Публикувана: 20 ноем. 2008, 20:53 ч.
Последно мнение: 21 ноем. 2008, 13:02 ч.

Пътуване към себе си. Тема за повече размисли и по-малко страсти...

2 707
40
1

1
2
3
Всички

20 ноем. 2008, 20:53 ч.

Мнения: 2 212

Та така, тук идва пак най-трудният момент, да обясня за какво иде реч в тази моя тема.
Разглеждах си картинки на компютъра и попаднах на една, която дълго време ми беше аватар тук и която всъщност е един от най-изразявщите същността ми аватари. А именно това - шарено, цветно, ала Пипи лайфмотив. После съвсем спонтанно мислено направих паралел между тази картинка и настоящия ми аватар. Детското и пъстрото са заменени с по-отрезвени (ако мога да се изразя така) цветове. И все пак, гуменетките като символ на подъсъзнателното желание за удобство и възможност да прецапаш през всяка житейска локва така неангажиращо и лежерно. Без да трябва да се чувстваш несвойствено.
Та, не, не искам да анализираме аватарите си, или поне не върху това акцентирам, по-скоро за мен това беше повод да се замисля и да усетя промяната в себе си за последните хм 2-3-4 години.
Пътувате ли към себе си и какво разбирате за себе си по този път? А мислите ли, че себепознанието е пътуване без край и винаги може да надскочим себе си, да се изненадаме за пореден път, тъкмо когато си мислим, че вече сме се познали...

# 1 20 ноем. 2008, 21:06 ч.

Мнения: 1 629

Дори, мисля че трябва да си направиш блог, ако нямаш. Пишеш редовно и се самоанализираш периодически. Пускаш линкове на приятели за външен одит. Пускаш линкове и тук за самоирония. Караяш я така докато ти втръсне от самата себе си, вътрешния ти свят, духовния ти мир и творческите ти търсения. След това се пропиваш и блогът пропада, но вече си се самоопознала до дупка.
Ако не спреш да човъркаш из себе си, накрая ще се натъкнеш на нещо гадно. Намирам за много ведро човек да се изненадва от себе си. Успех.

# 2 20 ноем. 2008, 21:09 ч.

Мнения: 25 744

Пътувах.
Намерих се.
Ужасих се.
Приех се.
Харесах се.
Обикнах се.
Свикнах.
Ще ми бъде тъжно, когато някой ден се разделим...

# 3 20 ноем. 2008, 21:12 ч.

Мнения: 2 212

Мю, пробвах с блога. Не е за мен, засега. Мързи ме да пиша там, тук ми е по-уютно. Още повече, това е тема с цел размисли по въпроса със себепознанието. Ако трябва да съм честна интересува ме какво ще напишат дори конкретни хора, които отдавна съм заплюла за имащи дар слово и можещи да изразят мислите си с думи. Освен това, макар и да звучи пак по-скоро минорно, съвсем не това целях, дори напротив, напоследък, както написах последните няколко години много интезивно преоткривам себе си и много повече с положителен знак. Точно така както го каза - изключително ведро и свежо чувство е да се изненадаш сам от себе си. А аз не искам да спирам да го правя. А темата ми се струва интересна и защото чета, т.е. препрочитам за пореден път едноименната книга на Блага Димитрова...та така...

# 4 20 ноем. 2008, 21:13 ч.

Мнения: 2 401

Откъде намирате време за такива глупости не мога да разбера, честно. Хора без работа. ooooh!

# 5 20 ноем. 2008, 21:16 ч.

Мнения: 2 212

Цитат на: минзухар в чт, 20 ное 2008, 21:13

Откъде намирате време за такива глупости не мога да разбера, честно. Хора без работа. ooooh!

Ох, ако ще пишете ей така просто, по-добре недейте, достатъчно теми има за чесане на клавиатури...предпочитам в темата да има дори само 10 мнения, ама струващи си.

# 6 20 ноем. 2008, 21:25 ч.

Мнения: 619

Естер, ще ти заключат темичката, от опит ти го казавам! Подобни умозрителни, вътрешнонасочени размисли предизвикват позиви за повръщане у модовете. Иначе си го написала досущ, както го мисля аз, чак тръпки ме побиват от мисълта, колко еднакво мислим....пътуването....еххххх...ама не ми пиши ЛС, защото очевидно не съм аз! Sunglasses

...........................................................
Наздраве!

# 7 20 ноем. 2008, 21:25 ч.

Мнения: 2 401

Цитат на: ester в чт, 20 ное 2008, 21:16

Цитат на: минзухар в чт, 20 ное 2008, 21:13

Откъде намирате време за такива глупости не мога да разбера, честно. Хора без работа. ooooh!

Не пиша ей така просто. Казвам каквото мисля.

# 8 20 ноем. 2008, 21:27 ч.

Мнения: 2 212

Минзухар, аз не питам какво мислиш за темата, а по нея. Има малка разлика. Но добре, разбрах мнението прекрасно.

# 9 20 ноем. 2008, 21:30 ч.

София
Мнения: 3 099

Намирам се, променям се, изгубвам се, търся се... нЕма край тая агония! Константното е, че се приемам и обичам.

# 10 20 ноем. 2008, 21:31 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

тъй като не съм се губи , не мога да се намеря.
пътувам със себе си ако може да се каже въобще така.
да му мислят тези които не се знаят къде са ....

# 11 20 ноем. 2008, 21:32 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Непрекъснато пътувам към себе си. И се изненадвам, и се дразня; и се харесвам, и не; и се старая да се разбера и изобщо не се разбирам. Мисля, че хората, които пътуват периодично и съзнателно към себе си всъщност са в търсене на абсолютната хармония. Не че съществува де, ама това вглеждане и прелистване е защото нещо все не ти достига, ако и всичко да имаш и да е наред. Аз лично съм вторачена кога ще разбера окончателно до къде точно се простира любовта Rolling Eyes

. Колко любов мога да дам и понеса, как любовта трансформира незначителните неща до прашинки и прави от малкия жест- знак и от липсата му- трагедия. Изобщо пътувам към себе си за да намеря място на любовта в живота си. Дано не спирам...

# 12 20 ноем. 2008, 21:33 ч.

Мнения: 5 940

Обикновено, докато пътувам към другите, стигам до нещо от себе си. Любопитно ми е да наблюдавам отношението ми, играта, избраните. Къде съм, защо там. Сама, без другите, без живота им, без живота ни, малко ми е затъващо.

# 13 20 ноем. 2008, 21:34 ч.

Мнения: 1 629

Цитат на: e_lucky в чт, 20 ное 2008, 21:25

...........................................................
Наздраве!

опс, някой пише от профила на жена си Grinning

# 14 20 ноем. 2008, 21:46 ч.

Мнения: 700

Цитат на: Как`Сийка в чт, 20 ное 2008, 21:09

Пътувах.
Намерих се.
Ужасих се.
Приех се.

Аз съм до тук. Май никога не стигам до харесването.
Иначе при мен определено не е целеустремен път, а е поредица от самоопознавателни спирки. Ей така изведнъж ми проблясва, че не съм като преди. Тъгувам по старата и позната Аз. Дотолкова тъгувам, че започвам целенасочено да си се връщам. Връщането назад обаче се оказва труден и нерадостен процес и с присъщата ми лекота се отказвам от него и гледам да задвижа това с "Приемането".

# 15 20 ноем. 2008, 21:58 ч.

Мнения: 25 744

Цитат на: lo в чт, 20 ное 2008, 21:46

Аз съм до тук. Май никога не стигам до харесването.

Оооо, въпрос на ЕГН, рожбе, въпрос на ЕГН! Hug

Все пак и дъртизмът си има своите екстри. Mr. Green

# 16 20 ноем. 2008, 22:11 ч.

Мнения: X

Всеки ден намирам по една част от себе си и забравям за друга. Вечно бързам за някъде и нещо и понякога скоростта е толкова висока, че всичко ми се размазва. Когато имам време сядам и се разглеждам, точно както разглеждам многото си бенки, винаги си мисля, че някоя се е появила съвсем скоро, а иначе ми изглежда толкова позната.

# 17 20 ноем. 2008, 22:35 ч.

Варна
Мнения: 1 423

Циклично е. Пътувания и почивки се редуват. Интересното е, че дори и когато почивам - пак пътувам. Някак така се получава. И май точно тогава най-успешно достигам до себе си.

# 18 20 ноем. 2008, 23:07 ч.

Мнения: 2 386

Иде ми да си татуирам думите на как Сийка! Знаех, че някой ще се включи с половината списък и знаех как ще отговори тя. Сега остава да го приложа в/у себе си.

Пътувам, пътувам, но все не стигам. Магистралата ли е твърде дълга, колата ли е много стара - не знам. Опитвам се да разбера. Най -много ме е страх, че като стигна няма да ми хареса и ще искам да се върна (т.е. приема по Сийкината скала). Ще поживеем, ще видим.

На аватарно ниво - при мен се получи точно обратното - влязох отрезвена, мрачна и тъжна, а сега съм цветна и закачлива. Не знам защо, вътрешно усещане е. Може би исках да съм различна, защото 2005-та черно-белите аватари се брояха на пръсти, а сега са по-голяма мода и от дупетата в КМ. Те, затова съм цветна и разгологъзена - аман от еднаквости.

# 19 20 ноем. 2008, 23:08 ч.

Мнения: 17 546

Докато съм жива ще пътувам към себе си. Никога няма да съм цяла, това съм разбрала за себе си. Преди години си написах за мен това:

Аз ще изглеждам отново цяла, обещавам!
Като Луна по пълнолуние,
но ще си имам своя тайна,
ще бъда пъзел - на Луна,
която на парченца се разпада...

Цитат на: ester в чт, 20 ное 2008, 20:53

А мислите ли, че себепознанието е пътуване без край и винаги може да надскочим себе си, да се изненадаме за пореден път, тъкмо когато си мислим, че вече сме се познали...

Да, пътуване без край е! Винаги мога да се изненадам от себе си, от реакциите си и от мислите си. Аз не съм пресметлива, а спонтанна, емоционална и открита. Рядко премислям как да постъпя и винаги когато съм мислила предварително, твърде обстойно как да постъпя в дадена ситуация, съм грешила. Ако обаче себепознание означава, че знам, че в различните ситуации ще постъпя така, както ми говори сърцето и душата, значи се познавам.

# 20 21 ноем. 2008, 00:43 ч.

Мнения: 212

Само докато пътувате навътре към себе си гледайте да не влезете толкова навътре, че да се окаже, че не можете после да излезете...

# 21 21 ноем. 2008, 00:46 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Борис в пт, 21 ное 2008, 00:43

Благодаря, че сподели опит! Но ти май още си там вътре? Heart Eyes

# 22 21 ноем. 2008, 00:49 ч.

Мнения: 212

Цитат на: Балу в пт, 21 ное 2008, 00:46

Цитат на: Борис в пт, 21 ное 2008, 00:43

Благодаря, че сподели опит! Но ти май още си там вътре? Heart Eyes

Опитвам се да изляза. Надявам се съм минал периода в който копаех навътре към себе си. Сега мисля да поизляза малко по широкия бял свят да видя какво има и там....

# 23 21 ноем. 2008, 00:56 ч.

Мнения: 3 423

Обичам да пътувам подготвена. Затова и
като че ли не се изненадвам, като стигам.
Не разбирам тези, които се ужасяват, като
стигат до себе си. Не е ли някак пагубно?
И защо аз досега не съм се ужасявала от
себе си? Риторичен въпрос. Няма как просто.

# 24 21 ноем. 2008, 01:16 ч.

Мнения: 750

Пътувам,но не към себе си.
Към мен има кой да върви и да ме опознава.
Аз не искам да се знам.

# 25 21 ноем. 2008, 02:43 ч.

Мнения: 2 386

Я, с този аватар за появих в бгмамма за пръв път.. Ето каква промяна е настъпила в моето пътуване, Джейн го онагледи без да иска.

# 26 21 ноем. 2008, 08:54 ч.

Мнения: 3 405

Себепознанието е първата крачка към разбирането на другите.

# 27 21 ноем. 2008, 09:22 ч.

София
Мнения: 38 763

В началото на тази година бях супер уверена, че съм на правилния път и съм намерила себе си.
Сега, в края и, се чувствам малко изгубена.
Питам се, нима пътя, по който тръгнах през 2003 не е правилния?
Надявам се, да получа отговорите си около Нова година.
Не мога да си спомня първия ми аватар.

# 28 21 ноем. 2008, 10:15 ч.

Мнения: 2 386

Цитат на: Анджелина в пт, 21 ное 2008, 08:54

Себепознанието е първата крачка към разбирането на другите.

На теория е така, но на практика - не съвсем. Защото много хора прекарват целия си живот в пътуване и себеопознаване без реален резултат. Това означава ли, че никога не разбират околните? Не, би било несериозно да си го помислим дори.

Има малка разработка по въпроса ето тук, който разбира чинглиш ( Mr. Green

) и му е интересно: http://ir.lib.hiroshima-u.ac.jp/metadb/up/niikiyo/KJ00004293633.pdf Не знам защo .pdf не ми дава да копирам, затова уточнявам, че става дума за втори абзац: 4 aspects of self-cognition and understanding others.

# 29 21 ноем. 2008, 10:21 ч.

Мнения: 3 405

Индивидуално е. Ти го знаеш, Ев Simple Smile

Аз го казвам от собствения си опит.
Има и такива, каквито ти описваш, има и други, които цял живот виждат само до края на собствения си нос.

# 30 21 ноем. 2008, 10:36 ч.

Мнения: 113

Има един такъв роман от Блага Димитрова "Пътуване към себе си"...
Понякога и конкретна книга в конкретен момент е "голяма крачка".
За моменти на размисъл препоръчвам и "Към себе си" на Марк Аврелий.

# 31 21 ноем. 2008, 10:46 ч.

Мнения: 2 212

Препрочитам този роман за трети път и оттам бях провокирана да пусна и темата...а книгата за мен до голяма степен е алманах на живота и познанието на себе си и света.

# 32 21 ноем. 2008, 10:53 ч.

Варна
Мнения: 1 423

Цитат на: Ева на сцена в пт, 21 ное 2008, 10:15

Цитат на: Анджелина в пт, 21 ное 2008, 08:54

Себепознанието е първата крачка към разбирането на другите.

Да, според мен означава. Защото няма на каква основа да стъпят. Няма как да се науча да вървя, ако преди това не съм паднала няколко пъти.
А и какво означава "реален резултат"? Не всяко пътуване се увенчава с успех. Понякога човек се изгубва. Но търсейки верния път той учи. Доста често най-важните неща научаваме именно по пътя, а не когато стигнем до целта. Въпросът е да ги забележим, а не загледани в крайната точка, да ги пропуснем. Понякога там няма нищо. Истината е била някъде по трасето. Затова някои цял живот търсят и нищо не намират.

# 33 21 ноем. 2008, 10:55 ч.

Мнения: 2 716

Винаги съм анализирала случващото се в мен, около мен, далеч от мен, ..... мен.
Изненадах се, когато раазбрах, че има хора, които не го правят.
Пътуване към себе си ли е самоанализа? Или бягство от себе си? Или емоционалност по отношение на себе си? Харесах се-изненадах се-познах се-промених се-.....- нещо друго се.
Онтология на пътуването. Или онтология на пътя.

Аватарът - единственото мъжко в мен Laughing

# 34 21 ноем. 2008, 11:08 ч.

София
Мнения: 1 176

Пътувам, защото ми е удобно, интересно, нужно, искам да познавам себе си, да бъда себе си и до себе си.
Пътувам, а всъщност искам да пропътувам колкото се може повече пътищата /пътеки/ водещи към мен, близо до мен, около мен, срещу мен ...

# 35 21 ноем. 2008, 11:14 ч.

София
Мнения: 1 783

Винаги си пътуваме заедно. Не се разделяме, затова не се търсим.

Много ми харесва написаното то Мюриел, в по- лежерен тон си го чела и от мен, Естер.

Колкото до локвите, като си мръднеш погледа от пъпа и се огледаш наоколо, ще осъзнаеш че локвите са като битките. Спечелените не винаги са тези, които са ти намокрили краката.

# 36 21 ноем. 2008, 11:42 ч.

Мнения: 1 413

Без да изчета темата отговарям направо на Естер! Първо Естерче, много обичам твоите теми! Hug

Тази година беше много важна за мен, смених работата и най-после попаднах в своя среда, за което пак съм задължена на любима форумка bouquet

и това ме провокира да съм себе си, да танцувам, да се радвам на музиката, може би ще започна отново да пиша и ще се наредя в поетичната тема Praynig

А освен това си говоря с една психоложка, която ми е и приятелка, много си пасваме като светоглед и тя ме провокира много да мисля, както и темата "Подсъзнанието може всичко" - там пишат страхотни хора! Проумях много от причините за своите комплекси, обясних си много събития и хора, които съм срещнала в живота си, изясних си много от приоритетите в живота си.
Тази година много ме промени, вярвам, че съм по-зряла, но и по-себе си отпреди и определено съм по-силна и жизнена.

# 37 21 ноем. 2008, 11:59 ч.

Мнения: 2 018

Знам коя съм и каква съм в момента, каква мога да бъда /ако пожелая силно/ и каква не искам, и не мога /всъщност мога, но не желая/ да бъда.

Мисля, че познавам себе си.

Джон Кехоу не го ли обвиниха в опити за сектантстване? Rolling Eyes

И аз харесах първите му книги, но една от последните /4-тата мисля че беше/, ми звучеше доста отвлечено. Направо я хвърлих.

# 38 21 ноем. 2008, 12:12 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: ester в чт, 20 ное 2008, 20:53

Пътувате ли към себе си и какво разбирате за себе си по този път? А мислите ли, че себепознанието е пътуване без край и винаги може да надскочим себе си, да се изненадаме за пореден път, тъкмо когато си мислим, че вече сме се познали...

Случвало се е да пътувам и против себе си.
Себепознанието е път без край или по точно краят е когато умрем, защото докато сме живи се променяме и можем да се изненадаме от себе си, дори когато мислим, че нищо в нас не би могло.

# 39 21 ноем. 2008, 12:50 ч.

Мнения: 2 070

Миналият уикенд две приятелки ми бяха на гости. Изговорихме се подробно, поспорихме, най-вече те двете. Всяка е избрала личен и най-удобен за момента начин за пътуване към себе си. Едната ходи при някъв аналитик неофройдист и само за секс говорят, преодоляват травми от детството, другата по комуни, медитации и Ошо истории, аз пък си гледам децата в дълбоката провинция. В едит момент говорехме за едни и същи неща с различни формулировки. Всеки си изтрещява както може.

Извинявай, много съм проста, забравих ти въпросите. Книгата е готина, наслаждавай се на твоите си процеси и гледай да не прекъснеш връзката със себе си, намери си твоят метод.

# 40 21 ноем. 2008, 13:02 ч.

Мнения: 712

Пътувам, разбира се. Към себе си, срещу себе си, отвъд себе си... Понякога си мисля, че у мен има безкрайно много личности, че не познавам нито една от тях, а и не искам да ги опозная.
Най-важен е Пътят. Да не спираш. Посоката няма значение. Винаги тревата на следващия хълм е по-зелена, водите на морето отвъд - по-сини, небето отсреща - по-дълбоко. И все пак, внимавам да не се изгубя напълно.
Някой ден може би ще се уморя от това пътуване. Не знам кога. И не знам какво ще се случи тогава.

Препоръчани теми

Криминални досиета

Големите загадки

Времето е пари – колко ви „струва“ да намерите точните професионалисти?

С какво ви дразнят хората?

Причина:

Причина: