Мисля, ченай-разумното е да му събереш багажа и да го стовариш пред вратата, щом квартирата се води на твое име.
- Публикувана: 16 ноем. 2008, 15:42 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2009, 11:26 ч.
Как се живее така?
Има такива случаи. Точно заради тях още преди да се оженим обяснявах надълго и нашироко какво е 'общ бюджет',
въпреки, че тук това е по-скоро непопулярно. Много ми беше важна пълната прозрачност на приходи и разходи, така се живее спокойно. Не можем да споделяме заедно всичко в този живот, да имаме деца, дом и общи планове, а основен ресурс за семейството (парите) да делим. Не намирам логиката, просто.
Съветът ми е да опиташ да тропнеш с крак и да промениш ситуацията. Не мисля, че това, че са минали 12 години, че съпругът ти е по-възрастен е причина да не опиташ - в крайна сметка сте на ново място само от 1 година, можеш да използваш това за 'оправдание' за започване на разговор. Обясни, че ситуацията е променена и искаш от утре да имате общ и прозрачен бюджет. Пробвай.
въпреки, че тук това е по-скоро непопулярно. Много ми беше важна пълната прозрачност на приходи и разходи, така се живее спокойно. Не можем да споделяме заедно всичко в този живот, да имаме деца, дом и общи планове, а основен ресурс за семейството (парите) да делим. Не намирам логиката, просто.
Съветът ми е да опиташ да тропнеш с крак и да промениш ситуацията. Не мисля, че това, че са минали 12 години, че съпругът ти е по-възрастен е причина да не опиташ - в крайна сметка сте на ново място само от 1 година, можеш да използваш това за 'оправдание' за започване на разговор. Обясни, че ситуацията е променена и искаш от утре да имате общ и прозрачен бюджет. Пробвай.
Цитат
Той постоянно обвинява мен, че вече си мисля, че в мен е причината.
Още по чудно ми е ти за какво си мислиш, че вината е в теб, само заради неговите думи ли? 
[/quote]
Аз може би не се изразих много добре, просто съм ужасно объркана и разстроена. При нас нещата са много по-сложни.Просто като прочетох темата за семейния бюджет се включих, защото и при нас го има този проблем. А това, че ме обвинява е, защото от известно време се усъмних, че мъжът ми има любовница и започнах да го следя и да му ровя в джобовете. И точно заради тази бележка, която открих той откачи - че съм била луда и съм го следяла постоянно.
Цяла нощ съм мислила и съм се измъчвала къде ни е проблема - дали в мен е вината, че така го подозирам затова го споделих и тук. Вътрешно съм убедена, ча няма бъдеще нашето семейство, но се страхувам все още от вземане на такова важно решение.
Хващайте си децата и беж! 
Може да звучи много крайно,но аз лично,каквото и да е,такова отношение не бих могла да преглътна.И то толкова много време....Ами децата?Ако попият това поведение?!Да,да...Щом децата са моя грижа,значи ще са си само моя.Развод и ...каквото сабя покаже.Това просто не е нормално и не бива да продължава.
Може да звучи много крайно,но аз лично,каквото и да е,такова отношение не бих могла да преглътна.И то толкова много време....Ами децата?Ако попият това поведение?!Да,да...Щом децата са моя грижа,значи ще са си само моя.Развод и ...каквото сабя покаже.Това просто не е нормално и не бива да продължава.
Мили хора, пак съм аз - много благодаря на всички които се включиха. Темата не е пързалка, ами си е живата истина, за съжаление и доста съм спестила, ама историята с парите преля чашата........ Ама се опитвам с кураж и хумор да си нося товара, който сама съм си избрала. Прочетох написаното и от Нори и аз също бих искала да я окуража....... За съжаление явно има и други такива мъже около нас, които са мили, добри и никой не подозира какво се крие зад приятната външност.... Живият пример е до мене - симпатичен мъж, приятен и отзивчив колега във високопоставена администрация, а всички около нас казват - каква приятна двойка..... А всъщност нищо не е такова каквото изглежда......
И накрая ако други жени с моята съдба четат темата съм готова да коментираме и взаимно да си помагаме..... За да не затъвам в мрачни мисли аз танцувам, пея, слушам приятна музика, пиша си с интересни хора, а засега имам идея и да опиша живота си /и без туй съм почитателка на серията "преживяно"/
И накрая ако други жени с моята съдба четат темата съм готова да коментираме и взаимно да си помагаме..... За да не затъвам в мрачни мисли аз танцувам, пея, слушам приятна музика, пиша си с интересни хора, а засега имам идея и да опиша живота си /и без туй съм почитателка на серията "преживяно"/
Мисля, ченай-разумното е да му събереш багажа и да го стовариш пред вратата, щом квартирата се води на твое име.
А после и да го осъдиш за издръжка
Пиша ви от Канада - тук всичко се дели между партньорите. Общ бюджет не съществува и даже българските семейства, които имигрират попадат до някоколко години в тази въртележка. Поканадчват се или се поамериканчват 
Хубавата новина е, че ако се разделят бащата и майката, дори да нямат сключен брак, бащата ще плаща до дупка наема на майката и децата 
Извлечете полза от тази ситуация и станете независими. Работата си не сменяйте, а сменете, както каза някой по-горе съквартиранта, осъдете го за пари и престанете да го търпите само защото е биологичен баща на детето или децата. За съжаление българките все още робуват на общественото мнение и по-честият избор е запазвазване на статуквото. Малкото, които свалят оковите си никога докрай не се чувстват оневинени, защото обществото насажда вина ... а всъщност ние искаме само по-добре да живеем.
Успех, дами,в освобождаването ви
Хубавата новина е, че ако се разделят бащата и майката, дори да нямат сключен брак, бащата ще плаща до дупка наема на майката и децата Извлечете полза от тази ситуация и станете независими. Работата си не сменяйте, а сменете, както каза някой по-горе съквартиранта, осъдете го за пари и престанете да го търпите само защото е биологичен баща на детето или децата. За съжаление българките все още робуват на общественото мнение и по-честият избор е запазвазване на статуквото. Малкото, които свалят оковите си никога докрай не се чувстват оневинени, защото обществото насажда вина ... а всъщност ние искаме само по-добре да живеем.
Успех, дами,в освобождаването ви
Благодаря и аз за съветите! След като споделих тук проблемите си, едно че много ми олекна/не смея да говоря с моите приятелки за тях, защото според всеки ние сме идеалното семейство/. И проумях много неща - наистина имам нужда от това - да променя мисленето си и да разбера, че щом съм нещастна с този мъж трябва да се разделим.
Към greendream, благодаря и за споделеното за това как живеят в чужбина семействата. Ние също като Наталия сме от 12г. женени и никога сме нямали общ бюджет и досега се справяхме. Нямахме такива разправии, но животът напоследък наистина много поскъпна в Б-я, децата порастнаха и разходите също. Не се упреквам, че не го извоювах това с общите пари още в началото, но ето че сега съм в такова унизително положение да моля мъжът си за пари. Аз винаги съм искала да съм самостоятелна, от дете съм работила, като се омъжих не съм си и мислела, че ще живея от издръжката на мъжът ми-смятам го за унижение това. И винаги съм работила - добре че майка ми много ми помага и ми е гледала децата, за да работя аз. Не се страхувам, че ако се разведем няма да се оправя - трудно ще ми е много, но децат гладни няма да ги оставя. Но много ме боли, че мъжът ми се държи така - никога не ми е казал - добре че работиш и печелиш пари, напротив - сега ме обижда, че не ми стигала заплатата и съм чакала на него.Или пък за марковите дрехи като му кажа, че аз не си купувам такива и той- ми нямаш вкус, носи си парцалите тогава, като не искаш маркови. Сигурно трябва и аз като него да съм - да си изхарча цялата за плата за два парцала и после... Вината наистина е в мен и то,
че допуснах да стигнем дотук - аз с моята гордост да съм независима стигнах дотук да се държи така с мен.
Към greendream, благодаря и за споделеното за това как живеят в чужбина семействата. Ние също като Наталия сме от 12г. женени и никога сме нямали общ бюджет и досега се справяхме. Нямахме такива разправии, но животът напоследък наистина много поскъпна в Б-я, децата порастнаха и разходите също. Не се упреквам, че не го извоювах това с общите пари още в началото, но ето че сега съм в такова унизително положение да моля мъжът си за пари. Аз винаги съм искала да съм самостоятелна, от дете съм работила, като се омъжих не съм си и мислела, че ще живея от издръжката на мъжът ми-смятам го за унижение това. И винаги съм работила - добре че майка ми много ми помага и ми е гледала децата, за да работя аз. Не се страхувам, че ако се разведем няма да се оправя - трудно ще ми е много, но децат гладни няма да ги оставя. Но много ме боли, че мъжът ми се държи така - никога не ми е казал - добре че работиш и печелиш пари, напротив - сега ме обижда, че не ми стигала заплатата и съм чакала на него.Или пък за марковите дрехи като му кажа, че аз не си купувам такива и той- ми нямаш вкус, носи си парцалите тогава, като не искаш маркови. Сигурно трябва и аз като него да съм - да си изхарча цялата за плата за два парцала и после... Вината наистина е в мен и то,
че допуснах да стигнем дотук - аз с моята гордост да съм независима стигнах дотук да се държи така с мен.
Наталия, Нори 74, искрено съчувствам на проблемите ви... 
, а те никак не са маловажни. Обидата и болката която преживявате е огромна и едва ли може да се преглътне.
Твърдо за съм за общият семеен бюджет! Какво означава всеки отделно да си крие парите! Ти ще плащаш това, а аз онова. Това не е семейство, а съжителство поради финансова или друга облага! А вашата облага каква е? Да гледате децата, да плащате сметки? Ужасно се разгневих като прочетох поста ви, и не мога да повярвам че съществуват такива долни, подмолни мижитурки, каквито са вашите тъй наречени съпрузи! Съжалявам, но това е мнението ми!
, а те никак не са маловажни. Обидата и болката която преживявате е огромна и едва ли може да се преглътне. Твърдо за съм за общият семеен бюджет! Какво означава всеки отделно да си крие парите! Ти ще плащаш това, а аз онова. Това не е семейство, а съжителство поради финансова или друга облага! А вашата облага каква е? Да гледате децата, да плащате сметки? Ужасно се разгневих като прочетох поста ви, и не мога да повярвам че съществуват такива долни, подмолни мижитурки, каквито са вашите тъй наречени съпрузи! Съжалявам, но това е мнението ми!
....Ама се опитвам с кураж и хумор да си нося товара, който сама съм си избрала. Прочетох написаното и от Нори и аз също бих искала да я окуража....... За съжаление явно има и други такива мъже около нас, които са мили, добри и никой не подозира какво се крие зад приятната външност.... Живият пример е до мене - симпатичен мъж, приятен и отзивчив колега във високопоставена администрация, а всички около нас казват - каква приятна двойка..... А всъщност нищо не е такова каквото изглежда......
И накрая ако други жени с моята съдба четат темата съм готова да коментираме и взаимно да си помагаме.....
И накрая ако други жени с моята съдба четат темата съм готова да коментираме и взаимно да си помагаме.....
. Аз поне така разбирам последния й пост. Защо търсиш сродна душа? КАто разбереш,че има и други като теб, ще ти олекне ли ? Не мисля 
. Я по-добре се вземи в ръце и го изритай тоя задник. 
Успех
Парадокса в бългорското обществое е именно този,че това същото общество в голям % се успокоява от факта,че има и по-зле и/или на същия хал...този синдром е нелечим,той е трайно насаден и скоро няма да се отървем от това същинско зло...никой не си казва:
"Ей,има и бели хора,живеят бял живот,позитивни са,оптимисти са,знаят кое е тяхно и кое не,какво им се полага и си го търсят и отстояват",да ама не,не се стремим към цитирана група,напротив,издирваме с неподозиран хъс колкото по-зле живеещи от нас,толкова по-добре...еми няма измъкване,има само дърпане надолу...
Не мога да проумея истории от такъв тип,почвам да си мисля,че на мен нещо не ми е наред или,че живея на друга земя,ама изобщо немога да асимилирам този наивитет,кой възпитава такъв начин на мислене???
В нашето семейство е напълно ясно,кое на кой принадлежи и при евентуална раздяла кой с какво си тръгва,общият ни бюджет изобщо не е коментиран,той се подразбира,мъжът ми по-скоро няма да си купи за него си от колкото да не купи на мен,как така аз ще издържам някакъв селски тарикат докато той се прави на пич...ами мнения от типа"престанете да развеждате семействата" ???...това ако е семейство,извинете ме...
Не смятам,че и в двата ти поста намерих нещо,с което да показваш каквато и да е независимост,видях само обвинения и премирение със случващото се,не видях дори намек за самостоятелно и твърдо взето решение,за мен това не е независимост,за мен това е робско,колкото и грубо да звучи...
Не просто се живее така,ами дори не се и съществува...няма значение ЗАЩО се е стигнало до тук,има значение КАК ще решиш/те проблема,но решението е до начин на мислене,всичко останало е без значение...
"Ей,има и бели хора,живеят бял живот,позитивни са,оптимисти са,знаят кое е тяхно и кое не,какво им се полага и си го търсят и отстояват",да ама не,не се стремим към цитирана група,напротив,издирваме с неподозиран хъс колкото по-зле живеещи от нас,толкова по-добре...еми няма измъкване,има само дърпане надолу...
Не мога да проумея истории от такъв тип,почвам да си мисля,че на мен нещо не ми е наред или,че живея на друга земя,ама изобщо немога да асимилирам този наивитет,кой възпитава такъв начин на мислене???
В нашето семейство е напълно ясно,кое на кой принадлежи и при евентуална раздяла кой с какво си тръгва,общият ни бюджет изобщо не е коментиран,той се подразбира,мъжът ми по-скоро няма да си купи за него си от колкото да не купи на мен,как така аз ще издържам някакъв селски тарикат докато той се прави на пич
...ами мнения от типа"престанете да развеждате семействата" ???...това ако е семейство,извинете ме...Цитат
Вината наистина е в мен и то,
че допуснах да стигнем дотук - аз с моята гордост да съм независима стигнах дотук да се държи така с мен.
че допуснах да стигнем дотук - аз с моята гордост да съм независима стигнах дотук да се държи така с мен.
Не смятам,че и в двата ти поста намерих нещо,с което да показваш каквато и да е независимост,видях само обвинения и премирение със случващото се,не видях дори намек за самостоятелно и твърдо взето решение,за мен това не е независимост,за мен това е робско,колкото и грубо да звучи...
Не просто се живее така,ами дори не се и съществува...няма значение ЗАЩО се е стигнало до тук,има значение КАК ще решиш/те проблема,но решението е до начин на мислене,всичко останало е без значение...
Цитат
Вината наистина е в мен и то,
че допуснах да стигнем дотук - аз с моята гордост да съм независима стигнах дотук да се държи така с мен.
че допуснах да стигнем дотук - аз с моята гордост да съм независима стигнах дотук да се държи така с мен.
Не смятам,че и в двата ти поста намерих нещо,с което да показваш каквато и да е независимост,видях само обвинения и премирение със случващото се,не видях дори намек за самостоятелно и твърдо взето решение,за мен това не е независимост,за мен това е робско,колкото и грубо да звучи...
Не просто се живее така,ами дори не се и съществува...няма значение ЗАЩО се е стигнало до тук,има значение КАК ще решиш/те проблема,но решението е до начин на мислене,всичко останало е без значение...
[/quote]
Благодаря за мнението, но не съм съгласна с това, че съм се примирала с положението си. Опитах се да обясня, че доскоро наистина не съм зависела от финансите на мъжа ми, покривала съм моите лични разходи и голяма част от семейните със спечелени от мен пари. Съответно и той също се е включвал в плащането на част от общите разходи - според него по-голяма от моята, но пък неговите лични разходи са сигурно петорно по-големи от моите. Парите са от него спечелени - добре да си ги харчи, но сега когато имаме фин.затруднения да ми вдига панаири и да ме обвинява - ей това ми дойде в много...Той е човек, който не би се лишил от неговите си желания - хареса ли си нещо на всяка цена си го купува. Това си е откакто го познавам - дразня се, но съм го приела, не мога да го променя. И затова съм се стремяла за независимост, да печеля достатъчно, че да живеем нормално с децата, без лишения за храна, дрешки и т.н. Но сега като не ми достигат парите от негова страна не виждам разбиране, а упреци от рода: Виж се нали много независима беше, пъчиш се че се оправяш без мен, а пак до мен опря! Сигурно в неговите очи изглеждам такава, затова се чувствам виновна и обидена. И незнам какво ще стане ако се разделим - няма да поискам от него голяма издръжка- не мога да се унижа така. Знам, че е справедливо, но за какво да се тровя - да ме унижава пак ли! Не, благодаря - ще се оправя и сама.