Опъни и се някой път,та да разбере. 
Абсолютно
Никога не съм позволявала да ми се дават мнения, а най-малкото да прави каквото тя реши Въпреки,че живеем многооо далече и се виждаме много рядко
- Публикувана: 13 ноем. 2008, 08:29 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2008, 10:39 ч.
Свекърва и бебе
Абсолютно
Никога не съм позволявала да ми се дават мнения, а най-малкото да прави каквото тя реши Въпреки,че живеем многооо далече и се виждаме много рядко
Значи свекърва имам от 5 години, живее на другия край на България, но по-преки взаимоотношения имаме ИМЕННО покрай появата на детето преди 3 години и на второто преди 1 година.
Тя дойде за по няколко седмици след ражданията и на двете бебета, дойде и за няколко седмици по време на втората ми бременност, и като цяло наистина много ми помогна, основно готвеше, чистеше; иначе опитите за някои нежелани съвети ги пресякох още от начало.
Но от друга страна мога да кажа, че това, което ни е направило малко резервирани една към друга, е именно, че една свекърва не винаги съобразява, че снахата може да има труден следродилен период, трудна втора бременност, и в такъв момент най-добре е да си пести коментарите за каквото и да било пред снахата... Моята свекърва не ми е налагала никога мнение за гледане на дете, но просто много обича да коментира това или онова в неподходящ момент ...
С второто дете имах трудна бременност, роди се недоносено, с увреждане. Покрай цялата тази втора бременност и второ раждане, само аз си знам какво ми беше, и просто не смогнах, признавам си, да го възпитам първото ми дете много добре, порастна буйничко, много пъти не ме слуша. И свекървата като беше тук няколко пъти на гости ама не спря да коментира как съм го разлигавила, колко буйно било и т.н. То, че има истина в това, има, (макар че далеч има много по-непослушни от него) ама за какво трябва да се повтаря нон стоп и то в момент, когато ми беше тежко - както казах имаше проблеми с второто дете ... Сега вече като съм по-свободна и спокойна, гледам да компенсирам пропуските си във възпитанието на първото ми дете и има напредък... Някой път пък е коментирала що еди кое си било разхвърляно, 'ама ти малко си напълняла', "ама другата снаха е много зла и скандалжийка, ама да знаеш - страшно оправна". И т.н. и т.н.
Малко съм многословна, но основната идея от написаното е, че според мен много от тези изказани и недоизказани търкания между свекърви и снахи се получават именно понеже двете се срещат в момент, който е труден за младата жена - а именно началото на майчинството. За мен поне това начало на майчинството беше трудно и при двете ми деца. При първото - имах здраво дете, но имах тежко раждане, всичко ми беше ново и непознато относно бебето, имах страшно недоспиване и умора, трудно физическо възстановяване. С второто - имах чудно и лесно раждане раждане, физически бях много добре, имах опит с бебета, но пък бебето беше увредено
, и психически бях скапана ...
И разбирате, в такъв период е трудно да поддържаш ведри приятелски взаимоотношения, да си усмихнат и т.н... Не че сме се карали със свекървата, но просто сме по-резервирани една към друга. Но гледам да я уважавам като майка на мъжът ми, пък за в бъдеще може и да позатоплим атмосферата при следващото й гостуване
Тя дойде за по няколко седмици след ражданията и на двете бебета, дойде и за няколко седмици по време на втората ми бременност, и като цяло наистина много ми помогна, основно готвеше, чистеше; иначе опитите за някои нежелани съвети ги пресякох още от начало.
Но от друга страна мога да кажа, че това, което ни е направило малко резервирани една към друга, е именно, че една свекърва не винаги съобразява, че снахата може да има труден следродилен период, трудна втора бременност, и в такъв момент най-добре е да си пести коментарите за каквото и да било пред снахата... Моята свекърва не ми е налагала никога мнение за гледане на дете, но просто много обича да коментира това или онова в неподходящ момент ...
С второто дете имах трудна бременност, роди се недоносено, с увреждане. Покрай цялата тази втора бременност и второ раждане, само аз си знам какво ми беше, и просто не смогнах, признавам си, да го възпитам първото ми дете много добре, порастна буйничко, много пъти не ме слуша. И свекървата като беше тук няколко пъти на гости ама не спря да коментира как съм го разлигавила, колко буйно било и т.н. То, че има истина в това, има, (макар че далеч има много по-непослушни от него) ама за какво трябва да се повтаря нон стоп и то в момент, когато ми беше тежко - както казах имаше проблеми с второто дете ... Сега вече като съм по-свободна и спокойна, гледам да компенсирам пропуските си във възпитанието на първото ми дете и има напредък... Някой път пък е коментирала що еди кое си било разхвърляно, 'ама ти малко си напълняла', "ама другата снаха е много зла и скандалжийка, ама да знаеш - страшно оправна". И т.н. и т.н.
Малко съм многословна, но основната идея от написаното е, че според мен много от тези изказани и недоизказани търкания между свекърви и снахи се получават именно понеже двете се срещат в момент, който е труден за младата жена - а именно началото на майчинството. За мен поне това начало на майчинството беше трудно и при двете ми деца. При първото - имах здраво дете, но имах тежко раждане, всичко ми беше ново и непознато относно бебето, имах страшно недоспиване и умора, трудно физическо възстановяване. С второто - имах чудно и лесно раждане раждане, физически бях много добре, имах опит с бебета, но пък бебето беше увредено
, и психически бях скапана ...И разбирате, в такъв период е трудно да поддържаш ведри приятелски взаимоотношения, да си усмихнат и т.н... Не че сме се карали със свекървата, но просто сме по-резервирани една към друга. Но гледам да я уважавам като майка на мъжът ми, пък за в бъдеще може и да позатоплим атмосферата при следващото й гостуване
Напълно разбирам проблема и мисля, че тези, които го нямат, не биха били в помощ на авторката. След моето раждане имах такива ситуации не само със свеки, но и с майка ми, която беше дошла да ми помага. И двете ми бяха в помощ, но и двете ме дразнеха с тяхното всезнаене и на моменти се държаха все едно не съм там.
Моята тактика беше да се убедят сами, че не са прави. Пример с прословутата вода: Мила не само, че не пиеше, ами и плачеше като я усети в устата си. На всички компетенции връчвах шишето с водата, което прилежно си приготвях всеки ден, и ги оставях те да я дават. Естествено след като им се разплаче внучето хвърлят шишето и не се обаждат повече по този въпрос. Така беше и със захранването, с продължаващото ни кърмене, със съня, абе почти всичко...
Държа да отбележа, че не живеем заедно и като се виждаме по веднъж седмично много се обичаме. Изслушвам я, казвам ДОБРЕ и си правя каквото реша.
Успех!
Моята тактика беше да се убедят сами, че не са прави. Пример с прословутата вода: Мила не само, че не пиеше, ами и плачеше като я усети в устата си. На всички компетенции връчвах шишето с водата, което прилежно си приготвях всеки ден, и ги оставях те да я дават. Естествено след като им се разплаче внучето хвърлят шишето и не се обаждат повече по този въпрос. Така беше и със захранването, с продължаващото ни кърмене, със съня, абе почти всичко...
Държа да отбележа, че не живеем заедно и като се виждаме по веднъж седмично много се обичаме. Изслушвам я, казвам ДОБРЕ и си правя каквото реша.
Успех!
Здравейте,
аз все още нямам бебче, но за сметка на това имам свекърва. И тя е такава, че не искам да и казваме дори за това, че чакаме бебче.
Да говориш с нея е все едно да говориш със стената. Навива си на пръста нещо и каквото и да и говориш си повтаря нейното, изобщо това което ние казваме и минава покрай ушите и заминава в неизвестна посока. Тя вечно "знае кое е най - доброто за нас". Ако не живееше далеч не знам дали бихме оцелели като семейство. Но като чета за вашите бебчета отношението на моята свекърва към моята половинка е подобно - тя от другия край на България знае какво е времето при нас, кои обувки, пуловер и яке са най - подходящи и не се притеснява да звъни за да си каже мнението.
Така че съвсем не съм сигурна, че ако поговориш със свекървата, нали и тя е човек нещата ще се променят. Има хора с които може да се опиташ да поговориш с пълното съзнание, че няма смисъл. На последния ни разговор (беше дошла да поговорим"съвсем добронамерено") ме обиди много грозно, а сега... ми се сърди и чака да и се извиня!!! Нека чака...
Съчувствам на всички с подобни свекита...
аз все още нямам бебче, но за сметка на това имам свекърва. И тя е такава, че не искам да и казваме дори за това, че чакаме бебче.
Да говориш с нея е все едно да говориш със стената. Навива си на пръста нещо и каквото и да и говориш си повтаря нейното, изобщо това което ние казваме и минава покрай ушите и заминава в неизвестна посока. Тя вечно "знае кое е най - доброто за нас". Ако не живееше далеч не знам дали бихме оцелели като семейство. Но като чета за вашите бебчета отношението на моята свекърва към моята половинка е подобно - тя от другия край на България знае какво е времето при нас, кои обувки, пуловер и яке са най - подходящи и не се притеснява да звъни за да си каже мнението.
Така че съвсем не съм сигурна, че ако поговориш със свекървата, нали и тя е човек нещата ще се променят. Има хора с които може да се опиташ да поговориш с пълното съзнание, че няма смисъл. На последния ни разговор (беше дошла да поговорим"съвсем добронамерено") ме обиди много грозно, а сега... ми се сърди и чака да и се извиня!!! Нека чака...
Съчувствам на всички с подобни свекита...
Трябва ти подкрепата на мъжа ти. Него повече ще чуе отколкото теб. При нас в началото по сточнно казваше на бебчо "о на мама", и вместо бабо , казваше мамо. Но мъжа ми и се скара няколко пъти и уж се отучи. Дори страни от детето и мноооого рядко влиза в стаята за д аго види. И по добре. Само като чуе че плаче и ние сме при бебо, връхлита в стаята и казва "Какво му правите?" ама ние я излушваме нез да кажем нищо и тя си заминава и пак си правим каквото знаем ние за добре.
Наблюдавах майка ми, когато се роди детето на брат ми. Тя, милата, въпреки че има медицинско образование, не смееше да се доближи до мъника, защото се страхуваше. Направи само това, за което снаха ми я помоли. Купи неща по списъка, направен от снаха ми, когато детето се роди. Взе си само две седмици отпуска, от които само едната всеки ден ходеше до тях и вечерта се прибираше. Не е давала съвети (макар че и тя е отгледала две деца). Е, стана й мъчно, защото снаха ми отказа да си кърми детето, но не си е позволила да го коментира пред нея. Защото уважи решението й. Със сигурност, ако тук пишеше снаха ми, щеше навярно да каже нещо, което я е подразнило в майка ми в онези първи месеци. Но аз говоря за рамката.
Роди се детето на брата на съпруга ми. В първата година свекърва ми изобщо не беше допускана до детето. Слушаше се само майката на другата снаха. Свекърва ми непрекъснато мрънкаше, обясняваше как не искат да приемат нейните съвет (естествено, по-добри от тези на тъщата), а тя две деца била отгледала, роптаеше, че другата снаха едва ли не ще умори детето. Е, сега гледа малката по цял ден, та сигурно прилага всички свои съвети в действие.
Разказах ви всичко това, за да ви покажа два типа свекърви. Разликата е в това, че майка ми още от началото настояваше брат ми и снаха ми сами да взимат решенията за собственото си дете. Намесваше се само ако е потърсена за помощ и съвет (както при последното боледуване на малкия). Но майка ми е приела ролята на баба. Не участва в отглеждането и възпитанието на детето, взима го през почивните дни, за да му се порадва и да го поглези (за което дори снаха ми вече не й се сърди). Но НИКОГА не се намесва в решенията (правилни или погрешни), които брат ми и снаха ми взимат относно детето. Смята, че и те, макар и млади родители, имат право на грешки. И още нещо. Майка ми сега се умира да се занимава с всичко онова, с което не е могла преди това. Излизат семейно с най-близките си приятели. Пътуват. Забавляват се. Много ревностно воюват за правото си на живот, свободен от внук, но винаги, когато има сериозен проблем, на тях може да се разчита.
Свекърва ми, обратното. Участва активно в отглеждането и възпитанието на детето. В резултат от което съвсем обърка ролите си. Тя не е майка, а баба на детето, но се изживява като майка. Непрестанно коментира решенията на двамата родители относно детето. Най-често ги променя (пример - ще я заведете при еди кой си лекар, ще й давате еди какви си капки, ще й приготвя еди каква си храна). В случая обаче на младите това им е изгодно. И не виждат вредата за детето.
Сега обаче стигам до най-важното. Родителите на детето са тези, които определят правилата. И които би следвало да разбират, че детето е най-вече тяхна отговорност (като възпитание, отглеждане и т.н.). Следователно, ако непрестанно искаш помощ от друг (свекърва, тъща) нормално е да очакваш да се опитват да налага свои правила. Справяш ли се сам - е, тогава всичко ще е ок. Тук не визирам авторката, защото не останах с впечатление, че свекърва й гледа детето.
Тук да вметна ималко хумор. Още помня моя приятелка как ми разказваше, че като млада майка се наложило да остане сама в непознатия все още за нея град на съпруга си (той е чужденец). Все още не знаеше добре езика и съответно се притеснила, че ако нещо стане с нея или детето, няма да може да се оправи. Та помолила мъжа си майка му да дойде само за няколко дни, докато той се върне. Дошла жената, но в града, в който свекървата живеела, всички се изредили да питат защо отива при внучето си - да няма някаква сериозна причина (например да е тежко болно, не дай си боже). Защото там бабите гледат внучетата си на снимка само. Е, може и по празниците. И се счита за нормално.
Роди се детето на брата на съпруга ми. В първата година свекърва ми изобщо не беше допускана до детето. Слушаше се само майката на другата снаха. Свекърва ми непрекъснато мрънкаше, обясняваше как не искат да приемат нейните съвет (естествено, по-добри от тези на тъщата), а тя две деца била отгледала, роптаеше, че другата снаха едва ли не ще умори детето. Е, сега гледа малката по цял ден, та сигурно прилага всички свои съвети в действие.
Разказах ви всичко това, за да ви покажа два типа свекърви. Разликата е в това, че майка ми още от началото настояваше брат ми и снаха ми сами да взимат решенията за собственото си дете. Намесваше се само ако е потърсена за помощ и съвет (както при последното боледуване на малкия). Но майка ми е приела ролята на баба. Не участва в отглеждането и възпитанието на детето, взима го през почивните дни, за да му се порадва и да го поглези (за което дори снаха ми вече не й се сърди). Но НИКОГА не се намесва в решенията (правилни или погрешни), които брат ми и снаха ми взимат относно детето. Смята, че и те, макар и млади родители, имат право на грешки. И още нещо. Майка ми сега се умира да се занимава с всичко онова, с което не е могла преди това. Излизат семейно с най-близките си приятели. Пътуват. Забавляват се. Много ревностно воюват за правото си на живот, свободен от внук, но винаги, когато има сериозен проблем, на тях може да се разчита.
Свекърва ми, обратното. Участва активно в отглеждането и възпитанието на детето. В резултат от което съвсем обърка ролите си. Тя не е майка, а баба на детето, но се изживява като майка. Непрестанно коментира решенията на двамата родители относно детето. Най-често ги променя (пример - ще я заведете при еди кой си лекар, ще й давате еди какви си капки, ще й приготвя еди каква си храна). В случая обаче на младите това им е изгодно. И не виждат вредата за детето.
Сега обаче стигам до най-важното. Родителите на детето са тези, които определят правилата. И които би следвало да разбират, че детето е най-вече тяхна отговорност (като възпитание, отглеждане и т.н.). Следователно, ако непрестанно искаш помощ от друг (свекърва, тъща) нормално е да очакваш да се опитват да налага свои правила. Справяш ли се сам - е, тогава всичко ще е ок. Тук не визирам авторката, защото не останах с впечатление, че свекърва й гледа детето.
Тук да вметна ималко хумор. Още помня моя приятелка как ми разказваше, че като млада майка се наложило да остане сама в непознатия все още за нея град на съпруга си (той е чужденец). Все още не знаеше добре езика и съответно се притеснила, че ако нещо стане с нея или детето, няма да може да се оправи. Та помолила мъжа си майка му да дойде само за няколко дни, докато той се върне. Дошла жената, но в града, в който свекървата живеела, всички се изредили да питат защо отива при внучето си - да няма някаква сериозна причина (например да е тежко болно, не дай си боже). Защото там бабите гледат внучетата си на снимка само. Е, може и по празниците. И се счита за нормално.
...Трябва ти подкрепата на мъжа ти. ...
на 100% съгласна.Наистина не може да се говори за всички като едно цяло. И това с присмиването на някои е доста ненамясто. Защото наистина има мн тежки случаи 'свекърва', както, разбира се и мн тежки случаи 'снаха' (не отричам)
Ели,подготви се !!!!Това е само началото!Дупе да ти е яко!Такива са свекървите!След време ще си изградиш имунитет............ И след двайсетина години ще е на нейното място и някоя като нея ще я плюе във форума.
Не ги оставихте на мира тези свекърви,еййййй.
Дали ме дразни моята-ДА дразни ме.
А аз дали я дразня-бъдете сигурни,че и ври и кипи от вътре за моите действия.
Напасваме се някак си.Тя е баба на децата ми и двете търсим начини да се търпим взаимно,слава богу засега успешно.
и моята zнае , че не паzим мног одетето и го оставяме да си иzгради имунитет и преди малко по тел. ми каzа че ако щял да гелда червената шапчица с нас да не купувала билети, чЕ и беz това да не се мешал с хора ... викам и zащо и тя ами zаради грпове и подобни .. .вzех да и обяснявам, че в детската се мсеи с хора и в супермаркета също ... а тя ме прекъсна и си продължи раzговора
сега ще и драсна един имеил .
сега ще и драсна един имеил .
като ви чета мога спокойно да кажа - моята свекърва определено не е случила на снаха
никога нищо не съм "подминала", почти нищо не съм премълчала, всичко казвам на секундата, като показвам вратата - ако няма да се съобразява с мен - да си ходи. Имали сме големи проблеми и с мъжа ми, позицията ми винаги е, че така се отнасям и с майка ми /даже доста по-зле, с нея си позволявам повече/.
Детето на 10 дена, тя пристига /без предопреждение - това ми отне най-много време да ги отуча/ кашля, киха, болка била, ама много искала да види детето, защото го обичала
що за простотия. Казах й, че още сутринта ще ида да й извадя снимки, да си ги гледа колко иска и й хлопнах вратата. И го направих!
Идва, аз съм надула радиатора в стаята на детето, защото ще го къпем...тя решила, че е топло и така и така никой няма в стаята - защо да работи, намалила го. Последва луд скандал - доста съм цапната в устата, признавам си. Казах й, че когато ние отиваме у тях на гости аз просто си обличам най-дебелия пуловер и 3 чифта чорапи, но не си позволявам да й усиля радиатора - просто си студувам. И тъй като тя не ми плаща сметката за парно, нито се интересува от нея - няма право да ми пипа кранчето, още повече - без да каже.
Такива неща.
Не разрешавах детето да се изважда от креватчето / шезлонг, столче/ - където съм го оставила - тя ще си тръгне, а после кой ще го дундурка цяла вечер...
понякога просто за спорт, понякога - основателно, ама сега е значително по-добре. Съобразяват се с мен, доколкото могат /не им идва от вътре, ам и аз не отстъпвам/.
Друго - в парка сме, аз не разрешавам да ходи в тревата. "ела баби да ритаме топка в тевата" аз пак казвам, че не разрешавам - ела баби в тревата. Взех топката и казах на дето, че когато баба му схване къде се играе, тогава ще им я върна.
Примери много, пак ще кажа, че и на майка ми се дразня, отнасям се с нея по същия начин - викам, карам се, гоня, когато съвсем не разбират...
лоша съм, знам...но пък що аз да съм тази, дето ще преглъща и ще си трае
Категотично НЕ съм съгласна с това. Ако си добър само ти се качват на главата. 
Аз бих го казала обратно не с добрина (никой няма да го оцени, повярвай ми) с твърдост ще се справиш
никога нищо не съм "подминала", почти нищо не съм премълчала, всичко казвам на секундата, като показвам вратата - ако няма да се съобразява с мен - да си ходи. Имали сме големи проблеми и с мъжа ми, позицията ми винаги е, че така се отнасям и с майка ми /даже доста по-зле, с нея си позволявам повече/.
Детето на 10 дена, тя пристига /без предопреждение - това ми отне най-много време да ги отуча/ кашля, киха, болка била, ама много искала да види детето, защото го обичала
що за простотия. Казах й, че още сутринта ще ида да й извадя снимки, да си ги гледа колко иска и й хлопнах вратата. И го направих! Идва, аз съм надула радиатора в стаята на детето, защото ще го къпем...тя решила, че е топло и така и така никой няма в стаята - защо да работи, намалила го. Последва луд скандал - доста съм цапната в устата, признавам си. Казах й, че когато ние отиваме у тях на гости аз просто си обличам най-дебелия пуловер и 3 чифта чорапи, но не си позволявам да й усиля радиатора - просто си студувам. И тъй като тя не ми плаща сметката за парно, нито се интересува от нея - няма право да ми пипа кранчето, още повече - без да каже.
Такива неща.
Не разрешавах детето да се изважда от креватчето / шезлонг, столче/ - където съм го оставила - тя ще си тръгне, а после кой ще го дундурка цяла вечер...
понякога просто за спорт, понякога - основателно, ама сега е значително по-добре. Съобразяват се с мен, доколкото могат /не им идва от вътре, ам и аз не отстъпвам/.
Друго - в парка сме, аз не разрешавам да ходи в тревата. "ела баби да ритаме топка в тевата" аз пак казвам, че не разрешавам - ела баби в тревата. Взех топката и казах на дето, че когато баба му схване къде се играе, тогава ще им я върна.
Примери много, пак ще кажа, че и на майка ми се дразня, отнасям се с нея по същия начин - викам, карам се, гоня, когато съвсем не разбират...
лоша съм, знам...но пък що аз да съм тази, дето ще преглъща и ще си трае
Не с твърдост, а с добрина, ще се справиш
Аз бих го казала обратно не с добрина (никой няма да го оцени, повярвай ми) с твърдост ще се справиш