Моля помогнете!!! Съвет

Не мога да не те попитам ,а ти като си я обичаш толкова ,защо сега се сети за това .
Много им се нервирам на зрели мъже със семейство и дете дето се държат като деца.
Как чак сега забеляза че си я изтормозил тая жена ?Година и 4м е МНОООГО време.
Може и малко злобно да ти прозвучи ,ама ти сега ли се събуждаш?

До преди известно време не усещах за тези неща, а и може би просто не си давах сметка. Вината за това е изцяло моя.

А и по-скоро узрях по-късно  просто се надявам да не е късно.

Благодаря за всички мнения!

Здравей !
Лично аз искам да те поздравя за това, че търсиш начин да помогнеш на жена си . 
Може да си виновен ти, но по-важноот е че го осъзнаваш, разкайваш се и искаш да се погрижиш жа нея.Нещо, което моят съпруг не направи.Аз не веднъж съм писала тук за моята депресия.Много тежка форма която в едни момент можеше да ми коства дори живота....Слава Богу че с огромни усилия успях да се спася.Усилията обаче бяха само мои, съпругът ми не помогна с нищо.Напротив - бягаше от мен като от прокажена......По повод следродилната депрсия са ми писали стотици майки, повярвай - наистина стотици.При всички се наблюдаваше едно и също - страх или срам да признаят пред съпруга си.А кой, ако не бащата на детето може да помогне на страдащата ? Усещайки подкрепа от човека до себе си , жената се възстановява по-лесно.Съветът ми е прост - просто бъди до нея ! Покажи и , че не е сама ! Лично аз не вярвам на хапчета (лекувам се изцяло с хомеопатия) Пих антидепресанти от които състоянието ми рязко се влоши.Идеята да посещавате психотерапевт е много добра.Психосеансите са нещо много полезно и облекчават видимо състоянието на страдащата жена.И повярвай - с порастването на детенцето пораства и силата и самочувствието на жената и скоро тя почва да се чувства все по-добре.Ще го преодолеете, сигурна съм.Ти вече си направил първата и най-важна стъпка.
Ако искаш , можеш да ми пишеш и на лични.С радост ще помогна, най-малкото като споделя своя опит.
 

Напълно подкрепям това мнение,успех!!!

И аз

Самият ти казваш, че жена ти има грижи и покрай теб - защо не ги сведеш до мининум тогава?
За съжаление зимата е депресивен сезон... Опитай се да прекарвате повече време заедно, излизайте с детето - нека тя почувства, че сте семейство и може да разчитате един на друг. Много лесно се губи доверие, а страшно трудно се печели отново, казвам си го от личен опит, била съм в подобна ситуация. Не е зле от време на време да й правиш малки подаръчета и да я изненадваш приятно, а най-вече да се включваш колкото и да е неприятно в домакинската работа, мисля че тя би го оценила. Малко са жените, на които им е приятно да се изживяват в ролята на слугини 

Свалям ти шапка за това че си признаваш грешките,дано успееш да си наложиш
да не ги повтаряш.
Успех!!!

Браво, че искаш да намериш начин да помогнеш на съпругата си.
Не е лесно, ще трябва търпение и постоянство.
Но резултат ще има, минахме и ние по този път с мъжа ми.
Освен идеите, които вече са ти казали,
да си почине според мен означава, освен сън, например,  да иде на масаж, на фризьор, на маникюр, на кафе с приятелка, на пазар за обувки например, на фитнес. Въобще да има време за себе си, да се почуства желана и хубава, каквато безспорно е, но не го осъзнава. Защото част от депресията е постоянното усещане за малоценност и маловажност. С една нова прическа и нова дрешка ще се почувства нов човек.
Може да намериш човек, който да гледа детето по 2 4аса на ден 1 път в седмицата, за да може тя да има свое време или време в което двамата да идете на кафе или на кино.

Дано да съм ти била полезна
Успех.

Грешиш. За да "помагаш", трябва работата да е на нечий друг, а ти само да даваш по едно рамо. Обаче детето си е твое, не само на жена ти. Така че, ако искаш действително да "помогнеш", си поеми личната отговорност.

Което значи следното - не закъсняваш след работа.
По пътя за вкъщи пазариш.
Прибираш се, измиваш се и вземаш детето.
Гледаш детето през цялото време, на жена си казваш да легне с книга, пред телевизора, да спи или да се види с някого.
Когато детето заспи за един час пускаш пералня, простираш, измиваш набързо пода, бършеш прах. Може и да пъхнеш няколко пържоли във фурната, не е голяма философия.
Сутринта преди да тръгнеш за работа вземаш боклука, за да го изхвърлиш, казваш и колко страхотно се справя и че само след няколко часа отново ще си в къщи да я отмениш.

Гарантирам ти, че с това ежедневие на жена ти скорострелно ще и мине депресията. Но може пък теб да те хване  

Все пак, когато помагаш вечер и се почувстваш изморен, се сети, че жена ти това нещо го прави по цял ден, докато те няма. Сигурно в такива моменти ще ти стане най-разбираемо как се чувства.

Незнам дали е следродилна депресия - според мен майката на детето ти не може да преглътне проблемите ви от предишния период...Доста време ти е трябвало да си отвориш очите, за съжаление тя е намала избор, непростимо е това че си я оставил сама първата година от живота на детето ви...Аз не бих била сигурна че няма да си вземеш пак шапката някой ден, като ти дойде в повече напрежението...Просто постъпките ти говорят за характера ти, а не за временното ти състояние...Както и да е - вие си знаете най-добре. Искам да те питам ти как си мислиш че помагаш като се върнеш от работа...Например, хващаш ли веднага тенджерите да сготвиш, прахосмукачката да изчистиш, пускаш ли пералня, гладиш ли дрехите....за да може жена ти през това време да си почине или да учи за изпитите...Какво означава ще се опитам повече....трябва изцяло да поемаш домакинството+детето в секундата в която прекрачиш прага на дома ви...Освен това трябва да си романтичен по късно вечерта, да и правиш масажи за отпускане преди сън, да си нежен...в същото време трябва да си чист и спретнат, нямаш право на компютър и мачове...трябва да си безупечен...Женати цяла година се е справяла сама, сега в твой ред да покажеш що за представител на "силния пол" си!

Като чета съветите ви,ако моя мъж го направи това,бих се депресирала още повече! Бих си казала-явно съм некадърна да сготвя,не съм почистила,не съм измила съдовете,аз съм лоша домакиня!
Споделям какво на мен би ми било от полза и бих оценила,би ме направило щастлива... :
-да сготвим (почистим) заедно;
-да си играем с детето заедно,тримата (това и на малката й е любимо  );
-да получа малък,символичен подарък,но от сърце  ;
......
Абе все неща ,които да вършим заедно,двамата или тримата!
Ако не можете да отидете сами на почивка или да излезете,направете го тримата!Ние сме все така,но детето не ни пречи!
Ние тука даваме съвети и споделяме какво на нас би ни харесало да правят мъжете ни,но ти знаеш най-добре какво би се харесало на твоята жена!Води се по нея!Успех!  

100% 

Напълно подкрепям.. Не ми тежи домакинската работа или грижите за детето.. понякога ми тежат грижите за голямоте дете (мъжът ми), който се прибира изморен от работа и трябва и него да обикалям..
Това, което бих посъветвала аз е да внимаваш с помощта си да не я депресираш повече и да се почувства ненужна.. като помагаш не прави всичко сам.. правете го заедно.. така хем ще си й от помощ, хем ще се чувства полезна..  Когато искаш нещо за себе си направи си го сам, а не я товари нея... Избягвай да я товариш с проблеми от работата си при положение, че тя има достатъчно.. и най-важното.. като приспите детенце бъди до нея.. гледайте някой филм, играйте карти.. или просто направете нещо приятно заедно.. За мен най-ценните часове са след като заспи детенце. Това е времето за почивка на жената и ти се старай да я поддържаш спокойна в това време

Здравейте!

Благодаря на всички ви за мненията!!!

ПО думи на жена ми, мисля че й помагам с повечето от изброените неща. Казва ми, че помагам за детето достатъчно, за домакинството също. Точно там е въпросът. На мен не ми пречи да й помагам за готвене, чистене, детето и вс останало в къщи.

Въпросът е какво друго трябва да направя за да се почувства по-добре. Наистина й трябва много почивка и живот и здраве като й минат изпитите, смятам да й я дам.

Ще се захвана с всичко, което тя прави сега, поне съботите и неделите и времето преди и след работа.

Още веднъж благодаря на всички  

Ау, добре, че моят мъж не чете такива форуми, иначе може да реши да ме остави да си бъхтя сама, за да не ме депресира..

Не знам как успявате вие, момичета, да се справяте, без да ви тежи. Аз лично вечер съм парцал, едва стоя на краката си, докато къпем детето.

Неслучайно цитирам горния постинг 

SivArt,
Водейки се от моя скромен личен опит - малко са мъжете като теб, за съжаление! Виновен или не, грешен или не - ти вече си осъзнал случилото и случващото се, стараеш се да се промениш и да помогнеш на жена си да се почувства отново добре! Приеми и моите искрени поздравления, и желая успех и късмет в начинанието ти      
И аз съм отворена за теб на лични бележки, стига да желаеш!  Мисля, че имам какво да споделя с теб...   
Тук само ще споделя, че и аз, подобно на близначе, съм преживяла жестока следродилна депресия, която едва не ме уби и едва не застраши бебето ми, и едва не провали брака ми, и едва не ме провали в собствените ми очи... но... това, което не ни убива, ни прави по-силни 
На мен антидепресантът не само ми помогна, той буквално ме спаси от ада, в който бях потопена тогава     Така че при различните хора е различно! Айнщайн: всичко е относително 
близначенце, искам и аз ХОМЕОПАТИЯ, моля те пиши ми на лични какво да пия аз, с кого да се посъветвам по въпроса, но аз си имам своя диагноза, няма да я пиша тук естествено, дано има нещо подходящо и за мен 
Както е писала близначе - и мен ме беше страх, и мен ме беше срам, и аз се чувствах безкрайно виновна, бях обзета от паника, че ще ми отнемат родителските права, че приятелите и близките ми до един ще ме изоставят, презирайки ме...     
Слава Богу, не стана така!!! 
Слава Богу, СЕГА и отдавна се чувствам истински щастлива и обичана Жена, прекрасна и добра Майка, уважавана Личност и Човек, търсена Приятелка...     
Тогава... тогава ... бях в черна яма...
Близките ми /майка, сестра, съпруг/ бяха неотлъчно до мен, вярваха, че ще се оправя, че ще стана и бъда отново себе си... Те ми помогнаха страшно много! Без тях... без тях можеше и да не съм между живите отдааавна...     
Има депресии и депресии!!!
Някои преминават от само себе си, другите се нуждаят от навременно лечение, защото иначе става страшно, направо страшно... това си е психично разстройство, предизвикващо доста често самоубийство или минимум суицидни мисли у страдащия...
Дано с писанията си съм била полезна някому     
Така че съветвам автора на темата:
1. Да бъдеш опора, морална подкрепа и сила на жена си! Да й покажеш, че искаш нейното щастие! Че е скъпа за теб!!!
2. Да й помагаш повече във всичко, да не я дразниш, критикуваш, отричаш нейните чувства и мисли... подари й време за нея си...
3. Ако нищо не помогне, потърси специалист по психичноздравните проблеми /невролог, хомеопат, психолог, семеен психотерапевт, психиатър, свещеник, все тая, стига да е професионалист!/, с когото да се посъветваш или с когото заедно да се посъветвате двамата 
Това е засега от мен. Стискам палци за успешно преборване с проблема! Пиши пак!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!