Публикувана: 23 ноем. 2008, 15:37 ч.
Последно мнение: 28 ноем. 2008, 09:23 ч.

как учим децата си на уважение съм личността на родителя

2 829
49
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как да научим децата на уважение на този етап?
Как да научим децата, че родителите също имат нужда от време за себе си?
Какви са някои ефективни начини да научите дете на уважение и самостоятелност?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как да научим децата на уважение на този етап?
  
  Ученето на уважение в децата на този етап изисква търпение и последователност. Важно е да им се обясни, че родителите също имат нужда от лично време. Може да се започне с повтаряне на това обяснение всеки ден, като се намери начин, приемлив и за двете страни. Например, детето може да има своите 10 минути за мляко с какао и книжка, докато родителят има своите 10 минути за спокойствие.
- Как да научим децата, че родителите също имат нужда от време за себе си?
  
  За да научим децата, че родителите също имат нужда от време за себе си, е важно да установим последователност и да обясним на децата, че възрастните също имат нужди. Може да се започне с повтаряне на това обяснение всеки ден, като се намери начин, приемлив и за двете страни. Например детето може да има своите 10 минути за мляко с какао и книжка, докато родителят има своите 10 минути за спокойствие.
- Какви са някои ефективни начини да научите дете на уважение и самостоятелност?
  
  За да се научи дете на уважение и самостоятелност, от съществено значение е да се установи последователност и да се обясни на децата, че родителите също имат нужди. Това може да започне с повтаряне на това обяснение ежедневно, като се намери приемливо решение за двете страни. Например детето може да има своите 10 минути за мляко с какао и книжка, докато родителят има своите 10 минути за спокойствие.

# 15 26 ноем. 2008, 11:28 ч.

Мнения: 958

дъщеря ми е мъничка (1.10м), но винаги е обсебвала всички на 100%. Не търпи да не и се обръща внимание,
Някак си се възприема като собственик на всичко и на всички.
От както почнахме да и пускаме филмчета на компа, не дава никой да седне пред него, и стола е неин, съответно, не гледа, не седи, ама усеща като го спреш.
Не мога да си представя да имам 10 минути без нея, и да е будна.
Честно казано засега ми е добре, и не се оплаквам, представям си деня, в който няма да се прибира, ще щъка насам натам, и аз ще имам цялото време на света, но надали ще съм щастлива от това.

# 16 26 ноем. 2008, 12:03 ч.

Мнения: 11 606

Големият син не си играеше с играчки. Дъщерята - също. Идвали са с мен до ОО и съм се къпала на отворена врата. Малкото обаче си играе само, за първи път видях дете, което само си играе с играчки. След 3г. му възраст имах време за себе си. Обесня, сложим играчки и аз можех да си открадна не само 10 мин. Може би си е до дете newsm78

Но общо взето откакто са двама, а после и трима - имам време за себе си.

# 17 26 ноем. 2008, 12:59 ч.

София
Мнения: 395

Преди всичко е до детето.Някак си няма определение как да се научават деца , (да ги възпитаваш е друго).Би било хубаво да знаят ,че мама и тате имат своите нужди,но.......не ги интересува.Те са в центъра на всичко.

# 18 26 ноем. 2008, 13:31 ч.

София
Мнения: 17 718

Моето бебе е малко.
Но лъвиците, когато бебетата почнат твърде да досаждат - порасналите бебета - просто стават и се преместват. Или им изръмжават.

Демек, като съвет - ами, изтикай я, когато ти пречи в "твоето" време. И ти си човек, имаш право на него. Остави я да се къпе сама. като събуди брат си, прати я да го забавлява тя. Едва ли ще повтори... Като ти наднича в чашата - изгони я от стаята. Изобщо, не се опитвай да "живееш само за нея" - ще откачиш...

# 19 26 ноем. 2008, 13:34 ч.

София
Мнения: 7 060

Аз също смятам че си зависи от детето. Дъщеря ми (3г. 10м.) е много обсебваща. Хем иска всичко да прави сама от край време, хем иска все някой да и е на разположение. Става в ранни зори, ляга по нощите и изисква целият свят да се върти около нея. Ако не беше малкият, който от малък си се занимава сам, щях да си мисля, че всички деца са такива.

Иска или не, на девойчето му се налага да разбере, че имам нужда от "глъдка въздх", просто защото без да искам изперквам и почвам да се карам към края на деня когата съм на предела на силите си. Не ми се искаше да се научава по този начин, но явно натовареното ни ежедневие го наложи Confused

Да, децата имат нужда от мама и тя не бива да ги пренебрегва, но смятам, че след определна възраст (около 3г и половина според мен) всичко си има граници. Не може, когато става въпрос не за 10 мин. пиене на кафе, а за 10 мин. разговор със съпруга, за обсъждане на наистина важна и не търпяща отлагане тема госпожицата да се надвиква с нас и да изпада в истерии, защото не и е обърнато внимание на секундата Tired

# 20 26 ноем. 2008, 13:39 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: katiABV в ср, 26 ное 2008, 13:31

Не само ще повтори, а и ще намери начин изобщо да не забавлява брат си. Не можеш да накараш насила детето да се грижи за друго дете. А като ти наднича в чашата ще я изгониш един път, втори път, но ако детето е упорито накрая ще зарежеш кафето. Не става въпрос за живеене за детето, а за това колко упорити са децата в това да привличат вниманието. Затова някои неща се правят във време, когато децата спят или са заети с нещо. Можеш да дресираш едно дете да не ти пречи, но не и да го научиш, защото то си иска своето.

# 21 26 ноем. 2008, 13:45 ч.

Мнения: 31

Сами трябва да си учим децата на уважение,на което аз явно не съм научила моето дете,но при следващото вече ще знам!

# 22 26 ноем. 2008, 14:24 ч.

Мнения: 3 367

Blagodаря на включилите се.
И аз намирам че уважение се учи,това е поведенческа техника (да не се прекъсва,да се чака ред,да не се отрича без аргумент и пр),чуденката ми беше дали детето ни не е малко за подобна концепция що касае моето време.
Както казах тв не е решение за мен,ставането много рано също защото и тя скача макар да не си е доспала.
Време за мен си все намирам,но бих искала да не се налага да го търся, а да бъде уважено желанието ми за 10мин(пак да кажа,че това не е метафора,а точно!!! 10мин)/ден
Детето се занимава само много добре по научен пак от нас модел,но когато тя прецени,а аз кафе искам да пия на тишина сутрин когато тя е като фонтан от идеи, и мисли , и приказки, и сюжети и аааа.
Поведението и толерирам без драма,само се чудех дали има мозъчна зрялост за тази концепция и питах за мнение.

# 23 26 ноем. 2008, 15:13 ч.

София
Мнения: 7 060

Личното ми мнение е, че можеш от сега да почнеш да повтаряш, че това е времето на мама и да не ставаш да и угаждаш през тези 10 мин (за шума ти ще трябва да го игнорираш) Ако почнеш всеки ден да го повтаряш от сега сигурно до няколко месеца ще си и създала навик, не съм сигурна че ще е узрала за да го разбира. Както се казва "ти не си човек, ти си мама" Mr. Green

# 24 26 ноем. 2008, 15:22 ч.

Мнения: 2 556

Изглежда имам късмет, но моите са и по-големи - на 8 и на 3 годинки. Никакъв проблем нямам с тях, ако им обясня, че влизам в банята или имам работа някаква, изобщо не идват да ме безпокоят, докато не им кажа, че вече съм свободна. Но докато са били малки, особено до 3 години, нормално е да не разбират напълно... Моите двамата доста се забавляват заедно, даже забравят за мен понякога за по 1-2 часа.

# 25 26 ноем. 2008, 16:11 ч.

Мнения: 3 477

Цитат на: anette1104 в ср, 26 ное 2008, 14:24

Детето се занимава само много добре по научен пак от нас модел,но когато тя прецени,а аз кафе искам да пия на тишина сутрин когато тя е като фонтан от идеи, и мисли , и приказки, и сюжети и аааа.
Поведението и толерирам без драма,само се чудех дали има мозъчна зрялост за тази концепция и питах за мнение.

В случая не става въпрос според мене за мозъчна зрялост за концепция, още по-малко за уважение, а чисто и просто за разминаване в графиците. Ти ставаш сутрин с желание за 10 минути тишина и спокойствие без прекъсване, детето става, пълно с енергия и желание за общуване. Все едно да искаш от него всяка сутрин да се стиска 10 минути да не ходи до тоалетната като стане. Просто конфликт на интереси, от който трябва да намерите изход, приемлив и за двете страни. Единият вариант е ти да го измислиш, познавайки си детето, вторият е да го измислите заедно - да я попиташ тя какво иска да прави, когато стане, и какво трябва да се случи, за да имаш ти твоите 10 минути. Например тя да си има 10 минути за мляко с какао и книжка?

# 26 26 ноем. 2008, 18:37 ч.

Мнения: 3 367

МарияСт,абсол.си права,до момента си нагласям режима според техния и няма напрежение. Това к ми се иска (и се чудя дали не е рано)е да се научи че понякога не правим (или просто отлагаме малко) баш това к ни се иска защото то не е това к иска наш близък,к уважаваме. Давам често пример с баща им-ето,гладен е,но ме чака да седнем да ядем заедно; иска да чете списание-но реди лего защото са го помолили за помощ и пр. Искам да разбере че може да отложи потока от думи с 10мин сутрин и че в малки отразъци от време светът не се върти около тях (важна като цяло концепция). Уважение за мен е това,може би не всички това разбират под тази дума и оттам иде объркването.

# 27 26 ноем. 2008, 18:44 ч.

Мнения: 3 477

Ами аз много добре те разбрах, но според мене е рано на този етап (съдейки по моите двама - разбира се, всичко си е до дете). Има моменти, в които много добре разбират, и дори проявяват търпението, което очакваме от тях (малко са при моите, но ги има, и тенденцията е да се увеличават). Ти също казваш за твоите деца, че има, че е научена да си играе сама и т.н. Просто ставането сутрин е ключов момент за децата (както лягането вечер, връщането от детска/училище и т.н.). В този момент нуждата е по-силна от детето (ние възрастните също имаме такива моменти, дори може би същите тези 10 минути са такъв момент за тебе) и според мене е рано да се иска на тази възраст, в такъв ключов момент, да се прояви търпение. Но пак казвам - всичко е до темперамент - може пък и да се научи.

# 28 26 ноем. 2008, 18:55 ч.

Русе
Мнения: 12 328

   Винаги обяснявам и му показвам във всяка ситуация, как се чувстваме и защо сме направили едно или друго.
Ако съм прибързала с реакция или оценка, скарал съм се, защото просто не са ми издържали нервите, пак обяснявам и и обезателно се извинявам.
   Сутринта е един много чувсвителен период и у дома.Гледам да извадя някакви аргументи, които са приемливи и за него.
Например, че в градината ще имат плуване, или ще види приятелче. Иначе у дома сутринта е едно надбягване и обличането може да продължи до обяд.
   За прекъсването сме категорични, че трябва да се изчака този,който говори. Не че го изпълнява винаги, но пък се научи да го изисква от нас.

# 29 27 ноем. 2008, 09:41 ч.

София
Мнения: 395

Не знам дали може да научим децата си да ни уважават.Децата обичат родителите си ,но уважаването на нуждите и желанията на родителите идва май доста по - късно.Човек е егоист по природа.Аз също до голяма възраст много мъчих майка си,(което сега разбирам),че въобще не съм уважавала нейните потребности и желания.Моя племенник е вече в гимназията и още и още не се съобразява,че родителите му не са длъжни да ходят по него и да удовлетворяват всяко негово желание.Почнах да разбирам майка си и да се съобразявам с нейните желания ,а не какво искам аз (дори и за нейно добро) едва когато аз станах майка и се сблъсках със същото.
Моя син Маро е на 8г.От бебе е много самостоятелен.Сам си намира игри да се забавлява,да си рисува.Докато беше бебе и бях в майчинство имах възможност и за надомна работа.За сметка на това малката е "огън и пламък".Обсебва всички със себе си и няма спокойствие от нея.Ето две деца гледани еднакво колко са различни.

Препоръчани теми

Вдигате ли скандали на половинката си или как комуникирате с чепат мъж?

Секс по време на бременност!

Детето ми се чувства ужасно след късане на два изпити в МУ

Съвет относно психическото състояние на новата ми половинка

Причина:

Причина: