Лисе, приятелката ти германка ли е ? Много хубаво име за котка.
И моят съвет е да й купиш коте, мъжко, на име Шванци.
И моят съвет е да й купиш коте, мъжко, на име Шванци.
- Публикувана: 18 ноем. 2008, 10:41 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2008, 12:46 ч.
Да не знаеш какво да кажеш
Може би няма нужда да казваш нищо, на този етап. Може би тя има нужда от твоето присъствие само. Имах приятел, идваше известно време у дома с болката си. Не искаше да говорим, постояваше няколко часа, пушехме заедно и слушахме музика, случвало се е да си гледам някой филм или да си върша някаква работа. След време си тръгаваше, казваше, че му било уютно и е имал нужда да помълчи с някого. Хора различни. Ако тъгата й продължи прекалено дълго, обаче, я стегни, както знаем, че можеш.
Лисе, приятелката ти германка ли е ? Много хубаво име за котка.
И моят съвет е да й купиш коте, мъжко, на име Шванци.
И моят съвет е да й купиш коте, мъжко, на име Шванци.
Германка е, много ясно, да не мислиш,
че на нея не й беше смешно това име.
Лиси, просто я изслушвай както правиш досега. Ново коте само ще влоши нещата. Съдя по себе си. Травмата от загубата на Нуф, с която бях израснала, честно, я нося и до сега. Миши, котето, което отглеждам след Нуф, не запълни дупката, а като се "гътне" ще отвори нова. В момента Миши е на 11 години и й личи, че е остаряла. А като я взехме баща ми я носеше навсякъде в джоба на ризата си, защото постоянно трепереше и беше много мъничка и слаба. "Четири клечки и един конец". Хранихме я с пипетка и я учих как да се мие самичка. 
/Звучи шантаво, но котето беше супер неадекватно и на две седмици/
Единственото, което може да направиш е да изслушваш. Това е.
/Звучи шантаво, но котето беше супер неадекватно и на две седмици/Единственото, което може да направиш е да изслушваш. Това е.
Лисо, различните хора- различно си изживяват нещата.
Аз, някак си не мога точно така да ги видя, въпреки, че имах очарователна горска норвежка, кръстена Анабел, но прекарала живота си под псевдоним Мица.
След изчезването на Анабел-Мица, моят баща /12 години по-късно/ още правейки ежедневната си разходка се оглежда с тайната надежда, че Мица ще го разпознае и ще се хвърли на врата му.
Аз опитах и метода с ново коте преди време, но майка ми, поглеждайки с презрение наследницата на Мица, обяви, че в сравнение с нейната котка /Мица/, в която имало толкова финес и аристократизъм, тази, новата и била приличала на готвачка.
Това е личният ми опит с мъката по домашните любимци, за съжаление май не ти бях много полезна, и с риск да разгневя някой, ще кажа, че аз, на твие място бих вляла малко здрав разум в ситуацията, не бих подкрепяла дълги и напоителни разговори по темата, придружени със снимки на котешки гробове, свещи и души, а идващата Коледа, заедно с Коледния шопинг и прочие Коледен дух, може би ще си свършат своето и ще излекуват раната в душата на твоята дружка.
Аз, някак си не мога точно така да ги видя, въпреки, че имах очарователна горска норвежка, кръстена Анабел, но прекарала живота си под псевдоним Мица.
След изчезването на Анабел-Мица, моят баща /12 години по-късно/ още правейки ежедневната си разходка се оглежда с тайната надежда, че Мица ще го разпознае и ще се хвърли на врата му.
Аз опитах и метода с ново коте преди време, но майка ми, поглеждайки с презрение наследницата на Мица, обяви, че в сравнение с нейната котка /Мица/, в която имало толкова финес и аристократизъм, тази, новата и била приличала на готвачка.
Това е личният ми опит с мъката по домашните любимци, за съжаление май не ти бях много полезна, и с риск да разгневя някой, ще кажа, че аз, на твие място бих вляла малко здрав разум в ситуацията, не бих подкрепяла дълги и напоителни разговори по темата, придружени със снимки на котешки гробове, свещи и души, а идващата Коледа, заедно с Коледния шопинг и прочие Коледен дух, може би ще си свършат своето и ще излекуват раната в душата на твоята дружка.
Не мога да ги разбера тези хора. На старата работа имах колежка, която от първия ми работен ден започна да ми говори за Сашко- че бил с наднормено тегло, че като се приберяла от работа, вкъщи винаги било разтурено и ако закъснее- още по-разтурено, че бил капризен и не ядял какво да е, че обичал да го гушка докато спи... Живеех с убеждението, че става въпрос за сина и. Един ден каза, че ще ни запознава със Сашко-то и представете си какви очи опулих 
, когато вместо момче, видях насреща си котка. Обяснявам си подобна привързаност със самотността.
Иначе, пред очите ми един бус отнесе и уби нашата немска овчарка. Гледахме я от 40-дневно пале и я имахме 10 години. Загубата си е загуба, но чак да седна да тормозя хората с нея, при условие, че всеки един от нас е губил близък ЧОВЕК, къде поради болест, къде поради катастрофа. Е извинявайте, ама...
, когато вместо момче, видях насреща си котка. Обяснявам си подобна привързаност със самотността. Иначе, пред очите ми един бус отнесе и уби нашата немска овчарка. Гледахме я от 40-дневно пале и я имахме 10 години. Загубата си е загуба, но чак да седна да тормозя хората с нея, при условие, че всеки един от нас е губил близък ЧОВЕК, къде поради болест, къде поради катастрофа. Е извинявайте, ама...
Извън конкретиката на котето ( съжалявам, никога не съм имала животно, не че съм безсърдечна, просто не знам какво е) ми се е случвало да не знам какво да кажа. Даже ей сега, днес, пак ми се случи. Толкова е тежко да гледаш как близък страда и да не можеш да помогнеш, да не можеш да промениш нищо. Премислям всяка дума, представям си какво би могла да предизвика тя у другия, дрънкам абсолютни глупости, уж неутрални, за времето, за земетресението, за пътувания, които си измислям в момента. На кого помагат не знам, на никого май.
Не мога да ги разбера тези хора. На старата работа имах колежка, която от първия ми работен ден започна да ми говори за Сашко- че бил с наднормено тегло, че като се приберяла от работа, вкъщи винаги било разтурено и ако закъснее- още по-разтурено, че бил капризен и не ядял какво да е, че обичал да го гушка докато спи... Живеех с убеждението, че става въпрос за сина и. Един ден каза, че ще ни запознава със Сашко-то и представете си какви очи опулих , когато вместо момче, видях насреща си котка. Обяснявам си подобна привързаност със самотността.
Иначе, пред очите ми един бус отнесе и уби нашата немска овчарка. Гледахме я от 40-дневно пале и я имахме 10 години. Загубата си е загуба, но чак да седна да тормозя хората с нея, при условие, че всеки един от нас е губил близък ЧОВЕК, къде поради болест, къде поради катастрофа. Е извинявайте, ама...
, когато вместо момче, видях насреща си котка. Обяснявам си подобна привързаност със самотността. Иначе, пред очите ми един бус отнесе и уби нашата немска овчарка. Гледахме я от 40-дневно пале и я имахме 10 години. Загубата си е загуба, но чак да седна да тормозя хората с нея, при условие, че всеки един от нас е губил близък ЧОВЕК, къде поради болест, къде поради катастрофа. Е извинявайте, ама...
Не държа всички да ме разбират, просто така ги чувствам нещата. Хората сме различни и изживяваме нещата по различен начин, мъката си е мъка и дори необяснима е редно да се съобразиш с човека, който я преживява.