Аз родих без упойка, защо тя да е условие за естествено раждане? По-добре е от секциото, поне за мен, по-бързо влизаш в ритъм 
И аз също така
- Публикувана: 14 ноем. 2008, 17:53 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2008, 12:04 ч.
Предимствата на нормалното раждане?
И аз също така
Възстанових се от секцио за няколко часа. Не познавам вагинално раждала жена, която да се е възстановила по- бързо от мен от моето секцио. За сметка на това съм срещала доста примери за обратното (и едно трудно възстановяване от секцио).
Единственото предимство на вагиналното раждане е. че... ами, май няма такова....
Единственото предимство на вагиналното раждане е. че... ами, май няма такова....
Възстанових се от секцио за няколко часа. Не познавам вагинално раждала жена, която да се е възстановила по- бързо от мен от моето секцио. За сметка на това съм срещала доста примери за обратното (и едно трудно възстановяване от секцио).
Единственото предимство на вагиналното раждане е. че... ами, май няма такова....
Единственото предимство на вагиналното раждане е. че... ами, май няма такова....
Ееее - пълни глупости - аз след второто раждане можех и градина да прекопая, това като контра за бързото възстановяване.
Освен това, не случайно природата си го е измислила да се ражда така, ами защо на запад, в "белите" страни гледат до край да избегнат секциото, като нормалното е без предимство?
Освен това, не чух някой до сега да каже как се отразява нормалното раждане vs. секциотио на самия плод.
Да не мислиш, че е все едно детето направо да го извадят, ей тъй, по майчина или докторска прищявка (в голямата част от случаите), без да се е адаптирало, без да е преминало през тъй нужната кратковременна хипоксия (която благоприятства разгъването на белите дробове).
Отделно, никой още не е разбрал, защо в точно този момент, детето тръгва да излиза - всяко подобно вмешателство в природните работи си има значение.
Държа да подчертая, че всичко това се отнася за случите, когато действотелно няма медицински проблем, налагащ секцио, което е много малка част от случаите, убедена съм.
Не съм раждала секцио и нямам лични наблюдения, за да мога да сравня усещането, така че `предимства` едва ли ще е най-точното описание. Но мога да кажа защо ако имам трето дете отново бих избрала да родя нормално и без упойка:
1. Защото ме прави щастлива и пълноценна
2. Защото процесът ме изпълва с въодушевление и възторг
3. Защото ужасно много ми харесва усещането, че мога да допринасям за случващото се - мога да си избирам позата, мога да усещам бебето си, мога да се движа, мога да преценявам как вървят нещата
4. Защото раждам аз и никой не изражда бебето ми - акушерката го поема и помага, но аз съм тази, която го извежда на бял свят, с моето тяло, моите усилия, моето желание, страст и възторг
5. Защото моментът на излизане на бебето е невероятен - от една страна чисто като физическо усещане и от друга абсолютната еуфория от втурналите се хормони, просто няма друг такъв момент на щастие и блаженство
6. Защото мога веднага да взема бебето си и веднага да поема грижите за него, поставяйки го на гърдите си - нито на мен, нито на него му е необходимо нещо друго (освен едно одеало отгоре, че бая тресе от адреналина
)
7. Защото мога да стана 2ч след това, мога да се изкъпя, да си сменям сама превръзката и не завися от никого за подлоги, тоалет и хигиенни нужди
8. Защото бебето ми е изживяло нещата по начина, който е предвиден, за да може да се адаптира възможно най-добре към промяната и защото моето топло тяло е там, на негово разположение веднага, за да може да се почувства добре дошло и да усети познат остров в безграничния свят
9. Защото бебето ми е грозничко, леко сплескано или подпухнало - свидетелствата за това, че е извоювало своята първа битка с живота и е победител, готов за оцеляване и за неизбежно предстоящите нови победи
10. Защото детето ми е в състоянието, в което трябва да е - будно, активно, любопитно и възприемчиво, с незамъглено от упойка съзнание и рефлекси, готово да открие гърдите ми и да извоюва веднага втората си победа, тази за снабдяването с храна
11. Защото в това няма нищо героично, страдателно, умилително или достойно за възхищение - това е просто начинът, по който е предвидено нещата да се случват и който осигурява оптимално доброто оцеляване на моето дете.
Моите емоции са си емоциите на всяка майка - а раждането такова, каквото съм го изживяла, е раждането, както е предвидено да се случва по чисто практичните природни закони. Спазването им обикновено гарантира по-добри шансове, неспазването може да доведе до проблеми. Просто и ясно.
1. Защото ме прави щастлива и пълноценна
2. Защото процесът ме изпълва с въодушевление и възторг
3. Защото ужасно много ми харесва усещането, че мога да допринасям за случващото се - мога да си избирам позата, мога да усещам бебето си, мога да се движа, мога да преценявам как вървят нещата
4. Защото раждам аз и никой не изражда бебето ми - акушерката го поема и помага, но аз съм тази, която го извежда на бял свят, с моето тяло, моите усилия, моето желание, страст и възторг
5. Защото моментът на излизане на бебето е невероятен - от една страна чисто като физическо усещане и от друга абсолютната еуфория от втурналите се хормони, просто няма друг такъв момент на щастие и блаженство
6. Защото мога веднага да взема бебето си и веднага да поема грижите за него, поставяйки го на гърдите си - нито на мен, нито на него му е необходимо нещо друго (освен едно одеало отгоре, че бая тресе от адреналина
)7. Защото мога да стана 2ч след това, мога да се изкъпя, да си сменям сама превръзката и не завися от никого за подлоги, тоалет и хигиенни нужди
8. Защото бебето ми е изживяло нещата по начина, който е предвиден, за да може да се адаптира възможно най-добре към промяната и защото моето топло тяло е там, на негово разположение веднага, за да може да се почувства добре дошло и да усети познат остров в безграничния свят
9. Защото бебето ми е грозничко, леко сплескано или подпухнало - свидетелствата за това, че е извоювало своята първа битка с живота и е победител, готов за оцеляване и за неизбежно предстоящите нови победи
10. Защото детето ми е в състоянието, в което трябва да е - будно, активно, любопитно и възприемчиво, с незамъглено от упойка съзнание и рефлекси, готово да открие гърдите ми и да извоюва веднага втората си победа, тази за снабдяването с храна
11. Защото в това няма нищо героично, страдателно, умилително или достойно за възхищение - това е просто начинът, по който е предвидено нещата да се случват и който осигурява оптимално доброто оцеляване на моето дете.
Моите емоции са си емоциите на всяка майка - а раждането такова, каквото съм го изживяла, е раждането, както е предвидено да се случва по чисто практичните природни закони. Спазването им обикновено гарантира по-добри шансове, неспазването може да доведе до проблеми. Просто и ясно.
Не съм раждала секцио и нямам лични наблюдения, за да мога да сравня усещането, така че `предимства` едва ли ще е най-точното описание. Но мога да кажа защо ако имам трето дете отново бих избрала да родя нормално и без упойка:
1. Защото ме прави щастлива и пълноценна
2. Защото процесът ме изпълва с въодушевление и възторг
3. Защото ужасно много ми харесва усещането, че мога да допринасям за случващото се - мога да си избирам позата, мога да усещам бебето си, мога да се движа, мога да преценявам как вървят нещата
4. Защото раждам аз и никой не изражда бебето ми - акушерката го поема и помага, но аз съм тази, която го извежда на бял свят, с моето тяло, моите усилия, моето желание, страст и възторг
5. Защото моментът на излизане на бебето е невероятен - от една страна чисто като физическо усещане и от друга абсолютната еуфория от втурналите се хормони, просто няма друг такъв момент на щастие и блаженство
6. Защото мога веднага да взема бебето си и веднага да поема грижите за него, поставяйки го на гърдите си - нито на мен, нито на него му е необходимо нещо друго (освен едно одеало отгоре, че бая тресе от адреналина)
7. Защото мога да стана 2ч след това, мога да се изкъпя, да си сменям сама превръзката и не завися от никого за подлоги, тоалет и хигиенни нужди
8. Защото бебето ми е изживяло нещата по начина, който е предвиден, за да може да се адаптира възможно най-добре към промяната и защото моето топло тяло е там, на негово разположение веднага, за да може да се почувства добре дошло и да усети познат остров в безграничния свят
9. Защото бебето ми е грозничко, леко сплескано или подпухнало - свидетелствата за това, че е извоювало своята първа битка с живота и е победител, готов за оцеляване и за неизбежно предстоящите нови победи
10. Защото детето ми е в състоянието, в което трябва да е - будно, активно, любопитно и възприемчиво, с незамъглено от упойка съзнание и рефлекси, готово да открие гърдите ми и да извоюва веднага втората си победа, тази за снабдяването с храна
11. Защото в това няма нищо героично, страдателно, умилително или достойно за възхищение - това е просто начинът, по който е предвидено нещата да се случват и който осигурява оптимално доброто оцеляване на моето дете.
Моите емоции са си емоциите на всяка майка - а раждането такова, каквото съм го изживяла, е раждането, както е предвидено да се случва по чисто практичните природни закони. Спазването им обикновено гарантира по-добри шансове, неспазването може да доведе до проблеми. Просто и ясно.
1. Защото ме прави щастлива и пълноценна
2. Защото процесът ме изпълва с въодушевление и възторг
3. Защото ужасно много ми харесва усещането, че мога да допринасям за случващото се - мога да си избирам позата, мога да усещам бебето си, мога да се движа, мога да преценявам как вървят нещата
4. Защото раждам аз и никой не изражда бебето ми - акушерката го поема и помага, но аз съм тази, която го извежда на бял свят, с моето тяло, моите усилия, моето желание, страст и възторг
5. Защото моментът на излизане на бебето е невероятен - от една страна чисто като физическо усещане и от друга абсолютната еуфория от втурналите се хормони, просто няма друг такъв момент на щастие и блаженство
6. Защото мога веднага да взема бебето си и веднага да поема грижите за него, поставяйки го на гърдите си - нито на мен, нито на него му е необходимо нещо друго (освен едно одеало отгоре, че бая тресе от адреналина
)7. Защото мога да стана 2ч след това, мога да се изкъпя, да си сменям сама превръзката и не завися от никого за подлоги, тоалет и хигиенни нужди
8. Защото бебето ми е изживяло нещата по начина, който е предвиден, за да може да се адаптира възможно най-добре към промяната и защото моето топло тяло е там, на негово разположение веднага, за да може да се почувства добре дошло и да усети познат остров в безграничния свят
9. Защото бебето ми е грозничко, леко сплескано или подпухнало - свидетелствата за това, че е извоювало своята първа битка с живота и е победител, готов за оцеляване и за неизбежно предстоящите нови победи
10. Защото детето ми е в състоянието, в което трябва да е - будно, активно, любопитно и възприемчиво, с незамъглено от упойка съзнание и рефлекси, готово да открие гърдите ми и да извоюва веднага втората си победа, тази за снабдяването с храна
11. Защото в това няма нищо героично, страдателно, умилително или достойно за възхищение - това е просто начинът, по който е предвидено нещата да се случват и който осигурява оптимално доброто оцеляване на моето дете.
Моите емоции са си емоциите на всяка майка - а раждането такова, каквото съм го изживяла, е раждането, както е предвидено да се случва по чисто практичните природни закони. Спазването им обикновено гарантира по-добри шансове, неспазването може да доведе до проблеми. Просто и ясно.
Хедра, браво!
Само да те поправя-защо да може да станеш едва 2 часа след раждането? Вероятно заради практиките в БГ-аз станах още 15-20 минути след раждането. При мен възстановяване на практика нямаше- в секундата в която бебето излезе от мен почувствах облекчение и бях готова да стана и да припкам, както и направих, взех си бебето веднага и започнах да го кърмя, отидох до тоалетната и повече не се спрях.
Надявам се и второто раждане да протече по същия начин (и се готвя за това)!
Само да те поправя-защо да може да станеш едва 2 часа след раждането? Вероятно заради практиките в БГ-аз станах още 15-20 минути след раждането. При мен възстановяване на практика нямаше- в секундата в която бебето излезе от мен почувствах облекчение и бях готова да стана и да припкам, както и направих, взех си бебето веднага и започнах да го кърмя, отидох до тоалетната и повече не се спрях.
Надявам се и второто раждане да протече по същия начин (и се готвя за това)!
Аз родих нормално, имаше намеса на медикаменти единствено със система окситоцин. Усетих кога излиза бебето ми и сълзите ми сами тръгнаха. Гушнах я веднага, беше подпухнала и с неестествен за човек цвят, но за мен беше най-красивото същество на света. След час и половина се чувствах както преди да забременея, като изключим разтегления корем и това че се намирах в болница.
Ако няма медицински причини за секцио аз лично не бих се съгласила, дори да ми предлагат подарък към операцията.
Ако няма медицински причини за секцио аз лично не бих се съгласила, дори да ми предлагат подарък към операцията.
ще замоля за втори път: избягвайте личните нападки и етикети.
коментирайте себе си, без намеци за хората с друг избор, късмет или съдба. неприятно ми е да чета епитети и обобщения, при това за хора, които нито вие нито аз познаваме. не е само за тази тема това...
(мен лично не би ме учудило, ако тук не се разпишат майки раждали със секцио. още самото заглавие е 'на чомпи' и на търсене - а всъщност, изводи и оценки могат да дават само преживелите и раждане без намеса, и такова със, при това само от своята си гледна точка. не виждам как някой който не е преживял нещо може да прави сравнение... отново, това важи не само за ражданията.)
еди.
ПС без да коментирате: има хора, за които помоща на екип лекар + акушерка и въобще родилните отделения са ненормални. не се шегувам. ако искате да не се хванете за гушите, просто трябва да уважавате другия - не само теоретично и не само ако прилича на вас.
коментирайте себе си, без намеци за хората с друг избор, късмет или съдба. неприятно ми е да чета епитети и обобщения, при това за хора, които нито вие нито аз познаваме. не е само за тази тема това...
(мен лично не би ме учудило, ако тук не се разпишат майки раждали със секцио. още самото заглавие е 'на чомпи' и на търсене - а всъщност, изводи и оценки могат да дават само преживелите и раждане без намеса, и такова със, при това само от своята си гледна точка. не виждам как някой който не е преживял нещо може да прави сравнение... отново, това важи не само за ражданията.)
еди.
ПС без да коментирате: има хора, за които помоща на екип лекар + акушерка и въобще родилните отделения са ненормални. не се шегувам. ако искате да не се хванете за гушите, просто трябва да уважавате другия - не само теоретично и не само ако прилича на вас.
Аз родих нормално, имах епизотомия, няколко дена не можех да си седна на д-то. 
Това беше неприятната част, иначе бързо се възстанових. Пак бих родила нормално.
Това беше неприятната част, иначе бързо се възстанових. Пак бих родила нормално. И аз така, само, че втория път може и да си поискам епидурлна, след това което съм чела за нея
Според мен няма спор затова ,че нормалното раждане предполага по-бързо възстановяване, докато при секциото предимството е ,че си подготвена и знаеш датата на раждането на своята рожба, но да не забравяма ,че все пак си е операция . Аз след като родих по естествен път станах на крака от магарето и се придвижих до стаята си, чак се очудих от себе си, но това ми се отрази добре, след два часа бях забравила за раждането, но ми предстояха трудностите на майчинството На мен по-скоро ми се иска не да спорим кое е по-по най...като раждане, а да се придържаме към темата и най-вече да споделим позитивен опит
На мен по-скоро ми се иска не да спорим кое е по-по най...като раждане, а да се придържаме към темата и най-вече да споделим позитивен опит
Не мога да го напиша по-добре от Хедра 
Само мога да споделя собствения си опит - въпреки че раждането подължи 2,5 денонощия (мой избор) и детето се роди призори, т.е. две нощи почти не бях спала - нямаше и помен от умора - страшна работа е адреналинът Нямах никакви разкъсвания, родих и веднага си поех бебето и си седнах на д-то да си го кърмя. Можех да стана на 10-тата минута, ама нищо не налагаше да си развалям идилията с малкия човек, пък и пъпната връв още не беше прерязана и плацентата още беше в мен, не виждах нужда да се местя заедно с бебето, беше ни много удобно където си бяхме. За тези неща се погрижихме по-късно, а като цяло към обад някъде започна да наляга умората и се чувствах точно като гимназистка след бурен купон продължил до сутринта 
Възстановяването беше светкавично - на другия ден вечерта си намъкнах любимите дънки и хоп - в една квартална кръчма да "полеем" събитието (а, аз да ям - че хич не ми беше до ядене последните дни
)
Само мога да споделя собствения си опит - въпреки че раждането подължи 2,5 денонощия (мой избор) и детето се роди призори, т.е. две нощи почти не бях спала - нямаше и помен от умора - страшна работа е адреналинът
Нямах никакви разкъсвания, родих и веднага си поех бебето и си седнах на д-то да си го кърмя. Можех да стана на 10-тата минута, ама нищо не налагаше да си развалям идилията с малкия човек, пък и пъпната връв още не беше прерязана и плацентата още беше в мен, не виждах нужда да се местя заедно с бебето, беше ни много удобно където си бяхме. За тези неща се погрижихме по-късно, а като цяло към обад някъде започна да наляга умората и се чувствах точно като гимназистка след бурен купон продължил до сутринта Възстановяването беше светкавично - на другия ден вечерта си намъкнах любимите дънки и хоп - в една квартална кръчма да "полеем" събитието (а, аз да ям - че хич не ми беше до ядене последните дни
)