/: http://violetovgeneral.multiply.com/photos/album/2/2 
То нестиги че сме договорили вече 265стаи от хотела при положение че имаме 180, та ще видим дали другото лято самоубиство ли ще правя или ще ме награждават. 
:
..аз послушах съвета на Нанчи и пробвах лечение чрез шопинг/иначе хубаво ми беше докато пълнех чантите,ама не помогна особенно за болежките-като се прибрах и пак ме стегнаха шапката и палеца/,...обещавам при първа възможност да пробвам и другите терапии/особенно това за масажа и децата в детски център-че то тях откак ги имам си ги чуствам като неделима част от мене си/,но диагнозите ми са такива,че май ще си търпя болежките докато съм жива/едната е ошипяване на врата,а другата стеснени кръвоносни съдове в мозъка,та от верме на време затова губа връзка с главния мозък/...и двете доколкото знам не подлежат на лечение,та затова да му мислят околните,че като ме прихванат и ставам зла и гледам лошо/което ме навежда намисълта,че те май повече имат нужда от почивка от мен/.А палеца вече и пари да ми дават не давам да го режат,че то щом два пъти не помогна,не вярвам третия да стане-пък и то не е останало много вече за рязане. 
/,както и да стягаш розовите тоалети.....
(Не искам да ви прозвучи сякаш искам да я няма, но имах нужда от почивка, от как се е родила си я гледам, а сега и с това студентство редовно...). Падна голямо обикаляне на съседните градове и държави (най се впечатлих от музея на мадам Тюсо, но да ви кажа-Брад Пит изглежда ужасно). Та освен обикалянето с кола и минаването на 500км на ден останалата част от гостуването ни се състоеше от ядене и спане .В резултат на края на първата седмица дадох игнор на 98% от багажа си и отдадох цялото си внимание на едни джинси, които (много държа да ви кажа) са ми подарък когато бях в 6 месец от бременността . И тъй. Лошото е, че съм се върнала на 7 окт, а все още си ходя с въпросните джинси поради липса на други дрехи. Не искам да си купя нови понеже го приемам за поражение, а искам да отслабна. Ще се опитам да приложа снимков материал.
Да го нацелуваш.
, и тук в работата проракуваха 
на мома, но аз все не можех да повярвам, не ми се вярваше, че М е такъв майстор и че ще имаме късмета да ги нашарим...
)
- дребната спи, а Щурчо е навън с леля си. разтопихте ме! Далеч съм от майсторите, но ми е голямо удоволствие да се занимавам, та за титлата сладкар ентусиаст ще се боря. Ама имаи други за тази категория, дето се скатават - Люси например! Аз с еопитвам да го включвам и да не го игнорирам, когато е възможно, но и той е доста толерантен. Досега напр. не се е случвало да настоява да направя нещо, когато вижда, че кърмя. /мен от това много ме беше страх, че моя приятелка беше луднала от тази ситуация - голямото дете изпадаше в истерии когато тя кърмеше бебето, риташе, пищеше, абе - ужас! накрая отби бебето още 4 м., за да сложи край на това/ Разбира се това, че вниманието отива поне наполовина за нея му се отразява, но той реагира по много добронамерен начин - иска да го гушкам и него и се присламчва до нас, докато кърмя, но много внимателно и чак следи да не изпусне "цока" бебето /че на нея й се случва от време на време - подмързява я и заспива. Не съм вярвала, че двете ми деца могат да са толкова различни 
като се сетя той как беше винаги готов зда суче и основно в това му минаваше времето /. По някое време му хрумва, че и той иска мляко и откак са ни изписали с Ида пада голямото пиене на "клатено мляко" /кисело мляко, разклатено в кутиййката което се пие през дупка в капачката/. Не му е идвало на ум да иска да суче. Изобщо тая работа с кърменето така яко дим я е забравил за няколко месеца, че в началото недоумяваше какво изобщо прави Ида 
Педката явно е решила да ни изпише целия асортимент детски капки - белким нещо помогне, ама-тц! Та му ги спрях. Секрет няма, но нощем е като дъскорезница, в голямата част от времето диша през устата, че и се буди, защото го дразни. Ако някой има идея какво може да помогне - кажете!
