Публикувана: 16 ноем. 2008, 17:38 ч.
Последно мнение: 30 ноем. 2008, 21:53 ч.

Тежък избор

3 264
44
1

# 15 16 ноем. 2008, 20:13 ч.

Мнения: 54

Цитат на: Lilibon в нд, 16 ное 2008, 19:49

Не, не бих казала. И основанието ми не е, че няма да може да го понесе. Основанието ми е, че никой не знае какво го чака. Лекарите знаят малко и винаги очакват най-лошото. Човешките същества имат неподозирани възможности. Но за да се проявят, трябва и психиката да е оптимистично настроена. Кажи на човек, че скоро ще умре и веднага ще се почувства по-зле.
Кажи му, че ще живее и поне малко надежда и позитивизъм ще го задвижат в положителна посока.
Мразя предварително оповестените присъди и не искам да им вярвам. Много е трудно, след съобщена присъда да вярваш в хубавото.

Дано не се изправяме пред подобна дилема, но по принцип това е отговора.
Никой от нас не знае какво го чака. Защо трябва да се обременяваме с тежки присъди. Човек винаги трябва да има надежда. Много неща все още са непознати за науката.Чудеса се случват.

# 16 16 ноем. 2008, 20:27 ч.

Мнения: 216

Естествено 4е трябва да знае, не е малко детенце, да не разбере. Много от тези болести имат поддържаща терапия, контролни изследвания и др. освен ако не е умствено обременено, че да не асимилира, трябва да му се каже. Както всеки терминално болен, ще мине през "5-те етапа на траур"( отрицание, яд, пазарене, депресия, приемане) ролята на родителите е да му помогнат да стигне до 5 етап възможно най-бързо, защото иначе то ще е в отрицание, а те в депресия до края. А дори и да се случи чудо, и да не дойде този фатален край в живота на родителите- така ли трябва да го изкарат? То си е като смъртна присъда- всеки ден 4акаш да ти кажат 4е е твой ред, и всеки ден заспиваш без да са ти го казали днес, но може би утре...

# 17 16 ноем. 2008, 20:28 ч.

Наистина тежък избор.Много тежък.Не знам как бих постъпила в подобна ситуация. Все пак гласувах за анкетата с

"Не , ще крия до последно, за да не се тревожи."

# 18 16 ноем. 2008, 21:27 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Не. Ще крия до последно. Предпочитам аз да поема депресията, притесненията и т.н отколкото да натоваря детето с това. Дори и да не е дете. Бих казала само ако знанието ще му помогне - примерно ако е диабет и трябва да пази диета или цироза и не трябва ди пие или пък спин и не бива да прави секс без предпазни мерки. Не искам и на мен да ми казват. Искам да живея с надежда а не с отчаяние.

# 19 16 ноем. 2008, 21:41 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

Незнам. Предполагам зависи от човека. По принцип смятам, че всеки има правото да знае истината и ако аз съм потърпевшия бих искала да я знам, но всеки е различен. Ако не дай си боже трябва да решавам за Георги, някой ден такова нещо изобщо не знам как ще постъпя. Знам за този момент, когато е още малък и да бих му казала, но знам, че няма да разбере, а как ще постъпя ако съм наясно, че всяка моя дума ще му се забива в сърцето не знам и се надявам никога да не узнавам. Никой не бива да остава без капчица надежда.
Много трудна тема, много болезнена.

# 20 16 ноем. 2008, 21:46 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: Кифлата в нд, 16 ное 2008, 18:33

Тежките избори в живота ще си ги правя сама и не бих ги споделяла под формата на гласуване в анкета.
Има теми, които не са за лафче между приятелки.

Точно така! Чак пък и анкета! smile3506

Надявам се авторката да не е изправена пред подобен избор! Само това би променило мнението ми за темата.

# 21 16 ноем. 2008, 21:57 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Михалко в нд, 16 ное 2008, 21:46

Цитат на: Кифлата в нд, 16 ное 2008, 18:33

Точно така! Чак пък и анкета! smile3506

Надявам се авторката да не е изправена пред подобен избор! Само това би променило мнението ми за темата.

о,я стига,всички сме силни когато съветваме за чуждия избор.
моля се да не съм изправена пред такъв избор.как да кажа нещо на детето си,което и аз самата ще отказвам да приема?и да, бих пробвала алтернативно лечение.

# 22 16 ноем. 2008, 22:16 ч.

Мнения: 7 723

...не разбирам само защо повече от половината гласоподатели
пишат, че ще кажат за това на детето си.... Thinking

...питам си само...

# 23 16 ноем. 2008, 22:34 ч.

Мнения: 5 468

Не искам Господ да ме подлага на подобно изпитание. Не искам да се случва Confused

.
Няма да кажа.

# 24 16 ноем. 2008, 22:44 ч.

Мнения: 6 206

Цитат на: Кифлата в нд, 16 ное 2008, 18:33

Точно.
Моля се дано темата да е провокирана от нечие любопитство, а не истинска дилема. Praynig

# 25 16 ноем. 2008, 22:46 ч.

Мнения: 2 035

Цитат на: Ню в нд, 16 ное 2008, 22:34

Не искам Господ да ме подлага на подобно изпитание. Не искам да се случва Confused

.
Няма да кажа.

...и аз...
И дай Боже на никого да не се случва! Praynig

# 26 16 ноем. 2008, 23:03 ч.

There I was on a July morning
Мнения: 4 575

В другите държави е прието да се информират неизлечимо болните. Човек може да иска да си довърши някои дела, да изживее нещо, да си уреди наследството и др. Само у нас се крие горчивата истина. Така се получи и с татко, но с течение на времето той ... разбра.
Съвет на психолозите - трябва да се казва, а кой как ще постъпи и какво точно ще каже, това решава семейството на болния.
Относно лечението - трябва да се опита ВСИЧКО.