Има ли други, толкова спънати и отнесени, като мен

Dencho, ето малко       , та да ти мине по-бързо.
Иначе и аз съм като теб: колкото е по-равно толкова повече се спъвам, домът ми е пълен с мебели, чиито ъгли сякаш ме преследват, за да ме ударят, сваля ли си очилата всяко преминаване през врата е неравностойна битка с касата й, при боравенето с кухненски уреди винаги има някой недоволен и след чиято намеса ходя изгорена или опърлена и т.н. За талантите ми да се наранявам и да ставам за смях на публични места ще премълча, че чак ми стана жал за себе си. Въобще, понякога, разбираш ли, животът е леекинко несправедлив 

Вече си бях помислила, че съм единствена 

 Съмнявам се, звучи ми като виц. Съчувствам ти, защото и на мен са ми се случвали разни нелепи ситуации, но чак пък толкова- не.

Само ми кажи, кое е виц - реброто ли? За мое съжаление не е.

Има, има  

Последния път, когато паднах така се овъргалях в едни листа (есен беше), че после сума ти време не успях да си изчистя палтото  

2 пъти си чупя палеца на десния крак ... докато отварям вратата

А като ученичка се изстрелях по стълбището в училище и си спуках подкожно кръвоносен съд, 10 дни бях на легло, докато се разсее, иначе трябваше да ме режат

На бала си изкълчих глезена и пак 10 дни не можах да стъпя на него, беше подут като топка  

И още има, но не се сещам в момента

Бързо възстановяване  

Ох развеселихте ме, но да не се смея много, че как боли..

Аз така и така съм тръгнала да се излагам на показ, та да разкажа случай от ранните ми паданици. Бях малка, спънах се в антрето и си ударих ухото в ръба на един шкаф. Резултата е N на брой шева. Бях си разцепила ухото на две по ширина. Който ме познава от форума е виждал красивият ми белег

     голям смях,направо се просьлзих,но дано да не го изпитвам на гьрба си.
денчо скороШно оздравяване ти пожелавам

 Аз не падам,обаче имам друг лош навик.Като се прибирам,за да се събуя,се подпирам на касата на вратата,докато самата врата е още отворена,за да влезе милото след мен.Т.е. не се подпирам,а си слагам ръката и пръстите ми попадат м/у вратата и касата(откъм пантите).Естествено,мило-то като влезе след мен-дърпа вратата да я затвори,при което ми притиска пръстите на дясната ръка...Няма да ви разправям какви писъци издавам...Ама това ми се случи цели четири пъти-почти смазани пръсти на дясната ръка...Сега,независимо дали влизаме или излизаме през входната врата,преди да пипне дръжката, милото все ме кара да си вдигна високо и двете ръце,за да ги вижда...чак тогава затваря.Колеги му бяха лепнали прякор "сериен размазвач на пръсти"...

Същата съм напоследък- последната седмица 4 пъти си удрям главата в парапета на работа, докато се навеждам да полея цветята и вече имам вдлъбната резка на черепа. Пък синините по краката и белезите от фурната по ръцете хич и не ги броя.

Да не би да си зодия СТРЕЛЕЦ?
За тях казват,че се спъват на равно(жените).
Моят мъж непрекъснато се шегува.,че съм полужена-полукон,която се спъва на равно.  
А иначе си се спъвам,защото не си гледам в краката(освен че съм Стрелец).

Не се притеснявай, не си единствената, като ученичка редовно ходех с насинени очи защото не можех да вземам завоите. Но миналото лято се изненадах сама от себе си направих невероятен полет от едната етажна площадка до другата, летейки си мислех , че няма да оживея - резултатът две спукани ребра и счупена лява ръка, за пороткола да отбележа, че малкият ми син по това време беше на 10 месеца, а мъжът ми работи вечер, да не ти обяснявам как съм го къпала и носила. Майка ми ме съжали и си взе отпуска за да го гледа.  Само седмица, след като ми свалиха гипса паднах и си счупих палеца на десният крак и това вече ме докара до истерия, бях толкова бясна на себе си, че ми идваше да се гръмна.

Не си сама в мъката си   
Последната ми най-голяма излагация беше в една банка. Има три стъпала за да се стигне до касите. Моля милост отнсена нейде във вихъра се спъвам на второто и се пльосвам с цялата си прелест по очи насред салона. Чантата хвърчи на една страна документи на друга, а аз лежа и пъшкам. Охраната в желанието си да ме успокои ми казва следното: "Не се притеснявай, не си единствената която пада тук, но си първата която пада на изкачване, а не на слизане."  А на мен ми се искаше да стана невидима в тоз момент.
Имаше преди време на една улица в центъра едно желязо което стърчеше на 1 сантиметър от асфалта. Спъвала съм се там поне 5 пъти, а го знам и все като минавам си повтарям: "Внимавай да не се спънеш" Да, ама не. Не го пропусках докато не го махнаха накрая.
Скорошно оздравяване ти желая 

Момичета, чета и се смея с глас, въпреки, че осъзнавам сериозността на травмите причинени от падането. В началото на тази година и аз имах подобно преживяване. Беше поледица, няма транспорт и аз закъснявам за работа. Момента в който извадих телефона, за да се обадя, че закъснявам се разсеях и паднах по корем, нооооооо не изпуснах телефона и лежейки си проведох разговора, след което станах, поизтупах се и се заех да търся превоз за болницата, тъй като си бях наранила коляното....Като се сетя още ми е смешно, но съм щастлива, че нямам счупено.
Dencho, бързо възстановяване.   

Още помня, когато затворих багажника на колата ни с едната ръка, а с другата се бях подпряла така, че палецът ми остана затиснат. На всичкото отгоре не можах да се завъртя за да го отворя и докато ме разбере мъжът ми защо се увивам и пищя, доста звездички видях. Нокътят ми стана с цвят на патладжан.
Но като цяло не ми се случва често да се наранявам. А, да, кутретата на краката ми са ми излишни - вечно наритвам някой ръб с тях и ме болят дълго. Това си е редовно.

  Не мога да спра да се смея. Момичета и аз съм така, спокойно! Аз веднъж с такава сила затворих вртата на колата..., докато кракът ми беше още извън колата 
Имам много такива случки, ама тежки травми не съм имала (за щастие ).
Точно преди 2 - 3 месеца тръгнах да излизам от стаята, и вратат се отваря навътре (т.е към мен). И аз толкова съм се разбързала да изляза , че вратата още не беше отворена... , абе направо си се опитах да изляза през затворената врата. Такава гледка ми беше лицето..., все едно някой ме беше ударил  с ютия , никакъв релеф нямах  .
А най-редовният ми номер е, че не мога да смеря вратата , и поне по веднъж на ден ,се опитвам да излизам само с едната половина на тялото ми, защото дргата половина ми се удря в касата. Мъжът ми си мислеше, че се лигавя, но като ме опозна,  рзбра , че наистина имам проблем с вратите.... Или може би съм кривогледа, знам ли 

Пазете се ,само това мога да ви кажа / и да се посмея малко  /   

"Има ли други, толкова спънати и отнесени, като мен"
-------------------------------------------------------------------------------
Оооо, има, има!
Моя милост - преди 10-на готини, натокан и намаан тинейджър, отивах на рожден ден на гаджето... тогава все още нямах кола и в едната ръка торта, на другата закачен плик с подаръка и с нея държа голям букет... ходя си аз, подскачам направо (едно пърхащо такова)... стигам до едни от най-оживените трамвайни спирки при спрели два трамвая, хора се качват, слизат, маса народ на самите спирки (две точно една срещу друга)... на мен букета ми пречи да си гледам в краката, а и следя тортата да я държа хоризонтално... и буквално пред очите на цялата тази тълпа хлътвам в една изронена шахта с арматурни железца стърчащи гротескно... хвърчаща торта, разпилян букет, надран крак (добре, че подаръка не беше чуплив), съдрани дънки и полегнал pronobis, който се смее през сълзи от болка... тия на спирката се забавляваха искрено!  към днешна дата и на мен ми се струва забавно 

Ха, това ме подсети, че и под автобус 280 съм се плъзгал - буквално под него си влязох... ама тва си е друга история 

Съвсем не сте единствените... моя проблем е с ръбовете..
От както се помня, не мога да си показвам краката, защото са целите в синки 
Имала съм случаи, в които 3 поредни пъти, в рамките на 10 мин, съм се удряла в един и същи ръб, на едно и също място..
МъжО иска да тапицира всички ръбове у нас, защото го е страх да не се нараня сериозно.
В офиса има 3 шкафа, които ми пречат ежедневно.. колегите ги преместиха и точно 10 мин след като преместиха единия, аз веднага го открих
Успях да се ударя в коляното на мъжа ми... (не е в ситуацията, която си помислихте  ) Просто ставах от леглото сутринта.. залитнах и ... мъжо търчеше при свеки (че й бехме на гости), пищейки.. мамо мамооо дай малко лед за окото на жената....
Дори тогава ми беше адски смешно, въпреки че болеше много.
За щастие, нищо сериозно не съм успяла да си причиня 
А как щях да забравя за спъването по равни места... само, че аз си намирам фуги по плочките (или поне така твърдя пред мъжО) А и падането от рейсове/трамваи... поне под тях не съм попадала, но стъпалата на някои от тях Д-то ми познава доста добре
 

Ох, заливам се  от смях, но и аз да си призная, че съм в отбора на спънатите. Мъжът ми казва, че винаги знае в кой ъгъл на къщата съм, защото непрекъснато се чува "ох, аууу" и т.н.  Последното ми култово падане беше пред един от офисите на Глобул. Гушнала 8 месечната си дъщеря, толкова бързах да се прибера /защото беше хладно, а бях излязла без количка за консултация/, че пропуснах едно стъпало и се сгромолясах с пълния си блясък пред входа на Глобул. Инстинктивно бях вдигнала детето нагоре, за да не го нараня   Въобще прекрасна картинка ... Така че, Денчо, със сигурност не си сама, виж колко много сме    

Хаха, подсети ме
Аз и Ню се разхождаме с количките, децата ни бяха бебета още, по едно време тя вика "Внимавай, шахта", поглеждам аз, гледам една малка шахта, с решетка отгоре и смело тръгвам да пресичам, в следващия момент усещам, че десния ми крак потъва в нещо меко, чак до бедрото  инстинктивно търся опора в количката и естесвено я обръщам добре, че детето беше опасaно с колани
В крайна сметка се оказа, че са били 2 шахти, една до друга, втората била без решетка, но от количката не съм я видяла поне нямаше стърчащи железа, а само боклуци 

Даа, важното е, че ти се е разминало на теб и най-вече на детето...   

И аз да се присъединя към отбора.Като малка баща ми казваше, че се спъвам в шарката на мозайката, което си е чиста истина, но последното ми падане беше преди 2-3 седмици, когато с приятелка се разхождаме по магазините и на излизане от него тока на ботата ми са закача на металния обков на второто стъпало и аз се пльоснах по очи пред погледите на пълното кафе, намиращо се в близост, след което станах и накуцвайки исках да потъна в земята.Друг случай, паднах по стълбите пред входа като си изкълчих глезена, но лошото беше, че носех и малкия,нопоне той не пострада, а аз си ходих известно време с подут и ужасно болящ глезен.Общо взето на мен са ми слабост стълбите.

Охо, доста народ ще се съберем май....
Аз от ранно детство съм си все така, та и до ден днешен. Последно преди 2-3 дни в едно магазинче се спънах в поставени до щанда бутилки с минерална вода (от тези големите - 10л) полетях и за малко да обърна стелажа с чипс. Със страхотно майсторство успях да се подпра с ръката си на пода. Така се усуках, че после едвам се размотах. Слава богу нямаше поражения. Но имам два случая от ученичка, за които и до сега ми е много смешно:
1. Прибирам се от училище, зима е, гоня рейса, подхлъзвам се и се пльосвам в една кишава локва. Хванах рейса, но през целия път (около 45мин.) от ученическата ми престилка се стичаше вода, а ботушите ми (пит апрески) издаваха едни странни звуци(джвак-джвак).
2. Пак от този период... Ще говоря от уличен телефон пред един супер. Взимам слушалката и в следващия момент единият ми крак пропада целия в една решетка. Как се измъкнах не помня, но моята приятелка умря от смях с мен.
Последно обущарят, при който мъжът ми ми носи обувките му казал: "Абе, много хубави обувки, ама май жена ти е много калпава (спъната)" .Колко още има...., но да не ви досаждам.

Малее, опасни сте! Ето малко истории с мен и околните.Времето когато бях ученик (преди 10-12 години). Имах нещастието да ходя с 2 сини очи, едното от игра на волейбол и попаднал лакът в лицето ми, другото при спречкване с вратата.Можете да си представите каква гледа е било, бушоноран от всякъде.
   Друга случка , пак ученическите години, бяхме заложили капан - по средата на стаята прилежно заложен лист пластмаса в форма идеалена за ритане, под него обаче беше заложено едно зъбно колело (около 3-4 кг). Съученик влиза в стаята, засилва се подобаващо и рита !!!! Зъбното колело хвърча няколко метра и се удари в стената на височина около 1 метър (съученика беше футболист , явно се е опитал да центрира по фланга ), мазилката падна и остави дълбок отпечатък в стената. Момчето имаше 3 спукани кости на крака.
   По-съвремени случки:
Наскоро фирмата ни направи нов офис, голям широк , на центъра, два етажа + партер (700кв/м). Всичко изпипано, лошото беше, че имаше малко довършителна работа, трябваше да се сложи парапет между 2-та етажа. Колега падна от там и се потроши буквално, няколко счупени ребра, множество натъртвания ... ужас. Явно съдбата обаче си знае работата, наказа шефа! В офиса има множество стени направени от стъкло, та шефа си остави неколкократно носа и зъбите по тях . Сега вече има парапети навсякъде и листове А4 формат, които споменават че насреща има стена направена от стъкло!!!    

Хаха , ето какво издирих в нет-а.  shayny , ако ти си паднала пред пълно кафене и си потънала в земята виж тези манекенки и си представи какво им е на тях

    Ето го клипчето: http://smqh.info/2008/11/07/moda/

Ох, чета и се смея със сълзи. Мойта дъщеря е същата. Всичко и пречи, мебелите са все пред нея, ъглите я мразят, вратите нарочно я блъскат.Спъва се на равно.Пропада във всяка дупка и канавка.Бремена 6-ти месец, върви с приятелките си и пропада в шахта до под мишниците, само главата и е била навън и то защото е много висока. Аз уж не съм такава, но вчера без да видя, че ъгъла на чаршафа виси от спалнята се спънах в него и прелетях през цялата спалня с такава засилка,че ако не бях успяла да си вдигна ръцете напред , щях да пробия с глава  вратата.

миналата сутрин си говоря с две майки пред училището на сина ми!
и вървейки, стъпих в една дупка накриво и се проснах в цял ръст пред главния вход!

И аз имам подобни падания.
Резултата няколко цепения на главата, веднъж на брадата, два пъти чупен крак (левият)
Преди години, ходих на много високи платформи и редовно се свличах.
Няма да забравя, бях влюбена в един от квартала, и се връщам от училище, вървя срещу него, надувам се, вирвам главата, и в следващият момент го гледам от земята, така зверски се изтърсих, баш пред него.
И като бях бременна, даже успях да падна.
Случва се

 Момичета хем ми е смешно, хем смях през сълзи ... И на мен ми се случват такива дивотии, незнам дали от ръста ми (1,80) или по природна непохватност и липса на финес  . Имах боксьорски нос, след опит за предно салто (т.е. тъкмо се бях научила и от щастие се засилих прекалено много), наранен лакът след тренировка по айкидо (но аз си бях сама виновна), синки, пръсти, нокти, каси, ръбове и т.н., включително влачене няколко метра по корем по улицата, хваната за каишката на кучето ми (беше над 65 кг. кучето и буйно понякога, така и не разбрах защо просто не го пуснах да си бяга, а трябваше да се влача). Да не говорим в не-кротката ми младост и "сервитьорския" период на Златните, като всяка варненска девойка, какви чудеса с табли, бири и храни . Въобще вярно са казали хората, че каквото сам си направиш, няма кой.
Но искам да ви попитам, какви според вас са обясненията за това, в смисъл, анатомични, психични и други особености. Чела съм следното обяснение свързано с астралните тела. Че на хората, които не са много концентрирани и "събрани" в себе си, астралните тела се "носят" около тях. И така, когато има някакво препятствие, например врата, човек понякога се бърка и преценява разстоянията и размерите според някое от фините си астрални тела (които се реят около него), не според физическото си тяло и резултата е че физическото тяло се блъска. Как ви се струва това обяснение, ако въобще ме разбрахте  .
Друго си мисля също, дали подсъзнателно няма някакъв стремеж към самонараняване (които може да е поради нужда да привлечем внимание, да сме обгрижвани и т.н.) или прекален страх и притеснение от публично излагане ( в случаите с падания на обществено място) и този страх да привлича, точно тези ситуации.
Мисля си ги тези неща, защото по принцип няма нищо случайно и защото понякога, както се вижда от разказите, човек наистина може да пострада сериозно и тия практики трябва да се прекратят....

И аз понякога имам подобни инциденти, но не е кой знае каква драма. Ако ми се случваха по-често, сигурно бих минала при лекар за проверка на вестибуларния апарат, ей така - за собствено спокойствие.

Ти си някаква Мегаблейка.
Съсредоточи се малко.

Аз имам забрана от мъжа ми  да правя каквото и да било до 12ч.Иначе постоянно се блъскам в мебелите,изпускам нещо/най-често гсм-а/.Като детет паднах ,докато си играех и си счупих 2 кости на едната ръка,после изритах една пейка и се сцепих единия крак.Външната врата ми смаза средния пръст на дясната ръка,добре,че имам нокът,който обаче е с различна форма от другия.После пийнах кореселин,лежах в болница.Преди почти 7г.,излизайки на терасата,стъпи накриво и резултатът беше 3 счупени кости на десния глезен,последва операция и сега си имам една метална пластина с 5 болтчета от едната страна на крата,а от другата два винта,всичко това придружено с белези.Преди време изпуснах ножовете на чопъра и ми порнаха ходилото.Снощи си клъцнах палеца с ножа и то секинди,след като си го помислих.
Много съм зле,ужас.

Не бих заложил на астралните тела... 

Миличка, извинявай, не ти е до смях, ама ми напомняш на ситуациите с Грозната Бети.    
Поработи над походката си, може точно там да се крие проблемът. Имам леки съмнения, че големият ми син също ще трябва да работи над походката си.  
Дано да нямаш повече инциденти!  
А иначе и аз съм падала под трамвай - слизах на спирката ср/у "Пирогов", беше вечерта, в която се случи трагедията в "Индиго", пред болницата народ, пищят ленейки... Аз блея към болницата (не знаех защо е суматохата) и се подхлъзвам, в следващия миг се озовах с половината тяло под трамвая. Не помня дали хората се развикаха на ватмана да не тръгва или той сам ме е видял, но слава Богу не се стигна до инцидент, дори не се ударих лошо.
А новородения си син го обърнах с количката на улицата, защото колелетата се забутаха в една дупка.  Добре, че гюрукът беше вдигнат и бебо се изтърколи в него, а не на уличното платно. 

Вярвай ми всички имаме такива случки.Ето една от моите култови.Студентка съм и слизам по стъпалата на блока ми и си мисля:Сега,както съм излезла на това мокро време с тия чехли.........следва големо падане по гръб синини като пребита по гърба невъзможност да седна стана или легна за ходене ваобще не може и дума да става.
На механа сме и аз естествено плещя нещо на хората които остават,а аз си тръгвах колегата,които ми държеше вратата(много голяма,масивна и тежка дървена врата)пуска вратата и аз в същия момент се обръщам и .....черно,право в лицето ми 1 месец ходих като боксьор иди после викай,че не са те били.Че икосата ми беше адски къса няма как да скриш красотата.Ужас.

Ръбовете в къщи са на две нива - и двете са отбелязани на краката ми. Да кажеш, че отксоро живея тук - не.
Нямам подходяща тавичка и ползвам тигана за печен във фурната. И всеки път си казвам - само не хващай дръжката с ръка. Случва се и да не го направя, но рядко. 
Подхлъзване на бананова кора - класическо, като в Диамантената ръка. Щото носът ми все е вирнат и не гледам къде ходя.

Хайде и аз да се включа в отбора на спънатите.Още от малка съм такава,сцепена брада,пукната глава,срязан крак,изкълчен глезен и много много синини.И до ден днешен се спъвам на равно.Всички знаят коко съм спъната.Лошото е ,че това го наследява и дъщеря ми.От прохождането си върви и се спъва.Имам чувството ,че й пречат краката.Държа я и пак пада.Тази сутрин я изпращам на ясла и тя излиза от входната ни врата и се спъва в прага и хоп- по очи на площадката.

Ох, не ме разсмивайте, боли - смилете се. Ahim_sa и аз съм 1.80см висока, може и да има значение. Амплитудите при падане винаги са дълги и падането е трагично.
Преди години вървим с мой приятел през НДК. Ранна зима и е тъмно, като в рог. Естествено няма достатъчно осветление. Минаваме покрай онзи, хубавия паметник (тогава още не беше обезопасен с ограда). Та крача смело и в един момент буквално потънах някъде в тъмното. Някъде над мен чух гласът на приятелят ми - добре ли си, да не се потроши? Казвам, не. Меко е под мен. Бях попаднала в шахтата около паметника. Явно някой беше махнал решетката. Дъното беше кишаво, аз полегнала странично и добре омазана. Последствията: разпрани дрехи и много синини.

Трябва да ми леят куршум, май, май

Понеже в къщи сме с теракот във всички стаи, вчера след работа го мих, но нали е зимно време вече, по-бавно засъхва мокрото, успях да се подхлъзна два пъти, но имах късмет, защото дръжката на вратата винаги ми е под ръка.Сега са сетих за един виц, предполагам, че може би го знаете.

Момченце и баща се къпят в банята, но за жалост се подхлъзнало и се хванало за пениса на баща си, при което бащата казал-Хубаво, че не се къпеше с майка си..... или нещо от този род беше

Аз се хлъзгам на теракот главно, понякога на дистанционното, защото мъжът ми има навика да го оставя на пода.Сега запазен номер ми е спъването на кабела на духалката, като направо вадя кабела от контакта.Както казва мъжът ми, вървя и спя.

Не мога да повярвам, че има подобна тема
Аз винаги съм била спъната, още от малка. Все още нося белези на краката от многобройните ми падания.
Мислех, че с времето положението ще се промени, но НЕ! Спънатото си е спънато
Всъщност, при мен това е най-малкия проблем. Изключително непохватна съм. Абсурдно ми е да сервирам храна, питиета и тн.
Абсолютно винаги следя с поглед това което нося, с надежда, че ще избегна разливането..., но уви.
Доста често съм като слон в стъкларски магазин, достатъчни са ми няколко минути да съборя всичко около мен. Не го правя нарочно. Още повече ми става страшно неудобно, защото създавам тройна работа на момичетата в магазина, след подобни изцепки тотално се отказвам от пазаруването, защото почват да ме гледат лошо.
Спъването на равно не искам да го коментирам въобще. Наскоро ми се случи нещо по-ужасно.
Блъснах се много стабилно в улична лампа. И то два пъти!
Оказа се, че лампите бяха точно зад мен, без да забележа?! Обръщайки се рязко назад си ударих главата... стабилно, а имаше хора около мен, адски неудобно. Чудех се да плача ли... да се смея ли. А болеше ужасно.
Имам прякор от тинейджърските си години: disaster. Сещайте се сами...
Колко е хубаво да знаеш, че не си единствен 

Именно. Може да не е заради ръста точно, но пък се пада от по- високо  . Дано се оправиш бързо .

А за форум Бг мода, просто незнам кой е бил пишман сценографа, когато се организира ревю, първото нещо е да се провери настилката дали е удобна за вървене, явно никакви репетиции не са правили хората и направиха страхотно представяне на бг модата, но то и модата като всичко друго . И тези лелки със стирки бяха върха на безумието 

С такива лоши последствия не, но имам една приятелка, която е рекордьор по прилягване по улиците.
Редовно, докато вървим, тя изчезва някъде долу.

Мила, звучи като сюжет от комедия Но за да те успокоя ще ти кажа, че и аз имам спънати дни. Ама буквално се блъскам по ъглите в нас, не мога да улуча вратата  (в трезво състояние). Съответно синките по раменете са факт. Удрям си краката по ръбовете на масата редовно - пак синки. Един път пък така се изтърсих в банята, че не можех да си седна на задника 2 седмици после. Цели 2 пъти си изкълчвах единия крак на едно и също място пред входа, слизайки от стъпалце има-няма 10 см. И двата пъти кракът ми се наду страшно и как болеше малеее. Още помня..
Така, че не си единствена.

п.п. Забравих да спомена, че онзи ден минах с вратата на хадилника върху единия си крак

Ето ви още една "паднала" жена. Като малка ходех с бинтовани колена на училище, превантивно, защото вече зееха дупки от непрекъснатите падания. Мама ми прави прощъпулник на 10 години, ефектът беше от дъжд до пладне. Веднъж в годината имам по едно кардинално изтръшкване, с втората ми бременност паднах в 9 месец, пак на колене, но с третото, пак в 9 месец се спънах в праговете за коли на паркинга, прелетях 2 метра и се приземих по корем на тротоара. На мен ми се размина,  но една жена си изкара акъла. В резултат на многобройните падания, имам проблеми с хрущяла на коляното, предлагат ми артроскопия. Но любимият ми номер, с който едва ли друг може да се похвали е при влизането в кола, да затръшна вратата преди да съм влязла, образно казано да си смажа главата като в менгеме, не знам дали се разбра. Когато дъщеря ми беше бебе, си счупих двата пръста на крака в кошарата й, в момента съм със скъсан мускул на глезена. Печеля ли приза?

Dencho, не е смешно но с глас съм се смяла. Скорошно оздравяване.   
Аз винаги съм си мислила, че най спънатия и отнесен е брат ми. Една от най уникалните случки е как вървейки по тротоара единия му крак, хлътна в дупка, която беше толкова малка, че едва си измъкна крака, не знам как я нацели. 
Така, че на мен да се радвам подобни падания са ми чужди (нищо че ме е мачкал трактор като малка, заради падане от колело), но на равно не съм падала, знай, че има и други като теб. 

Аааа в отбора съм. Нямам много падания но са култови всичките. Първото беше на първата ми среща с бъдещият ми тогава /вече бивш мъж/ Та канят ме на кафе той и най добрият му приятел, най-готините момчета в квартала. Аз хем учудена, че са ме забелязали, хем притеснена...бях на 17 , се надръндих в най-новите обувки на майка ми за времето си невероятно модерни, донесени от чужбина с еййй....такива токове лилави по нашите магазини тогава имаше само черно, бяло и кафяво /1989/ Страшно се джазирах и с  къса пола и шлифер дълъг до земята /тогавашна мода/. Та се уговорихме да ме чакат в 6 на площадката пред входа, тогава нямаше мобилни телефони. Та слизам си аз от вторият етаж нормлно ,виждам ги от последната площтадка  помахвам им за здрасти и в този момент пропускам една стълба....е приземих се в краката им по задник и как успяха да ме отмотаят от шлифера и до ден днешен си остава загадка. А и как този човек после се ожени за мен също  Имам и още две, но стана дълго.

Hi-hi, клубът ни се множи. Много се забавлявам с разказите ви, макар да си е трагикомедия

Здравейте и от мен,  Олимпия,  с походка "а ла спъващо се новородено жирафче" 
От 3години нямам жестоки падания, защото много внимавах заради поредни бременности и малки бебета (а може би защото ми порасна и малко стъпалото, знам ли  ).
Да отбележа, че и аз съм 180сантиметрова върлина, та падането от високо ми носеше "красиви" по цвят травми...
Имам си под коляното един красив белег около 7-8 сантиметра от едно охлузване преди 8години. Какво стана ли? Ами броих стълбите надолу към входа на детегледачката ми...рано сутринта в 10, отивайки да си прибера дъщерята след купон, на който не бях близвала алкохол, за да возя едни висши господа от Грузия...
Та отивам аз, наспала се (тогава млада-зелена ми стигаха 3-5часа сън на денонощие), гримирана и издокарана (за Макдоналдс, да не си мислите че с вечерния грим съм спала) и слизам от таксито. Слизам аз, стъпвайки накриво, естествено, но как да е...
От тук продължавам разказа от името на детегледачката (гледала ме е през прозореца): "Слиза Оля от таксито - красива, с едни разкошни руси къдрици около лицето, със страхотни панталони по тялото, ботуши и палто - самото съвършенство...Чакам аз да звънне на вратата, приготвяйки кафенце да поклюкарстваме - и - няма я наш'та 10минути  А сме на 1-ия етаж! Отварям аз вратата - и вместо русото съвършенство виждам една чорлава и мръсна, със скъсан панталон, размазан грим и кървящ крак псуваща Олимпия  "
Моя милост, гледайки в прозореца да съзра личицето на момиченцето си забравям за 12-те стъпала надолу и се "сривам", търкаляйки се прилично и стенейки...Е, дотъркалях се пред входа и от болки не можех да мръдна...Сидях така, чакайки някой да ме намери и ме дигне, ама нанайси    Станах ядосана, изтупах се и в такъв красив вид се преставих на детето си...
Най-ме беше яд, че не бях близнала винце цяла нощ, а паднах като последната пияница...
Първото ми апартаментче беше в кокетна сграда на пресечка на "Милин камък" (сетете се сами какво предствлява тази улица в "Луксозенец" у Софето...). Докато се науча вечер къде ми е пресечката и кооперацията що пъти се губех, падах и удрях в стълбове - не е истина...(да не говорим, че веднъж на две чаши вино даже съм се извинила на уличната лампа  )
Ще се сетя и за други, няма начин...
Денчо, оздравявай 

Amaryllis за неограничените ми възможности да се губя, мога с дни и нощи да споделям. Това ляво и дясно, това тази или онази улица - много са ми далечни. Живея в центъра на София и не познавам града извън Патриарха, Граф Игнатиев, Витошка и т.н.
Веднъж, миналата зима имах среща с една съфорумка (rut). Та тя ми казва, ще се чакаме при Пирогов. Не, че не знам къде е, но да попитам аз с какво се ходи до там. Та тя ми казва - с 5-та. Аз си излизам от нас, хващам си тролей 5 и чакам да стигна до мястото на срещата. Брееее, минавам Руски паметник, после Стамболийски, после взе да ми става много непознато... След 20мин. път реших да слезна, някъде... Звъня на приятелката ми и и казвам, че съм слезнала на непознато място. И докато говоря, включвам - трябвало е да взема ТРАМВАЙ №5

(да кажа, че и в Созопол съм се губила )

Със сълзи съм се смяла, ръката си хапех за да не събудя бебка. Просто извинявайте, но разказите са ви уникални. Но и аз хоп в отбора. Падания много - последствия за сега леки.
Главата ми остава поне пет пъти между вратата на колата и колонката, колената са ми целите в белези, а винаги си имам синини.

Аз честичко се спъвам и се хвърлям по очи,но чак такова чудо като твоето не ме се е случвало.Нали казват,че при такива ситуации трябва да омесиш пита и да я раздадеш за здраве.

 
Много се смях със вас! (След земетресението трябваше да разпусна)
Като малка и аз бях доста спъната, коленете ми бяха вечно в рани от падания. Слава богу с годините се научих да си гледам в краката, докато вървя, но пък ръбовете не мога да избегна. Редовно се сдобивам със синини, понякога дори не знам как са се получили.  Мъжа ми вече свикна и не ме пита от къде са ми синките.

Тука вече не издържам!  Същото нещо се беше случило и на един мой приятел, макар че му бяха повторили и потретили, че трябва да хване не трамвай, ами тролей.
Noia, твоето влизане в кола ме разби!      На мен онзи ден ми се случи да си фрасна жестоко главата на излизане от колата, чак си седнах обратно на мястото. 

  и аз съм така, но съм на периоди. Обикновенно като ми се струпа повече в работата и с детето всички мебели вкъщи ми пречат. Мъжа ми обаче упорито продължава да се стряска при всяко "Ох", породено от поредните ми близки срещи с ръбовете вкъщи.
Остри ножове вкъщи нямаме - само един, но той се ползва само и единственно от мъжа ми. Причината, разбира се е, че всеки мой опит да използвам въпросният нож завършва с порязване. Единия път доста дълбоко (но не чак да трябва да ме шият  ) се порязах. Викам "Охххх" от кухнята и мъжо търчи на помощ. Междувременно аз съм си фиксирала погледа в раната и (за мой късмет) припадам точно, когато той стига до мен. Много го бях уплашила. Свестявам се в банята, той ме държи до мивката и се опитва да ми плисне вода в лицето, обаче аз в първия момент не мога да разбера как така съм в банята и кой ме е стиснал през кръста. Така че, започвам да се боря с него  и още повече го хвърлям в ужас.   
Счупих си глезена слизайки по единствените 4 стълби на блока. Пропуснах да стъпя на най-долната стълба със скромната й височина от 5 см.  А бях обута в маратонки, та не мога да кажа че токчето нещо...там...

    Момичета, посмях се от сърце , найстина.
Аз пък нон стоп се удрям или в някоя маса , или шкаф , или .... дори и не обръщам внимание къде , но вечно си ходя със синки , огромни синки ...

Синките са просто незаменима част от мен!

Втори курс,кака ви бърза за среща,наконтена-бели,изтъркани дънки,бяла пухинка,намазана....малиии .Зимно,кишаво време.Локва,кола с бясна скорост......досещате се-цялата в кал и киша,възмутена се обръщам да го наругая и....гуш телерафния стълб.Ама със засилка.Такъв откат дадох,така ме заболя,че единственото,което можех да направя от яд и безсилие е.....да си лежа в кишата и да викам:-тъпак,глупак,простак................със все глас.А и устните ми бяха пострадали от удара и ме боляха,та от устата ми излизаше нечленоразделно мучене.Насъбраха се хора покрай мен,даже един дядо предложи да извикат бърза помощ,от удара нещо съм си изгубила съзнанието,била съм изпаднала в умопомрачение.Едвам се надигнах,и чак като се прибрах се поосъзнах-дали не съм била картинка,а?

и аз съм много саката и спъната, ама това твойто бие всякакви рекорди...
успех занапред, да нямаш такива ситуации

 
Има, има на паркета се спъвам, пък за улицата да не говорим.
Най-често падах докато бях бременна може да е било от хормоните,
ама ме съмнява, защото продължавам да съм спъната.
Последния път в осми месец,наконтена на токчета в сняг и лед ще купувам торта,
понеже сме на гости на кръстник. Слизам от колата, и се засилвам към входа на
сладкарницата при което се подхлъзвам, едвам балансирайки тумбак
и токчета политам към нисък градински фенер, на сантиметри от него
мъжа ми успя да ме хване, ама аз в стремежа си да запазя достойнство,
размахвайки ръце, го счупих и паднах. Седейки на колене в снега с разкървена
ръка, се заливах от смях и сили нямах да стана. Мъжа ми се опулил 
не знае човека какво да прави. Наизлязоха хора от сладкарницата, притеснени,
защото по снега всичко в кръв, а аз като пача се хиля. Едвам си прибрах
остатъците от достойнство в колата 

Леле evil добре, че всичко с бебо е било ОК. Направо ми се зави свят.

Ужас evil ,четейки поста ти настръхнах

Да, като в училище ни учеха да правим свещници от ковано жерязо и да рендосваме, вместо да ходим като дами.  Поне на бягането с препятствия да бяхя наблегнали.

Не се косете мацки, бебка е добре, ама с тая спънатата майка
няма шанс да остане без белези
Като се знам, каква бях, като дете, кошмар...вечно бях по спешните кабинети,
то крушата , ябълки не ражда 
Затова сега съм scarface белези на двете вежди,
на брадичката, за колене и лакти не говоря изобщо...
Очукана работа 

evil дъщеря ми е наследила моята отнесеност. За за нейните 3г има лепена вежда, счупено зъбче и смлян вечец... Е и други, по-малки травми. На нея и е простено.  Лошото е, че аз продължавам да отнасям мебели.

Аз съм много тромава и спъната. Обаче заради това много се пазя. Като слизам по стълби, винаги се хващам, никога не тичам надолу и нагоре, за да не падна.Щото като падна, задължително си навехвам нещо--просто много лошо падам. От дете съм си така.
Може да е равно, стъпя ли на криво--край, до там съм.
Просто аз съм най-тромавия човек на света.

dalka тук ще поспорим Аз съм имала случай, като слизам от тролея и да не стъпя нормално. Резултатът - падам по нос пред чакащите да се качат в превозното средтсво..

Със сигурност на всеки му се е случвало нещо подобно. За Щастие не съм падала така, Че да се контузя, то не Че е късно де, но пък имам случка, която, Четяйки те, веднага изплува в сьzнанието ми.
С колело съм, на кръстовище. Минавам на зелено, но не по Шосето, а от там дето пресичат пешеходците. Поглеждам надясно и виждам някакъв пич с кабрио, вземащ ляв завой, изчаква да минат пешеходците, Че да продължи. Странно беше, Че гледаше някъде на друго място. Предположих, Че може да тръгне без да погледне напред и той точно тва и направи.  По енерция гледайки го zавьртях рязко педалите, за да се разкарам от пътя му и... се ботурясах в светофара. А пича направо се заля от смях 

О, аз съм много зле. Постоянно ми се подигряват, че съм спъната в краката. Зъбите съм си чупила така... и все на равното се пребивам!

Да ти минава бързо!

И аз много се спъвам.И може би,защото съм стрелец.При последното ми падане,на равно си счупих крака .Аз не паднах всъщност,защото държах бебето и сигурно в усилието си да се задържа съм стъпала на криво и ето ти счупен крак.Преди това бях паднала от колело докато се мъчех да си задържа шапката.Оттогава не съм карала и ще ми остане белег за цял живот.Веднъж пък докато чаках едно такси и просто се озовах на земята,въобще не усетих как.И по стълбите на гарата съм падала.Сега като си помисля,моята дъщеря много се смее ако залитна и аха аха да падна,сигурно щеше да си умре от смях.И нарочно и правим представления със спъване на ужким.

Което ми напомня, че винаги са ме изумявали хората, които слизат по стълби, без да си гледат в копитата. Аз ако много не внимавам как слизам и реша да не гледам, съм се пребила като едното нищо! 

Ей тая сутрин водя детето на училище и се качвам с него до стаята, че много бяхме подранили. Излизайки от външната врата на училището, почвам да слизам по стълбщето, като още на второто стъпало някак си стъпих на криво и се изстрелях директно срещу целокупно пристигащите деца и родители! В ужаса си, като на лента виждам как си размазвам гримираната физиономия на асфалта и чувам хората как цъкат и викат "Лелееее", а аз решавам да не умирам точно днес и почвам да крякам "Дръжте мееее! Дръжте меееее"  Още не ми е ясно как си стъпих на двата крака, ама достойнство никакво не ми остана, повечето хора ме гледаха ей така 
Честитчко ми се случва да се удрям и пребивам, към този момент без сериозни последици. По принцип съм повече отнесена, отколкото спъната  Много съм неориентирана и се губя като стой та гледай!

аз пък преди 2г. си счупих носа в една стъклена врата!

И аз си счупих зъбите на равното и до ден днешен ме е яд,че не си гледах в краката.

през нощта,2 часа,чувам детски вик и скачам да видя какво става.В стаята е тъмнина(кой ли ми е спрял телевизора,дето ми свети?)Засилвам се и...нищо,пак се засилвам-зверска болка!Ами сега,немога да изляза!!Тогава ми светва,че вратата е затворена!!!Отварям,успокоявам детето и отивам да спя .На сутринта отивам на работа,забравила за среднощния сблъсък,но след като и след второто кафе главоболието ми не спира ,се сещам за моята борба с вратата.Болница ,прегледи,ренген..спокойно,само комоцио.Горкият ми мъж ,целия персонал го гледаше на кръв ,а мен 100 пъти ме питаха :Ама сама  ли се удари"

С мен има много случки,сега се сетих за друга-15 септември,усмихнати вървим с дъщерята първокласничка,бутам бебо с количката и ще ги водя на сладкарница.Паркирам колата в центъра и ги хващам да пресечем по натоварената улица.В момента ,в който стъпвам на пешеходната пътека се приземявам на колене,но количката не я пуснах.Резултата-обелени колене и срааам!!!!

  неповторима съм направо

Дописвам 

Бяхме студенти още, тръгваме с мъжа ми от квартирата в Младост към Студентски град, стигаме до едно отвратително натоварено, нерегулирано (тогава) кръстовище, на Шела с/у Деницата, успяваме да се промъкнем до мястото м/у двете платна, зима, лед, той носи на рамо един сак и вътре телевизор  аз се похлъзвам и както го бях хванала под ръка, успях да го преметна през мен с все телевизора  на тях двамата нищо им нямаше, но аз разтегнах нещо на ръката и сума ти време не можех да я движа 

И май съм единствената, падала на форумски купон  че и детето носех за разкош, но се размнахме без контузии 
Да подчертая, бях трезва 

Въй Никол, ма аз никъде не уточних, че не пия. Сега да не ме вземете за пиандурник някакъв. Всички случки са на трезво. Трябва да почна да пия, може тогава вестибуларният апарат да ми се оправи.

П.С. Набързо да спомена, че моя позната ми счупи 2 предни зъба с глава. Беше си легнала в скута ми. Стана рязко, удари ми брадата, ченетата ми се треснаха и парченца от 2-та първи долни зъба си ги изплюх, като в анимационен филм.

Имам и чупен палец на десен крак в юношеска възраст. Спускайки се на ролба, напреки си препречих пръстите в дъното на басейна. Напомням - висока съм 1.80см

Аз уточних, защото все пак на кръчмите се пие, но това беше още в началото на вечерта 
Като каза зъби, дъщеря ми май е тръгнала по нашия път, още на 1г. и половина падна и си счупи двата предни

Същата и моята. На година и малко, счупен горе дясно 1-ви. Мамина ненагледна. Какво друго да наследи горкото.

 
Да са живи и здрави

ot 2 meseca ne se bqh smqla .imam v momenta golemi  trevogi no ti me rasmq ot syrce.napisalasi go syper qko .ne 4e i az nesym karyk ama ti napravo si nomer1.li4isi  4e si mnogo goten 4ovek.

Готина - малко поочукана, тук там насинена... Ма мама ми казва - най-хубава си мамо и най-умна
Само брат ми от време на време ми напомня, че на високо ум не вирее. Не знам щ'о така ме занася

И да добавя, заплашила съм съпругът си, че ако не ми върви по гайдата, ще си извадя медицинско за реброто и ще го изнудвам

Е то и аз да доразкажа...тогава. Бившият ми мъж е моторист и съответно чест посетител в Пирогов. Та отивам аз преди години на свиждане, защото той лежи там със счупен крак и вървя пеша от Зона Б 5, където работех, към Пирогов. Ама предишният ден съм си купила гуменки на платформа, защото и аз съм много висока не съм свикнала да ходя на високи обувки. Ама удобно ми се видя  не е токче все пак , а платформа. И точно пред хотел Родина, където висят сигурно по 30 таксиметрови шофьори, пресичайки си вдигнах недостатъчно крака, платформата ми закачи бордюра и излющях по очи...е нямаше такива аплодисменти. Просто помня, че както докоснах земята, така се и надигнах със светлинна скорост и без да се обръщам назад.Чак на следващият светофар се спрях и разгледах щетите разкървавени ръце, скъсани дънки и изранени колена...болеше, но нямаше за кога да се връщам да се преобличам, че щеше да свърши свиждането и е както си бях отидох. Докато чаках асансьора един санитар ме попита, дали идвам за преглед, а мъжа ми, като ме видя ми вика абе ти да не си ми карала мотора 

А миналата година точно на 2 Януари събрах очите на дечурлигата на езерото Ариана, бях решила да релаксирам и да правя любими неща и отидох на кънки. Та карам си аз /на 36 год съм и съм много добра кънкьорка/ в два следобяд няма много хора , пускат една бърза песен и нас не дагонять. Закачи ми се ръбчето на кънката в кофтия им лед и успешно прелетях цялата пързалка пред смаяният поглед на дечицата и родителите, които криво-ляво ги учеха да карат. Даже и ръцете си не успях да протегна, спрях с глава в мантинелата...после доктори...но глава здрава бе имах скъсани ставни връзки на крака и бонус шина до Март.

Спирам ,ама имам и още...няма да досаждам. Това, което зная със сигурност е, че тази зима пак ще карам кънки...

Може да си спъната, но си изобретателна! 

П.С. kroelahai, съжалявам за това, през което преминавате.  Моля се за детенцето ти! 

Има, има и още как! Особено съм внимателна към стълби, тротоари и разните ръбове из къщи, без особен ефект. Но незнам защо, най се дразня когато изпускам разни неща. Абе внимавам, ама на! У дома няма една с друга еднакви чаши или чинии. А филийките дето ги мажа на децата, незнам защо толкоз внимателно ги държа, а все са обърнати с намазаното на килима... На кафе или на кръчма, все съм накапвам или разсипвам. Веднъж така един сервитоьор разсипа таблата с една сериозна поръчка на главата ми. Усещането на уиски и кубчета лед във вратът ми беше ужасно... Ето на всеки се случва ама наистина е дразнещо 

Постоянно се удрям в разни мебели в собствения ми апартамент. Всичко седи на едно и също място от 7-8 години, но аз все едно е местено вчера! Преди два дни мъжа ми вика, ей каква е тази синка, поглеждам, а тя огромна, вече дори не обръщам внимание, когато се удрям. Снощи сгъвам количката на детето и си защипах палеца между две рамки, направо ми се дорева! Ужас!!!