Няма ясно определение за добра и лоша разлика. Колкото се случи - толкова. Не казвам, че ми беше лесно с породените деца, но не виждам с какво ми е било по-трудно, отколкото на мои приятелки, чиито деца имат по-голяма разлика. Моите поне пораснаха заедно - тръгнаха едновременно на ясла и детска градина. Когато не излизаме навън /поради лошо време/, все намират с какво да се забавляват заедно вкъщи, а не ме дърпат непрекъснато да им измислям развлечения. При по-голяма разлика това е почти невъзможно, защото доста се разминават интересите им. Е, вярно е, че се дразнят и карат понякога, но голямата разлика във възрастта не е гаранция за мирно съвместно съжителство.
- Публикувана: 23 ноем. 2008, 12:11 ч.
- Последно мнение: 6 дек. 2008, 18:12 ч.
какво смятате за малката разлика между децата в семейството
Разликата на моите деца е 17 месеца и една седмица. Нямаме нерешими проблеми. Вече много хубаво си играят заедно, търсят се. На мен ми е трудно, когато съм сама с тях и двамата искат по едно и също време да се хранят и спят - разкъсвам се. Но, слава Богу, рядко остававм сама с тях, а мъжът ми много ми помага.
Живот и здраве, разликата между децата ми ще е 2г и половина. Смятам, че е добра 
Разликата между моите е 1г.14дни. 
Трудното е главно за мен, защото няма кой да ми помага.
Иначе за децата е добре. КОлКОТО ПОВЕчЕ ПОрАСТВА мАлКИЯы ТОлКОВА ПО-ДОбрЕ СЕ ЗАИГрАВАТ.
Да не говорим, че Кати не проявява никаква ревност/засега, надявам се и занапред/
откак се помни, бебето все е на линия.
Но все пак тя ми беше много спокойно и здраво бебе, незнам ако малкия беше първо дете, какъвто е щур, как щях да изклася
Трудното е главно за мен, защото няма кой да ми помага.
Иначе за децата е добре. КОлКОТО ПОВЕчЕ ПОрАСТВА мАлКИЯы ТОлКОВА ПО-ДОбрЕ СЕ ЗАИГрАВАТ.
Да не говорим, че Кати не проявява никаква ревност/засега, надявам се и занапред/
откак се помни, бебето все е на линия.Но все пак тя ми беше много спокойно и здраво бебе, незнам ако малкия беше първо дете, какъвто е щур, как щях да изклася
Аз съм за разлика 3-4 до 6 години. Не искам деца с по-малка разлика.
И аз така,мислч,че деца с по-малка разлика се гледат по-трудно.Основно за майката ще е зора с малки деца,както казва и galia2007
Нямам нищо против, но аз ще се въздържа. Една от основните причини е, че не мога да разчитам на никого за помощ - нямаме баби или други роднини, които да помагат, ако се наложи. Сигурно би ми било доста трудно да съм по цял ден сама с 2 бебета, не че няма такива майки. 
И все пак ми се иска разликата между децата ми да не е повече от 3-4 години, живот и здраве, но ще видим дали ще успеем...
И все пак ми се иска разликата между децата ми да не е повече от 3-4 години, живот и здраве, но ще видим дали ще успеем...
За децата е по-добре да са с малка разлика, за родителите обаче е по-трудно. На моите деца разликата е 2 г. и 4 м. и предполагам, че никак няма да ми е лесно, но пък определено предпочитам да си ги изгледам едно след друго, вместо да започвам отначало след няколко години, когато първото ще е пораснало.
За децата е по-добре да са с малка разлика, за родителите обаче е по-трудно. На моите деца разликата е 2 г. и 4 м. и предполагам, че никак няма да ми е лесно, но пък определено предпочитам да си ги изгледам едно след друго, вместо да започвам отначало след няколко години, когато първото ще е пораснало.
Аз,сестра ми и брат ми сме с разлика през 2 години.Винаги сме си играли заедно и ни беше много забвно.Родителите ни се справяха сами,със сигурност им е било трудно,но успяха да ни отгледат и възпитат!