Когато си го вземете у вас ще пуснеш ли и една снимчица да го видим. Много обичам лабрадорчета 
- Публикувана: 22 ноем. 2008, 19:14 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2008, 20:14 ч.
Купували ли сте си куче от зоомагазин?
Не, не бих си взела животинче от зоо магазин. достатъчно инфо има по темата в нета, както и споделени преживявания на хора, които са се напатили от такива магазини. Щом вече си го капарирала, защо пускаш тема?? Ако можеш, вземи си парите назад и си търси животинче от развъдник. Не че това няма да си го обичаш, но рискуваш да си купиш много проблеми и т.н., както и неприятни емоции за вас и кучето.
Иначе ти завиждам благородно за страхотните емоции, които ти предстоят с новият член на семейството
Иначе ти завиждам благородно за страхотните емоции, които ти предстоят с новият член на семейството
При положение, че сте се привързали към точно това животно, има ли смисъл да се разделяте с него, само защото е купено от зоомагазин? Сигурна съм, че ако го върнете няма да намерите друго, което да го замени и все ще ви е гузно задето не сте го задържали. Лабрадорите са една от двете породи кучета, които харесвам. Надявам се, че ще грижите добре за него, а навън ще го водите с каишка и ще почиствате след него.
Защо продължавате да пишете колко е зле да си купиш животинка от зоомагазин, след
като авторката вече си е взела? На лоши ли се преструвате? Хейтърки ли се казва в такива случаи?
Може пък точно това лабрадорче да е в безупречно здраве и самата чистокръвност.
Може и на авторката да не й пука колко е чистокръвно. Ако е за деца, важно е единствено всички в къщи да се обичат.
като авторката вече си е взела? На лоши ли се преструвате? Хейтърки ли се казва в такива случаи?
Може пък точно това лабрадорче да е в безупречно здраве и самата чистокръвност.
Може и на авторката да не й пука колко е чистокръвно. Ако е за деца, важно е единствено всички в къщи да се обичат.
А аз какво, с помиярче, което не ни струваше и един грош.
Намерихме си преди 16 години едно малко топче на един мост в Гоцеделчевско.
И какво, да го оставим на моста ли ?
Взехме си топчето и стана едно страхотно кученце. Само дето не го научихме да говори.
Такова момиче няма да се роди скоро.
Ужасно ми липсва, защото преди 3 месеца умря.
Така и не се разбра породата и, но това не ни попречи да я обичаме безкрайно.
Бяхме я обградили със страшно много любов и грижи, а и тя ни награди със същото, съобразно с нейните възможности.
А децата, боже как я яздеха само и миличката нямаше нищо против да почувства детските дупета на гърба си.
Тъгувам за нея и никога няма да я забравя. Все още си мисля, че може да я настъпя, защото непрекъснато ми се моташе в краката.
Пък и вечер, като се прибирам от работа, просто няма кой да ми се порадва точно като нея.
Намерихме си преди 16 години едно малко топче на един мост в Гоцеделчевско.
И какво, да го оставим на моста ли ?
Взехме си топчето и стана едно страхотно кученце. Само дето не го научихме да говори.
Такова момиче няма да се роди скоро.
Ужасно ми липсва, защото преди 3 месеца умря.
Така и не се разбра породата и, но това не ни попречи да я обичаме безкрайно.
Бяхме я обградили със страшно много любов и грижи, а и тя ни награди със същото, съобразно с нейните възможности.
А децата, боже как я яздеха само и миличката нямаше нищо против да почувства детските дупета на гърба си.
Тъгувам за нея и никога няма да я забравя. Все още си мисля, че може да я настъпя, защото непрекъснато ми се моташе в краката.
Пък и вечер, като се прибирам от работа, просто няма кой да ми се порадва точно като нея.
mili, направили сте грешка! Дано да не е като вече твърде често срещаната практика. Дано имате късмет.
Въпросът е актуален не само по отношение на кучетата.
Здравомислещият бъдещ стопанин предварително търси развъдници. Интересува за породата, нуждите, грижите, и пр. В интернет е достатъчно инфо. Още по-здравомислещият бъдещ стопанин предварително си прави сметка може ли да си позволи да се грижи за представител на харесаната порода, дали е готов да ЧАКА за куче/коте и ясно осъзнава, че бебета няма целогодишно. Желанието да си купи домашен любимец е прекрасно, но не винаги изпълнимо сега и веднага.
А ако не от зоомагазин, откъде тогава се купува куче?
Въпросът е актуален не само по отношение на кучетата.
Здравомислещият бъдещ стопанин предварително търси развъдници. Интересува за породата, нуждите, грижите, и пр. В интернет е достатъчно инфо. Още по-здравомислещият бъдещ стопанин предварително си прави сметка може ли да си позволи да се грижи за представител на харесаната порода, дали е готов да ЧАКА за куче/коте и ясно осъзнава, че бебета няма целогодишно. Желанието да си купи домашен любимец е прекрасно, но не винаги изпълнимо сега и веднага.
Ок, де, а ако не искаш да си купуваш куче с родословие до 10то коляно?!
Ако искаш породисто, за да го водиш по състезания, да речем, разбирам - трябва да си сигурен, че е такова, каквото казват..Но ако искаш просто домашен любимец, и не държиш а е бебе дори, какви са тия глупости с чакане и велики проучвания.
Ако не ти пука за родословия, изложби, родители до n-то коляно и т.н., на улицата има стотици малки, сладки и чаровни кученца и котенца, които имат отчайваща нужда от дом и обич, и са винаги готови да ти я върнат стократно. Аз лично не бих си взела породисто или от магазин.
Моето куче направо ме разтапя, особено когато си изяде яденето и идва да ме близне по ръката от благодарност (иначе не е лигльо, и не си пада по близането).
Моето куче направо ме разтапя, особено когато си изяде яденето и идва да ме близне по ръката от благодарност (иначе не е лигльо, и не си пада по близането).
Ок, де, а ако не искаш да си купуваш куче с родословие до 10то коляно?! Ако искаш породисто, за да го водиш по състезания, да речем, разбирам - трябва да си сигурен, че е такова, каквото казват..
Но ако искаш просто домашен любимец, и не държиш а е бебе дори, какви са тия глупости с чакане и велики проучвания.
Ако искаш породисто, за да го водиш по състезания, да речем, разбирам - трябва да си сигурен, че е такова, каквото казват..Но ако искаш просто домашен любимец, и не държиш а е бебе дори, какви са тия глупости с чакане и велики проучвания.
Осинявяваш куче от някой от изолаторите, врменно приютените намерени от друг човек или направо от улицата. Това е благородно дело, но за съжаление все още твърде млко хора го правят. Суетата все още е водещ фактор при избора.
Не е задължително да водиш чистопородно животно на изложби и пр.
Когато си го вземете у вас ще пуснеш ли и една снимчица да го видим. Много обичам лабрадорчета
Разбира се, че ще го направя. Планираме да я вземем след около седмица, за да е минала и втората й ваксина.
Благодаря от сърце на всички ви за пожеланията!
Не! Взехме от зоомагазин малък сладък мини-пинчер...след 1 година поразително заприлича на мини -доберман. Подарихме го на едни приятели преди да изяде децата 
Не че ми е много смешно, но ти определено си го пресъздала с чувство за хумор 
При положение, че сте се привързали към точно това животно, има ли смисъл да се разделяте с него, само защото е купено от зоомагазин? Сигурна съм, че ако го върнете няма да намерите друго, което да го замени и все ще ви е гузно задето не сте го задържали. Лабрадорите са една от двете породи кучета, които харесвам. Надявам се, че ще грижите добре за него, а навън ще го водите с каишка и ще почиствате след него.
Това е задължително - обичта, грижата и почистването след него по улиците. Имала съм куче и когато почиствахме акитата по улиците, ни гледаха като че сме луди
А аз какво, с помиярче, което не ни струваше и един грош.
Намерихме си преди 16 години едно малко топче на един мост в Гоцеделчевско.
И какво, да го оставим на моста ли ?
Взехме си топчето и стана едно страхотно кученце. Само дето не го научихме да говори.
Такова момиче няма да се роди скоро.
Ужасно ми липсва, защото преди 3 месеца умря.
Така и не се разбра породата и, но това не ни попречи да я обичаме безкрайно.
Бяхме я обградили със страшно много любов и грижи, а и тя ни награди със същото, съобразно с нейните възможности.
А децата, боже как я яздеха само и миличката нямаше нищо против да почувства детските дупета на гърба си.
Тъгувам за нея и никога няма да я забравя. Все още си мисля, че може да я настъпя, защото непрекъснато ми се моташе в краката.
Пък и вечер, като се прибирам от работа, просто няма кой да ми се порадва точно като нея.
Намерихме си преди 16 години едно малко топче на един мост в Гоцеделчевско.
И какво, да го оставим на моста ли ?
Взехме си топчето и стана едно страхотно кученце. Само дето не го научихме да говори.
Такова момиче няма да се роди скоро.
Ужасно ми липсва, защото преди 3 месеца умря.
Така и не се разбра породата и, но това не ни попречи да я обичаме безкрайно.
Бяхме я обградили със страшно много любов и грижи, а и тя ни награди със същото, съобразно с нейните възможности.
А децата, боже как я яздеха само и миличката нямаше нищо против да почувства детските дупета на гърба си.
Тъгувам за нея и никога няма да я забравя. Все още си мисля, че може да я настъпя, защото непрекъснато ми се моташе в краката.
Пък и вечер, като се прибирам от работа, просто няма кой да ми се порадва точно като нея.
Съжалявам много за загубата ти.
Зная какво е да загубиш такъв добър приятел. Моите родители още не могат да преживеят починалите ни две кучета - е, поне си поживяха животинките и си отидоха на години.
Защо продължавате да пишете колко е зле да си купиш животинка от зоомагазин, след
като авторката вече си е взела? На лоши ли се преструвате? Хейтърки ли се казва в такива случаи?
Може пък точно това лабрадорче да е в безупречно здраве и самата чистокръвност.
Може и на авторката да не й пука колко е чистокръвно. Ако е за деца, важно е единствено всички в къщи да се обичат.
като авторката вече си е взела? На лоши ли се преструвате? Хейтърки ли се казва в такива случаи?
Може пък точно това лабрадорче да е в безупречно здраве и самата чистокръвност.
Може и на авторката да не й пука колко е чистокръвно. Ако е за деца, важно е единствено всички в къщи да се обичат.
Защото, Вълк, мои близки си купиха шицу /или както там се казва/ от скъп централен зоомагазин и две седмици след това се наложи операция, аз си купих морско свинче от същия магазин и умря след 4 седмици. Купих си и рибки - след седмица обърнаха коремите.Животните за тях са стока. Много им пука дали са здрави или не.
Но както и да е - Как`Сийка ме е преварила със съветите - веднага на доктор и много радост и щастие на увеличеното семейство.
Котаракът ми е "осиновен" от улична котка, която беше прибрана бременна от улицата от мили хора. При положение, че има толкова бездомни животни, ми се струва грехота да се развъждат нови.
Браво, браво
