Момичета, посмях се от сърце , найстина.Аз пък нон стоп се удрям или в някоя маса , или шкаф , или .... дори и не обръщам внимание къде , но вечно си ходя със синки , огромни синки ...
.Зимно,кишаво време.Локва,кола с бясна скорост......досещате се-цялата в кал и киша,възмутена се обръщам да го наругая и....гуш телерафния стълб.Ама със засилка.Такъв откат дадох,така ме заболя,че единственото,което можех да направя от яд и безсилие е.....да си лежа в кишата и да викам:-тъпак,глупак,простак................със все глас.А и устните ми бяха пострадали от удара и ме боляха,та от устата ми излизаше нечленоразделно мучене.Насъбраха се хора покрай мен,даже един дядо предложи да извикат бърза помощ,от удара нещо съм си изгубила съзнанието,била съм изпаднала в умопомрачение.Едвам се надигнах,и чак като се прибрах се поосъзнах-дали не съм била картинка,а?





По енерция гледайки го zавьртях рязко педалите, за да се разкарам от пътя му и... се ботурясах в светофара. А пича направо се заля от смях