращ отговор и бърза смяна на темата.

Най-важното е ти да се чувстваш уверена със своето дете и в отношенията си с него и да вярваш, че нещата между вас вървят съвсем нормално, както би следвало да бъде между майка и дъщеря.

Поздрави и успех!   

Момичета,
темата за смъртта се появява при децата точно през този период.
ТОВА Е ЕСТЕСТВЕН ЕТАП ОТ РАЗВИТИЕТО на детето. Поне това сме учили в университета, а и съм чела в доста книги.
Всички деца преминават през него, питат за смъртта, СТРАХУВАТ СЕ, че мама и тати ще умрат и т.н. Напълно нормално е. Вече от самите родители зависи как ще реагират и какво усещане ще оставят у детето си.
Имам племенничка, която е на 8 вече, децата на приятелките ми също минаха през този период и така...Ние тепърва го наближаваме пък...
Точно както си има етап на откриването на сексуалността, точно както си има период на преминаване от бебе към дете и от дете към юноша (малък пуберитет(2-3 г.) и същински пуберитет(12-16-18 г.))

Тони, надявам се, че ти самата не се срамуваш от себе си и не се мислиш за по-грозна от другите, защото това може да го усети детето ти и затова да ти го е казала.МИСЛЯ, ЧЕ ТЯ НЕ ГО МИСЛИ ОСЪЗНАТО. По-скоро ми се струва, че е възможно да долавя твоите настроения(особено сега есенно-зимния период е много гаден).
Замисли се дали не ти е останал комплекс от това ти положение. Аз, например имам лоша кожа на лицето - много големи пори, като тинейджърка акна, абеееееееееее, ужас за всяко младо момиче. Много страдах от това си лице и имах комплекс, мислех се за грозна. Не знам кога точно осъзнах, че това е най-белия кахър на този свят(при положение, че дотогава си мислех, че това е най-гадното нещо) може би след една тежка връзка, когато осъзнах, че външния вид е едно нищо, едно преходно нещо по-скоро... Няма значение...

Исках да ти кажа, че те съветвам да реагираш с повече достойнство като стане въпрос за външния ти вид не само с детето ти, ами с всички. Ти трябва да си особено горда от себе си, от семейството си и с мисълта, че и най-голямата красавица няма такова прекрасно семейство. А не да навеждаш глава и пораженчески да реагираш (сякаш казваш -да, така е, грозна съм, ама какво да направя...)
Освен това ти си наистина много красива, въобще не мисля, че трябва да се засягаш от детето си, те са чисти сълзички и не знаят че ще ни засегнат като кажат такова нещо.
Нашия син пък е в момента в период на отблъскване на баща си - когато тръгне да го гушка и да му се радва му казва-махай се, не те обичам. Просто и двамата си знаем че това не е истина и ще отмине и този етап...

Ех, етапи, етапи, много се заетапих май...

Наистина са етапи , ако ви кажа сега какъв етап изживяваме...в момента не е на градина и си прекарваме чудесно двете, просто се разтапям от кеф. Милото все ме гушка и иска да си играе с мен. Обяснявам си поведението й че съм грозна като опит да ме накаже задето бях лоша с нея. А иначе комплекси имам, но комплекс заради заболяването си отдавна нямам, знам също че не съм чак толкова грозна
Чакайте да кажа кое е най-новото което изживях с детето. Оня ден когато ви казах че ще я взема от градина и ще ходим за книжки наистина ходихме, след което като се прибрахме с ужас установих че тя кърви от дудичката, врътна ми се целия свят. Веднага извиках баща й и отидохме в бърза помощ. Хирурга дълго я разглежда преди да установи от къде кърви. Оказа се че се е сцепила , но сава богу само около саниметър и не много надълбоко и минахме без шевове. сега правим бани с лайка и се мажем с антибиотик. Разбрахме че е паднала в градината но не била ревала и затова госпожата не й обърнала внимание.
Та наистина етапи, етапи цял живот, но най-важното е да са живи и здрави!
Сега ме дърпа да ставам, но май най-важното го написах.
Хич не е лесно да си майка, но пък колко е сладко

Добре са се развили нещата при вас.
Темата е важна сама по себе си. Те са две теми - как ни възприемат (по-точно приемат) нашите и деца и отношението към смъртта.
С първата не съм се сблъсквала. Моята дъщеря мисля, че просто не е имала възможност да прави сравнения с родителите на своите връстници или не е обръщала внимание на това. А може просто да не и пука, че нейните родители с нещо се различават от останалите. Пропуснах да кажа, че е на 4 години.
По въпроса за смъртта ни - не крия и не увъртам. Преди две вечери ме пита какво би станало, ако тя остане без нас, кой ще е нейната майка и т.н. Изплаши се. И въпреки нейния страх, спокойно и внимателно говорихме по темата. И без това се наслагват много илюзии - филми, приказки, театър. И постоянно се обяснява, че нещо се случва само в света на илюзиите, а друго се случва в света реален. Нямаме полза от криене на това, което я очаква.
Признавам, че напълно умишлено поддържам една такава илюзия - Дядо Коледа или Дядо Мраз, на кой каквото повече му харесва . Намирам, че е безобидно, а едновременно с това е повод за много незабравими впечатления и радост.

При нас проблеми с обясняването на смъртта не сме имали, може би, защото месили, че Бог ни обича и един ден всички ще сме заедно при него или може би не е толкова чувствителен на тази тема...
Но пък се сблъскахме с това дали красивите хора са добри...
Нашенеца се влюби в една красавица щерка на мутра, те са деца и не знам кой как и защо ударил,висил по врата и т.н. Но момичето си беше измислило и куп неща около случката, та таткото дойде да ме бие след часовете... Та разминах се без бой , но на моят син му беше много трудно да разбере, че красивите хора не са винаги добри.
Мисля, че това е важно да научим децата си да ценят хората за това какви личности са, какво носят в сърцето си, а не как изглеждат.
Моят съвет е не лъжи никога детето си, за да може то да ти има доверие. Всичко може да им бъде обяснено по начин който да го разберат.