Аз съм до тук. Май никога не стигам до харесването.
Оооо, въпрос на ЕГН, рожбе, въпрос на ЕГН!
Все пак и дъртизмът си има своите екстри.
- Публикувана: 20 ноем. 2008, 20:53 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2008, 13:02 ч.
Пътуване към себе си. Тема за повече размисли и по-малко страсти...
Аз съм до тук. Май никога не стигам до харесването.
Оооо, въпрос на ЕГН, рожбе, въпрос на ЕГН!
Все пак и дъртизмът си има своите екстри.
Всеки ден намирам по една част от себе си и забравям за друга. Вечно бързам за някъде и нещо и понякога скоростта е толкова висока, че всичко ми се размазва. Когато имам време сядам и се разглеждам, точно както разглеждам многото си бенки, винаги си мисля, че някоя се е появила съвсем скоро, а иначе ми изглежда толкова позната.
Иде ми да си татуирам думите на как Сийка! Знаех, че някой ще се включи с половината списък и знаех как ще отговори тя. Сега остава да го приложа в/у себе си.
Пътувам, пътувам, но все не стигам. Магистралата ли е твърде дълга, колата ли е много стара - не знам. Опитвам се да разбера. Най -много ме е страх, че като стигна няма да ми хареса и ще искам да се върна (т.е. приема по Сийкината скала). Ще поживеем, ще видим.
На аватарно ниво - при мен се получи точно обратното - влязох отрезвена, мрачна и тъжна, а сега съм цветна и закачлива. Не знам защо, вътрешно усещане е. Може би исках да съм различна, защото 2005-та черно-белите аватари се брояха на пръсти, а сега са по-голяма мода и от дупетата в КМ. Те, затова съм цветна и разгологъзена - аман от еднаквости.
Пътувам, пътувам, но все не стигам. Магистралата ли е твърде дълга, колата ли е много стара - не знам. Опитвам се да разбера. Най -много ме е страх, че като стигна няма да ми хареса и ще искам да се върна (т.е. приема по Сийкината скала). Ще поживеем, ще видим.
На аватарно ниво - при мен се получи точно обратното - влязох отрезвена, мрачна и тъжна, а сега съм цветна и закачлива. Не знам защо, вътрешно усещане е. Може би исках да съм различна, защото 2005-та черно-белите аватари се брояха на пръсти, а сега са по-голяма мода и от дупетата в КМ. Те, затова съм цветна и разгологъзена - аман от еднаквости.
Докато съм жива ще пътувам към себе си. Никога няма да съм цяла, това съм разбрала за себе си. Преди години си написах за мен това:
Аз ще изглеждам отново цяла, обещавам!
Като Луна по пълнолуние,
но ще си имам своя тайна,
ще бъда пъзел - на Луна,
която на парченца се разпада...
Да, пътуване без край е! Винаги мога да се изненадам от себе си, от реакциите си и от мислите си. Аз не съм пресметлива, а спонтанна, емоционална и открита. Рядко премислям как да постъпя и винаги когато съм мислила предварително, твърде обстойно как да постъпя в дадена ситуация, съм грешила. Ако обаче себепознание означава, че знам, че в различните ситуации ще постъпя така, както ми говори сърцето и душата, значи се познавам.
Аз ще изглеждам отново цяла, обещавам!
Като Луна по пълнолуние,
но ще си имам своя тайна,
ще бъда пъзел - на Луна,
която на парченца се разпада...
А мислите ли, че себепознанието е пътуване без край и винаги може да надскочим себе си, да се изненадаме за пореден път, тъкмо когато си мислим, че вече сме се познали...
Само докато пътувате навътре към себе си гледайте да не влезете толкова навътре, че да се окаже, че не можете после да излезете...
Само докато пътувате навътре към себе си гледайте да не влезете толкова навътре, че да се окаже, че не можете после да излезете...
Опитвам се да изляза. Надявам се съм минал периода в който копаех навътре към себе си. Сега мисля да поизляза малко по широкия бял свят да видя какво има и там....
В началото на тази година бях супер уверена, че съм на правилния път и съм намерила себе си.
Сега, в края и, се чувствам малко изгубена.
Питам се, нима пътя, по който тръгнах през 2003 не е правилния?
Надявам се, да получа отговорите си около Нова година.
Не мога да си спомня първия ми аватар.
Сега, в края и, се чувствам малко изгубена.
Питам се, нима пътя, по който тръгнах през 2003 не е правилния?
Надявам се, да получа отговорите си около Нова година.
Не мога да си спомня първия ми аватар.
Себепознанието е първата крачка към разбирането на другите.
На теория е така, но на практика - не съвсем. Защото много хора прекарват целия си живот в пътуване и себеопознаване без реален резултат. Това означава ли, че никога не разбират околните? Не, би било несериозно да си го помислим дори.
Има малка разработка по въпроса ето тук, който разбира чинглиш (
) и му е интересно: http://ir.lib.hiroshima-u.ac.jp/metadb/up/niikiyo/KJ00004293633.pdf Не знам защo .pdf не ми дава да копирам, затова уточнявам, че става дума за втори абзац: 4 aspects of self-cognition and understanding others.
Аз го казвам от собствения си опит.