Да живеем в хармония със себе си - дискусия

Първо ми се иска да разкажа собствения си опит до тук и след това да започна дискусията за здравословното хранене и начин на живот.

   За мен нещата започнаха преди 2-3 години – около 2 години след като родих второто си дете. Преместихме се да живеем в Канада. Тук храната не е по-различна от това, което може да се намери в България, дори има доста повече разнообразие от стоки. Има страшно много готови и полуготови храни и рядко можеш да срещнеш някой, който може да ти направи кекс от брашно, яйца и захар. Обикновено се използват готови смеси, към който добавяш вода или мляко и слагаш да се пече.
   Когато пристигнахме, продължихме да се храним по начина, по който сме се хранили в България. Аз готвех, но не всеки ден имаше готвено, така, че от време на време правехме компромиси или излизахме да ядем навън. Аз лично се чувствах много натоварена, изнервена и вечно неспокойна за нещо. Децата често боледуваха (нормално за БГ), а аз боледувах барабар с тях, така, че да не мога да се грижа пълноценно за тях, докато са болни. Случваше ни се за една зима да изпием по няколко антибиотика и още поне един за през лятото. Бях приела тази ситуация за нормална и едно от нещата, които най-много ме притесняваха при пристигането ни тук беше, че нямаме личен лекар, така, както в БГ бях свикнала да се обаждам на лекарката през седмица за нещо. Чудех се – какво ще правя ако се разболеят. Тръгнахме да търсим доктори тук, при които да се запишем. Оказа се, че е много трудно да намериш педиатър за детето си. Всички са претрупани и не приемат нови пациенти. Накрая намерихме една жена, която работи на около час път от нас. Това въобще не ме успокои. Ако нещо стане – тази жена хич не беше на удобно място, а и нито имах неин мобилен телефон, нито каквато и да е друга комуникация с нея, освен със секретарките й. Ако нещо се случи, знаех, че има клиники из целия град, където може да отидеш и да те прегледат без час, но всеки път е различен доктор и няма някой, който конкретно за теб да се грижи. Ако пък е нещо наистина спешно – отиваш в спешното отделение на детската болница, за което може да се наслушаш на истории на хора, чакали по 7-8 часа преди да ги приемат.
   Общо взето извода ми беше следния – ако не ти е паднала ръка, крак, или не кървиш до умиране, няма кой да ти обърне адекватно внимание, така, както бях свикнала в БГ. Това ме ужасяваше най-много при идването ни тук. Чувствах се безпомощна при следващия момент, в който се натръшкаме всичките. Отгоре на това непрекъснато се карах на децата, крещях им и много се дразнех от детските им щуротии. Едвам издържах месец докато тръгнат на детска градина, за да си поема малко дъх. Направо бях изпита от нерви.
   Около половин година след идването ни тук, започнах да се заглеждам по етикетите и опаковките а храните. Една позната, която живее в Щатите от 3-4 години преди нас, ми беше споменала, че е много важно да се купува само биологично месо и животински продукти, защото другите съдържат много антибиотици, хормони и какви ли не други субстанции, с които хранят животните, за да дават повече продукция.
   Започнах да търся само биологично месо. Оказа се, че не е толкова  голям избора и така попаднах в няколко различни биологични магазина. Там разбира се, имаше и други храни – не само от животински произход. Замислих се – щом животинските продукти трябва да са био, защо пък не и другите? Започнах да чета в Интернет и да търся повече информация. С времето се убедих, че просто няма смисъл да се купува каквото и да е друго, освен био продукция. Било то животинска или не. Просто разликите между конвенционалното и био производството са огромни. Така започнахме да ядем само био. Зимата, която дойде ни докара отново болести. Но този път сякаш по-леко минаха. И бяха малко по-малко от “нормалното” за нас. Замислих се над това.  И продължих да търся информация за храненето. Започнах да чета за различни продукти и кой как влияе на организма, какво съдържа и под каква форма е най-добре да се приема. Отдавна вече не пържехме нищо в къщи, бях сменила бялата захар с кафява и бялото брашно с пълнозърнесто. След около година реших  да направя експеримент със себе си. Тогава имах много акне и много газове. Освен това все имах да свалям някой друг килограм (не че съм била дебела, но се не харесвах). През седмицата се въздържах от сладко и разни други “забранени” неща, но пък през уикенда – гледай какво става – тъпчех се с каквото сладко и шоколадово намеря, и пиех много кафе, защото все ми се спеше. Така един ден катастрофирах, просто защото много ми се спеше и слава богу нямаше пострадали, но се наложи колата да остане в сервиза за около 3 седмици. И тогава реших да експериментирам. И до ден днешен съм страшно благодарна за това – не знам какво ме подтикна да го направя, но каквото и да е – прекланям му се. Бях чела за вегетарианството и си казах: “Нека пробвам за един месец да не ям месо, а пък да видим как ще се чувствам” Не съм се насилвала, а наистина исках да опитам. Бях любопитна какво ще се случи. И така – един месец без месо. В края на месеца за мое голямо учудване се чувствах невероятно добре. Имах много повече енергия, чувствах се по-щастлива и спокойна. Не сънувах кошмари както преди. А и месото не ми липсваше изобщо. Тогава си казах – ще продължа, докато ми е приятно. От тогава насам ми се е случило само един път да ми се дояде месо – хапнах малко и после се чувствах толкова зле, че повече не съм и и помисляла. Та след около два месеца реших – хайде да видим, какво ще стане ако се откажа от всички животински продукти за малко. За още един месец. Направих го – беше по-трудно отколкото с месото. Но междувременно непрестанно четях за храненето и това ме поддържаше. Повтарях си, че го правя за мое добро. В края на месеца за още по-голямо мое учудване имах около две трети по-малко пъпки по лицето, имах още повече енергия и се чувствах още по-щастлива и някакси лека. Започнах да виждам много хубави страни от живота си и децата вече ме дразнеха много по-малко. Продължих да се интересувам живо от темата за храненето. Непрекъснато пробвах нови и нови храни и нови начини на приготвянето им. Реших да се обадя на диетолог, защото газовете ми продължаваха с пълна сила и много ме дразнеха. Видях се с Хелън след около 2 месеца. Говорихме си, разказах й какво ям и как го ям и тя ми каза: “Много хубаво си ограничила основните дразнители, но не си направила прочистване” Тогава това нищо не ми говореше. Но тя настоя да ми направи програма за прочистване с фибри. Аз се съгласих. Започнах по нейната програма и я спазвах много стриктно. Междувременно правих собствено проучване що е това прочистване, как се прави и какво да очакваме като последствия. По това време вече бях веган. И огромното ми любопитство по темата ме изпрати още по-нататък – към следващата стъпка – суровоядство. Тъкмо беше дошло лятото и нямаше нищо по лесно от това един ден да реша – от утре ще ям само сурова храна! А пък да видим за известно време как ще се чувствам. Вярвайте ми – това беше най-незабравимото лято което някога съм имала. Летях от щастие, пълна с енергия – имах сили за трима и живота просто беше красив. Всичко около мен беше цветно и прекрасно. Обожавах да отделям време за децата си и усмивката не слизаше от лицето ми. Просто сияех. Нямах вече никакви газове, никакво акне, даже получих няколко комплимента за красивата си кожа. Поглеждах се в огледалото и не можех да се нарадвам на тялото си. Просто всичко беше като в приказка – така, както винаги съм си мислила, че трябва да се чувства един щастлив човек. В края на лятото се записах да уча за натуропат. Искаше ми се да мога да помогна на още много много хора – да им покажа, че и те могат да се чувстват така и че живота наистина е красив. Трансформацията, която смяната на храненето ми даде само беше допълнена от психологическата трансформация, която натуропатията ми даде. Учих цялата зима. Обожавах училището (http://www.nhcinstitute.com/). Научиха ме на холизъм. В края на зимата просто бях друг човек. Обичах себе си. Обичах всички около мен. Обичах живота си. Нищо не можеше наистина да ме подразни.
   Накратко – научих се как да се грижа са себе си и опознах себе си много по-добре. Това ми помогна да продължа да живея в хармония със себе си. Сега, 10 дена след раждането на третото ми дете се възстанових магически бързо. Успявам да се наспя – детето е невероятно спокойно. Иска ми се колкото може повече хора да успеят на намерят верния път за себе си, така, както аз го намерих.
   Именно затова започвам тази тема.