Винаги съм си мечтала да минавам през тревата, както и да пусна детето ми да тича по боси крака на някоя полянка. Но за съжаление това е запазена територия за кучкарите и техните любимци. Затова са осрани, опикани, пълни с кърлежи и яйца на глисти. По тази причина и нормалните хора ги заобикалят.
- Публикувана: 21 ноем. 2008, 13:29 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2008, 14:37 ч.
Минавате ли през градинките за по-пряко?
Ммм... не е точно това. Чувала съм (не знам доколко е вярно обаче) как японците строят градинки - правят зелена площ, изчакват известно време, за да видят къде хората ще си направят пътечки, т.е. откъде им е най-удобно да минават, и след това ги асфалтират. Следват природните процеси, един вид.
Това и аз съм го чувала, но за френските паркове. Може да е градска легенда, но като се замисли човек - има резон.
Друг е въпроса кое ще надделее - дали естетиката или практичността
Минавам само ако няма от къде другаде.В моя квартал тротоари няма или по-точно има десетина и то с толкова криви плочки,че 2 колички почупих заради тях.А по население сме почти колкото Стара Загора например.И най-ужасното е,че щом направят нов тротоар,на другия ден са наредени паркирани коли отгоре,от къде да мина?Или вървя по шосето или през градинките и така ще е докато не се науча да прелитам над Мпс-тата. 
Абе не минавам през градинките, ние си имаме добри тротоари и пътечки.
Но като гледах един филм в Канада, хората си излизат от голяма административна сграда и си пердашат през райграса, на центъра на града.
Обаче и райграсът им корекомски, не личи да пострадва от това - все един такъв, тъмнозелен.
Но като гледах един филм в Канада, хората си излизат от голяма административна сграда и си пердашат през райграса, на центъра на града.
Обаче и райграсът им корекомски, не личи да пострадва от това - все един такъв, тъмнозелен.
Не. И на децата не давам - минаваме по асфалтираното, в парка ги пускам по тревата също много рядко.
Зелените площи са твърде малко, а хората - твърде много. Какво ще стане, ако всички се юрнат по тревата? За мен това е равностойно да мяташ боклуци насам-натам.
В по-добре устроените държави за тревните площи се грижат много, та затова могат да си шляпат по тях.
При нас косят от време на време, пръскат отровно чат-пат и с това грижата приключва.
(В "нашия" парк дори поливат понякога - супер лукс!). Някои усърдни граждани и най-вече техните домашни любимци наторяват почвата, да не забравяме и тази грижа! 
Зелените площи са твърде малко, а хората - твърде много. Какво ще стане, ако всички се юрнат по тревата? За мен това е равностойно да мяташ боклуци насам-натам.
В по-добре устроените държави за тревните площи се грижат много, та затова могат да си шляпат по тях.
При нас косят от време на време, пръскат отровно чат-пат и с това грижата приключва.
(В "нашия" парк дори поливат понякога - супер лукс!). Някои усърдни граждани и най-вече техните домашни любимци наторяват почвата, да не забравяме и тази грижа! 
Аз пък,като видях заглавието на темата,помислих,че става дума не за допълнително прокараните пътечки в градинките,а за самите градинки...Та щях да отговоря,че през никакви градинки не минавам,откакто ме нападна глутница кучета,хеле пък ако е сумрак...А за неофициалните пътечки-мисля,че трябва да се официализират,така да се каже... 
Понякога минавам. Гледам да не го правя с оглед спазване на съществуващите правила. Иначе не зная дали ти е направило впечатление по разни филми хората как разпускат в парковете - пикници, игра на малки и големи из зелените площи. Аз харесвам това много и където има условия за това го правя.
Не обичам да минавам през тревата, предпочитам алеите. Дори избягвам утъпканите пътечки. От както детето пък е без количка съвсем избягвам тревата заради кучешките изпражнения, кърлежи и т.н.
А иначе относно японската идея за асфалтирането на пътечките - в нашия квартал има една аптека, чиито собственици постъпиха точно така. Облагородиха мястото около аптеката, засадиха дръвчета, направиха нещо като малки алпинеумчета и най-важното - сложиха плочи там, където бяха станали пътечки и вече втора година мястото радва окото.
А иначе относно японската идея за асфалтирането на пътечките - в нашия квартал има една аптека, чиито собственици постъпиха точно така. Облагородиха мястото около аптеката, засадиха дръвчета, направиха нещо като малки алпинеумчета и най-важното - сложиха плочи там, където бяха станали пътечки и вече втора година мястото радва окото.
да май често