Радостни сме ний мадами, че сме вече НОЕМВРИйски мами!

Ето как родих и аз...

В нощта преди големия ден от притеснение не можех да заспя, унесох се към 4.30 с мисълта, че от безсъние ще съм замаяна в родилното. Доки ме викаше в 8.30. Когато пристигнах, тя беше в операционната и се наложи да почакам половин час. През това време страховете ме завладяха, въпреки разказите на приятелки и уверенията на док, че операцията ще бъде лека. Беше ми казала да не ям от вечерта и не ми направиха клизма, за което съм благодарна. Качиха ме на магарето за поставяне на катетър и вече припадах от страх. Мога да кажа, че най-неприятната част от цялото раждане беше тази с катетъра...
После ми облякоха операционната нощница с връзки отзад и ме заведоха пред операционната. Там ми дадоха чашка с някаква течност да изпия - било "лимонадка на щастието" а всъщност е нещо за подготвяне за пълната упойка. Анестизиолога ме заведе до масата, върза ми дясната ръка, после на лявата постави отворите за инжекциите, които останаха там до изписването. Постоянно ме караше да говоря. Обясни ми, че ще ме приспи в последния момент, преди да ме резнат, но няма да усещам никаква болка от подготовките. Моята доки дойде, намаза ми корема с нещо студено и постоянно обясняваше какво прави. Казаха ми, че ще извадят бебка на 4-тата минута а аз ще се събудя след точно 25 минути. Очаквах, че упойката ще продължи повече... Обясни, че ще имам 6 външни шева, които ще са естетични и няма да се махат после. Е... докато ме караха да говоря/даже на български/ неусетно заспах, все така треперейки от страх...
Събудих се с неописуема болка. Не можех да дишам от нея, не можех да помръдна, искаше ми се да спре, да не се бях събуждала - толкова много болеше. Отворих очи и даже не помислих за бебето, заради болката, докато не чух до мен тъничкото и гласче... И... всичко ми мина, сякаш някой бе изрязал усещанията с нож. Гледах нежното и личице до мен/някой я държеше над мен/ и се разплаках заедно с нея. Сложиха ми обезболяващо, после ми повдигнаха леглото, някой ни снима... от светкавицата загубих личицето на бебенцето, но вече я усещах на гърдата си. Тя беше родена само преди половин час, а вече се опитваше да засуче...
Преди операцията имах преглед на ехограф, който показа 3.300 кг за бебето, а тя се беше родила само 2.800 и малко, 50 сантиметра. Толкова мъничка...
Бях 3 часа на системи и обезболяващи, после ми свалиха тръбичките, прегледаха раната и ме изправиха да седна. Накърмих я нормално вече, след което ме вдигнаха да вървя. Виеше ми свят малко но знаех че е важно движението. След още няколко часа, които минаха неусетно вече си ходех по коридорите и до санитарния възел, кърмех си бебето и пиех течности.
Умориха ме от глад - два дни не ми даваха друго освен бисквитки и сокове. След газовете ми разрешиха да ям супички по малко, и леки храни. Емили честичко плачеше и нямах време да поспивам, затова мисля се възстанових много бързо. Нямах кърма в началото но тя нещо сучеше и гълташе, значи дърпаше нещо. Кърмата ми слезе на 3-я ден с гръм и трясък - гърдите ми станаха като камък, твърди и болезнени. Изписаха ни на 3-я ден/в неделя/, като ми смениха превръзката от марли с филм от спрей, който покриваше раната. Можех да се къпя. В къщи имах съвсем слаби болки понеже вече нямаше обезболяващи, но те утихнаха още 1-я ден.
Искам да споделя, че колкото и да е лека операция, не много болезнена и съвсем кратка... все пак е операция и ако имах избор, определено бих предпочела нормалното раждане.
През цялото време, тези 3 дни личния ми кардиолог беше с мен, после в къщи - пак. Проблемите ми със сърцето се задълбочиха и сега отново съм на медикаменти, но с надежда да мине. Дори да не мине... дори да се окаже прав, че едно раждане за мен е много рисково, не бих заменила изживяването с нищо друго на този свят. Няма по-голяма щастие от това да си майка. Няма по-голямо щастие от онази първа, несъзнателна беззъба усмивка...
 

На чакащите - успех и кураж. Не е важно какво е раждането, забравя се. Само Любовта остава.

Здравейте, мамчета. На 11.11.2008г. точно в 11 часа родих Рада 2800 / 48 см.  (нормално раждане) . И двете сме добре и вече сме си в къщи.
Честито на всички родили мамчета – да са ни живи и здрави рожбичките     . И стискам палци на чакащите.
Аз пиша много рядко, но затова пък ви чета редовно

Честито момиченце, if4eto, честита радост 

Няма по-голямо щастие от онази първа, несъзнателна беззъба усмивка...
просто настръхнах като го прочетох  толкова мило ми стана...

Пепенка, аз още си плача от щастие като ми се захили на сън 
Как е твоята принцеса? Има ли нови снимки?
И аз ще кача някоя снимка в албумчето после...

Успя да ме разплачеш ....

Честито на Ифчето да ти жива и здрава принцесата! 
 Темичката върви доста вяло, явно не останахме много бременни. Повечето мами са заети с малките слънчица и нямат време за писане.

Здравейте,мамчета!Ние сме все още 2 в 1.....и търпеливо си се чакаме....ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ЩАСТЛИВИ МАМИ,КОИТО ВЕЧЕ ГУШКАТ РОЖБИТЕ СИ....!ПОЖЕЛАВАМ ИМ МНОГО НЕЗАБРАВИМИ МИГОВЕ,ПОСЛУШНИ И ЗДРАВИ БЕБЧЕТА!Покрай мен за сега положението е спокойно,всеки ден отмествам календара с въздишка,а бебка вътре си мърда безгрижно....Притесняват ме само твърде често сменящите ми се настроения,които може би побъркват вече татито ,но като гледам той геройски си взима въздух и търпи....Хайде прегръдки на всички....

Лорка мила и мен успя да разплачеш.................толкова красиво разказваш.................
аз май имам контракции на около 20 минути,не толкова болезнени като нощните,но пък са регулярни......

Лора така си написала целия си разказ, че едва ли ще остане майка във форума която да не се разплаче
Дано да отшумят сърдечните проблеми

Ифчето честита дъщеричка!
Да ти е жива и здрава и много щастие и радост да носи на цялото семейство!

Iveto 11, от къде го свали този филм - "Филмчето се казва "The happiest baby on block"?

Шамс, казвам ти описанието по което моя татко го намери, ако нещо не е ясно ще го питам за повече подробности: караш по бул. Гоце Делчев, посока Борово, като пресечеш бул. България, завиваш първата пряка в дясно и пак първата в дясно. Караш направо и от лявата страна блок 26. На ъгъла на блока има малка табела Аптека, завиваш зад блока и ще я видиш. Явно е много известно мазилото защото само като кажеш дайте ми от вашето кремче за хемороиди е достатъчно. А мисля че при татковците хемороидите са на нервна почва, моя като се изнерви в работата после само съска от болка, а събота и неделя казва че усеща само като неразположение.
Дано, да ви помогне и на вас!


Лора, дано бързо да отшумят проблемите със сърцето!

Честно да ви кажа още не мога да повярвам, че си имам дъщеричка. Първите дни все й казвах какината Таткото ми се смее, че щерката е ревлива като мен 

Нелка, за шевовете пробвай спрей Бивацин, или за мазане йодасепт. Аз се пръскам със спрея и вече нямам даже опъване, но като го търсих да си купя ми казаха, че бил спрян от производство и намерих само в аптеката към клиниката.

Лорче 
 
Мамчета чух се с Мишлето .И тя и Верича и техните бебоци са много добре скоро всички ще са си в къщи 

Аз малко като черна станция  имам мисия да ги информирам за новообебилите семамчета и сега си водя списъче 
 Стискам палци на мамчетата ,на които днес им предстои вълшебната срещичка

Лора ти трябва да пишеш поеми мила Невероятен талант 
Честито на новообебилите се 
А колкото до плацентите - мене ме изпуснаха - плацентата ми беше прекалено стара - предпоследна или последна степен се оказа,  и за това по време на най-силните контракции се отлепи преди да и е дошло времето за отлепяне (сиреч хпреди бебето да тръгне да излиза) - и именно за това се наложи секцио - по мое мнение ако някой си беше направил труда да ме види на видеозон 1 седмица преди да тръгна да раждам (щото две седмици преди това вече беше 3 към 4 степен) а не само да ми се повтаря - спокооойно, всичко върви по учебник - можеше и да ми се размине ножа - нооооо не мога да докажа нищо 
Абе божа работа - кво да правиш!
Я да питам мамите с опит - кога спират да текат тия кървища (лохии или нещо подобно беше )?
еххх как лети времето значи - имам чувството че ей сега ще мине годината