Добро утро,
най-накрая оправиха форума и бързам да ви почерпя за нашата месечинка.
Честити месечинки и на другите бебоци родени на 25-ти - Мартин, Андреан, дон Тито, Велислав, Янина и Денислава. Желая им освен много здраве и шоколадов живот като тези фонтани.
Нямам много време да ви чета и изпуснах доста неща, но вдъхновена от вашите разкази драснах и аз нещо и ви го пускам да го прочетете.
"Не съм и предполагала, че мога да обичам толкова силно. Дори като го срещнах не вярвах, че така ще стане. Беше доста неочаквано за мен, дойде ми като гръм от ясно небе. Но после си казах, че сигурно така е трабвало да стане и приех нещата. Имаше хора около мен, които не одобравяха връзката ни и ми натякваха постоянно, но аз не им обръщах внимание. Отначало се виждахме доста рядко, един път в месеца, просто нямахме възможност по-често. Но след това срещите ни станаха всяка седмица и без да се усетя, по-рано от колкото очаквах дойде моментът да сме заедно. Ей така спонтанно и непринудено. И когато това се случи разбрах, че съм взела правилното решенние, че го обичам повече от всичко на света и искам да сме заедно завинаги. Когато се вглеждам в сините му очи, разбирам, че нищо друго няма значение. Той е идеалният и неповторим и се радвам, че той ме намери или пък аз него, не е сигурно кой кого. Всъщност, не, не го намерих, родих го... "
най-накрая оправиха форума и бързам да ви почерпя за нашата месечинка.
Честити месечинки и на другите бебоци родени на 25-ти - Мартин, Андреан, дон Тито, Велислав, Янина и Денислава. Желая им освен много здраве и шоколадов живот като тези фонтани.
Нямам много време да ви чета и изпуснах доста неща, но вдъхновена от вашите разкази драснах и аз нещо и ви го пускам да го прочетете.
"Не съм и предполагала, че мога да обичам толкова силно. Дори като го срещнах не вярвах, че така ще стане. Беше доста неочаквано за мен, дойде ми като гръм от ясно небе. Но после си казах, че сигурно така е трабвало да стане и приех нещата. Имаше хора около мен, които не одобравяха връзката ни и ми натякваха постоянно, но аз не им обръщах внимание. Отначало се виждахме доста рядко, един път в месеца, просто нямахме възможност по-често. Но след това срещите ни станаха всяка седмица и без да се усетя, по-рано от колкото очаквах дойде моментът да сме заедно. Ей така спонтанно и непринудено. И когато това се случи разбрах, че съм взела правилното решенние, че го обичам повече от всичко на света и искам да сме заедно завинаги. Когато се вглеждам в сините му очи, разбирам, че нищо друго няма значение. Той е идеалният и неповторим и се радвам, че той ме намери или пък аз него, не е сигурно кой кого. Всъщност, не, не го намерих, родих го... "
