Мамо, аз какво да им кажа другия път?

Моя милост беше така навремето! Разсмях се!

Винаги съм се чудела дали семейството насажда жестокостта у децата или те сами се раждат такива.
До ден днешен съм събрала повече аргументи "ЗА" неправилното възпитание!

И двете ми дъщери са  често пъти "жертви" в подобни ситуаци, защото от малки ги уча на добри обноски и уважително отношение към връстниците и не толерирам личните обиди!
Винаги ги карам да се поставят на мястото на обиденото дете и как биха се почувствали?!


В същото положение съм изпадала десетки пъти! И съм съветвала голямата да отговаря по същият начин! Така ще направя и с малката! Това е и съветът ми към теб!
Само, че проблемът е, че някои родители отглеждат съзнателно или не едни "малки тиранчета", които тормозят непрекъснато по емоционалните и раними дечица!

"Щом ми говориш така не си ми никакъв приятел. На тебе хубаво ли щеше да ти стане ако аз ти бях казал 'лигльо', когато Иван те удари и ти се разплака." - ако детето зацепи какво му се казва, хубаво. Ама често то не само не зацепва, ами продължава още по-гадно да се подиграва. и тогава: "Всъщност не само, че не си ми приятел, ами си и груб и невъзпитан. Ако продължаваш така няма да ти останат никакви приятели и ще стоиш сам" Тук да следва фръцване настрани. (Обаче всичко това трябва да е казано със спокоен тон, а не с разплакано-истеричен)

Това бих посъветвала на словесния фронт. Иначе, ако такова поведение е системно бих попитала детето дали наистина мисли, че са му приятели. И защо ги усеща като приятели. Евентуално бих окуражила приятелството му с други деца, за които знам, че не са грубияни.

Бо, хубав пост. Обаче на детето му викат "лигльо" щото не си носи играчка. което си е абсолютна грубиянщина и липса на възпитание у обиждащите.

Без да съм чела отговорите, т.е. с риск да се повторя - аз бих посъветвала детето си да им каже, че не му харесва да го наричат така. Поне така учех сина си, когато ми разказваше, че го блъскали и удряли - да отговаря, че това не му е приятно, а не да отвръща с бой.
Лошото е, че те са доста първосигнални и веднага отвръщат в същия стил. Но все пак, за мен това е правилно - през обяснението. Така, хем не се избягва изцяло от ситуацията, хем не се учи детето да "клевети" на госпожата, т.е. друг да му реши проблема.

Не съм я учила, но забелязах, че ако някой я обиди или се държи грубо с нея /примерно я бута/ дъщеря ми просто го игнорира. В смисъл все едно въпросното дете не съществува. Смятам го за добро решение. 

О, аз съм казала на детето ако го обидят, то от своя страна да ги нарече "хипотенуза" или "паралелепипед" в зависимост от пола. Обясних му кое какво значи и какви са очакваните реакции.
Не искам за всяко нещо да търчи при моля другарката.

Ами ето, детето само си е намерило стратегия!
Колкото и да обясняваме, че не е правилно, децата често се дразнят и обиждат едно друго. На-добре да свикне да не показва, че се засяга, като го дразнят - те точно това целят, и става по-лошо. А ако не им обърне внимание, скоро ще им омръзне.

  Не съм видяла "не"-то.  Но това не обезмисля постта ми, защото отново бих реагирала по този начин.
Примерно: Бих му казала, че някои деца имат нужда да си носят играчки от дома, някои нямат такава нужда. Както големите - някои хора имат талисмани, други не. Първите разчитат на силата на талисмана, че той може да им помогне в трудна ситуация, вторите разчитат на себе си. Дори вторите са по-силини от първите, защото могат да се справят сами. "Явно ти си от групата на силните..." Всичко това бих го казала с думи подходящи за възрастта му. 

И отново няма да му дам отговор на въпроса в прав текст. 




Имахме такова дете в махлата. Тормозеше преди всичко с думи почти всички дечица. Наричаше ги какви ли не. После разбрах, че е било тормозено от по-големия си брат по същия начин.

Аз дори имам една теория, която тук във форума не беше възприета, но ще се отклоня доста от темата и ще ви я спестя.

Само да кажа, че с тази стратегия, това, което ще последва е продължение на обидите и доколкото си познавам момчето накрая ще се сбият. Тази стратегия може и да действа при момичетата, но при повечето момчета ми се струва неприложима.От друга страна ще е трудно да покаже, че не се засяга, а и защо трябва да се натоварва вътрешно, нужен е начин за изхвърляне на напрежението, мисля аз.
Ето този момент също много ме притеснява. Ще ми е интересно да разбера развитието на нещата!

Това много ми хареса!  Мерси! Благодаря и на всички други, дадохте ми много материал за размисъл!

Аз за лошите думички на моите две деца им казах така: "Всеки може да говори лоши и неприлични неща, но умните хора избират да не го правят." Не се е налагало да повтарям - разбраха много добре какво искам да кажа с това.
А що се отнася до това, дали да отвръщат на удара с удар, съм им казала, че сами решават. Но съм ги предупредила какво ги чака, ако разбера, че са посегнали първи.

Имахме такова дете в махлата. Тормозеше преди всичко с думи почти всички дечица. Наричаше ги какви ли не. После разбрах, че е било тормозено от по-големия си брат по същия начин.

Аз дори имам една теория, която тук във форума не беше възприета, но ще се отклоня доста от темата и ще ви я спестя.
[/quote]
За голямо съжаление навсякъде има от модела  деца,  описан по-горе. Поради невъзможност взимам малката от последните. Практика в нашата ДГ (сигурно и в други) е след 17.00 часа да се събират децата от всички групи в една, като ги гледа една дежурна госпожа. Та  преди седмица отивам да я взема, а тя седи в един ъгъл и плаче. Като ме видя започна да пищи, а аз се втрещих. В последната половин година ходи с желание на ДГ и не се е случвало да я взема разплакана. Десет минути не мога да я успокоя. Госпожата (не нашата) не знае: Ей така отведнъж се разплакала, защото искала мама. Питам детето какво е станало, а то ми отогваря - Ми мамо, едно момче от големите ми каза, че ти и татко сте умрели и няма кой да дойде да ме вземе. Е няма такъв филм просто, вдигнах кръвното за секунда. Първото, което ми хрумна е да дръпна на госпожата едно конско, като тя излезе от ситуация с обещание, че докато не си взема детето ще седи до полата на дежурната, която и да е. Час, два след като се поотърсих от случката се опитах да говоря с малката, като включих всичко, което може да й се поднесе за живота и смъртта. Мисля, че ме разбра, защото следващия път казала на същото "малко тиранче", че не познава нейните мама и тати и няма как да знае кой кога ще умре, защото това го знае само бог. Доволна съм, че преодоля случката и тя не се отрази на желанието й да посещава ДГ. А що се отнася до лошите думи мнението ми съвпада с това на veronna:

Казвам на детето да казва на госпожата и никакво разправяне с другите деца. Възпритателите са тези, които познават родителите и на едното дете, и на другото и съответно те трябва да намерят подхода. Работата им е това - да се грижат освен за физическото , и за психичното здраве на децата.
Ако се повтори - отново на госпожата.
Третия път аз говоря с нея.
Не четвъртия бих поискала среща в детското заведение с преставител на същото и с родителите на въпросното дете.
Стигне ли се до четвърти път проблема е решен - в семейството на другото дете, незнам как.
Не контактувам с въпросните деца, както и с родителите им пряко.

Винаги защитавам децата си, няма кой друг да го направи за тях. Когато не са прави им обяснявам и ги карам да стигат сами до извода, че дължат извинение.

И аз уча Иво да не обръща внимание на децата, които го дразнят или обиждат. Това, от една страна, е успешна тактика, но пък не съм сигурна дали успява да се справи винаги с горчивината и обидата, които остават от грубото държание на другите.

Има едно дете от групата му, което колкото и да игнорира, е много грубо, невъзпитано и досадно и го преследва, за да му дудне на главата-наблюдавала съм го много пъти на детската площадка до градината, на която играят почти всеки ден след като ги вземем. Докато не му кажеш нещо, което да го жегне и да му затвориш устата, не престава. За него съм му обяснила, че е много невъзпитано дете и че не го харесвам, за да не взема много навътре какво му говори. Но за да му отговори с нещо, все пак, защото и възрастен човек не би изтърпял някой да върви след него и да ръси простотии, казвам на Иво да му отговаря със "С невъзпитани деца не говоря", или  "Не ме занимавай с твоите глупости", или "Не ти обръщам внимание, защото си ми омръзнал с твоите глупости", или "Сигурно си много глупав, щом не си разбрал че аз не съм....... (каквото там го е нарекъл)".