През ноемвриФЕВРУАРСКАТАдружинка ще празнува на Явор иАлександра първата годинка

Ха добър ден и от мен. Викам и аз да ви разкажа как се запознахме с мъжлето.
Та значи годината е 2003, месеца е май, аз - сервитьорка в пицария, той - във фирма за строителен надзор. Та идваше една групичка от 7-8 момичета и момчета и между тях един младеж с едни мнооого големи сини очи. Та с тия сини светофари като се втренчеше в мен, незнайно защо ми се разтреперваше таблата. Винаги той обобщаваше поръчката на всички, винаги той плащаше накрая (за да види милия колко бакшиш са ми оставили и да додаде още ). Да обаче мен тоя втренчен поглед ме изнервяше, а и не знам защо ама все нещо с тяхната поръчка ставаше гаф. Та с оглед всичко изброено по-горе, аз и викам на моята колежка:" Виж сега Диди, тая компания с онзи със сините очи, ти ще ги обслужваш, аз не ги щъ!!!". И тя милата се примири и тя вършееше по тях. Мина известно време, може би около месец и те спряха да идват. Аз ги забравих бързо, бързо и ми олекна, че тези сини очи няма да ме преследват повече никога . Но не би....Един ден гледам аз компанията се задава и сяда на моя район. В следващия момент аз в момент на не знам какво умопомрачение, казвам на колежката "Стой, аз ги взимам!". Всичко мина добре, хората хапнаха, пийнаха и дойде време за сметката. ТОЙ влезе вътре и ми донесе парите (с подобаващ бакшиш естествено) и докато му вадех касовия бон, го гледам нещо нервен, нещо пристъпва от крак на крак и накрая все пак изплю камъчето - "Понеже, вика, това идване ни е последно защото напуснахме всички вкупом, искам да те питам дали би искала да пием кафе някой ден?". И аз моля ви се взех че приех напук на всичките ми принципи НИКОГА да не излизам с клиент. Написах му аз ГСМ-то на листче, което все още си пази в документите, и кой от къде е. Между другото не очаквах да се обади, ама той взе че ме изненада още на следващия ден сутринта. Видяхме се на НДК. Някъде към 16 часа ме закара до нас....и седяхме в колата пред блока до 23.30ч. Да ви кажа хич не ми е ясно какво толкова сме си говорили, но не ги усетих тия часове. Естествено първо само си говорихме, после като се почнаха едни прегръдки и целувки .........Такаааа, на следващия ден бях почивка пак и пак среща - на кафето пред х-л Рила. Последва горе-долу същата развръзка. На третия ден бях на работа и се бяхме уговорили д колегите да ходим в "Ескейп". Казах му че ще бъда там след12.30 и той ми обеща че ще дойде защото сутринта заминавал на море с приятели за седмица и искал да ме види. Дойде той уж за малко, а откара с нас до 5. После ме закара до нас и такова натискане му хвърлихме в колата, че.... Ама и аз бях на 3 големи, та.....
Общо взето това беше началото. Последва една драма по моя вина - признах си моля ви се без бой, че докато е бил на море аз съм спала с бившото си гадже После сдобряване, обещания, а той милия до края на годината се чудеше аджеба какъв ми е той на мен? Аз му бях казала в началото че е временно пребиваващ, щото не искам сериозна връзка понеже предишната такава все още ми държеше влага. После ми призна че преобладаващите му връзки били със сервитьорки и преди мен се бил зарекъл вече НИКОГА сервитьорка. Да ама не. Последваха страшно красиви моменти за които и до сега си спомням с умиление и искам да се върне времето и пак да бъдем такива. Нашите го приеха много добре, той тях също. Ходихме на море заедно, на Банско. И така.....ноември 2006 се изнесохме самостоятелно, декември месец вече бяхме планирали сватбата, януари 2007 запазихме всички часове за ДЕНЯ. На 01.06.2007 сключихме граждански, а на 04.06 и църковен брак. На връх първата ни годишнина като семейство го сюрпризирах с положителен тест за бременност и ......по нататък вие знаете историята.

Хе хе Готика, много свежа снимка!  
И как се кокори Дон-а, сладур!  

Rufinka, честит ви нов дом, само смях и веселие да струи в него!  

Бубе, ранното прохождане идва от шансоните да знаеш.  

Такаааа, сега за имената да си кажа, че от два дни все отлагам.
С каката в момента в който разбрах, че съм бременна изкарах един бял лист и написах 2 имена на него: Пламена и Симона, последното беше с въпросителна на края тъй като не бях много сигурна дали ми харесва истински. Всички познати ме питаха ами ако е момче как ще се казва, а аз просто им отговарях, че няма да е момче, някой от близкото ми обкръжение даже до последно докато не родих се кълняха, че ще е момче.
Та решаваме ние да отидем при Мазнейкова на преглед да запишем бебето на видео касета /тогава така беше модерно / и да се потвърди твърдението ми, че бебето е момиче.
Всичко минава по мед и масло, бебето е момиче, касетата е в ръцете ни и събираме роднините да я гледаме заедно, не знам какво сме си мислили обаче че бебето едва ли не ще ни помаха и ще каже "Здравейте роднини аз съм Пламена!", но бяхме много разочаровани от извънземните звуци и от странното нещо което виждахме на екрана, аз само ръчках мъжа ми и го питах е тук докторката нали ти каза, че виждаме краче и ти потвърди, къде е викам сега крачето на бебето?!
След като премина шока от касетата, все пак за пръв път ни се случваше на следващото бяхме доста по-обиграни казахме на роднините, че неродена мома ще се казва Пламена, при което майка ми започва да се суети и ме пита от къде знам за това име, питам я от къде какво да знам за името и тя ми казва че като намери доказателствата ще ми обясни. Започва едно лудо търсене на "доказателствата" от нейна страна, които явно са били заровени доста на дълбоко, защото след седмица ми изважда един прашасал и пожълтял лист на който пише: Валерия и Пламена   така я погледнах и тя ми обясни, че всъщност това име е била резерва на моето, но аз никога не съм знаела за този резервен вариант, нито пък съм виждала въпросния лист с "доказателството", казах си тогава, че няма нищо случайно и че името просто му било писано да се използва в това семейство.
Забременявам с второто, мъжа ми подскача от щастие и започва да си фантазира, че ще е момче /това още преди да осъзнае, че всъщност иска да има много дъщери /, кръщава бебето Цезар и на всички познати и непознати разказва, че чакаме Цезар, няколко пъти му казах че ме дразни с това име и той реши Цезар да го прекръсти на Адам и 14 седмици към Ева се обръщаше с Адам, но при все твърдо убеден че ще е момче. Отиваме при Марков в 14-та седмица и той казва: "Честито, ще си имате дъщеря!", мъжа ми го поглежда многозначително и му казва: "Хайде пак да погледнете, а?!"  
Решава, че ще сменя стратегията с имената и че бебето ще се казва Вселена, варианти на някой роднина да си кръстя децата просто бяха отхвърлени в зародиш, НО изведнъж се появява един роднина с претенции, че бебето трябва да носи нейното име, ако ли не не ни познавала повече, роднината е каката.  
След като и обяснихме, че не може и двете да се казват Пламена тя каза: "Ами ще ни номерирате тогава, но ще се казва на мен!"   много време и трябваше да осъзнае че няма да стане на нейната и накрая склони и каза щом няма да е на мене ще започва с моята буква.
Приятели ни съветваха да кръстим бебето с име което да подхожда на каката примерно Пламена и Огняна, само дето ще има да ги бъзикат, че родителите им са пиромани след време, а ако третото е момче ще го кръстим Кибрит направо без да се замисляме.  
Та мъжа ми се побърка на тема Вселена и искаше детето да се казва така, че и ние собствените му родители да не можем да му произнесем името, но пък аз от своя страна след като се разбра със сигурност, че няма да е Адам, веднага си я кръстих по презумпция Ева, така си и остана.  
Баща ми се казва Иван и понеже е голям майтапчия като се роди Ева и той черпил приятели те го питали на кой бе Ваньо я кръстиха и той гордо заявявал ами на мен аз се прекръстих на Еван след като тя се роди.  

  На следващия такъв разказ се приготвям с гърнето на Калоян и тогава почвам да чета.

Ау, Мария, променила си се много, изглеждаш страхотно не мога да не отбележа!  
Сега и разказа ще прочета, че ти ми разконцентрира вниманието.  

Пух, не се смей на сем. Драсниклечковци  

Бум,Бум,Тряс-в новата тема влизам и аз! Прекрасна е!Кой я направи? Да си признае без бой
Вчера ме нямаше и докато изчета всичкооо .........знаете как е ,половината неща които исках да пиша вече се изпариха ....явно от безсънието ми умират бавно мозъчните клетки
Но няма да забравя да стискам палци за съпружето на Асол Вярвам ,че ще мине успешно
ЕХххх Бубе! Браво на твойта Вяра!
Готика Тино е страхотен!Изглежда много голям! Инак и ние шетаме така
Руфинка,четит нов дом!
Честити месечинки на Ивон,Анна,Емануела,Борис,Леон,Лилия,Ивет и Кристиян!!!  
Скоро Кас беше пуснала много готин пост по отношение на това,че уникалността на всяко дете е най-забележима от мама и ,че е нормално,другите да не забелязват толкова много пробностите от растежа и развитието на  нашето дете.....(това  го вмятам във връзка поста на Яна-Варна)Никой не е пропуснал нарочно да честити нечий празник,просто на мен ,а сигурно и на други майки от форума..малко ми се расеива мисълта от зъбоникненето на детето
Спирам.Точка.
Много се радвам на доброто настроение,което струи,в последно време затова горните редове ги четете на диагонал,или ги пропуснете
Хмммм....много още щях да пиша,ама Стела взе да въздиша....
              Очичките разтърка и бавно взе да мърка...
              Събужда се май тя....
              Туй ми беше интернета засега.....
  Е Бубе кво ще кажеш А?

 

Здравейте и от мен,
Честити месечинки на Анна, Емануела, Лилия, Ивет, Борис, Леон и Кристиян. Да са здрави и обичливи, и ако може да се научат да спинкат по цяла нощ до следващата месечинка.

Алина - специални благодарности за хубавите идеи, които внасят настроение във форума. Мисля, че и преди си давала такива и въпреки че рядко се отчитам с друго, освен със стандартните бебешки въпроси, те ме провокират да изляза малко от рамката Продължавай в същия дух 

Асол - стискам палци всичко при съпруга ти да мине по най-добрия и безпроблемен начин, и най-вече екипът който го оперира да е добър.

Бубе - честито Браво на твоята Вяра. Скоро очакване включване и от Велизара

Еления - идеята за прощатортника е страхотна. С мъжа ми я оценихме по достоинство

Момичета всички истории са страхотни. Чара не подценявай своята. Беше ми много интересна. Още повече, че си се постарала да я разкажеш увлекателно, а не като мен набързо, все едно ще пращам телеграма и ще плащам за всяка дума
Мисля, че с тези истории, открехваме вратите към себе си и даваме възможност на останалите да ни приемат като реално съществуващи хора, а не просто като някой ник А ако си водите статистика, едва ли не сте забелязали, че срещите с благоверните  са се случили или на работното място, или по интернет.

А за сватбата - аз лично никога не съм си мечтала да съм булка или облечена в бяла рокля. Даже винаги съм искала да живея без брак. Бракуването за мен е било буржоазна отживелица. Но така се случи, че мъжът ми държеше да се оженим и аз се съгласих при положение, че той организира сватбата. Единственото ми задължение тогава беше да си купя роклята. Спомням си, че отидохме до Асеновград и  мъжът ми остана в колата да си чете вестник и се беше нагласил там да откара цял ден, но явно не ме е познавал добре Аз се върнах след 15-20 мин. с рокля от първия магазин, която ми хареса и беше моят размер.
На самата сватба всичко беше перфектно Просто по-хубаво едва ли аз щях да го организирам. Единствената комична ситуация стана с хвърлянето на букета. Тъй като братовчедка ми е бивша баскетболистка и на всяка сватба прави заслон, и никой не може да се дореди от нея за да го хване, реших този път да дам шанс на някоя друга претендентка Но от престараване така го хвърлих, че се забоде в една ниша на тавана. Естествено пак единственият човек, който можа да го свали беше братовчедка ми.
Ето и снимка от събитието :

Кокомания, разкошна булка си!   

Аз за моята сватба ще разкажа друг път, само искам да кажа че се ужасявам от мисълта да облеча каквато и да било рокля, но много харесвам на другите как им стоят.

За диалектите съм подложена са съпружески тормоз защото използвам доста турцизми и все ме подиграва и като му обяснявам нещо и само ми вика: "Да бе, аслъ с чушки!" и още не можем да се разберем сега сафари, сафари ли е или е дънково яке. 

Сега се сещам, че ето тук има една снимка от времето когато се опознавахме така да се каже с мъжа ми и от първия ехограф на Пламена. Понеже сайта е неразбираем поне за мен ще дам насоки > черното квадратче "За мен" > съпруга Валерия /линк е/ > и ехограф /пак е линк/.
Какви бяхме какви станахме. 

Толкова много неща искам да кажа,но все не ми достига времето тези дни.Сега да видим как ще ми се подреди мисълта и дали малчо ще ми отпусне време
И аз подкрепям идеята със споделянето.Поздраления, Алинка Така коренно се промени климата в темата и някакси наистина стана много уютно.Наиситна се усеща,че зад всеки ник стои реален човек,с неговите си чувства,истории,живот,с неговите си проблеми,радости.Мисля си,че и много други момичета са усетили тази промяна и такива,които рядко или изобщо не пишат биха се отчели.Аз например едва в последно време по-честичко пиша,но следя темата почти от началото.Дори си спомням заглавието на темата ,когато ви открих-''Февруарчо гони стаж на морския ни плаж''-стори ми се супер свежо и оригинално.Вглеждам се често в никовете и ми прави впечатление,че има много потребителки ,които не се престрашават да пишат.Дано да го направят,така ще се увеличи голямото ни февруарско семейство.И на мен ми е ставало тъпо понякога като не ми обръщат внимание,ама карай да върви-наистина всеки си има неговите си ядове,пък и споделям мнението на Кас.Както и да е,сега в темата е страхотно настроението и с радост влизам да си отдъхна от задълженията ми през деня,за известно време се пренасям в друга реалност и си презареждам батериите.Благодаря ви,че ви има

Да се пльосна и аз в новата темичка за която благодаря  на Catt (предполагам), че се погрижи. Страхотна е Благодаря и на Драгончето, Изабелитка, Алина, Бубето, Камчо които винаги полагат толкова старание в темичките ни
Асол, стискам палци всичко да мине успешно
При нашето запознанство с моя мил съпруг няма нищо интересно, преди 8 години аз бях барманка в един бар а той клиент. Заплюх си го още първия път когато го видях, но той беше толкова срамежлив и няма да ви казвам колко усилия съм положила, за да го сваля . Харесва ме, кисне постоянно при мен а дума не обелва за кафенце или някоя разходка и един слънчев ден реших, че вече е време да нападам . Отне ми 2 седмици да го сваля, после един месец за да се реши да ме целуне а няма да ви говоря за секса
И до ден днешен ми е такъв срамежливко , но пък толкова много се обичаме
Преди 3 години ми предложи брак и сега имаме най-прекрасния дар на земята. Какво повече да иска човек освен много здраве за себе си и семейството си.
Бебето бях твърдо решила, че ще носи името на свекърва ми, която е изключителен човек, но това е друга тема. Аника се бяхме спряли за момиченце а Андреан за момченце, имената избрахме още в 4 или 5 месец от бременността
Готи, голям сладур този Дон Тино бе, пу-пу да ти е жив и здрав
Момичета ежедневно ви чета, но просто няма нищо ново или интересно при нас за което да пиша.
Честито на днешните ни месечинки
Залягам сериозно над едни бумаги със Стопанска история, че ще ми разкаже фамилията този изпит май В този ред на мисли - Евелинка, мила напредваш ли и ти с бумагите? При мен макроикономиката беше голям проблем, взех я от 2 път и то с много четене а основи на правото ми беше любимата дисциплина, после търговско и административно право също. С кеф си ги учех и защо не записах право да ме пита човек ми тия анализи, теории и тем подобни икономически щуротии 
Момичета, хайде да споделим какво умеят да правят дечицата на този етап, аз например вече не се сещам какво да уча моето детенце а така ще получа (надявам се) добри идеи. Моето например казва " мама, баба, тата, дядя, не - не, па-па си вика на патето като го види ( това с патето наистина в този период се заучава лесно, идея ми даде Изабелитка ), прави боц и дава пет. Опитвам се да го науча да прави браво и чао, но той ме гледа умно и се хили като ряпа

Asol дано всичко мине добре
Честито на месечинките
Айде малчо се събуди 

Хе-хе,Валерия-много сте готини! Луда работа,ама хубава
Кокомания,и всички други,радвам се,че ви е харесала новта "традиция" която измислих,ама сега като се замислих "Пропълзялник" ми звучи по-добре
А сега да разкажа за името на Стела....
още от 11-ти клас си знаех,че  един ден  ще имам дъщеря и тя ще носи моето и на майка ми иметото,аз се казвам елена майка ми-Станка,а бъдещото ми бебе щеше да се казва Естел.....и така това си го помнех вече 9 години докато забременях...казах на мъжо(с когото нямаме брак)Какво име съм решила и той отначало каза" добре"само дето му звучало малко турско и .т.н
Ами ако е момче как ще се казва?-Пита той....
Аз -Няма да е момче.От отавна съм си поръчала момиче и знам,че ще е момиче ..пък и не можех да свикна с мисълта,че в един човек може да има 2 полови органа Може да ми се смеете,ама много ми беше терсене,ако е момче,как ще се расхождам с пишка в корема си тя верно,че бремената жена е малко невред,ама някакви хермафордитски чувства се пораждаха от мисълта за момче и го изклчих като вариант,за щастие в 20-та седмица очакваната новина за момиче се потвърди Еххх камък ми падна от сърцето .....
Сега вече мислим за второ дете и нямам нищо против да е момче,но и момиче да е пак ще се радвам
А за сватба не бързаме първо децата да си отгледаме пък после ще видим...

Така ,леко овладяла махмурлука /благодарение на свежия въздух от разходката/ да честитя на месечковците.Мале скоро вече няма да им викаме така
Да са много здрави,весели ,щастливи Ивон,Анна,Емануела,Борис,Леон,Лилия,Ивет и Кристиян!
Пу,пу Кокомания на всеки дето си купува рокля за 15 мин. да му стои така прекрасно.
Страхотни мредбрачносватбени разкази.Що не съм ви познавала да ви потропам хорца на сватбите.Страхотни сте
Вал,първо нещо не можах  да ви видя снимките/ама пак си сложих компреса-сигурно от туй е ,и много сте лоши.Като не е на роднината,щф не я кръстихте Вселена а?!!!Щеше да си прави компания с моята Ариана .
Та да кажа две думи за нашите имена.С първата бременност още от първия момент можех да играя хазарт със целия свят ,че аз имам момиче под сърцето си.Но уви то нямаше човек дето да не спори с мен.То корема така и така бил,еди как съм си се разхубавила,еди какви си петна ми изби ли.Накрая мъжа каза на майка си,че явно карам вирус някакъв и затова съм се заплюнчила толкова,щото тя не вдена що така упорито се блещя и повтарям като латерна "Момиче е бе,сигурна съм!"Та и аз така-седнах един ден и цял ферман женски имена си драсках.И никое не ми се видя познато.Но даваха Секса и града-както си пишех чух "Кари",е да му се невиди-веднага го познах.Бях сигерна ,че е Нейното име.Преди това единственото което търсих в името,бе да е звучно и да е такова ,че да си го обикне.Аз така и още се чувствам неконфортно с моето.Държах да има буква Р-за да е звучно и да няма Л-щото съм дефектна /живея на ул.Булаир-и все още няма централа на такси,която да ме е разбрала от първия път /.Та така на секундата в която познах Кари-вече знаех,че ще е Карина.Е отпор веднага имаше, ама то събрали се двама дефектни как няма да има.Мъжа казва такова пракрасно Р,че дума не даде да обеля за Карина.Но горкия попадна на упорит Рак,и след като аз си го раждам-значи аз ще си го кръстя.Та така,естествено в момента в който я видя,реши ,че името и е чудесно.А ма и Калдаръмка да я бях кръстила /реших как ще се казва още в началото,но криех от всички-и майка ми по неведоми пътища започна да нарича мъничкото съкровища в корема ми Калдаръмка/,пак щеше да му хареса.
Единствения проблем сега е,че на когото кажа имената на дъщерите ми ме смята за почитател на Руската класика,и втория въпрос след "Как се казват?" е "А ама ти си ги кръстила на Анна Каренина!"А всъщност Ани е кръстена от баща си.Аз до последно исках Ариана ,хем на майка ми/макар да съм против кръщаването на някой-уважих желанието на мъжа ми/, хем близко по звук до Карина.Но той каза,че до края на живота му ще го базикат ,че е чак толкоз върл пияница ,и колкото и да си обича бирата -няма да стане мойта.
Айде после повече,че каката се върна.А за всички исках да напиша по нещо

 Здравейте, милички тези истории който споделяте ме накараха и аз да разкажа за запознанството ми с моя мъж.Но първо:
Честити месечини на  Анна, Емануела, Лилия, Ивет, Борис, Леон и Кристиян.Пожелавам им да са много здрави, добрички,усмихнати за радост на всички.
Асол   дано всичко да мине добре.
Готи ,Тино голям сладур .
Бубе честити ти ходещи крачета.
Кокомания много хубава булка си била.
Естрела честит рожден ден(на патерици).Пожелавам ти много здраве и щастие.
Драгонче много хубаво си украсила темичкатани.КАТ и на теб за темичката.Който може си го може  
Вал нещо не мога да ги отворя тези снимки

Малкия се оправи вече не е болен ,само че аз се разболях имам хрема ,кашлица и затова реших за 3-4 дена да го закарам при майка, че да не го разболея пък  сега ми е мъчно за него макар, че днес ходих да му занеса кухнята и го видях.Дори сега докато ви изчета си мисля "По-бързо чети, че няма време малкия ей сега ще стане, а пък и трябва да драснеш някой ред"
И сега да разкажа моята сапунка
С Илиан се запознах ме през 2002г. той и брат му държаха дискотека в моя квартал.Всеки път когато го видех и разговарях ме нещо в мен трепваше, но не съм си и помисляла че ще имаме нещо общо.Тогава аз бях в 10-ти клас тоест на 16 г. а той на 33г. пред развод с едно невероятно малко детенце. Ама съдбата си знае работата той ми даде телефона си някой ден да му звънна да пием по кафенце , ама аз си викам "да бе да друг път".Записах телефона на един вестник и като се прибрах го сложих в шкафа със стари вестници.И така аз заминах в Стара Загора за 15 дена при тогавашния ми приятел.Когато се върнах почна училището и един ден се сетих за Илиан и реших да му се обадя ама не му знам телефона тогава се сетих че го бях написала на вестник ,отварям шкафа където държим старите вестници ровя-ровя и воала вестника с номера му още стой.Обадих му се, разбрах ме се да ме вземе от училище на другия ден.Понеже не бях много наясно със семейния му статут още на първата ни среща го попитах той ми обясни , че ще се развежда но не знае кога   чакал жена му подаде първа молбата.Да си призная не ме и интересуваше много, нямах никакви сериозни намерения към този мъж.И така почнах ме да се вижда ме от време на време в продължение на 1 година, тоест бях му любовница .Докато един ден той ми каза и сега какво правим аз се развеждам официално продължаваме ли заедно напред или всеки по-пътя си.Реших да пробвам как ще е а ако не ми хареса ще се разделим.И така влюбих се до уши в този мъж не ме интересуваше нищо нито това че е с 16г. по-голям от мен нито че има дете ,нито това какво ще си помислят нашите.В интерес на истината в продължение на 2 години нашите не знаеха,когато завърших реших че е време да има обесня ситуацията.Майка и татко реагираха по-такъв начин по-който и в най-смелите си мечти не съм си и представяла казаха че след като искам да съм с този мъж решението си е мое и аз ще си блъскам главата ако не съм щастлива.И съответно след 3 месеца се преместих да живея при него (Едно уточнение бившата му жена и сина му живеят в Германия тя се омъжи там).След година аз почнах да мрънкам за сватба , но той беше абсолютно против, а на мен да се видя в  булчинска рокля ми е мечта.И нещешли през месец май 2006г ми предложи брак бяхме на почивка в Девин леко под пийнал се престраши най-накрая само ми каза да не е много скоро.Казах няма проблеми тогава ще е догодина май месец.Когато се върнахме казах ме на роднините и почнах подготовките за сватбата, организирах я съвсем сама за което съм  много горда.През месец май 2007г. сключих ме брак и след месец разбрах че съм бременна.И двамата бяхме безумно щастливи.И след девет месеца на бял свят излезе нашето слънце Илиан.Както се подразбира кръстих го на татко му.Не беше голя дилема как да го кръстим ,защото аз му бях обещала(макар и на майтап)че един ден ако имаме деца първото ще го кръстя на него.Не съжалявам за нищо срещнах един невероятен мъж, който след 6г продължавам да обичам така силно както в началото,гледаме в една и съща посока и мечтаем за едни и същи неща, той и малкия са смисъла в живота ми.Надявам се, че няма да бъда укорявана от никоя една от вас . ,

Ей, изловихте ме 
Радвам се, че ви е харесала темичката.
Ние днес като видяхме слънце и голямо скитане му ударихме. Чак сега се прибрахме.
Асол, дано всичко мине добре и мъжът ти бързо да се възстанови. Била си мн.хубава булка!
Четох през ред, така че като приспя малката и прочета всичко, пак ще пиша.
Ще коригирам нещо в темичката, надявам се бубето да не ми се разсърди.