Има ли други, толкова спънати и отнесени, като мен

  • 15 002
  • 128
  •   1
Отговори
# 15
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Още помня, когато затворих багажника на колата ни с едната ръка, а с другата се бях подпряла така, че палецът ми остана затиснат. На всичкото отгоре не можах да се завъртя за да го отворя и докато ме разбере мъжът ми защо се увивам и пищя, доста звездички видях. Нокътят ми стана с цвят на патладжан.
Но като цяло не ми се случва често да се наранявам. А, да, кутретата на краката ми са ми излишни - вечно наритвам някой ръб с тях и ме болят дълго. Това си е редовно.

# 16
  • Мнения: 66
 Joy Не мога да спра да се смея. Момичета и аз съм така, спокойно! Аз веднъж с такава сила затворих вртата на колата..., докато кракът ми беше още извън колата  Confused
Имам много такива случки, ама тежки травми не съм имала (за щастие ).
Точно преди 2 - 3 месеца тръгнах да излизам от стаята, и вратат се отваря навътре (т.е към мен). И аз толкова съм се разбързала да изляза , че вратата още не беше отворена... , абе направо си се опитах да изляза през затворената врата. Такава гледка ми беше лицето..., все едно някой ме беше ударил  с ютия , никакъв релеф нямах  Laughing.
А най-редовният ми номер е, че не мога да смеря вратата , и поне по веднъж на ден ,се опитвам да излизам само с едната половина на тялото ми, защото дргата половина ми се удря в касата. Мъжът ми си мислеше, че се лигавя, но като ме опозна,  рзбра , че наистина имам проблем с вратите.... Или може би съм кривогледа, знам ли  newsm78

# 17
  • Мнения: 1 432
Пазете се ,само това мога да ви кажа / и да се посмея малко  Whistling/   bouquet

# 18
Веднъж се спънах на входната врата на хола(от един кабел) и се приземих чак до вратата към терасата, която е в същото помещение( дълго около 6 метра).Друг път се изплющях току пред гумите на един автобус, чак си  ударих чантата в земята( бях тръгала а официална среща и бях се постарала доста за външния си вид, а на всичкото отгоре дрехите ми бяха бели+ чантата , която тряснах с все сила в земята).Като малка имах нещастието винаги да се пльосвам по корем Crazy.

# 19
  • Мнения: 81
"Има ли други, толкова спънати и отнесени, като мен"
-------------------------------------------------------------------------------
Оооо, има, има!
Моя милост - преди 10-на готини, натокан и намаан тинейджър, отивах на рожден ден на гаджето... тогава все още нямах кола и в едната ръка торта, на другата закачен плик с подаръка и с нея държа голям букет... ходя си аз, подскачам направо (едно пърхащо такова)... стигам до едни от най-оживените трамвайни спирки при спрели два трамвая, хора се качват, слизат, маса народ на самите спирки (две точно една срещу друга)... на мен букета ми пречи да си гледам в краката, а и следя тортата да я държа хоризонтално... и буквално пред очите на цялата тази тълпа хлътвам в една изронена шахта с арматурни железца стърчащи гротескно... хвърчаща торта, разпилян букет, надран крак (добре, че подаръка не беше чуплив), съдрани дънки и полегнал pronobis, който се смее през сълзи от болка... тия на спирката се забавляваха искрено!  Mr. Green към днешна дата и на мен ми се струва забавно  Twisted Evil

# 20
  • Мнения: 81
... Друг път се изплющях току пред гумите на един автобус, чак си  ударих чантата в земята
Ха, това ме подсети, че и под автобус 280 съм се плъзгал - буквално под него си влязох... ама тва си е друга история  Joy

# 21
  • София
  • Мнения: 5 258
Съвсем не сте единствените... моя проблем е с ръбовете..
От както се помня, не мога да си показвам краката, защото са целите в синки  Tired
Имала съм случаи, в които 3 поредни пъти, в рамките на 10 мин, съм се удряла в един и същи ръб, на едно и също място..
МъжО иска да тапицира всички ръбове у нас, защото го е страх да не се нараня сериозно.
В офиса има 3 шкафа, които ми пречат ежедневно.. колегите ги преместиха и точно 10 мин след като преместиха единия, аз веднага го открих ooooh!
Успях да се ударя в коляното на мъжа ми... (не е в ситуацията, която си помислихте  hahaha ) Просто ставах от леглото сутринта.. залитнах и ... мъжо търчеше при свеки (че й бехме на гости), пищейки.. мамо мамооо дай малко лед за окото на жената....
Дори тогава ми беше адски смешно, въпреки че болеше много.
За щастие, нищо сериозно не съм успяла да си причиня  Peace
А как щях да забравя за спъването по равни места... само, че аз си намирам фуги по плочките (или поне така твърдя пред мъжО) А и падането от рейсове/трамваи... поне под тях не съм попадала, но стъпалата на някои от тях Д-то ми познава доста добре Simple Smile
 

# 22
  • Мнения: 118
Ох, заливам се  от смях, но и аз да си призная, че съм в отбора на спънатите. Мъжът ми казва, че винаги знае в кой ъгъл на къщата съм, защото непрекъснато се чува "ох, аууу" и т.н.  Последното ми култово падане беше пред един от офисите на Глобул. Гушнала 8 месечната си дъщеря, толкова бързах да се прибера /защото беше хладно, а бях излязла без количка за консултация/, че пропуснах едно стъпало и се сгромолясах с пълния си блясък пред входа на Глобул. Инстинктивно бях вдигнала детето нагоре, за да не го нараня  Laughing Въобще прекрасна картинка ... Така че, Денчо, със сигурност не си сама, виж колко много сме    bouquet

# 23
  • Мнения: 46 526
... хлътвам в една изронена шахта ...

Хаха, подсети ме Joy
Аз и Ню се разхождаме с количките, децата ни бяха бебета още, по едно време тя вика "Внимавай, шахта", поглеждам аз, гледам една малка шахта, с решетка отгоре и смело тръгвам да пресичам, в следващия момент усещам, че десния ми крак потъва в нещо меко, чак до бедрото  Shocked инстинктивно търся опора в количката и естесвено я обръщам Tired добре, че детето беше опасaно с колани Praynig
В крайна сметка се оказа, че са били 2 шахти, една до друга, втората била без решетка, но от количката не съм я видяла Laughing поне нямаше стърчащи железа, а само боклуци  Joy

Последна редакция: пт, 14 ное 2008, 10:31 от Никол

# 24
  • Мнения: 81
... хлътвам в една изронена шахта ...

Хаха, подсети ме Joy
Аз и Ню се разхождаме с количките, децата ни бяха бебета още, по едно време тя вика "Внимавай, шахта", поглеждам аз, гледам една малка шахта, с решетка отгоре и смело тръгвам да пресичам, в следващия момент усещам, че десния ми крак потъва в нещо меко, чак до бедрото  Shocked инстинктивно търся опора в количката и естесвено я обръщам Tired добре, че детето беше опасно с колани Praynig
В крайна сметка се оказа, че са били 2 шахти, една до друга, втората била без решетка, но от количката не съм я видяла Laughing поне нямаше стърчащи железа, а само боклуци  Joy
Даа, важното е, че ти се е разминало на теб и най-вече на детето...   Hands Thumbsup

# 25
  • Мнения: 3
И аз да се присъединя към отбора.Като малка баща ми казваше, че се спъвам в шарката на мозайката, което си е чиста истина, но последното ми падане беше преди 2-3 седмици, когато с приятелка се разхождаме по магазините и на излизане от него тока на ботата ми са закача на металния обков на второто стъпало и аз се пльоснах по очи пред погледите на пълното кафе, намиращо се в близост, след което станах и накуцвайки исках да потъна в земята.Друг случай, паднах по стълбите пред входа като си изкълчих глезена, но лошото беше, че носех и малкия,нопоне той не пострада, а аз си ходих известно време с подут и ужасно болящ глезен.Общо взето на мен са ми слабост стълбите. bowuu

# 26
  • Мнения: 82
Охо, доста народ ще се съберем май....
Аз от ранно детство съм си все така, та и до ден днешен. Последно преди 2-3 дни в едно магазинче се спънах в поставени до щанда бутилки с минерална вода (от тези големите - 10л) полетях и за малко да обърна стелажа с чипс. Със страхотно майсторство успях да се подпра с ръката си на пода. Така се усуках, че после едвам се размотах. Слава богу нямаше поражения. Но имам два случая от ученичка, за които и до сега ми е много смешно:
1. Прибирам се от училище, зима е, гоня рейса, подхлъзвам се и се пльосвам в една кишава локва. Хванах рейса, но през целия път (около 45мин.) от ученическата ми престилка се стичаше вода, а ботушите ми (пит апрески) издаваха едни странни звуци(джвак-джвак).
2. Пак от този период... Ще говоря от уличен телефон пред един супер. Взимам слушалката и в следващия момент единият ми крак пропада целия в една решетка. Как се измъкнах не помня, но моята приятелка умря от смях с мен.
Последно обущарят, при който мъжът ми ми носи обувките му казал: "Абе, много хубави обувки, ама май жена ти е много калпава (спъната)" Embarassed.Колко още има...., но да не ви досаждам.

# 27
  • Мнения: 0
Малее, опасни сте! Ето малко истории с мен и околните.Времето когато бях ученик (преди 10-12 години). Имах нещастието да ходя с 2 сини очи, едното от игра на волейбол и попаднал лакът в лицето ми, другото при спречкване с вратата.Можете да си представите каква гледа е било, бушоноран от всякъде.
   Друга случка , пак ученическите години, бяхме заложили капан - по средата на стаята прилежно заложен лист пластмаса в форма идеалена за ритане, под него обаче беше заложено едно зъбно колело (около 3-4 кг). Съученик влиза в стаята, засилва се подобаващо и рита !!!! Зъбното колело хвърча няколко метра и се удари в стената на височина около 1 метър (съученика беше футболист , явно се е опитал да центрира по фланга Rolling Eyes), мазилката падна и остави дълбок отпечатък в стената. Момчето имаше 3 спукани кости на крака.
   По-съвремени случки:
Наскоро фирмата ни направи нов офис, голям широк , на центъра, два етажа + партер (700кв/м). Всичко изпипано, лошото беше, че имаше малко довършителна работа, трябваше да се сложи парапет между 2-та етажа. Колега падна от там и се потроши буквално, няколко счупени ребра, множество натъртвания ... ужас. Явно съдбата обаче си знае работата, наказа шефа! В офиса има множество стени направени от стъкло, та шефа си остави неколкократно носа и зъбите по тях . Сега вече има парапети навсякъде и листове А4 формат, които споменават че насреща има стена направена от стъкло!!!  Party  

# 28
  • Мнения: 0
Хаха , ето какво издирих в нет-а.  shayny , ако ти си паднала пред пълно кафене и си потънала в земята виж тези манекенки и си представи какво им е на тях Simple Smile

    Ето го клипчето: http://smqh.info/2008/11/07/moda/

# 29
  • София
  • Мнения: 15 471
Ох, чета и се смея със сълзи. Мойта дъщеря е същата. Всичко и пречи, мебелите са все пред нея, ъглите я мразят, вратите нарочно я блъскат.Спъва се на равно.Пропада във всяка дупка и канавка.Бремена 6-ти месец, върви с приятелките си и пропада в шахта до под мишниците, само главата и е била навън и то защото е много висока. Аз уж не съм такава, но вчера без да видя, че ъгъла на чаршафа виси от спалнята се спънах в него и прелетях през цялата спалня с такава засилка,че ако не бях успяла да си вдигна ръцете напред , щях да пробия с глава  вратата.

Последна редакция: пт, 14 ное 2008, 11:29 от Тайна

Общи условия

Активация на акаунт